Образователните системи по света

  • 12 795
  • 119
  •   1
Отговори
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
Разводнихме темата за връщането в България, затова си позволявам да пусна тази тема отделно, за да можем да споделим нашите впечатления от образователните системи по света, с техните плюсове и минуси в нашите очи.
Ще се радвам да споделите.



И аз мисля, че с по-голямо дете местенето е по-трудно  Thinking Не може да се лашка от една образователна система към друга. Хората, които често сменят държавите, обикновено избират децата им да се обучават по някоя международна система, не ползват държавните училища. От тази гледна точка, на детето се спестява поне шока от смяната на учебната система. Честата смяна на учебни заведения казват, че не се отразявала добре на децата. Но в УК, дори и не емигрантите, често сменят градовете, в които живеят и работят, респективно училищата на децата си, съвременния живот го налага  Rolling Eyes

Аз също не виждам синът ми да вирее в българско училище, обаче има един много хубав подфорум тук, Нашите децата, където редовно се коментират частните училища. Има вече частни училища, от които се излиза с международна диплома  Peace Отново нещата опират до финанси, въпреки че таксите на тези училища в България са смешно ниски, в сравнение с таксите им тук  Money
Ето например, в сайта за International Baccalaureate можете да видите, кои училища в коя страна предлагат тази диплома. Училищата в България са 4  Peace

Последна редакция: ср, 07 май 2008, 17:03 от Дивиана

# 1
  • Мнения: 4 380
И аз мисля, че с по-голямо дете местенето е по-трудно  Thinking Не може да се лашка от една образователна система към друга. Хората, които често сменят държавите, обикновено избират децата им да се обучават по някоя международна система, не ползват държавните училища. От тази гледна точка, на детето се спестява поне шока от смяната на учебната система. Честата смяна на учебни заведения казват, че не се отразявала добре на децата. Но в УК, дори и не емигрантите, често сменят градовете, в които живеят и работят, респективно училищата на децата си, съвременния живот го налага  Rolling Eyes

Аз също не виждам синът ми да вирее в българско училище, обаче има един много хубав подфорум тук, Нашите децата, където редовно се коментират частните училища. Има вече частни училища, от които се излиза с международна диплома  Peace Отново нещата опират до финанси, въпреки че таксите на тези училища в България са смешно ниски, в сравнение с таксите им тук  Money
Ето например, в сайта за International Baccalaureate можете да видите, кои училища в коя страна предлагат тази диплома. Училищата в България са 4  Peace

Дъщеря ми учи по тази програма, но отличията с училище от същата програма в друга страна са огромни. Общата концепция е една, а преподавания материал коренно различен. Дипломата може би е добра за кандидатстване в европейски университет по документи, но не и в български  с приемни изпити. Joy

# 2
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
Дъщеря ми учи по тази програма, но отличията с училище от същата програма в друга страна са огромни. Общата концепция е една, а преподавания материал коренно различен. Дипломата може би е добра за кандидатстване в европейски университет по документи, но не и в български  с приемни изпити. Joy
Е, ти сега и университет в България ли искаш да завърши  Laughing Ние дори и да останем тук, това не е гаранция, че синът ще учи в Бристолския университет, пък дори и университет на Острова. Той може да пожелае да отиде в Щатите, Канада, друга Европейска страна или кой знае къде, в зависимост от интересите си. Това означава ли и ние да тръгнем да се местим заради него  Thinking
Иначе за резултатите показани по споменатата програма, сигурно има разлика между училищата, но не знам в чия полза. Има ли някъде официални статистики, да се види кое училище как се е представило? Аз по такива статистики подбирах гимназията на сина и като се тръшнах, че не попаднахме в първото желание ми беше обяснено, че резултатите, които детето ще постигне, не зависили от училището, а от индивида. Вкараха ме в сериозен размисъл. Ти вярваш ли в това?!

# 3
  • Мнения: 4 380
Дъщеря ми учи по тази програма, но отличията с училище от същата програма в друга страна са огромни. Общата концепция е една, а преподавания материал коренно различен. Дипломата може би е добра за кандидатстване в европейски университет по документи, но не и в български  с приемни изпити. Joy
Е, ти сега и университет в България ли искаш да завърши  Laughing Ние дори и да останем тук, това не е гаранция, че синът ще учи в Бристолския университет, пък дори и университет на Острова. Той може да пожелае да отиде в Щатите, Канада, друга Европейска страна или кой знае къде, в зависимост от интересите си. Това означава ли и ние да тръгнем да се местим заради него  Thinking
Иначе за резултатите показани по споменатата програма, сигурно има разлика между училищата, но не знам в чия полза. Има ли някъде официални статистики, да се види кое училище как се е представило? Аз по такива статистики подбирах гимназията на сина и като се тръшнах, че не попаднахме в първото желание ми беше обяснено, че резултатите, които детето ще постигне, не зависили от училището, а от индивида. Вкараха ме в сериозен размисъл. Ти вярваш ли в това?!

Принципно си права, че след училище децата са вече зрели хора със собствен живот и си отлитат като птички кой накъде, но има голяма разлика между вас и нас в самото устройство на системата на обучение. Ако учи в друга страна, образованието няма да бъде признато тук, т.к. при нас има задължителен етап между училище и университет в 2-3 години колеж. С две думи, ако реши да учи другаде, трябва да е сигурна че ще практикува другаде, не и тук. Колкото до училищата, съвсем не съм убедена, че тези на челните места в класациите са по-добри от другите. Поне при нас. Там само могат да направят живота на детето по-непоносим. При нас лично си умират да ги занимават с идиотски глупости. Отличници в тези училища няма. Отлична оценка се поставя за изключителни, надхвърлящи нормалното знания на материала. На практика учителите са я забравили тази оценка.

# 4
  • Мнения: 3 034
krisy , освен с технически, децата идват и с емоционални характеристики  Crazy колко са били свикнали тези, на които си преподавала, вероятно знаят родителите им, и аз не съм се тръшкала на учителките си  Whistling не ми е било чак такъв проблем да сменя дадена система на обучение, но смяната на приятелски кръгове, липсата на усещане за принадлежност и откъсването от любимото русло хич не са приятни!

# 5
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Дъщеря ми учи по тази програма, но отличията с училище от същата програма в друга страна са огромни. Общата концепция е една, а преподавания материал коренно различен. Дипломата може би е добра за кандидатстване в европейски университет по документи, но не и в български  с приемни изпити. Joy
Е, ти сега и университет в България ли искаш да завърши  Laughing Ние дори и да останем тук, това не е гаранция, че синът ще учи в Бристолския университет, пък дори и университет на Острова. Той може да пожелае да отиде в Щатите, Канада, друга Европейска страна или кой знае къде, в зависимост от интересите си. Това означава ли и ние да тръгнем да се местим заради него  Thinking
Иначе за резултатите показани по споменатата програма, сигурно има разлика между училищата, но не знам в чия полза. Има ли някъде официални статистики, да се види кое училище как се е представило? Аз по такива статистики подбирах гимназията на сина и като се тръшнах, че не попаднахме в първото желание ми беше обяснено, че резултатите, които детето ще постигне, не зависили от училището, а от индивида. Вкараха ме в сериозен размисъл. Ти вярваш ли в това?!

Принципно си права, че след училище децата са вече зрели хора със собствен живот и си отлитат като птички кой накъде, но има голяма разлика между вас и нас в самото устройство на системата на обучение. Ако учи в друга страна, образованието няма да бъде признато тук, т.к. при нас има задължителен етап между училище и университет в 2-3 години колеж. С две думи, ако реши да учи другаде, трябва да е сигурна че ще практикува другаде, не и тук. Колкото до училищата, съвсем не съм убедена, че тези на челните места в класациите са по-добри от другите. Поне при нас. Там само могат да направят живота на детето по-непоносим. При нас лично си умират да ги занимават с идиотски глупости. Отличници в тези училища няма. Отлична оценка се поставя за изключителни, надхвърлящи нормалното знания на материала. На практика учителите са я забравили тази оценка.

В голяма част съм съгласна с това. Може да учиш в най-добрият университет, колеж, училище и да постигнеш малко.

И аз отлична оценка не давам. Или в много краен случай, когато видя старание и знания. Всичко оценяваме с точки, така че трябва да има 1-2 грешки, за да е за 10. Не виждам нищо лошо в това. 10-та е стимул и осъзнаване, че си направил нещо на много високо ниво. Ако моите ученици искат такава оценка, то трябва да седнат и да учат, или ако имат проект да ми покажат, че са работили по него. Въпроса е колко от тях ще го направят и колко ще се задоволят със 6. Това в България, че ни раздаваха 6 с такава лекота, в никакъв случай не значи, че е правилно.

Нали има Американски университет в България? Може детето да отиде там да учи.

Братовчед ми е завършил в БГ и в момента си работи по специалността. Е, трябваше да се накани няколко години да се запише на приравнителен курс, но по принцип нямаше проблем с неговата специалност. Липсата на желание за учене играеше много по-трагична роля през тези години.  

# 6
  • Мнения: 4 380
Цитат
И аз отлична оценка не давам. Или в много краен случай, когато видя старание и знания. Всичко оценяваме с точки, така че трябва да има 1-2 грешки, за да е за 10. Не виждам нищо лошо в това. 10-та е стимул и осъзнаване, че си направил нещо на много високо ниво. Ако моите ученици искат такава оценка, то трябва да седнат и да учат, или ако имат проект да ми покажат, че са работили по него. Въпроса е колко от тях ще го направят и колко ще се задоволят със 6. Това в България, че ни раздаваха 6 с такава лекота, в никакъв случай не значи, че е правилно.

Не, ти не разбираш за какво става на въпрос...Безгрешно изпълнена работа не е работа за отличен. Това е "Очаквано ниво", а отличен е за свръхспособности. Joy Т.к. съм завършила местен университет, вярно по тясно специализирана програма, но мога да кажа, че проектите на дъщеря ми надхвърлят много изискваните в университетите. Вярно че я хвалят много в училище, президент е на училищен съвет и върши още купища допълнителни глупости, но отличните оценки са голяма рядкост. Като ти я хвалят и превъзнасят два часа на родителска среща и като попиташ е защо аджеба тогава като е толкова добра не виждам отлична оценка, и ти отговарят "не обръщайте внимание, никой няма такава". Joy Абе идиоти, аз по друг начин не мога да ги окачествя, това е. Какво ме интересуват другите бе, муньоооо! Crossing Arms Системата е петобална, от която 1 оценка просто не съществува за преподавателите. На практика- четирибална. Crazy Ама ще ме извиняват, тя тази оценка ако не съществува по негласно правило в това училище, съществува по принцип по света и критериите за по-ниската са съвсем други.
Абе...аз лично изобщо не съм доволна от тази система и отдавна съжалих, че толкова се борихме за постъпване в такова училище.

# 7
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Честно не те разбирам....И какво като няма отлична оценка? Малко мислиш по български тертип: отлични оценки да има, а другото не е толкова важно. Много по-важно е какво може и знае. Няма безгрешно изпълнена работа.
А това да върши "допълнителнителните глупости" е нейна инициатива. Никой не я кара насила, нали? Стана ми интересно какви са тези "глупости"....   

# 8
  • Мнения: 4 380
Честно не те разбирам....И какво като няма отлична оценка? Малко мислиш по български тертип: отлични оценки да има, а другото не е толкова важно. Много по-важно е какво може и знае. Няма безгрешно изпълнена работа.
А това да върши "допълнителнителните глупости" е нейна инициатива. Никой не я кара насила, нали? Стана ми интересно какви са тези "глупости"....   

Не ти наистина не разбираш... Laughing Да те учат на нещо може в българско училище. В интернационален бакалавриат те занимават с глупости. Laughing Освен езици, с други никакви знания не напускаш училище. Защото през цялото обучение са те занимавали с проекти по ликвидация на бедността в Сомали или подобни идиотизми. hahaha

А оценките...разбира се че са изкючително важни. Навсякъде където и да тръгнеш да кандидатстваш ще те оценяват по оценките.

# 9
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967

Не ти наистина не разбираш... Laughing Да те учат на нещо може в българско училище. В интернационален бакалавриат те занимават с глупости. Laughing Освен езици, с други никакви знания не напускаш училище. Защото през цялото обучение са те занимавали с проекти по ликвидация на бедността в Сомали или подобни идиотизми. hahaha

А оценките...разбира се че са изкючително важни. Навсякъде където и да тръгнеш да кандидатстваш ще те оценяват по оценките.

Това за оценките, поне тук, въобще не е вярно. Важното е да имаш даден минимум ( тук е 6), с което имаш диплома. В нашите дипломи дори не пишат никакви оценки. Никой не ги гледа и не играят никаква роля за това къде искаш да учиш и какво.

"Да те учат на нещо може в българско училище."И с това не съм съгласна. Завъшила съм елитна гимназия с отличен ( без връзки). Знания придобити от там почти нямам. Това, което знам дължа на майка ми и нейното домашно образование, както и самообразование. Не казвам, че системата тук няма грешки и всичко е велико, но е мит да се говори за добра българска система, когато излизат дестеки хиляди деца, които са учили неща, които забравят на следващият ден след контролното, а в същото време не знаят как други техни способности, тъй като на тях не се набляга в българското училище. 

"Защото през цялото обучение са те занимавали с проекти по ликвидация на бедността в Сомали или подобни идиотизми."

Ами може да приложи знания от този проект в България, където също има бедност.

Честно казано , не бих искала да съм на твоето място с този пълен негативизъм....... 

# 10
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
xenia, честно да ти кажа, много ми е трудно да те разбера  Laughing
Честно казано , не бих искала да съм на твоето място с този пълен негативизъм....... 
И аз точно щях да кажа, че не искам да съм на твое място  Hug Ужасно объркано звучиш   Crazy
Аз не съм добре запозната с IB дипломата, но до колкото знам, предметите сам ги избираш последните две години, както и проекта, по които ще работиш. Не мислиш ли, че на щерка ти може би точно този, за бедността в Сомалия и е бил на сърце  Grinning
А за оценките, при нас правят тестове, които се оценяват от независими лица. Така че няма как да се оплача, че подценяват или надценяват децата. Аз мислех, че и по другите страни е така  Thinking Тук също боравят с термина "очаквано ниво", но аз като амбициозен родител натискам за ниво над очакваното. Не всички могат да ме разберат, но аз и не споделям с всекиго моите идеи. Правех го само в началото, когато все още не бях в час с тукашната система  Embarassed Сега просто изкопчвам необходимата ми информация от учителите по мой си начин и не взимам техните похвали за чиста монета Wink

# 11
  • Мнения: 4 380
Цитат
Ами може да приложи знания от този проект в България, където също има бедност.

Да бе...взимат я от раз в политиката с такива знания. Joy


Цитат
Аз не съм добре запозната с IB дипломата, но до колкото знам предметите сам ги избираш последните две години, както и проекта, по които ще работиш. Не мислиш ли, че на щерка ти може би точно този за бедността в Сомалия и е бил на сърце 
А за оценките, при нас правят тестове, които се оценяват от независими лица. Така че няма как да се оплача, че подценяват или надценяват децата. Аз мислех, че и по другите страни е така   Тук също боравят с термина "очаквано ниво", но аз като амбициозен родител натискам за ниво над очакваното. Не всички могат да ме разберат, но аз и не споделям с всекиго моите идеи. Правех го само в началото, когато все още не бях в час с тукашната система   Сега просто изкопчвам необходимата ми информация от учителите по мой си начин и не взимам техните похвали за чиста монета

Абсурдно е да изкопчваш каквато и да е информация, всички училища са затворени и на учителите им виждаш очите 2 пъти годишно за по няколко минути. Няма бележници, няма оценки. Оценките са на учителите в дневниците. Няма и учебници. Ходи с малка чантичка на училище в която си носи ядене и дрешки. Laughing Само гледам с какви глупости се занимава да пише по цели нощи, чат-пат виждам оценен проект с множество суперлативи и това е. Като подхванеш някоя сериозна материя като математика и копнеш по-надълбоко...нула знания. Shocked Хващаш се за главата и се чудиш български частен учител ли да и наемаш за да запълва празнините. А кога? Децата са ангажирани плътно до дупка. Зубрят по библиотеките и седят денонощно на компютъра за да се готвят за глупостите на тъпото училище.

Абе какво го ударихте на обсъждане на тъпи образователни системи? newsm78

# 12
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 667
В Калгари е същото, но тук за математиката ходят на някакъв специализиран курс, който дава страхотни резултати.
Иначе, дори и методическите им ръководства са пълни с грешки. Общо взето впечатленията ми от образователната система са следните:
- не им трябват умни хора - тук им трябват изпълнители, ако изпъкнеш и си супер надарен е добре, но иначе
- до 5-6 клас се занимават общо взето с отглеждане на животни
- знания по математика , величина клоняща към минус безкрайност
- изучава се само английска литература - това Сервантес  даже като име не са го чували
- и фрапиращото - хора получили пълна независимост от Британската империя през 1983 година, считат, че Лондон е В Онтарио(там има градче с това име) и с Канада им се изчерпат познанията за света. Не съм убедена дали добре познават и Канада всъщност.

# 13
  • Мнения: 871
Четейки мненията на Ксения разбрах, че се познаваме от друг форум (тя ще се сети  Peace)

Да напиша, че живея на около 30 км. от нея и моето дете е с 1 година по-малко от нейното. Нашата училищна действителност показва съвсем друга страна и система bowuu Съжалявам, Ксения, има т.нар. отлични оценки /вече не е петобална буквена система, а в проценти - тазгодишно въведение на Министерството на образованието/. Оценките за всеки един етап, за всеки един тест, за всеки вид препитване/изпит се качват в сайта на колежа и родителите имат достъп чрез специално създаден акаунт за тях. Детето също има връзка по същия начин с училището, като може да си предава домашните и по електронен път ако се налага /по имейл до учителите си/. Имат учебници по всичко, понякога по 3-4 на предмет, детето носи доста тежка чанта всеки ден. В училище учат много практични неща, повечето от които полезни в живота и доста сложни. В някои случаи, изобщо не мога да съм на висота, че да помогна на детето в подготовката за проектите. Еле пък математиката ... С всеки един от учителите имаме контакт - телефон, имейл и при желание можеш да си уредиш среща, за да разговаряш с тях за всичко, което те вълнува. Оценки се дават 4 пъти в годината, когато има и родителска среща. Родителските срещи са впечатляващо подробни и показват, че всеки един учител познава децата, с които работи. Последният път с учителя по "наука" стоях чак до 22 часа, около 40 мин. ми отдели. Вярно, това е частен колеж, вярно, фигурира в първите места в класацията на провинцията, вярно, трябваше да се държат трудни приемни изпити. Лично ние сме много доволни от колежа на детето и то се развива максимално добре там.

Последна редакция: сб, 26 апр 2008, 02:22 от greendream

# 14
  • Мнения: 1 783
Не ми е ясна тази фиксация с оценките и бележниците, просто не мога да я разбера. Ненавиждах училище и това постоянно изпитване и страх ще изкарам ли добра оценка или не, направо си отдъхнах, когато завърших. Не бих казала, че знанията ми от училище са помогнали по някакъв начин в живота, чудесно е че знам география и история, но тези знания ги обогатих в последствие, от собствен интерес, иначе нищо не помня от училище. Според мен там е важно да ти помогнат да научиш да се учиш, а не да придобиеш някакви особени теоретични знания. Аз никакви практични познания нямах от училище.
Работата ми е точно да се занимавам с проекти подобни за бедността в Сомалия и смятам, че децата от малки трябва да им се показват различията по света и че много хора живеят мизерно, нещо което в Бг е немислимо да се случи в момента. Според мен е чудесно, че дъщерята на Ксения учи подобни неща.

Ксения, супер огорчена звучиш, съчувствам ти. Не бих го пожелала на никого.

# 15
  • Мнения: 780
Ксения, радвай се, че дъщеря ти стои по нощите да прави проучвания и да работи по проекта си за бедността в Сомалия. Училището е за това: да научи децата да учат самостоятелно, да ги научи къде каква информация могат да намерят, коя информация е вероятно да е достоверна и коя не, да ги научи да я анализират, да мислят, да правят информирани заключения и да развиват проекти за това как може да се разреши даден проблем. Училището е за да ги научи да работят в екип, като всеки допринася с нещо, но и умее да изслуша другите; да ги научи да водят конструктивен диалог; да ги научи на градивна самооценка и анализ. Училището е и за да ги научи как да представят своето мнение пред публика, но и да умеят да разпознават техниките, които един опонент би използвал да внуши правотата на своето мнение. Ей за такива практическа неща говорим, че училището трябва да научи децата ни, защото това са безценни умения, необходими във всяка една професия, пък ако щеш дори и в извън професионалния ни живот.

Училището не е за да се чете един единствен учебник с една единствена истина и да се зазубрят факти, за които си има справочници достъпни за всеки и по всяко време и които е малко вероятно да им потрябват в реалния живот.

За системата на оценяване.. и тук е така. За да получиш най-високата оценка, трябва да работиш на ниво, което се очаква да постигнеш през следващата година. И не виждам никаква ненормалност в това. Опитай се да излезеш извън рамката на оценки от 2 до 6 и разбирането, че ако си си направил теста без грешка, трябва да получиш 6. Между другото тестовете (и подобни) вече изобщо не се използват като методи на оценяване. Оценяват се онези другите неща, за които писах по-горе и това става в процеса на работа върху проект, а не на база възпроизвеждане на 5 формули или цитиране на някой закон.

Най-искрен съвет от мен: поразрови се или просто разговаряй с някой по-вещ в образователната система. Може би това ще ти помогне да оцениш това, което прави дъщеря ти и ще те успокои, че не си губи времето с глупости.

# 16
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
mili46, хареса ми как си описала училището Peace Това е, което искам за моите деца! За съжаление в България държавните училища използват доста по-различна методика.
... и тази тема върви на зле,както е тръгнало. Mr. Green
Наистина поизместихме темата, но не мисля че върви на зле  Crossing Arms Даже напротив, стана по-интересна  Laughing

# 17
  • Мнения: 1 199
Цитат
Ами може да приложи знания от този проект в България, където също има бедност.

Да бе...взимат я от раз в политиката с такива знания. Joy


Цитат
Аз не съм добре запозната с IB дипломата, но до колкото знам предметите сам ги избираш последните две години, както и проекта, по които ще работиш. Не мислиш ли, че на щерка ти може би точно този за бедността в Сомалия и е бил на сърце 
А за оценките, при нас правят тестове, които се оценяват от независими лица. Така че няма как да се оплача, че подценяват или надценяват децата. Аз мислех, че и по другите страни е така   Тук също боравят с термина "очаквано ниво", но аз като амбициозен родител натискам за ниво над очакваното. Не всички могат да ме разберат, но аз и не споделям с всекиго моите идеи. Правех го само в началото, когато все още не бях в час с тукашната система   Сега просто изкопчвам необходимата ми информация от учителите по мой си начин и не взимам техните похвали за чиста монета

Абсурдно е да изкопчваш каквато и да е информация, всички училища са затворени и на учителите им виждаш очите 2 пъти годишно за по няколко минути. Няма бележници, няма оценки. Оценките са на учителите в дневниците. Няма и учебници. Ходи с малка чантичка на училище в която си носи ядене и дрешки. Laughing Само гледам с какви глупости се занимава да пише по цели нощи, чат-пат виждам оценен проект с множество суперлативи и това е. Като подхванеш някоя сериозна материя като математика и копнеш по-надълбоко...нула знания. Shocked Хващаш се за главата и се чудиш български частен учител ли да и наемаш за да запълва празнините. А кога? Децата са ангажирани плътно до дупка. Зубрят по библиотеките и седят денонощно на компютъра за да се готвят за глупостите на тъпото училище.

Абе какво го ударихте на обсъждане на тъпи образователни системи? newsm78


Ксения, в коя провинция си бе човек? Shocked Имам чувството че изобщо не живееш в Канада, то бива разлики между провинциите, бива субективност на мненията, ама чак пък толкова Tired Детето ми ходи с тежка чанта (за съжаление), оценени тестове подписвам всяка седмица, учителят мога да го чуя по телефона всеки ден и да си уредя среща по телефона ако искам, имат си т. нар. agenda, където е отредено място за комуникации между родителите и учителите всеки ден от седмицата и т.н и т.н... Ти за коя провинция пишеш?

# 18
  • Canada
  • Мнения: 1 773
heureuse, има огромна разлика от провинция до провинция. Вярно, моята щерка не е на 16, но все пак е в 4-и клас. Нямат учебници, в раницата си носи само аджендата и кутията с храна. Домашни почти нямат, а ако случайно им дадат, бива написано за 5 мин. В 4-и клас продължават да пишат с молив, химикалките са забранени. На тестовете за определяне нивото на училището или успеваемостта на учителите, им се дават калкулатори, за да смятат. Нямам телефон на класната или който и да е учител. Ако искам контакт, пиша в аджендата, там и ми се отговаря.

Сега да се върнем на темата...
За мен няма идеално място, изборът винаги се базира на много компромиси и везната се накланя в полза на по-малкото или по-малките. Аз лично не мога да кажа, че съм била напълно щастлива от момента, в който на мъжът ми му влезе в главата мухата, наречена Канада. От този момент започнах да правя големи компромиси в името на семейството, а малко по късно на детето... по-късно децата. Искрено се надявам да съм направила верния избор и компромисите да си струват. В крайна сметка човек винаги има избор, кога по-лош, кога по-добър. Моят в началото по принуда, по-късно по избор е Канада. Но това не ме прави щастлива.

# 19
  • Мнения: 1 199
И аз нямам телефон на  учителя. Ако реша, трябва да звънна на телефона на училището и там или оставям съобщение на гласовата поща на учителката (има опция да си я избера), или казвам на секретарката че искам учителката да ми се обади и тя ми се обажда по-късно. Съмнявам се че и Ксения няма такава възможност, без значение в коя провинция е.
Момичета, много съжалявам ако е трябвало по принуда да предприемете такава стъпка като имиграцията Hug Трудно е без добра първоначална мотивация човек да се почувства уютно и щастлив където и да е тръгнал.

# 20
  • Мнения: 361
много е трудно, когато желанията в семейството се разминават. тогава винаги единият от двамата трябва да прави компромиси в името на общото благо. така и в моя случай, трябваше да се примиря с идеята за ходене в австралия, която влезе в главата на моя мъж преди няколко години. и не само да се примиря с това, а и да стана водешият кандидат при кандидатстването за емиграция. без мен той нямаше право да влезе в страната, така че грабнахме багажа и детето, зарязах кариера, родители, роднини, приятели в българия и се преместихме. не мога обаче да се почувствам щастлива на новото място. не че не е хубаво, подредено и т.н. на мен ми липсва българия и свободата, която имах там. вече 4 месеца сме тук и аз продължавам да потъвам в нещастието и отчаянието си- докогато имам сили да издържа...всичко тук ми е чуждо- начинът на живот, манталитета, системата на образованието. опитвам се да свикна, но когато вътрешно в себе си знаеш, че си направил погрешен избор и си пожертвал себе си заради семейството, няма как да стане. лошото е, че всичко това започва да влияе индиректно и върху отношенията между нас двамата- не се караме все още, но аз все по-често започвам да се дразня от нещата, които той прави или казва...
а за образованието- и тук е трагично. дъщеря ми е в трети клас, но все едно се е върнала в детската градина. нямат учебници, пишат с моливи, почти нищо не правят в училище, по математика събират и изваждат двуцифрени и трицифрени числа, най-вече играят в училище, нямат домашни, ходи с раница, в която е само кутията с обяда. добре, че все пак първият й приоритет в момента е научаването на английски, иначе щеше да й е доста скучно в училището. също така- втори и трети клас са смесени в една стая, по същия начин има 1/2 клас, 3/4, 4/5 и май само 6 клас е в отделна стая....
нямам особено голям избор- ще трябва някак си да преживея следващите две години, докато получим постоянно жителство, а след това вече да се прибирам в бг, а мъжът, ако иска- да си стои тук. поне няма да ми тежи на съвестта, че заради мен не е получил гражданство, ако си тръгна по-рано.....
много объркано стана- то са си цяла сага нашите истории....
хубаво е, когато човек знае, че има право на избор. лошото е, когато, даже и да не иска, е принуден да направи нещо или да живее някъде.

# 21
  • Мнения: 1 783
Я ми кажете, че не ми е ясно, като на една майка не-сблъскала се още с училищни системи, какъв е проблемът, че децата в училище на някаква си възраст още пишат с молив, а не с химикал? newsm78

# 22
  • Мнения: 871
Я ми кажете, че не ми е ясно, като на една майка не-сблъскала се още с училищни системи, какъв е проблемът, че децата в училище на някаква си възраст още пишат с молив, а не с химикал? newsm78

мога да напиша есе на тази тема, ама ще се огранича с няколко реда  Laughing Laughing

Аз съм много против тази практика, защото не просто не пишат с химикалки, ами им забраняват (изискване в училище). Това важи както за основното училище, така и за средното! Още от началото на живота ни тук, обявих Канада като страна на моливите, острилките и гумите ...  Sick

Децата хващат мускулна треска от триене и никога не виждат грешките си - това е смисълът и на така използваното моливно писане - да не се травматизират, че правят грешки и да могат да се поправят ...

Това моливо-използване води до размазано и неясно писане и често децата стигнали 15 - 16 години пишат толкова зле, че сами не могат да прочетат какво пишат. Големи тийнейджъри не могат да пишат с химикалка без да им "треперят" буквите. Затова започват да използват писане с отделяне на буквите или използване на печатни букви. Почти съм сигурна, че това идва от лошите острилки и недобре наострените моливи - мога дисертация да напиша на тази тема  Joy Joy В крайна сметка купих на детето пластмасов молив с пълнител графит (абе как се казваха тези моливи, имаха си специално име на български  newsm78).

А бенисима ми се струва много драматична. За 4 месеца ... ами няма как да свикнеш, особено ако нямаш желание. Явно се е установила в Австралия насила, а не в резултат на взаимно решение със съпруга си. Ако имаше ей тоничко искрица и положителна емоция, нямаше да вижда само негативните страни и да "потъва в нещастието и отчаянието си". Драма куйн ... Ей я България, няма проблеми да се върне  Peace

Последна редакция: чт, 01 май 2008, 15:20 от greendream

# 23
  • Мнения: 11 304
Greendream, зависи много от учителите за писането на децата. Дъщеря ми е в 2 клас. Още пишат с моливи, обаче ела да им видиш почерците на децата - като мъниста, все едно имат отделен час като ние едно време по краснопис.
На мен ми харесва пък това, че пишат още с молив. За мен писането с химикал е затормозяване отрано да не правиш грешки, че химикал няма как да изтриеш.

# 24
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
Я ми кажете, че не ми е ясно, като на една майка не-сблъскала се още с училищни системи, какъв е проблемът, че децата в училище на някаква си възраст още пишат с молив, а не с химикал? newsm78
Има си плюсове, Вечерница е споменала, децата не се стресират, дали ще направят грешка, защото винаги могат да я коригират.
От друга страна минусът е, че свикват с това, че винаги могат да коригират и не си дават много зор от раз да напишат правилния отговор  Tired
benissima, а защо обединяват класовете? Защото няма достатъчно учители или ученици?!
В нашето училище класовете ги делят по групи, в зависимост от нивото, на което работят децата и после мешат класовете, събирайки децата работещи на едно ниво. Така че е нормално по-напредналите с материала деца да работят с по-горен клас, а изоставащите с по-долен.

# 25
  • Мнения: 871
Greendream, зависи много от учителите за писането на децата. Дъщеря ми е в 2 клас. Още пишат с моливи, обаче ела да им видиш почерците на децата - като мъниста, все едно имат отделен час като ние едно време по краснопис.
На мен ми харесва пък това, че пишат още с молив. За мен писането с химикал е затормозяване отрано да не правиш грешки, че химикал няма как да изтриеш.

вярно е, че имат часове по краснопис  Peace
и моето е втори клас  Grinning

# 26
  • Мнения: 871
benissima, а защо обединяват класовете? Защото няма достатъчно учители или ученици?!
В нашето училище класовете ги делят по групи, в зависимост от нивото, на което работят децата и после мешат класовете, събирайки децата работещи на едно ниво. Така че е нормално по-напредналите с материала деца да работят с по-горен клас, а изоставащите с по-долен.

а, това е точно така, особено с деца, които са в приемни класове, т.е. идват от друга страна, още не знаят езика и са на различно ниво

# 27
  • Мнения: 361
на мен ми обясниха, че сливат класовете, за да могат децата да общуват с деца от различни възрасти. иначе си имат достатъчно ученици и учители. сега в класа на дъщеря ми са 7 деца от втори клас и 20 от трети. иначе при записването на детето единственото, което гледат е възрастта и според нея го записват в даден клас. в нейния клас са 3 децата, които не знаеха английски в началото на годината, но вече се справят горе долу добре. вкъщи я караме да пише с химикал, за да не забрави как се пише:-), но в училище химикали не им дават.

# 28
  • Мнения: 780
Целта на смесването на класове (деца от различна възрастова група и с различно ниво на работа) е точно тази, за която повечето от вас пишат: да се даде възможност на всички деца да работят на ниво, подходящо за тях, без никое дете да се чувства "изостанало" или не на мястото си, бидейки отделено от връстниците си и поставено в група от деца на различно ниво емоциално/физическо/умствено развитие. Много по-травмиращо е за едно дете да му се лепне "етикет" (независимо дали е "изоставащ", "труднозапаметяващ" или дори "надарен") и да се изолира от обичайната среда на връстниците си, отколкото да има "смесени" класове. По този начин има възможност да се обърне внимание на индивидуалните характеристики на детето и да се работи към постигане на по-високо ниво без то да се чувства различно или изолирано. Затова и тенденцията е всички деца с определени отклонения в умственото или физическото си развитие (спектър на Отизъм, глухота, слепота, инвалидност и т.н.) да бъдат интегрирани (в добрия смисъл на думата)  в "нормалните" училища (разбира се след осигуряване на необходимия специализиран персонал).

За писането с моливи, не бях се и замисляла, че може да има някакви отрицателни последствия. Предполагам зависи от продължителността на използване. И ние навремето започнахме с писането с молив, но не си спомням до кой клас е било. Има и нещо друго: децата тук започват на 5 години и има голяма разлика в това как едно дете на 5 и едно дете на 7 владеят контрола върху молива/химикала. Била съм тук в доста часове на дъщеря ми. Имат гуми за триене, но учителката винаги ги насърчва да се стараят, за да не се налага честото им използване.

benissima, гледат възрастта, защото дете на определена възраст може да работи на няколко различни нива, т.е. определяща е възрастта, а не нивото на работа. На това се основава и начинът на оценяване. Тук http://www.education.vic.gov.au/ можеш да прочетеш много за образователната система в Австралия. Ще ти даде отговори на много въпроси. Но не подхождай с нагласата: 'щом е различно от Бг, не е хубаво'. Уверявам те, че тук се прави много за образованието и всяка промяна се базира на множество изследвания и доказани предимства. Сигурно не е идеалната система, но е определено повече от добра.

# 29
  • Мнения: 994
Аз също не одобрявам писането с молив - много лоша услуга прави на децата. Друг е въпроса, че въобще не учат ръкописно да пишат. Малко в края на 2ри клас и малко в 3ти и това е. Освен това и никой не ги поправя и начина, по който държат молива. Специално на мен ми прави впечатление как възрастни вече хора държат химикалки по невероятно неудобен начин за писане и съответно това, което пишат е нечетимо.

# 30
  • Мнения: X
benissima, дай си време
почти всички сме минали през такъв период
какъв ще е изхода не се знае

най-добре да решиш окончателно след поне 1год престой, последван от ваканция в БГ, после пак поне 6 мес престой
така нещата си идват на място
сега реагираш с чувства, а не с мозък, без да се обиждаш плс

а това с молива не знам защо е такава трагедия
явно в цяла Зап. Европа се практикува
и за образ. с-ма - отдаван аз лично се убедих, че нашата е доста зле
ако не вярваш - купи си учебника за 3 клас ЧиО и се опитай да го разбереш, както и как едно 9год дете би стоплило високопарните професорски изгъзици в него
а това е само началото

лек ден

# 31
  • Мнения: 2 761
Целта на смесването на класове (деца от различна възрастова група и с различно ниво на работа) е точно тази, за която повечето от вас пишат: да се даде възможност на всички деца да работят на ниво, подходящо за тях, без никое дете да се чувства "изостанало" или не на мястото си, бидейки отделено от връстниците си и поставено в група от деца на различно ниво емоциално/физическо/умствено развитие.

За смесване на децата в детската градина може да си има предимства,но те са за най-малките.За големите това е по-скоро недостатък.
А да смесват класове за мен е недопустимо.Или да смесват нияколко групи деца в градината-това за мен са американски глупости,които бавно,но сигурно си намират място в европата.
Не смятам,че детето ми трябва да се социализира с всички,които му се натрапват чрез това смесване.То си е индивидулна личност с негови предпочитания и ще си избере само с кой да си общува.Така както аз избирам.Ако някой иска да обърне внимание на индивидуалните му особености,това става в малка група,а не сбирщина от 25 деца примерно,което е доста изтощително за едно мако човече.Но явно това е тенденцията-да свиква от малко,понеже после ги чакат големите офиси,където те изстискват като лимон и ти скапват живота.

Писането с молив пък е абсолютна глупост!!!По-добре е да си пише с химикал и даскалицата да минава после с червен молив отгоре,или самото дете да си пoправя,за да види къде греши и да внимава следващия път.

# 32
  • Мнения: 323
Ужас и аз изпадам в нужда да си видя близките или да се върна окончателно,ама като съм скъсала нишката,направо ме хваща страх.
Колкото по-малко деца има в един клас,толкова по-добре се работи индивидуално с всяко от тях.А са моливите и тук в Австрия пишат с моливи и това малко странно ми се видя,така и не получих отговор каква е целта.

# 33
  • Мнения: 391
Аз нямам никакви притеснения относно образованието. По-добре се справят като държава, общество и научни постижения от българите, какво да ги критикувам.

# 34
  • Мнения: 2 761
Ами аз ако не искам детето ми да пише с молив какво става?
Нашите родители са пишели с мастило на времето и доста добре се опаравят с правописа.
Стреса не идва от химикала,ами от други работи...потресена са от безумщините им.

# 35
  • Мнения: 780
Оmega, ако детето ти беше примерно от тези, които могат да работят на по-високо ниво и се отегчават и губят интерес поради недостатъчно умствено стимулиране, или ако детето ти беше от тези, които имат нужда от повече време и повече помощ, какво би предпочела за детето си? Да остане в клас, където определено ще бъде подтиснато от чувство за непринадлежност и няма да получи това, от което има нужда, или в смесен клас, където се сформират групи в зависимост от нивото? При втория тип класове може да се говори за много по-голямо зачитане на индивидуалността отколкото при първия.

Какво точно имаш предвид под "сбирщина от 25 деца"? Не разбрах и момента със социализацията. Кои деца смяташ че са натрапени на твоето дете?

А дали детето пише с молив или химикал май няма много значение щом "даскалицата" минава и поправя с червения молив отгоре. Ако обаче детето пише с молив, то има възможност да се опита да се поправи преди даскалицата да е минала да му очерви работата. И още нещо. Ако са стигнали до там, че червеният химикал да е средството да накара едно дете да внимава, не се надявай на големи успехи.

# 36
  • Мнения: 2 761
mili46,oтносно класа-не ми е време да избирам от сега.Може и да съм в БГ-то дотогава,където ще мога да си позволя частно училище.Където надявам се да не пишат с моливи.

Казвам,че 25 деца в една стая или 2  са много.Не казвам,че има натрапени на детето ми,просто на мен биха ми пречили 25 човека в това пространство,същото е и с децата.

# 37
  • Мнения: 994
Оmega, ако детето ти беше примерно от тези, които могат да работят на по-високо ниво и се отегчават и губят интерес поради недостатъчно умствено стимулиране, или ако детето ти беше от тези, които имат нужда от повече време и повече помощ, какво би предпочела за детето си? Да остане в клас, където определено ще бъде подтиснато от чувство за непринадлежност и няма да получи това, от което има нужда, или в смесен клас, където се сформират групи в зависимост от нивото? При втория тип класове може да се говори за много по-голямо зачитане на индивидуалността отколкото при първия.

Изявените деца при нас се събират по отделно. Има си и различни програми за талантливи деца. в началното училище не смесват деца от различни по възраст класове.

И за мен 25 деца са много за един клас, колкото и да са напреднали.

От постоянното триене, писменните им работи изглеждат толкова ужасно, че много по-красиво би седяло червеното, порпавено от учителката. Поправеното ще е стимул за по-добро представяне следващият път, докато затрита мацаница води само до свиване на рамене и търсене на по-добра гума!

# 38
  • Мнения: 11 304


И за мен 25 деца са много за един клас, колкото и да са напреднали.


Ама как ще се много 25 деца? Shocked
Едно време в България сме били по 30 деца в клас и никой не се оплакваше, че сме много.
По какви критерии определяте колко "много" трябва да са децата в един учебен клас.
В много от страните на Запад са по толкова, което значи, че са си направили сметката, че това е оптималното число деца, с което може да се справи една учителка

# 39
  • Мнения: 994
За мен са много. И аз съм учила в клас с 30 деца на една учителка, това обаче не означава че сме получили ефективно обучение.
За нашия дистрикт мисля че позволения максимум е не повече от 20 деца на 1 учител. И то не за цял ден. Класовете са разделени на групи от по 4 деца и учителката работи отделно с тях, докато друг помощник се занимава с останалите деца.  Дава възможност на учителката да обърне внимание на всички деца според нуждите им. Както вече казах, по-будните се отделят, но има и специална помощ за изоставащи деца, на които им се помага отделно, за да не трябва учителката им да губи повече време с тях за сметка на останалите. Затова колкото по-малко деца, толкова по-добре.
Имало е година, когато в класа бяха 14 деца - много добре се отрази на детето ми.

# 40
  • Мнения: 2 761
И ние бяхме 30,че и отгоре,понеже бяхме от първите експеиментални.Доста е натоварващо,а за учителите още повече.Имаше по-възрастни учители,които успяваха да се справят с дисциплината,но при други беше пълен крах.
В 11 клас изведнъж ни направиха нови паралелки от по 20 човека.Беше доста по-спокойно.
Това,че на Запад са решили да бъдат по 30 изобщо не го прави автоматично правилно.За това има доста по-различни причини,които нямат нищо общо с благото на децата.

# 41
  • Мнения: 2 093
Тази тема се измести от врьщане кьм училищата, така че и аз ще си кажа мнението за училищната система. Пьрво ми е малко странно как се критикуват училищните системи по света, особенно ако се сравнияват с бьлгарската. Учила сьм по времето на комунизма в Бьлгария и изобщо нямам добри спомени, както и добри оценки и определно мога да кажа че бьлгарската система те караше да се чустваш глупав. Училищата изобщо не сьздаваха творечска среда, а по скоро те плашеха. Аз още си спомням какви кобри бяха учителките по  история и химия. да не говорим че е немислимо да обсьждаш материала с учителката ако имаш проблем, учителите винаги са били много дисцанцирани от учениците и само се оплакваха на родителите по родителските срещи. Университетското образование е дори по зле. Учеше се 5-10 дена преди изпит и след това си клатиш кракара през останалото време на годната и си взимаш тапията накрая. С малко изключения, беше много по трудно да се влезе в университет, отколкото да се завьрши такьв. Минеш ли приемните изпити и си осигурен за следващите 4-5 години. Една позната изкара МИ с преписване. Сигорна сьм че не работи като инжинер.
Образователната система в Торонто не е идеална, има много кофти училища, но има и много добри. Тук е обществена тайна, че много хора се местят от един квартал в друг,само заради училището. Правят се проучвания, когато децата са още малки и се решава кьде да ги запишат. Ако училището не е добро, хората имат избор да се преместат, никой не е вьрзан да учи в сьщото училище. Допьлнително, че тук има частни училища,някой от тях струват почти толкова колкото ми излиза детската градина в момента. Различни хора ще ти кажат различни неща за училищата-добри или лоши, вьпроса е с кого разговаряш. Това че някой се оплаква, не означава че системата е скапана. Да не говорим за университетите, защото тогава сравнението между бьлгарските и канадските е доста жалко. Учила сьм и при двете системи (тук в колеж) и разликата е от земята до небето.  Най-важното е че човек има вьзможност да се образова по начина по който иска.

# 42
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 667
Мога да изкажа мнение само за Калгари, но колеж които подготвя от готвачи до филмови режисьори, като минава през инжинери(тук думата е с друго значение), счетоводители и застрахователи, за мен си е чиста проба фабрика за пари. В работата си се сблъсквам с кадри от тази система, е глупостите им ме хвърлят в музиката

# 43
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 667
Да не говорим за повсеместното използване на калкулатор, ами 2 по 2 си е 4 и няма смисъл да ми се проверява на калкулатора.

# 44
  • Мнения: 1 783
Тази тема се измести от врьщане кьм училищата, така че и аз ще си кажа мнението за училищната система. Пьрво ми е малко странно как се критикуват училищните системи по света, особенно ако се сравнияват с бьлгарската. Учила сьм по времето на комунизма в Бьлгария и изобщо нямам добри спомени, както и добри оценки и определно мога да кажа че бьлгарската система те караше да се чустваш глупав. Училищата изобщо не сьздаваха творечска среда, а по скоро те плашеха. Аз още си спомням какви кобри бяха учителките по  история и химия. да не говорим че е немислимо да обсьждаш материала с учителката ако имаш проблем, учителите винаги са били много дисцанцирани от учениците и само се оплакваха на родителите по родителските срещи. Университетското образование е дори по зле. Учеше се 5-10 дена преди изпит и след това си клатиш кракара през останалото време на годната и си взимаш тапията накрая. С малко изключения, беше много по трудно да се влезе в университет, отколкото да се завьрши такьв. Минеш ли приемните изпити и си осигурен за следващите 4-5 години. Една позната изкара МИ с преписване. Сигорна сьм че не работи като инжинер.
Образователната система в Торонто не е идеална, има много кофти училища, но има и много добри. Тук е обществена тайна, че много хора се местят от един квартал в друг,само заради училището. Правят се проучвания, когато децата са още малки и се решава кьде да ги запишат. Ако училището не е добро, хората имат избор да се преместат, никой не е вьрзан да учи в сьщото училище. Допьлнително, че тук има частни училища,някой от тях струват почти толкова колкото ми излиза детската градина в момента. Различни хора ще ти кажат различни неща за училищата-добри или лоши, вьпроса е с кого разговаряш. Това че някой се оплаква, не означава че системата е скапана. Да не говорим за университетите, защото тогава сравнението между бьлгарските и канадските е доста жалко. Учила сьм и при двете системи (тук в колеж) и разликата е от земята до небето.  Най-важното е че човек има вьзможност да се образова по начина по който иска.

съвсем съгласна с мнението.  Peace

Познати с деца в училище в България в момента са се хванали за главите, че децата не учат нищо свястно, учебниците са сухарски и неразбираеми, пълни с материал неподходящ за възрастта им, учителите немотивирани, родителите супер-изискващи, без покритие.

# 45
  • Мнения: 179
         Наскоро имах възможност да бъда по време на няколко учебни часа в немски училища - става въпрос за 8-10кл, Гимназия. Класовете бяха с ученици на брой между 29 и 33 ученика. Със съжаление установих, че наистина учителите( а те бяха различни за различните класове), абсолютно всеки един от тях, не беше в състояние за 45 мин да обхване целия клас.И не знам, какви бяха тези учители,а наистина "извадката" си е напълно случайна,  като че ли , умишлено даваха предимство на немските си ученици, ученичките със забрадки например, случайно се вредяваха да отговорят,а бяха си написали правилно, а пък за тези от другите раси да не говорим...  Confused

# 46
  • Мнения: 994
Аз пък нямам нищо против комунистическото си образование. Явно съм доста по-стара от вас и смея да твърдя, че с моите връстници сме получили добро такова. Виж за сегашното ниво на образованието в България имам доста забележки, нещо което доста ме възпира от евентуално връщане и образоването на децата ми в България. Ако обаче приемат домашното обучение за легално, сериозно се бих замислила.

Като сме заговорили за образователни системи, ето  да научим нещо ново Simple Smile - (на руски е)

Последна редакция: сб, 03 май 2008, 06:56 от КТВ

# 47
  • Мнения: 3 034
аз също съм много доволна от образованието си, получено по социалистическо време (до комунизъм не стигнахме). завършила съм добро училище с отлични оценки. влязох без никаква допълнителна подготовка в Софийския университет и изобщо не съм съгласна, че оттам нататък си се завършвало просто ей така! който е учил само за изпити - негов проблем. ние нямаше как да го направим, защото постоянно имаше упражнения и курсови работи. де факто изпита беше още едно повторение на вече направеното. така че, Chrisimommy , нито оценките ти от училище, нито нивото на университета, който си завършила е показател за нивото на образованието в България. изглежда ми малко странно да базираш мнението си за системата на това, че ти не си имала добри оценки в училище   ooooh! репликите ти за учителите пък изобщо не ми се връзват с действителността, която си спомням! напротив, учителките ми бяха прекрасни жени и ни обичаха много, занимаваха се с нас и никога не са отказвали да обяснят нещо. а за дисциплината - ами да, имаше я. ни най-малко не мисля, че са били кобри. определено предпочитам тогавашната дисциплина пред западната разхайтеност замаскиранапод надслов "творческа свобода за развиващия се мозък"  Shocked струва ми се, че в училището ти ще да е бил проблемът  Crazy

и съвсем между другото, нивото което постигат български ученици и студенти на приемни изпити за чужди университети се дава за пример на местните! ние сме университетско и преподавателско семейство и имам мноооого преки наблюдения от студенти - и западно-европейски, и северно-американски. и... тактично ще си замълча за 85% от тях. останалите 15% се разпределят в бъдеще като СЕО-та, топ мениджъри, учени, изследователи и едни почти задължителни 3-4% има, които успяват някак си от топ студенти да се сринат до професионални наркомани и пияници. подобен разрез на българските студенти, дори само онези, които заминават да продължат в чужди университети е повод за гордост. една голяма част влизат направо със стипендия, а останалите обикновено се преборват за такава още на втората година  Peace

# 48
  • Мнения: 4 138
темата се превърна в образователна, ама лошо няма. засега детето ми е малко. като начало ще съм пред дилемата за детската градина. валдорф, монтесори или редова. има какви ли не алтернативи.
за основното образование - пак има частни училища, както и за средното. е, не са евтини, но когато човек иска за детето си най-доброто и индивидуален подход, би трябвало да се насочи към тях.
от друга страна, детето може да се окаже тъпичко Mr. Green или пък да не му се учи. не всички деца се раждат генийчета, независимо от убеждението на родителите си, че задължително трябва да са такива. особено в българия това убеждение е направо масово. куцо, кьораво и сакато решава, че детето задължително трябва да отиде в уни, независимо от това дали има подобни заложби или не.
предпочитам да виждам дъщеря си здрава и щастлива, да може да си играе на чисти детски площадки, да общува с любезни и усмихнати хора и да яде качестена храна, да се учи на нормални човешки ценности, да не се страхувам всяка минута за живота и, пък като дойде време да учи, ше му мисля.
по-добре да получи по-некачествено образование, което може донякъде да се компенсира със занимания вкъщи и частни учители, отколкото да знам, че вероятноста да я прегази някоя пияна мутреса с як джип е със 100 процента по-голяма в българия, отколкото тук.
да не говорим, че когато правех сметки да жиявеем в българия, това щеше да е в едно село, в което в основното училище учат 9 деца, защото просто повече няма. и те са на горските работници от ромски произход. произходът в случая не е релевантен, даже предпочитам детето ми да учи с такива деца, отколкото с потомството на новобогаташи, но го споменавам като факт.
за мен засега други неща са важни. хората се променят, светът също. докато порасне ситната - има време.
та, на всяка цена корени и закрепостяване не са ми по вкуса.
другата малка подробност е, че незнайно защо, повечето деца, получили средното си образование в българия на всяка цена искат да отидат после да следват извън българия.
университетът в хайделберг ме устройва повече от СУ Mr. Greenако детето ми иска и е способно да учи там, даже ще ни е по-близо Wink
пък ако реши да пасе крави, вместо да става атомен физик, ще го преживея, не страдам от болни амбиции. поне кравите тук са доказано по-качествени от българските.

Последна редакция: сб, 03 май 2008, 11:31 от matakosmata

# 49
  • Мнения: 11 304

университетът в хайделберг ме устройва повече от СУ Mr. Green
Ама не знаеш какво да искаш, а? hahaha

Подкрепям КТВ и simplyaven в мнението им за добрата социалистическа образователна система. Вярно, че ни караха много рано да четем класиците, но пък другите неща, които учихме са на много високо ниво. Аз лично съм доволна от това, което учих навремето, а като гледам каква каша е в Германия и направо изпадам в див ужас какво учене ги чака децата.
Май ще е редно да си отворим нова тема за образователните системи по света, какво ще кажете мили дами? Thinking

# 50
  • Мнения: 3 804
СИРИЯ
тук децата запо4ват у4илище на 6 години,или в годината в която ще навършат 6,у4и се до 12 клас вклю4ително.
 с първия 4ужд език-английски ,децата запо4ват още от първи клас,а 2ри-френски в 7ми клас,заедно с информатиката,като сега се говори,4е и 2та предмета ще се местят в 3ти клас.Униформите са задължителни,у4илищата са  съобразени с броя на децата и в по-голямата си 4аст децата у4ат само първа смяна-което според мен е плюс.
У4ебната система според мен е малко недообмислена-устни изпитавания няма-оценката за срока се определя от оценките на контролните ,по една на всеки месец и класните+оценката за у4астие в 4асовете и домашните.На края на всеки срок имат класно по вси4ко-събират в една стая деца от разли4ни класове  за да не могат да преписват едно от друго.Имат 2 матури-след 9 клас-която е определяща ,за следващата-т.е какъв профил на обу4ение ще у4и детето през последната си година в у4илище и каква матура ще държи след 12 клас.Матурите след 12 клас са вратата към университетите-понеже тук за прием в университета се приема оценката от матурите,приемни изпити няма.Матурите са няколко вида но най важните са 2-обща която позволява на издържалия подаде документи във вси4ки факултети,и литературна-която не дава право да се кандидатства в медицински и  техни4ески факултети,другите видове матури-само удостоверяват завършването на средно образование-без да дават право да се кандидатства във ВУЗ
Общо взето системата е добра-но  и  досега  се ядосвам когато оценките по музика или рисуване или физи4еско смъкнат по някоя единица от успеха на децата-по музика-изу4ават солфеж-което според мен е излишно
От първи до 5ти клас се оценяват по 10 балната система ,в 6 клас 100 бална,в 7ми -290,а нагоре по 360 единици

# 51
  • Мнения: 2 093
Да си продьлжа темата за училищата. Може би не се изразих много добре в предишното си мнение, но след като прочетох вашите постове си мисля следното. За мен б-г социалистическа учебна система беше като кон с капаци, преподава се по един метод и се очаква че всички ще разберат материала еднакво. Изкарваш 6-ци и вьрвиш напред, ако не, много ти здраве. Все пак не всички могат да са еднакво талантливи по математика, литература, физика, история. Всеки е различен и е нормално един предмет да ти се отдава повече от другия. Проблема беше че в гимназията се набляга на всички предмети еднакво и всички оценки образуват бала, който ти се взима на изпитите в университета. Няма никакво разграничаване между различните ученици и способностите им. В този смисьл matakosmata , мога да се сьглася с теб че не ми се е отдавало, защото явно не сьм влизала в рамките на "кальпа", който родната ни учебна система беше изградила. Не си спомням в училищата, в който сьм учила да са ни насьрчавали, или да са гледали на нас като хора с различни способноти и да са oценявали че всеки се развива различно. 
simplyaven аз нямам предвид че дисциплината беше лошо нещо. Аз винаги бях от дисциплинираните ученици. Когато казах че тези две учителки са кобри, имах предвид цялостното им отношение, студенината кьм нас, начина на общуване. Учителите трябва да имат подход кьм учениците, а не само да си предават материала.

Прави ми впечетление, че някой хора, които се изказват отрицателно за страната в която са, винаги говорят много положително за живота в Бьлгария. Понякога дори се учудвам на това което чета и си мисля дали изобщо сме живяли в една и сьща Бьлгария. Може би факта че тези хора са се чуствали много добре в Бьлгария им пречи да свикнат в страната в която са и са настроени толкова негативно. 

matakosmata явно си общувала само с бьлгария които са недоволни от Канада, но това не означава че всички са на това мнени.Определено мога да кажа че сьществува групи бьлгари тук, които само се оплакват и са вечно недоволни от всичко. Дори не зная защо седят тук, все пак никой не ги е вьрзал насила. Например тук има наши сьграждани, които работят на черно и сьщевременно взимат от дьржавата помощи, защото се водят безработни и с ниски доходи. Тези хора се интерсуват предимно от материалните придобивки и как да изтискат дьржавата повече за тяхна облага. Много жалко ако подобен човек е сьздавал в теб такава отрицателна представа за Канада, защото мога да те уверя че действителноста е сьвсем друга.

Последна редакция: сб, 03 май 2008, 18:39 от Chrisimommy

# 52
  • Мнения: 523
Не мога да коментирам чуждите училища, тъй като нямам опит. Според мен, твърденията за "високо качество на образование в България" са силно пресилени. Май си лежим на някакви стари постижения, от преди 10-15-20 години. Даже смятаните за "тъпи" американци, понастоящем са по-напред от нас в класациите Embarassed
По-добре вижте резултатите от международните изследвания за постижения в образованието по страни. Цифрите говорят.....
TIMSS 2003 - постижения по математика и природни науки.
Забележете, че 1995 сме били някъде на 5-то място по постижения, преди САЩ и някой западноевропейски страни, докато 2003 нивото направо рухва.

http://nces.ed.gov/timss/TIMSS03Tables.asp?figure=7&Quest=1
http://nces.ed.gov/timss/TIMSS03Tables.asp?figure=8&Quest=1
http://nces.ed.gov/timss/index.asp

Българчетата са паднали от 5-о до 25-о място в списъка на най-добре подготвените по математика, въпреки че печелят национални олимпиади. Класацията е на базата на средното учебно ниво при тестване на децата по световната скала TIMSS. Съгласно другата тестова класация PISA като цялостно образователно ниво сме изпаднали до 33-о ниво зад страни като Полша и Чехия.



Другото международно признато изследване PISA

    * С най-добри постижения са учениците от Финландия (среден резултат от 563 точки). На втора и трета позиция са съответно Хонконг – Китай с 542 точки и Канада с 534 точки.
    * Сред 57-те държави в PISA 2006 България е на 42 позиция със средна стойност 434 точки. По този показател тя попада в една група с Чили, Сърбия, Уругвай, Турция, Йордания, Тайланд и Румъния. Момчетата са постигнали среден резултат от 426 точки, а момичетата – 443 точки.
    * Резултатите на българските ученици в област познание по природни науки са по-високи с 15 точки от резултатите в област познание за природни науки. По този показател България попада в една група с Чехия, Унгария, Словакия, Естония, Сърбия и Литва.

http://www.pisa.oecd.org/document/2/0,3343,en_32252351_32236191_ … 0_1_1_1_1,00.html
http://www.diploma.bg/?p=view&aid=1277

# 53
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
Тъй като аз не претендирам да съм всестранно развита личност, системата на обучение в България не ми допадаше още като бях ученичка. Учила съм в НЕГ София, там се влизаше с изпит, а като завършихме, нито един ученик в класа нямаше диплома под 5.50  Crazy Няма лошо в това, но защо по всички предмети трябва да имаш 6, за да си наистина добър ученик ooooh! Винаги съм страдала от този натиск, голям проблем ми бяха предмети като история, литература, философия, там повече от 5, колкото и да се напъвах не можех да вържа. Хубавото в тази гимназия беше, че класовете бяха по-малки, а имахме и доста учители с по-нестандартни методи на преподаване, в това число и немците. Винаги с удоволствие съм ходела в техните часове. Интересно, дали в източна Германия тогава са ползвали различни методи на обучение от нашите  Thinking

От тази гледна точка сега системата тук ми допада, няма натиск върху учениците, оставени са да дърпат със собствено темпо. Има едно средно ниво, което е желателно да се покрие, за него е достатъчно да ходиш редовно на училище и да си концентриран в часовете, не са необходими допълнителни занятия, нито да си гении. Над средното ниво са или по-надарени деца или такива, с които се работи допълнително. В по-горните класове децата сами избират на кои предмети да започнат да се обучават на по-високо ниво, според способностите и интересите им.

Училище тук се започва на 5 години. Темповете на обучение са по-бавни и съответно с много повторения, спираловидна система. В резултат на това, въпреки че в БГ започват на 7 години, те бързо се изравняват с тукашните ученици. Следя темата за 4-то класниците във форума, коментираме кой, къде, какво учи. За сега, синът ми завършва начално училище, мога да кажа, че са на едно ниво. Разлика има по математика, в България наблягат на едно, тук на друго. Ако на сина му дам български тест, той няма да се справи изцяло с него, тъй като не е учил този материал, същото важи и за БГ деца, ако им бъде даден тукашния тест  Crazy

За мен недостатък е това, че не дават редовно домашни, нито пък се ползват учебници или учебни тетрадки в училище. Това не ми позволява да видя, какво учат в момента, дали синът ми го разбира например. Аз сама се снабдявам с различни учебни помагала от книжарницата, но проблемът е, че материалът в различните помагала е подреден по различен начин и не съвпада с последователността, по която преподават учителите. Периодично трябва да ходя и да говоря с тях, за да съм в час какво са учили. Това тук не е много прието и учители и родители ме гледат малко странно, като засегна тази тема. Има си и израз за такива родители, pushy parent  Embarassed

# 54
  • Мнения: 361
това, което ми харесва в тукашната образователна система /в тасманийско държавно начално училище/ е, че имат всеки ден часове за спорт. моята дъщеря бързо стопи излишните си килограми и вече я включиха и в отбора по бягане. на физическата активност в българските училища, за съжаление, не се обръща никакво внимание. друго хубаво нещо е, че децата не са агресивни едно към друго, дисциплината им е на по-високо ниво и не им е разрешено да крещят, да тичат, да се блъскат по коридорите в училище. дъщеря ми също постепенно свикна да не вика /в българия имах чувството, че децата се надвикват в училище и тя не можеше да говори с нормален глас- постоянно викаше/. иначе, недостатъци си има доста- писането с молив, ниското ниво на изучавания материал /ако изобщо учат нещо, в което почваме да се съмняваме/, имат само тетрадки, без учебници и други помагала. тетрадките си остават в училище през цялата година. аз все още настоявам всяка седмица в петък мария да си взема тетрадките, за да можем да видим какво са правили в училище- много малко неща учат през седмицата. хубаво е, че децата, които не знаят английски, имат специални часове при отделна учителка само по езика. учат от 9 до 15 часа, тръгват на училище на 6г., така че нямахме проблеми да запишем мария пак в трети клас, както си беше и в българия. лошото е, че въпреки че в бг учеше много бързо и с голямо желание, тук започна да проявява мързел /добре, че вкъщи я караме да се занимава малко и с математика и български език, освен с английския/, тъй като вижда, че дори и да не се старае много, пак получава похвали, награди и т.н. аз бях много учудена миналия петък, когато й бяха дали сертификат- награда за най-добро съчинение в класа... /все пак английският й език все още е доста ограничен, но беше написала няколко реда:-)/. та засега това са ми впечатленията от тукашната система на образование. не мога да кажа нищо за частните училища, защото те са католически, а нашето семейство не си пада много по религията.
в българия системата по наше време според мен не беше лоша. лично аз съм много доволна от всичко, което получих от училищата, в които учих /може би просто съм попаднала в добри училища/- и по социалистическо време, и след това. университетското ми образование също беше на ниво, така че не мога да кажа, че българската система е била лоша. лошото е, че напоследък започнаха да измислят различни безумия, да ги прилагат на практика и да изнервят децата. другото лошо нещо е недостигът на добри и мотивирани учители, както и фактът, че не се обръща никакво внимание на спорта...

# 55
  • Мнения: 393
benissimma  все едно, че аз съм го писала  bouquet.

# 56
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
Аз мога да ви кажа ,4е според последните проу4вания ,които бяха януари месец,Испания е на последно място в Европа по образователната система Thinking.
Тук у4илиЩето запо4ва от 3 годинки и задьлжителното обу4ение е до 16 години(за сьжаление мнооооооооооооооого от децата спират да у4ат на тази вьраст).
Ами аз като доскороШна(за сьжаление ве4е не толкова скороШна) бьлгарска у4ени4ка определено предпо4итам испанската система за у4ене,поне виждам 4е децата нау4ават неЩо, не както беШе при нас ,все едно бяхме на сьстезание Confused,след като  минеха изпитите два дни след това ве4е не знаеШ ниЩо от това което си у4ил и пак наново за следваЩият изпит Confused.
Разбира се за мен най_ужасното неЩо е 4е децата след 16 години не искат да у4ат Sick

# 57
  • Мнения: 11 304
Ще помоля модераторите, ако е възможно разбира се, да преместят постингите по темата от другата - Връщане в България (стига да не се накъсва там коментара).
Засега сблъсъка ми с немската образователна система ми носи много проблеми, но от лично естество.
Германия не се нарежда сред първенците по образование според студията в Пиза. Доста тромава и необразователна система имат за съжаление.
Училище се започва при навършени 6 г. Учи се най-напред в начални училища до 4 клас включително. След това децата могат да учат в гимназии или в реални (или общи) училища. Системата включва 12 или 13 класа като в последните 2(3) класа се прави матура. Само завършилите матура имат право да кандидатстват във висше учебно заведение. Напоследък разрешиха да се взема матура в реалните училища, а допреди няколко години това можеше да стане само в гимназиите. Те са строго профилирани.
Реалните (главните) училища предполагат възможност след 10 клас да избират дали да продължат за матура или да продължат в професионално училище, които са обикновено 3 г.
В професионалните училища се вземат занаятчийски професии или такива, които в България се учеха едно време в полувисши институти, техникуми или СПТУ. За да учиш някаква професия обаче задължително трябва да си намериш стажантско място във фирма, кабинет, работилница или магазин, които да упражняват избраната от теб професия. Обичайната практика е да се учи сутрин, а следобед се ходи на стаж във фирмата. Съответно се плаща по специални тарифи на обучаващите се. Тъй като последните 5/6 г имаше голям проблем с тези места, в провинциите решават на местно ниво как да поощрят фирмите да вземат обучаващи се.
В началните училища програмата е много натоварена. В първи клас учат буквите и да пишат най-напред печатно. Като вземат цялата азбука, тогава започват да учат ръкописния шрифт. Имат задължително религия, музика и изобразително изкуство. Спорт имат само 2 пъти в седмицата по 1 час.
Дъщеря ми сега е във втори клас. Тази година решиха първия срок да съберат часовете по спорт в един ден и ги водеха на плувен басейн. Но беше само веднъж в седмицата, което е изключително малко.
Намирам за безобразие на тукашната система, когато учителя нещо не му допада в поведението на детето и го гони от час, като най-често страдат часовете по спорт. Много пъти са били задрасквани от програмата за деня.

Ще ми се да разкажете и какви наказания се прилагат при вас.

# 58
  • Мнения: 3 098
Не ми харесва образователната система в Испания.Преди години се обсъждаше в парламента им,4е има крещяща нужда от реформи,но нещата останаха на ниво дебати.
Запо4ват от 3 годишна възраст,т.н.детско обу4ение,което не е задължително.От 6 год.възраст оба4е ве4е е.
Самото записване и класиране на 3 год.деца е един абсурд,защото играят лотария.Детето влиза там,за където са му стигнали то4ките,а не там където живее,където трябва да е според умственият си багаж.Така много кадърни деца попадат в у4илища с никаква дисциплина,лоши у4ители и никакви стимули за развитието им и губят вси4ко.Затова Вал е писала,4е малко деца продължават образованието си след 16 година.
Хора с пари и амбиции предпо4итат децата им да у4ат в 4астни у4илища,а след това извън Испания.
В държавните у4ебният план е много разбъркан,хаос някакъв,един от най_големите кошмари е,4е непрекъснато ги карат да смятат на пръсти и 4е така и не прописват ръкописно.
Спорт няма по4ти,който иска да се развива посещава академии,спортни зали,след 17.30 като свърши у4илище.
Дисциплината е нулева,напоследък слу4аите на агресии и побой валят всеки ден.
Лишават децата от индивидуалност,т.е.моята дъщеря се интересува от определени неща,но в у4илище й налагат да бъде в "кюпа",не може да има интереси,мнение и амбиции извън драснатите в у4илищният правилник.Дори най_лошото е,4е "възпитават" у4ениците в нулев респект към родителите.Вси4ко,на което даден родител е нау4ил детето си,с постъпването на у4илище се оспорва,има натиск от страна на у4ителите да се взема само и едиствено тяхната страна за правилна и логи4на,без оспорване.
Предвид вси4ко това,което видях със собствените си о4и и ипитахме на гърбовете си,нямаше никаква логика да си оставим детето в тъй наре4ените у4илища.

# 59
  • Мнения: 871
едно от нещата, които ме карат да мисля, че образователната система в Канада е в пъти по-добра от българската е липсата на частни уроци ... Тази порочна практика в България докарва през последните години родители до фалит и безобразна работа на учителите в училище ... Това е една от новите характеристики на българското общество - всичко живо ходи на допълнителни уроци, защото без такива не може #Crazy

# 60
  • Мнения: 994
eagle,  интересна статистика. И аз не мисля, че в момента българското образование е на ниво, но пък някои моите наблюдения за представянето на българчета, започнали да учат по българската система и дошли тук са с доста еднакъв резултат. Всичките българчета превъзхождат по знания и умения американчетата. Може да е случайно и около мен да са се преместели все някакви такива способни, но е факт. Единственият им проблем в началото е езика, но за около година и там настигат и задминават местните.
Последният пресен пример е на младеж учил в СМГ който за 2 години в гимназия, завърши с honors и си взе стипендия за акъл в UT. А в СМГ е бил посредствен, и английски не говореше.
А пък в отоборът на САЩ за международните олимпиади по математика няма нито един бял. Само азиатци Simple Smile

Определено обаче смятам, че образованието в България запада.

Тук се започва на 5 години - kindergarten.  Всяка година в началното училище има нов преподавател, както и нови съученици - преразпределят децата.
Учебният процес е бавен и за съжаление не всички учители са достатъчно активни и имащи желание да стимулират по-будните деца. Имат обаче специални програми, за които вече писах - занимават по-напредналите отделно. Има и специално тестване за талантливи деца.
Харесва ми, че класовете не са големи, организирането на учителите да работят с малка група деца, специално за нашето училище децата не могат да бъдат оставени сами по никакъв повод - винаги трябва да присъства човек от персонала, харесва ми базата им, библиотеката. Четох по-нагоре че се оплаквате от липса на учебници. При нас има такива, но седят в класната стая - доста са тежки, но ако детето желае може да си ги носи у дома. Вярно е, обаче че не учат последователно, а избрани глави  - особено по математика и наука. Другото, което ме учудва е, че дори и в един дистрикт, но в различни училища академичната програма е различна  Shocked, а уж се учи по едни и същи учебници. Но явно учителите имат свобода да преподават това, което те счетат за нужно.
Друго, което ми харесва е възможността да си учиш децата вкъщи, т.е. да не посещават училище.  Имам доста приятели американци, които са много недоволни от нивото на обучение в училищата затова са предпочели те да си обучават наследниците.
Не ми харесва  най-вече дългият учебен ден, възпитанието в доносничество, писането с молив.

едно от нещата, които ме карат да мисля, че образователната система в Канада е в пъти по-добра от българската е липсата на частни уроци ... Тази порочна практика в България докарва през последните години родители до фалит и безобразна работа на учителите в училище ... Това е една от новите характеристики на българското общество - всичко живо ходи на допълнителни уроци, защото без такива не може #Crazy

А пък тук страшно много рекламират частни програми и училища, с които подпомагат децата, което за мен си е еквивалетно на частните уроци. Ето едно такова място.
А имах и един познат, който се препитаваше от писане на домашни по математика и наука на гимназиални ученици.

# 61
  • Мнения: 3 491
Сътрудничеството между учители и родители ми харесва, въвличането на родителите в учебния процес, не-вражеското отношение между учители и родители, способността за диалог. Колкото и да е трудоемко понякога за родителите активното им участие, се вижда ползата.
Създаването на чувство за принадлежност към училището у децата ми харесва, също и радостта, с която децата ходят на училище. Добре изградената система от поведенчески правила също ми харесва - както за ученици, така и за учители, администрация, родители. Така не се играе до безкрайност на орел, рак и щука.
Харесва ми дискретността в провеждането на родителските срещи, очи в очи с конкретния родител, с уважение към личността на детето. Не е като учителката да черви бузи пред буреносна агитка родители, и те да искат "имената на калпазаните".
За България какво е - не смея по-подробно да коментирам. Последните ми спомени и наблюдения са от края на 90-те, откъм учителската страна. Не бих искала децата ми да са в подобна система.

Последна редакция: пн, 05 май 2008, 20:35 от блажка

# 62
  • Мнения: 1 550
Децата в Холандия започват училище на 4 години. Синът ми току- що започна училище, така че за сега имам само бегла представа от образователната система тук. Намерих една статия с много изчерпателна  информация за образованието в Холандия и всичко свързано с него.

# 63
  • Мнения: 120
По цял свят се наблюдава една тенденция, представяна най-ясно от училищата , даващи степен IB - произвеждат се посредствени, но адаптивни кадри, които могат да се нагаждат към всякакви условия. На глобаилизираната икономика са необходими хора, владeeщи няколко езика, можещи да боравят с компютри, умeeщи да се изказват гладко и авторитетно на няколко езика по всякакви теми - идеалните служители - днес в Найроби, утре в Хараре, други ден в Ню Йорк.

Идеалът на старата образователна система, която повечето от нас познават от Българя - широката обща култура (Людмила Живкова го наричаше "всестранно развита личност"), уви вече не е адекватен на пазарните условия. Макар че е необходим за човешкото развитие - Нобелов лауреат не се става с познанията от масовото образование, което и не възпитава научните интереси и занимания.

Лошото е, че с приемането на решенията от Болоня за приравняване на европейските дипломи и взаимозаменяемост на университетите, нивото и на висшето образование пада повсеместно. България вече е в кюпа на посредствените, но и Хайделбергският университет, който може би някой ще предпочете за отрочето си, е длъжен да въведе новите международни степени Bachelor и Маster и съответно почва да произвежда взаимозаменяеми посредственици. Защото се гонят определен брой кредитни точки, възможно по-бързо, че се плащат семестриални такси, и в резултат - студентите наблягат на това да отмятат кредитите си най-бързо.

Последна редакция: вт, 06 май 2008, 10:38 от Babina pitka

# 64
  • Мнения: 1 630
И друг път съм го казвала.
Изключително доволна съм от белгийското училище.

- могат да започнат училище на 2,5г
- задължително е от 6г (има проект да го направят на 5)

Най-важното, е че ги учат и стимулират да мислят, а не да зубрят.
Има някаква база с фактология, останалото е мисъл, методология и умения за работа. Неща, на които в България не се обръща внимание.

Сина ми е в първи гимназиален клас ( на 12години е).
Да със сигурност знае по-малко дати на исторически събития от 12 годишните в България. За сметка на това знае какво е исторически документ или извор. Знае как се работи с документ, по какъв начин историците „предават” историята. Знае, че за някои събития има по много интерпретации. Знае как да търси информация.
Мисля, че част от колегите ми с СУ история и до края на следването не си задаваха въпроса за произхода на информацията и интерпретацията й.  За какво им е? Спокойно можеше да си вземеш изпита назубряйки дати и имена.

Негативните страни на белгийското франкофонско образование:
-   има огромни разлики от училище до училище – много слаби и изключително добри училища.
-   Слабо им е образованието по езици.



Бабина питка, би ли могла да обосновеш твърдението си за падането на университетското ниво в следствие на Болонските реформи?
Тук, това определено не е така. Интересно ми е дали можеш да го обосновеш с факти или само така си говориш?

# 65
  • Мнения: 1 909
Аз все още нямам цялостни наблюдения, но засега впечатленията ми са и отрицателни, и положителни, бъдещето ще покаже кои ще са повече.

Отрицателните: дългия учебен ден, до 16.30 ч., плюс съботната сутрин (сега ще махат съботата). Това се компенсира с  почивната сряда и със сравнително многото ваканции - на всеки 6 седмици. Не знам още дали е добре за децата такава система, но за родителите определено е доста трудно Mr. Green

А това, с което ме спечелиха е, че успяха да реагират на индивидуалните способности на сина ми, който малко се отегчаваше в детската градина (още повече, че са слети с една група по-малки на възраст). Измислиха му програма да ходи сутрин на предучилищна, като след това една учителка се занимава с него за да настигне класа. Държат ме в течение за това как се справя, отделно че за всяко дете дават по средата и в края на годината един отчет за постигнатите умения.

Сигурно сте чували за постоянните учителски и ученически вълнения - заради закриването на учителски постове, за това, че класовете стават все по-многобройни. Определено ще има някакви промени, които вече започнаха. Например доскоро не можеше да се сменя учебното заведение - само по местожителство, дори и да не си доволен от училището, нищо не можеш да направиш. Сега това ще се промени, всеки може да се запише в което иска училище.

Вечерница, как точно учат религия при вас? Богословие ли, история на религиите ли? Стана ми интересно, защото тук срядата  затова е почивен ден от училище - била е определена за тази цел. В днешно време също има деца, които ходят към църквите в сряда на богословие, но е по желание.

# 66
  • Мнения: X
поздравления за чудесната тема

засега само минавам
но ще пиша задължително и подробно за швецко

# 67
  • Мнения: 251
 Аз съм още далеч от училищните неволи, но темата ме интересува.
 Искам само да попитам (защото видях, че и някой друг го спомена) дали записването на детето в начално училище в страната, в която живеете се определя по местоживеене? Тук, например е така. Където живееш, там трябва да си запишеш детето в начално училище, а по-късно и в гимназия. Смениш ли адреса, сменяш и училището.

# 68
  • Мнения: 3 804
ами поне при нас не е задължително детето да е от района на у4илището,при 4астните приоблема е решен имат си превоз,при държавните-ако няколко деца са горе доло близко живеещи ,а у4илището е по отдале4ено склю4ват договор с микробус който води и прибира децата от у4илище

# 69
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
Аз съм още далеч от училищните неволи, но темата ме интересува.
 Искам само да попитам (защото видях, че и някой друг го спомена) дали записването на детето в начално училище в страната, в която живеете се определя по местоживеене? 
И тук е по местоживеене. Ако смениш адреса, не си длъжен да смениш училището, но и няма да поемат транспорта, ако училището ти е далеч, а в кварталните училища има места. Нищо не пречи да кандидатстваш в училища не в твоя район, ако имат свободни места, ще те вземат. Частните училища разбира се са на друг принцип, а има и държавни гимназии, които приемат според резултати показани на местните изпити, но те са много малко и на отмиране   Rolling Eyes

Дано се включи някоя мама от Холандия, там съм чувала, че децата в гимназията ги приемат според показаните резултати от обучението в началното училище. Аз лично предпочитам този вариант. За началното училище варианта по местоживеене обаче ми се струва по-добър  Thinking

# 70
  • Мнения: 4 390
Цитат
Ще помоля модераторите, ако е възможно разбира се, да преместят постингите по темата от другата - Връщане в България (стига да не се накъсва там коментара).

Възможно е. Имай предвид само, че твоят постинг няма да е първи, тъй като мненията за преместване са пуснати преди да отвориш тази тема. Ако не те притеснява, пиши, ще го свърша.

# 71
  • Мнения: 994
Таня, логично е да се налага да ходи в местното училище, защото живущите в квартала плащат не малки данъци на съответния дистрикт. Така че, ако не искаш да плащаш, а търсиш добри училища, трябва да живееш под наем.

# 72
  • Мнения: 3 491
Таня, логично е да се налага да ходи в местното училище, защото живущите в квартала плащат не малки данъци на съответния дистрикт. Така че, ако не искаш да плащаш, а търсиш добри училища, трябва да живееш под наем.
Има и друг вариант, поне около нас: може детето ти да не учи според местоживеенето, но тогава трябва да плащаш такса на другия училищен дистрикт, нещо като такса за частно училище излиза, макар и да е общинско.

# 73
  • USA
  • Мнения: 559
А всички училища в дистрикта ли са валидни или само това в непосредствена близост?

# 74
  • Мнения: 613
.. дали записването на детето в начално училище в страната, в която живеете се определя по местоживеене?

Не съвсем. Да, в смисъл че в кварталното училище, записването е сигурно /изключвам случаите, при които е пренаселено/. Не - ако родителите искат друго училище за детето се подава заявка там и попадаш в чакащ лист. Детето влиза или не в зависимост от това, колко квартални деца има записани за това училище, за текущата година. Може да се подаде заявка за колкото искаш училища.

Извън това, при нас има т.нар. charter /в други щати са с друго име/ училища, където записването на децата не е на основание местоживеене, а се тегли лотария. В нашия щат тези училища са елитни, със setting на частни училища, с много по-високо ниво от пъблик училищата и влизането там става много трудно. В такова учи и дъщеря ми.

В други щати, този тип училища са на по-ниско ниво от обикновените public училища.

# 75
  • Мнения: 994
Не съм чула при нас да има такава възможност. Знам, само че при преместване по средата на учебната година може да се завърши започнатото училище.

Winx, има райониране и в самия дистрикт, поне при нас. Има някакви възможности за трансфер, но избраното от теб училище си решава дали му е изгодно и не ти покриват транспортирането.
Аз сега съм точно в дилема за голямото дете - дали да се опитвам да го трансферирам в по-добрия мидъл в района ни, не че нашето училище е лошо, но онова е по-добро.

# 76
  • Мнения: 613

Плюсове: Харесва ми най-вече това, че съм спокойна за детето си, от момента в който я кача на училищния автобус. За дисциплината се държи много. В автобуса, на люлките /по време на междучасието/, в клас. Действат мигновено.
Харесват ми класните стаи, много „живи”, създават уют и спокойна обстановка за децата. Харесва ми това, че се създава много силна връзка с природата, с процесите, които стават около нас и че това се онагледява, не е само суха теория. Пример: преди една седмица в класа на дъщеря ми беше донесен инкубатор с 12 яйца, които всеки момент щяха да се излюпят. Не мога и да опиша вълнението на децата около този проект. Виждането как в действителност се ражда един живот за тях беше уникално. Излюпените пиленца стояха около една седмица с класа и децата се грижеха за тях.

Харесва ми това, че имам постоянна връзка с учителката и че всеки ден имам малък репорт как е преминал деня на детето ми.
Харесват ми всички посещения (или водения на децата до)  от страна на офицери от полицията и пожарната, които учат децата на безопасност.

Не ми харесват:
Дългият учебен ден, въпреки че в моя случай замества бейбиситинг;
Задължителният испански език от първи клас /опитах се да го премахна, но не успях/;
Това, че по време на физкултура са с училищните си униформи;
Прекаленото въвличане на родителите в училищните неща; /това за някой може да е плюс, но аз нямам време за това и ме карат да се чувствам виновна/
Най-вече не ми харесва нивото на обучение като цяло. По математика, например. Научиха се няколко основни неща /за сравнение в Бг са много по-напред/ и оттам-натам се започна само с ненужен/лековат материал. Налага ми се аз самата да обучавам дъщеря си допълнително всяка вечер.

# 77
  • Мнения: 3 491
Задължителният испански език от първи клас /опитах се да го премахна, но не успях/;
А какви са ти мотивите, за да не ти харесва? При нас започват от 2-ри клас със задължителния испанския, но знам за дистрикти, които започват от предучилищната, и родителите го изтъкват като плюс. Аз лично не държа на това, но съм се питала дали при нас го правят поради липса на ресурси, или не им е приоритетно поради други съображения.

# 78
  • Мнения: 613
Хм. Аз също се замислих защо при нас е задължителен, при условие че имаме много нисък процент латино-ам. население  newsm78 Даже тя го учи още от pre-school-a, но тъй като темата е за училищата, не го споделих.

Мотиви. Ако един ден тя пожелае да живее тук, няма да има никакви проблеми с английския си. Родена е тук и англ. й е първи език. Бих искала да й дам и шанс, ако пожелае да учи/живее в Европа. Държа на немски /първи избор/ и после френски.

Бих искала да мога да избера този /трети/ език за детето си. Дава се приоритет на испанския, така нямаме избор. За американците е по-различно, те не мислят за Европа  Grinning

/абсурд е да я записвам отделно за 4-ти език. Кашата е пълна и до тук  Simple Smile/

# 79
  • Мнения: 391
Много ми харесва, че се учат "hands on" а не е въпрос само за зубрене. Може да се видят деца по градинките на разходка да им се обясни биология; пилета излюпват, червеи отглеждат и какво ли не. Но всичко е на нивото на децата и така че да е колкото се може по интересно. Сега щерката беше поканена да отиде на курс където учат циркови трикове и други такива. Умира си от кеф и те вмъкват обучението под формата на игри.
Получават внимание от учителите, третират ги като човеци, не като досадни, ненужни дребни хора (както аз си спомням от моето детство в училището).

Харесва ми че ги карат да мислят, да правят, да се намерят себе си. Аз имах само една учителка която ме насърчаваше в моите идеи, които бяха в противоречие с приетите за литературна критика. Една единствена, и до ден днешен я помня жената. Всичко друго беше - ето ти учебника, зубри и повтаряй.

Да, децата ми ще научат по малко факти отколкото аз получих в училище (колко ги помня, не питайте), но за сметка на това ще излезнат с умения които ще са им нужни и в полза завинаги и шансовете да намразят системата са малки.

Аз засега съм много доволна. Фактите ги допълваме вкъщи, не очаквам от тях да поемат напълно обучението на нашите деца. Което за нашето семейство е важно (като география и знания за света) си ги просветляваме сами.

# 80
  • Мнения: 160
на мен също ми харесва това, че децата се учат да мислят от малки, харесва ми, че ги учат на уважение и това, че има възможност да се кандидатства по различни програми, които предлагат по-интензивни програми. Големите ми са в т.нар. магнет училища, а преди няколко дни разбрахме, че и малкия са го приели за наесен, така че не се налага да ходят непременно в училищата по местоживеене. Ние сме в Л.А. - мисля, че не навсякъде има такива програми. От друга страна, не ми харесва това, че започват да учат чужд език чак в гимназията, докато децата в Европа вече на тази възраст знаят поне един чужд език.

# 81
  • Мнения: 11 304
Цитат
Ще помоля модераторите, ако е възможно разбира се, да преместят постингите по темата от другата - Връщане в България (стига да не се накъсва там коментара).

Възможно е. Имай предвид само, че твоят постинг няма да е първи, тъй като мненията за преместване са пуснати преди да отвориш тази тема. Ако не те притеснява, пиши, ще го свърша.
Действай, дори можеш да промениш първия постинг така, че да е във връзка с последователността.
Благодаря много за труда!  bouquet

При нас началните училища са задължително по местоживеене освен, ако детето не учи в частно училище. По-късно могат да избират къде ще учат като в гимназии се приемат деца с по-високи дипломи и добра характеристика от началното училище. Транспорт не поемат, децата пътуват сами с обществен транспорт или родителите ги карат.
При нас началното училище си има родителско настоятелство, което организира 2 пъти в годината празник на книгата с възможност за представяне на нова детска литература и книжна борса между учениците. Отделно всеки клас си организира веднъж годишно продажба на сладкиши и плодове, с които се пълнят касите на класа.
Ходят веднъж на кино и на театър организирано, водят ги на изложби. Част от разходите се поемат от родителското настоятелство, а друга от самите родители. Ако има по-бедни деца, то тогава се поемат тези разходи изцяло от настоятелството.
Начално училище може да се сменя, но е малко по-трудно, заради бюрократщината. На мен ми предстои тази борба сега накрая на годината.

Имам питанка - как се процедира при вас с трудните ученици? Каква допълнителна програма им се предлага, има ли срещи с психолог и др. под.?

# 82
  • Мнения: 1 550
Дано се включи някоя мама от Холандия, там съм чувала, че децата в гимназията ги приемат според показаните резултати от обучението в началното училище. Аз лично предпочитам този вариант. За началното училище варианта по местоживеене обаче ми се струва по-добър  Thinking

м_е _ р_ и, така е действително yes. По принцип детето се записва в началното училище по местоживеене. Има и изключения- ако детето ходи на специално училище или частно училище.
В края на основното училище децата полагат изпит т.нар. СИТО-тест за определяне в какъв тип училище ще продължи ученикът съобразно постигнатите резултати (събраните точки), желанието на родителите, както и съвета на началното училище.
Клас-мост - горният курс за всички ученици, независимо от това, в кое направление са попаднали, започва с клас-мост (базов клас или подготвителен клас). След подготвителния клас отново се държи тест, който окончателно да определи в кое направление да продължи да се обучава ученикът. В случай, че ученик е показал резултат на СИТО-теста, сочещ възможности да продължи в две насоки, то той и неговите родители трябва след този нов изпит след класа-мост да определят къде да продължи. Ако и след тази първи клас решението не може да бъде взето и резултатите продължават все така да се движат на границата между двете възможности, то ученикът се насочва към удължен подготвителен клас. Това в никакъв случай не означава, че той е повтарач. На него и на други като него се дава още една година възможност да размисли, но след тази втора година решението трябва окончателно да бъде взето.

# 83
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
Ще ми се да разкажете и какви наказания се прилагат при вас.
При нас ги лишават от междучасията  Confused
Мотиви. Ако един ден тя пожелае да живее тук, няма да има никакви проблеми с английския си. Родена е тук и англ. й е първи език. Бих искала да й дам и шанс, ако пожелае да учи/живее в Европа. Държа на немски /първи избор/ и после френски.
Аз пък съм недоволна, че тук сериозно втори език се учи чак в гимназията и предлагат само френски и немски  Laughing Вече започна да пробива идеята за испански в държавните училища, но не е така популярна  Rolling Eyes Иначе в частните училища предлагат и руски Wink
Имам питанка - как се процедира при вас с трудните ученици? Каква допълнителна програма им се предлага, има ли срещи с психолог и др. под.?
Имат специални занятия, но какво правят точно там, не мога да кажа. Това, което ми прави впечатление е, че например ги вадят от час по математика или английски, за да имат специален урок, как да контролират емоциите си  Thinking

# 84
  • Мнения: 994
При нас началното училище си има родителско настоятелство, което организира 2 пъти в годината празник на книгата с възможност за представяне на нова детска литература и книжна борса между учениците. Отделно всеки клас си организира веднъж годишно продажба на сладкиши и плодове, с които се пълнят касите на класа.
Ходят веднъж на кино и на театър организирано, водят ги на изложби. Част от разходите се поемат от родителското настоятелство, а друга от самите родители. Ако има по-бедни деца, то тогава се поемат тези разходи изцяло от настоятелството.
Имам питанка - как се процедира при вас с трудните ученици? Каква допълнителна програма им се предлага, има ли срещи с психолог и др. под.?

И тук има родитело-учителска асоциация с членски внос - $5 годишно. Организират най-различни мероприятия за набиране на средства (с някои от методите им съм много несъгласна!), но имат и добри попадения. 2 пъти годишно има  и панаир на книгата. Хубавото на част от мероприятията на асоцияцията е, че в повечето случаи набаните средства отиват директно за нашето училище, а не към дистрикта (района), който да ги преразпредели и съответно пълната печалба за децата ни е само %. Покриват такси при училищни екскурзии, не само театри, кина и изложби, но ферми, пещери, музеи - това е съобразено с възрастта на децата.

Кои са "трудни" за теб? Тези с проблеми в обучението или поведението? Проблемните с дислексия или възпрепятствани академично се обучават поне 2 часа на ден от отделни учители по програми, съобразени с възможностите им. Тези, които имат поведенчески проблеми ходят на сбирки и сеанси с психолога към училището. Даже тази година измислиха някакво "осиновяване" на всяко проблемно дете от човек от персонала. То може да се обърне по всяко време към "родителя си" с възникналите проблеми.


Магнет училища има и в нашия град, но не бих записала децата си там. Намират се в много кофти райони (спроед мен е целенасочено). Charter училища също се намират, но те не са с много академична насоченост. По-скоро са за деца, които не желаят да учат, тъй като изискванията им не са много високи и са по-духовно - артистично ориентирани. Не мисля че контролът върху безопасността на децата е на ниво в подобни  училища. Но то е ясно, че дори за различните градове е различно, пък какво остава за разлика в щатите.

# 85
  • Мнения: 11 304

Имам питанка - как се процедира при вас с трудните ученици? Каква допълнителна програма им се предлага, има ли срещи с психолог и др. под.?


Кои са "трудни" за теб? Тези с проблеми в обучението или поведението? Проблемните с дислексия или възпрепятствани академично се обучават поне 2 часа на ден от отделни учители по програми, съобразени с възможностите им. Тези, които имат поведенчески проблеми ходят на сбирки и сеанси с психолога към училището. Даже тази година измислиха някакво "осиновяване" на всяко проблемно дете от човек от персонала. То може да се обърне по всяко време към "родителя си" с възникналите проблеми.

За двата сорта питам. Тук такива деца са голям проблем. Системата е шибана и директно ги изплюва навън от нормалните училища и ги праща в интеграционни такива или побългарено - за бавноразвиващи се.
Психолог към всяко училище няма. Има един за целия окръг и той не може да огрее за всички проблеми. Един пример с моята дъщеря. Имахме при него час през декември, след срещата обеща да посети учебния процес, за да си създаде сам картинка и дойде чак в края на април. Crazy
Дотогава я камилата, я камиларя.
Питам, защото моята дъщеря е "трудно" дете - много палава, с проблем в дисциплината заради АДД, което има и бързо губи търпение в час и се разсейва.

При нас много често наказват с липса на междучасие. Особено, ако не си си свършил зададените упражнения в час. Блъскаш и в междучасието до припадък. Заради ненаписани домашни - пак няма междучасие, защото си пишеш тогава домашната.

# 86
  • Мнения: 994
Много лоша практика е  наказването с междучасието. И при нас я има  Close Не стига че са по цял ден на училище и имат само 30 мин междучасие, ами и това да им взимат. Много съм против!
В нашето училище има detention стая - нещо като карцер си е. За по-сериозни провинения - наприме сбиване ги наказват вместо в клас да учат там.  Може да бъде и няколко дена наказанието. А има и обедно отстраняване - наказване да обядваш в класната стая или в офиса на училището, вместо в стола.
И най-тежкото наказание е отстраняване от училище. Може пак да бъде за различен период. И в крайност изключване.

# 87
  • Мнения: 1 783
Вечерница, а колко се намесват учителите в определяне на децата като "проблемни"? Ние скоро разисквахме в американската тема, как учителите за щяло и нещяло могат да поставят диагноза и препоръчат да се сложи едно дете на лекарства, с много лека ръка и че родителят не трябва да вярва сляпо на всяка бърза диагноза. Просто ми е любопитно как е в Германия, след като имате опит (за съжаление...), защото в САЩ много са се увеличили децата на лекарства и много хора го поставят под въпрос за дали не е ненужно често.

# 88
  • Мнения: 160
учителите за щяло и нещяло могат да поставят диагноза и препоръчат да се сложи едно дете на лекарства, с много лека ръка и че родителят не трябва да вярва сляпо на всяка бърза диагноза. Просто ми е любопитно как е в Германия, след като имате опит (за съжаление...), защото в САЩ много са се увеличили децата на лекарства и много хора го поставят под въпрос за дали не е ненужно често.

ние имахме подобен момент с големия ми син, когато беше на 8 години (трети клас)  и малкия се роди. Не знам от ревност ли беше, от какво, но започна въобще да не слуша, да не помни и т.н. Помислих си,че може да има АДД понеже четох доста неща и съвпадаха с неговото поведение. Отидох при учителката му и й казах, но за мой късмет, тя ми отговори, че според нея той просто си е едно палаво момче и на тази възраст е нормално да има такива изяви. Каза да не го водим по психолози защото веднага ще започнат да му дават лекарства. Е, сега е на почти 14 и е съвсем нормален тийнейджър, свири на китара, учи се, слуша по малко  Mr. Green
Напоследък забелязвам, че много се говори за това, как момчетата и момичетата учат по различен начин и се търси алтернативи на лекарствата.

# 89
  • Мнения: 1 550
За двата сорта питам. Тук такива деца са голям проблем. Системата е шибана и директно ги изплюва навън от нормалните училища и ги праща в интеграционни такива или побългарено - за бавноразвиващи се.
И при нас ги има тези училища, но процедурата е много дълга преди да се вземе решението дали едно дете да бъде пратено в такова училище.
По принцип, ако детето има проблеми в училище се сформира тим от вътрешен ръководител, директор, учител от специално училище и психолог от службата по училищен надзор. Ако те не се справят с проблемът се обръщат към службата по училищен надзор и те назначават разследване за да се установи на какво се дължи проблема и какво е направено до сега. Разследването се води от психолози и те изготвят рапорт по случая. Ако се стигне до извод, че детето трябва да се прати в специално училище се информират родителите. Ако те са съгласни се иска разрешение от независима регионална комисия. Тази комисия не е задължително да приеме съвета на психолозите или да се съобрази със желанието на родителите и в този случай да отхвърли искането на родителите Crazy
Та, както казах не е толкова лесно да се прати дете в такова училище. Но е и също толкова трудно да се прехвърли дете от специално в нормално училище ooooh!

# 90
  • Мнения: 3 804
при нас всяко у4илище си има психолог-при който всяко дете може да отиде по всяко време за консултация
отделно у4илища има само за деца с физи4ески проблеми-слепи,глухи или глухонеми или такива със синдрома на Даун,останалите се интегрират в общите класове
в у4илищшата за особенно надарени деца се приема след 9 клас-със оценките от матурата от 9 клас+ допълнителен изпит
ами или моте са кротки или т8ук не ги наказват много-но последното наказание за ненаписана домашна на дете 6ти клас беше да я напише ,като използва 4 цвята и всяка буква да е в разли4ен цвят #Crazy

# 91
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Милена по -горе е обяснила как е в Холандия след началното училище ( опитах се да направя тест преди години и  Embarassed). За съжаление, много често се допускат грешки с определянето на нивото, тъй като родителите натискат за по-високо и децата не могат да се справят или мудно или въобще ( поради липса на свободни места) колегите отказват да преместят някое дете от по-ниско на по-високо ниво. Имам няколко ученички, които определено могат да се справят на по-високо ниво, а сега са принудени да оцеляват сред проблемни, невъзпитани и не интересуващи се за бъдещето си и образование съученици. Една от тях има дислексия и това е основната причина да не може да се премести. Много лесно могат да променят начина на изпитване и учене при нея, но : няма възможност, защото класовете са големи, а всички са претрупани от работа ( в голям % не от даване на знания, а административни и заседаващи неща Close.  )

+ на тукашната система: децата са социално интегрирани и това им помага в живота; учат се от малки да дават "feedback", който винаги ме удивлява колко е конструктивен и реален; в началното училище не се набляга само и единствено на ученето, а и на приятни, обединяващи децата неща; развива се използването на въображението и ръчните умения; близък контакт учител-ученик ( отрасла при нашата система, това ми отне голяма част от енергията да го постигна в часовете си. Днес ми беше един много хубав ден. защото имах прекрасни разговори с децата, които в България нямах с моите учители); в средното училище мнпого се набляга на ориентирването за бъдещето и по-нататъшно образование, работа и т.н.; безброй възможности за разни курсове ( как да се настройваш позитивно преди изпит, да планираш, учиш и т.н.); системата на оценяване: тестове и бележки от 1 до 10

- са: малка обща култура ( това си остава голям проблем за мен, тъй като за мен е много важно); големи класове; липса на време и възможност за по- голяма помощ за тези, които имат много проблеми с ученето; дисциплината ( в момента е поколението израсло в свободия и е малък ужас с някои деца); много голяма част от децата са в ниските нива ( резултат често от не добро начално образование); не възможност колегите д асе справят да ги научат да пишат правилно на холандски ( на 15 години ми зададоха въпроса какво е гласна и съгласна  ooooh!); дългите учебни дни ( от 8.15 до 15.00 - 16.00 с почивка 2 пъти по 25 минути).

Сигурно има и други неща, но ще допълвам. Преди няколко месеца сериозно се бях замислила дали да остана в тази професия. Напоследък ме е обзел голям идеализъм и хъс ( благодарение на хората, които се заеха да ме ръководят през тази година и да ме научат на занаят, като ми отворят сърцето и душата за децата : това с ръководството е типично, когато следваш нещо)

# 92
  • Мнения: 3 098


Имам питанка - как се процедира при вас с трудните ученици? Каква допълнителна програма им се предлага, има ли срещи с психолог и др. под.?
Психолози има в хубавите детски градини и 4астните у4илища.
Тук в нашата област трудните у4еници се наказват с изклю4ване за 1 седмица.При всяка проява извън правилника се изклю4ват и така до безкрайност.
Подкрепям Биз за това,4е 4есто у4ителите грешат и слагат нето4ни определения за "трудни" и "проблемни" деца.Дори и да не е такова детето,то ще стане един ден,щом го третират като такова.

# 93
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 063
Доста се мислих дали да пиша или не, но все пак учител да не вземе отношение по въпроси за образованието е нетипично.
Мери е писала в общи линии за образованието в Англия, а аз ще го "разнищя" вече като български учител с много опит и отскоро като учител в английско училище. Говоря само за началното държавно училище, там ми е опита. Няма да сравнявам двете образователни системи, пропаст непреодолима.
Започвам с неписаните цели на английското образование, да научат децата, че те са част от едно стадо и всичко трябва да се прави по дадените инструкции, знанията са на втора линия. Денят започва със събиране на цялото училище в асемли залата и там 20-30 мин. се "чете морал". В началото това ми напомняше за някаква секта, учениците седнали на земята и слушат проповедта на гурото.
Ако детето му се учи да учи, ако не ОК, ще го избутаме до края. Мери е споменала за спираловидния принцип, но го има само на книга, превърнал се е в един огромен омагьосан кръг.Още в ресепшън клас (задължителния) се започва с азбуката, пак се учи в 1 и 2 година(клас), като междувременно се дават да се четат книжки и след това се проверяват как четат, без да им е обяснен и показан дори начина на четене. Важно е да е прочел книжката, да е отбелязано в рекорд бука и рекорда на учителя, че е well done, great или excellent. Най-слабата оценка е опитай отново. Учениците нямат оценки, нямат и амбиции за повече знания. И за най-малкото направено нещо се похвалва. Изискванията на учителите така са занижени, че учениците са със самочувствието на многознаещи и недостижимо велики.
И още с влизането ми в училище бях шокирана, учениците седяха на килима с кръстосани крака и учителят седнал им обяснява. Разбира се имат маси и столчета, но там се сяда само когато се пише или рисува. часовете са по  50-55 минути, но дефакто по-малко от половината време се оползотворява за нещо полезно. А следобедите са чиста загуба на време. Всъщност началното училище донякъде се е превърнало в една голяма забавачка. Децата започват училище на 5 години, много често дори и ненавършили, и прекарват от 9 сутринта до 3.30 следобед. Следобед направо спят.То и затова няма домашни, ама няма и учебници. Всичко е на листове залепени в тетрадки, но те стоят само в училище. И тук пишат с моливи, самия ужас, пишат, търкат, пишат търкат и накрая не можеш да разбереш какво е написал.
Пишат се рекорди, това е всъщност инфото за родителя. И разбира се всичко, което правят по арт и дизайн се носи в къщи, често направено с дейното участие на учител, помощник учител, студенти и доброволци.
Но за мен изненада беше отношенията учител-ученик, огромна дистанция, студенина, наистина много неприятно чувство.
Естествено има и хубави неща. Най-вече материалната база, всевъзможни помощни материали за учителя, лаптоп за всеки учител, смарт борд и компютър във всяка класна стая, компютърен кабинет и много компютъни програми за обучение.
Мога още много да пиша.Разбира се това е мое лично мнение, все пак съм била действащо лице в повече от една образователни системи. Имам и приятели българи също учители тук и те могат да се подпишат под това което съм написала. Може би някои от думите ми ще прозвучат за някои доста пресилени, но това е истината.
И съм в дълбок размисъл да продължа ли този театър или на стари години да си сменям професията. А толкова много обичам работата си с децата... Sad

Последна редакция: чт, 08 май 2008, 03:31 от Doret

# 94
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
Дорет, много добре си го описала за Key Stage 1, за пояснение на останалите това е подготвителен, първи и втори клас тук. Те са си направо детска градина, но без възможност за следобеден сън. Много игра и малко учене. Синът ми и до ден днешен споменава с добро първите 3 години в училището тук  Laughing
В Key Stage 2 програмата става по-натоварена. Случвало ми се е сутрин да закъснеем 15 мин и заради това синът ми да остане с непроверено домашно  Confused А заради следобедни часове по доктори е пропускал часове по математика, английски и природознание, въпреки че следобед обикновено оставят по-леките занимания, като физическо, рисуване, компютри, музика. Затова, ако имам да го водя някъде, гледам да е следобед.
А при нас няма рекорд бук  Thinking Имаше преди време един, в който само се записваха прочетените книги. Иначе това е добър начин да се държат родителите в течение на материала, който се изучава, а не да разчитам на информация от детето и да вися сутрин пред класната стая, за да преглеждам тетрадки или разпитвам учителите  Rolling Eyes

# 95
  • Мнения: 11 304
Вечерница, а колко се намесват учителите в определяне на децата като "проблемни"? Ние скоро разисквахме в американската тема, как учителите за щяло и нещяло могат да поставят диагноза и препоръчат да се сложи едно дете на лекарства, с много лека ръка и че родителят не трябва да вярва сляпо на всяка бърза диагноза. Просто ми е любопитно как е в Германия, след като имате опит (за съжаление...), защото в САЩ много са се увеличили децата на лекарства и много хора го поставят под въпрос за дали не е ненужно често.
О, как, намесват се и още как! Аз затова ще сменям училището, защото даскалицата и си позволи да ми препоръчва медикаменти, щото иначе не можела да се трае в училище. Дъщеря ми е с тази диагноза от 4 годишна, но досега успявам да се преборя срещу лекарствата. Колкото е кльощава и се движи непрекъснато, съвсем да окльощавее заради тях. Диагнозата и не е поставена прибързано, били сме в специализирана клиника под наблюдение и оттам ни дават съвети как да се държим с нея, за да протича деня и по-безпроблемно.
А колко родители се поддават на леснотата да натикаш хапчето в устата на детето и да ти е мирна главата, щото не им се занимава с него... ooooh!
В първи клас имаха момче с подобна на нейната диагноза. То повтаряше класа. Учителката направи всичко възможно децата да го намразят и да му издейства преместване в интеграционно училище. Родителите му не показваха никаква заинтересованост, поне според нейни думи. Беше го превърнала в плашилището на класа - който не слуша в час, го мести до него. Децата бяха побъркани от стрес и дисциплинирани като Хитлерюгенд Crazy

# 96
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 063
О, Мери, не си мисли , че в рекорд бука се пише нещо повече от няколко думи.Пълна заблуда на родителите, все похвали. А 10 минути разговор на терм  с учителя са нищо, родителите нямат, а и не получават реална информация за детето си.
Key Stage 1 е лесно, но пък се изпуска основата за по-нататъшното обучение. Какво ще градиш понататък като я няма основата.

# 97
  • Мнения: 1 783

О, как, намесват се и още как!
Съжалявам за лошия опит..., явно не е по-различно от САЩ. Аз имам една позната спешъл ед учител, трябва да я попитам, какво мисли по въпроса. Дано детето ти да се справя добре.

Значи пак се подчертава заинтересоваността и влиянието на родителя в такива ситуации. Аз често си мисля, че ако ни се случи на нас, дали няма да трябва да напусна работа, за да се занимавам само с детето. Защото един родител на работа, не може да бъде толкова ангажиран, колкото е един, който не е Thinking

# 98
  • Мнения: 994
Това, което Doret описва важи тук само за Kindergarten - първата година в училище (в частност и за pre-Kindergarten, но такива класове няма във всяко училище). От 1ви клас вече всяко дете си има чин. Вярно е, че много време губят в тестване. Но явно много държат на отчетността. Асемблито при нас може да се избегне - в смисъл не е задължително поне това преди началото на училише.

Ето една статия от американски сайт, в която сравняват учениците като постижения в някои страни. Статията ми напомни и за нещо друго, което не харесвам тук  - отчетността на учениците по раси  Shocked

# 99
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Дорет,
преди няколко дни си мислех за теб и ми беше интересно мнението ти. Чувствата, които си описала ме терзаеха и мен. Такава разлика в моите идеи как трябва да бъде и какво е. И терзанието....Все още ме гони идеализъм. Не знам.....
Може би, при теб е по-тежко, защото в началното училище свободата е по-малка по отношение на как да е урока, доколкото при мен има повече свобода ( но терзанието си остава )

При нас родителите могат винаги да имат контакт с нас, ако поискат. Има 10-минутка 3 пъти през годината, но никога не идват родителите на проблемните деца, а само на тези, които нямат проблеми.  Thinking

Родителите могат да имат и голямо влияние в някои отношения. Имах ученик, който е настанен във временна къща, за да не е при родителите си, тъй като са имали проблеми. Именно тези родители ни въртят на пръста си и става, както те искат. 

Последна редакция: чт, 08 май 2008, 22:30 от Kalinka

# 100
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 063
Калинка, наистина на теб ти е по-лесно, нямаш го българския опит. Първите не дни, а седмици излизах от училище и плачех, така исках да съм си с моите ученици.Но тези с които бяхме приятели и си обсъждахме какво ли не. А през ноември когато си бях в България тези деца дойдоха в къщи да ме видят и ме разплакаха с "Госпожо, още ни липсвате".И това 5 години след като ги оставих. Тук съм сигурна, че такова нещо няма да се случи, абсурд е. Просто отношенията са други, всичко е по писани правила, но без капка чувство или емоция. За мен е непонятно как може да се накаже едно 4-годишно дете с отстраняване от училище и то за седмица. И това два месеца откак е постъпило в това училище като ученик. Наистина има трудни деца, но къде е учителката му и как така нищо не направи това дете да престане с недотам добрите прояви. Тук не се прави нищо за да се предотвратят такива прояви, чака се само да се случи нещо и хоп, наказание.
Парадокс е, че родителите са в пълна заблуда и неинформираност за децата си и тези 10 минутки 3 пъти в годината са нищо.
Но и да не продължа като учител все пак имам представа за началното училище тук и ще знам какво да правя с дъщеря ми, нали вече сме ученици Wink
 

# 101
  • Мнения: 613
Doret, много добър постинг  Peace

Докато го четях имах чувството, че пишеш за САЩ. Е, в нашето училище не ги събират за сутрешни пледоарии, но затова пък домашните й например, миналият месец, свързани с президента/парламента на САЩ буквално ме съсипаха. /за 6 годишни първолачета/ Някой може и да не повярва, но за да и напишем домашните, трябваше да се допитам до гугъл, за да спазя идейността.

При нас също няма чинове, имат кръгли маси /идея за равнопоставеност/ и постоянно ги разместват. Това, за мене е о.к., както и времето на килима. Там между другото е любимото място за децата /circle time/.

Това, обаче което споменаваш за четенето е точно така. Нито как да чете, нито как да пише някой учи дъщеря ми през годината. И при нас имаме reading log и наградата, ако се чете всеки ден беше безплатна пица Хът  Rolling Eyes. Аз се занимавам много с нея и това не ми направи впечатление до момента, до който тя не започна системно да изпреварва съучениците си по английски. Те имат 2 нива нови думи за седмица: лесни и chalenging. Във втората група са винаги само няколко деца. Тя започна да е постоянно там /при условие, че е двуезична и у нас аз не уча с нея английски, а учим българската азбука/. Отделно ми каза, че не всички деца даже връщат рийдинг лог-а попълнен за целия месец.

Не го написах, за да се хваля, в друг смисъл. Мислех си, че системата е такава, че ако родителят иска детето му да научи достатъчно добре фундаменталните дисциплини, няма да мине без неговото дейно участие.
Иначе наистина се стига само до заслепеното самочувствие, граничещо с апатия.

Миналата година за 2 семестъра преподавах Calculus в един местен университет. Може би и затова те разбирам толкова добре за какво говориш  Sad

Иначе системата е толкова добра в много други неща, не разбирам защо се занемарява обучението по толкова важни предмети.

Бтв: отношенията пък са за отделна тема, но щеше да стане много дълъг постинга.


# 102
  • Мнения: 11 304
Distant, това е преимущество на двуезичните деца. Моята дъщеря като почна училище не познаваше буквите (нарочно направих така) и се научи да чете първа в класа. Дори участва в състезания по изразително четене.
Първата в класа е, която прочете цялата "Пипи" и "Питър Пан". Другите деца четат още малки кратки книжлета с бих казала вече безинтересни за нея историйки.
Не се притеснявай да си хвалиш детето! Peace
Дорет, много добре разбирам раздразнението ти заради стадния принцип. А тук в Германия карат децата още от първи клас на състезателен принцип да се борят за по-високо мнение на учителката за тях, да са по-добри, да пишат и да смятат по-добре от останалите. Борба за оцеляване на безумно елементарно ниво, уж да се подготвели за по-късно, когато ще се наложи да кандидатстват в гимназии. Отврат! ooooh!

# 103
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
При нас пък няма големи наказания в началното училище, дори понякога свободата е доста голяма, което довежда до проблеми по-късно. Няма и състезателен принцип. Бях шокирана, когато една учителка започна да хвали една рисунка, която беше цялата в черно и едно малко жълто петно ( темата беше нещо със слънце). Тук са на принцип: всеки се справя добре според възможностите си.

Не, емоцоналната страна я няма. И благодарност няма. При моите си мисля, че е проблем на поколението ( задоволени от всякакво естество от най-ранна възраст), а не само национална черта. Мисля си, обаче, че в това отношение има промяна и в България.

Не знам как е в Англия, но тук трябва сам да проявиш интерес, да питаш, разпитваш и т.н. На този принцип е и с родителите. Тези на проблемните деца получават писма или им се обаждат по телефона. Ако не ги търсиш, много малко проявяват интерес какво и защо става с детето.

Пишете и за взаимоотншенията учител- ученик в различните страни. Много ми е интересно. 

# 104
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
Парадокс е, че родителите са в пълна заблуда и неинформираност за децата си и тези 10 минутки 3 пъти в годината са нищо.
Аз от страната на родил да кажа, да, за 10 мин не можеш нищо да разбереш. Родители, които не ги интересува, какво и как прави детето им в училище и 10 часа да им говориш, пак няма да са по-наясно. Тези, които ги интересува, могат да минат и без тези 10 минутки. Но тези 10 минутки са предостатъчни учителят да алармира родителя, потънал в ежедневните си проблеми, че има проблем. Каква ще е отсрещната реакция вече, за съжаление, не зависи от преподавателя или от системата на преподаване  Rolling Eyes

Отново нещата опират до нас родителите и домашното възпитание. Аз лично не разчитам изцяло на училището да налее знанията в главата на моите деца, нито да ги възпита. С училището взаимно се допълваме. Когато аз не съм доволна от учителите, отивам и говоря със съответния човек. Досега 2 пъти съм изразила официално недоволство и двата пъти забележките ми бяха взети в предвид. Като единия път промениха правилата за игра по време на голямото междучасие за целия Key stage 2, заради мое оплакване и забележка. Не съм се карала с никого, не съм подавала писмено оплакване, само поговорих на 4 очи с учителя на сина (или на 6, защото и синът присъстваше), изтъкнах моите притеснения и помолих за помощ Confused На следващата седмица, по време на едно от "безполезните" събирания в асемблито, същият проблем е бил обсъден с децата и няколко дни по-късно излязоха новите правила  Peace
Ако в училището са недоволни от детето ми, те също се свързват с мен и молят за помощ. Ако аз не проявя интерес, пропусна уговорени срещи, не взема мерки или отрека проблема с лека ръка, нормално те да прибегнат до действието спиране от училище за 1 седмица. Това е по-скоро наказание за родителите, за тяхното бездействие, а не само за децата  Crossing Arms
В  класа на моя  има дете с много сериозни проблеми в поведението си, на границата беше да бъде спряно, но майка му започна да работи съвместно с учителите, да посещава специални родителски класове, а детето специални занятия за самоконтрол, организирани в училището. Според синът ми, разликата вече се забелязвала  Peace

В клас на една обща маса седят и до ден днешен, 6ти клас, 11 години. Масите са 4, децата се делят на групи. Много често упражненията са групови, наградите също. Целта била децата да се научат да работят в колектив. В гимназията вече има отделни чинове. Не знам тази система до колко е добра, не съм педагог, а просто бивш ученик и настоящ родител. Идеята, така както е представена пред мен, ми се струва добра  Thinking

# 105
  • Мнения: 994
Distant, това е преимущество на двуезичните деца. Моята дъщеря като почна училище не познаваше буквите (нарочно направих така) и се научи да чете първа в класа.

Моите наблюдения са показали, че това не е съвсем така. Училището ни не само е двуезично, но и интернационално. Процентът на двуезичните деца е достатъчно висок, но не всички те се научиха бързо да четат. Зависи си от детето и както м–е–р–и е писала от влиянието и загрижеността  на родителите. Аз преди бебето често доброволствах в клас и това са си лични наблюдения, не се опирам на статистиките (както вече казах за мен това е много кофти практика!).

# 106
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Мери, идеята за събраните маси е много добра, но когато класовете са малки. Опитвам с 30 да постигна нещо, но.....доста е трудно. В средното училище задължително трябва да се опитваш да сформираш групите, защото ако ги оставиш по приятелски, много се разсейват. В основните класове е по-лесно.
И все пак аз  имам дилема по този повод: вярно, че си помагат, но за неправещите много или имащи проблеми започват да разчитат на другите и според мен не си напъват мозъчетата сами да се опитат да направят нещо.

# 107
  • Мнения: 1 063
Влязох в подфорума точно за такава тема.  bouquet Така че ми е навреме, търся информация за приятелка, която се интересува конкретно от началното образование в Англия (по стеснено Лондон). Чета внимателно постовете на Doret и м_е_р_и. А как стои въпроса с изучаването на чужд език, т.е. кога се включва като дисциплина? Ще имам и други въпроси. Благодаря!

Ако се включи и някой живущ в (Южна) Франция ще ми е много полезен с погледа си върху образователната система.

Последна редакция: ср, 14 май 2008, 13:07 от Ив

# 108
  • Мнения: 1 909
Ив, аз съм в южна Франция, какво по-точно те интересува?

# 109
  • Мнения: 1 063
chumbi балгодаря за включването ти! Най-общо впечатления за начално училище. На каква възраст започва приема, училищна подготовка (питането ми е пак от/за въпросната приятелка). 

А има ли такава практика за дистанционно обучение на първокласник? (Съжалявам, ако звучи глупаво, но и това я интересува.)

# 110
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
А как стои въпроса с изучаването на чужд език, т.е. кога се включва като дисциплина? Ще имам и други въпроси. Благодаря!
Сериозните занимания с чужд език, в държавното училище, започват чак в 7ми клас, 11 години, secondary school. Обикновено училищата предлагат немски и френски, френският е по-популярен сред учениците. По-добрите училища вече се ориентират и към испанския език  Peace

# 111
  • Мнения: 1 909
М_е_р_и, а кога започва изучаването изобщо на чужд език? Имат ли занимания още в началното училище?

Ив, приема за началното училище тук става на 6 години, в т.нар. СР или подготвителен курс, който не е точно като предучилищна, защото започват да учат доста сериозно - азбуката са я научили донякъде още в детската градина, така че се учат да четат, да пишат ръкописно, правят диктовки, учат се да смятат... За по-нататък още нямам преки впечатления, но
един сайт от който може да се добие идея

http://dejagrand.infobebes.com/htm/ecole/accueil_ecole.asp?id_categorie=30

# 112
  • Мнения: 1 063
chumbi,   м_е_р_и,  благодаря ви!  bouquet
Препратих й сайта, тя може би ще зададе сама въпросите си.

# 113
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
М_е_р_и, а кога започва изучаването изобщо на чужд език? Имат ли занимания още в началното училище?
Да, имат занимания по учебния план, но те не са редовни и са на ниво песнички, здравей, довиждане, благодаря, заповядай, както и да броят до 10, нали се сещаш  Laughing В нашето училище, например, дори нямаха избор какъв език, само френски предлагат и в другите, мисля, ситуацията е подобна. Има начални училища, които организират редовно изучаване на друг език, като извънкласно занимание, срещу съответната сума разбира се  Peace

# 114
  • Мнения: 1 909
Нещо, което осъзнах наскоро за тукашната система - учителите не минават от едно ниво в следващо всяка година заедно с децата, дори в началното училище, и дори в детската градина, а всеки учител си преподава само на едно ниво.
Отделно, децата също постоянно ги разбъркват - пращат ги по различни класове всяка година. Това било с цел всеки учител да си преподава по-добре нивото (чудя се не му ли писва в един момент) а и да не се създавали някакви специални отношения на фаворити и тем подобни. Така ли е и на други места? Определено в България беше различна системата, и още не мога да реша дали тази е по-добре замислена newsm78

# 115
  • Мнения: 994
И тук (САЩ) е така. Всеки учител преподава само по 1 година. Но пък могат да сменят нивото. В нашето училище има вече поне 5-6 учителки, които го смениха. Явно като им писне се сменят. А нямам представа обаче дали могат да преподават на по-високо ниво. Само за една знам, че отиде в прогимназия да преподава математика, но другите обикновено са на начално ниво. Предполагам е свързано с покриване на определени сертификати.
Сетих се и за още нещо. Моите деца са в специална програма за деца, чийто английски език не е роден - ESL (English as a Second Language). Задължително при разпределението на паралелките, трябва да попаднат в клас на учител, който е ESL сертифициран. Което може да бъде и нож с две остриета, защото не винаги добрите учители изкарват този допълнителен курс.

# 116
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
И при нас е така с учителите. Дипломата за начален учител ти дава право да преподваш само в началното училище. Самите учители ( а също и студенти, които учат за учители) са ми казвали, че те самите предпочитат да работят само в един клас. Например някои не искат да се занимават с обясняване на география, а обичат да пеят и рисуват с децата. Или обратното. Има положителни и отрицателни страни. + голям опит в дадена група и специфика на децата; -не се развиват в различни области, а си остават тясно специализирани. 

# 117
  • Мнения: 3 804
тук  още от на4алния курс децата си имат у4ители по всеки предмет,които по4ти всяка година се сменят,децата не се преместват в разли4ни паралелки,до момента когато преминат в по горна степен-тогава ги разпределят по паралелки според успеха-с цел ддддддда не се полу4и така 4е в някоя паралека са събрани само отли4ници или деца с по слаб успех
И да попитам нещо-при вас има ли класни ръководители както по наше време newsm78,абе изобщо у4ител който да отговаря за определена паралелка и да следи развититето на децата там-защото тук няма

# 118
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Да, има класни ( наричат се ментори). Надявам се никога да не бъда, тъй като административната и каква ли още не работа им е в пъти повече от преподаване на даден предмет. ( става въпрос за средно образование)

# 119
  • Bristol
  • Мнения: 9 347
Да повдигна старата тема, дано да се включат и нови хора с нови впечатления   Flutter

И да споделя, вчера бях на родителска среща в училището на сина, където ще учи от септември. На приказки много неща ми харесаха, надявам се и на практика да продължи така. Това, което ми направи голямо впечатление, в сравнение с primary schools, които е посещавал до сега, че ще имат нещо като органайзер за домашните. Там детето записвало какво домашно, по кой предмет има и на коя дата да бъде предадено. Отделно ние родителите също трябва да се разписваме, че знаем за всяко едно домашно. Изрично ни предупредиха, ако не искаме да имаме неприятни разговори с учителите, редовно да подсещаме децата и да следим за изпълнението на тези домашни, защото били задължителни! До сега тази дума не я бях чувала от устата на учител  Crazy Интересно, дали това е практика за всички secondary schools или е политика на конкретното училище  newsm78

dtti, имат класни ръководители, както в началното училище, което моят завършва тази година, така и в новото училище. Точно това ни обясниха на родителската среща, че винаги сме можели да потърсим за разговор класния на детето, ако имаме някакви притеснения, както беше и до сега. Но в началното училище, всяка година моят имаше различен класен, само последните две беше един и същ. Предполагам, че за да може учител да преподава на определена година се изисква определена квалификация. Колкото по-висок е класът, толкова по-висока е квалификацията, но това е само моя догадка. Защото ми направи впечатление, че учителите на по-долните класове, в училището на сина, не преподават на по-горните. В новото училище ще видим как е.

Общи условия

Активация на акаунт