Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-158 от 158 отговора

Бургас

Мнения: 386
Моля помогнете с информация. Ако някой има близки нека сподели
как се възстановява с тази болест

Как правихте масажи и други


Така започвам първа

Майка ми е с инсулт получи го на 25.04 -тази година. на 58 години е
в момента не може да си движи ръката и десния крак.
Ще ви бъда благодарна ако ми разкажете за вашите близки как се борите с инсулта
Цитирай


Мнения: 1 938
Хеморагичен
http://www.zdravnitza.com/a/nav/list_center/list_center_id/237/color/4/cat/14
или
исхемичен
http://www.puls.bg/issue/ishemichen_mozychen_insult_issue_169_part_2.html
?
Цитирай

Бургас

Мнения: 386
исхемичен е
благодаря ти
Цитирай

София

Мнения: 5 021
Много е важно психическото състояние на майка ти, дано не е паднала духом. Трябва да я подкрепите и да й говорите постоянно, че този инсулт не е нещо фатално, че ще се възстанови и пак ще се радва на живота. Ако тя самата има желание за живот, иска да се възстанови и полага усилия за това, това е 2/3 от лечението. Казвам ти го от опит. Потърсете добър рехабилитатор. Ако се налага и психолог. Майка ти е още млада и ще бъде чудесно да се възстанови скоро и да живее пълноценно. Искрено й го пожелавам!
Цитирай

На тиха улица

Мнения: 903
Желание за живот се нарича лекарството.Майка ми получи инсулт преди две години и три месеца, но благодаря на Господ се размина с парализа.Отказа цигарите, а беше заклет пушач и започна да се движи с километри пеша.Успокоявала се така нервната система...
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 17 380
разбира се, че желанието за живот е половин (да не кажа цял) лек за много болести.
И си има много специализирани звена за рехабилитация, след прекаран инсулт и парализи.
Чувала съм, че в едно такова звено за месеци са вдигнали на крак млад мъж след инсулт.
Та Гретт, поне в началото е добре специалисти да поемат майка ти, да я раздвижат и да й обяснят кое как. После вече ще може тя сама (разбира се с ваша помощ) да продължи лечението си.
Цитирай


Мнения: 113
Дядо ми, лека му пръст, имаше инсулт... получил го е на около 33 годишна възраст....беше с инслулт около 35 години...парализирана ръка и крак... мнг обичаше да се разхожда, доколкото знам и на море е водил семейството си в по-младите години... баба ми, лека й пръст, много му асистираше, но той определено се справяше много добре. Даже на моменти ходеше по-бързо от мен. Основното беше движението - малко по малко, постепенно, но той имаше голямо желание... важното е мускулите да не атрофират...
Цитирай

Пловдив

Мнения: 334
Баща ми е с масивен инсулт вече 1г5м .Трагедия направо .На 82г е и не можа да се пребори с раздвижването.Шест месеца идваше рехабиритатор да му прави масажи и раздвижване и нищо, той самия се предаде и започна да псува да крещи да бие и какво ли още не. ooooh!Сега е на легло и всичко е атрофирало.Кълбо от нерви и труп.Горката ми майка не може и до тоалетна да отиде защото почва да чука и вика че са го оставили- ooooh!
Моят съвет е бъдете упорити и дайте кураж да не се предава и да става колкото се може повече да се движи и масажира.Тя поне е млада и ще има повече хъс за да се оправи.
Успех , упорство и търпение. bouquet
Цитирай

Пловдив

Мнения: 97
Майка ти е млада още и с усилия от ваша и нейна страна всичко може да е о.к. Рехабилитацията е основна, редовен прием на назначените медикаменти, диета - без сол и мазнини, много е важно да не се залежава. Успех и кураж
Цитирай

Бургас

Мнения: 386
За един месец започна да сяда сама на леглото
не може още да си вдига ръката. Рехалибитаторката каза че трудно се оправя ръката.
Вече започнаха да я болят крака и ръката. От това че не се движи.

Колко ли още ще има да се мъчи?
Само я лъжа че е останало още малко и  изведнъж ще се оправи.
Все още не мога да се примиря, че вече е инвалид.
Като си помисля че в болницата имаше момиче на 18 години, едно на 30 г.- с тежки инсулти
Колко млади!!
Дано се оправяме

Благодаря Ви!
Цитирай

Абсурдистан

Мнения: 3 240
Grett, от все сърце желая на майка ти скорошно оздравяване. Един месец е много малко време за възстановяване след тази тежка болест, а майкати  е постигнала завидни резултати. Така, че не губи надежда наистина има големи жансове да се възстанови.
От опит мога да ти кажа, че да наблюдаваш близък човек получил инсулт е много тежко. Но майката има нужда в този момент от теб, така че бъди силна и мисли позитивно.
Цитирай


Мнения: 9
И моята майка получи исхемичен инсулт на 08,10,2006г. Била е сама в къщи, станало е вечерта. Намерили са я на другия ден около обед. Когато я видях в болницата не можех да я позная - подута (от лекарствата), с ожулена буза, почти неадекватна. Живея във Варна, а тя в Сливен. Наложи се с дъщеря ми - тогава беше на 1г и 6м, да останем в Сливен. Сама се наложи да се справям с положението. Нищо не знаех за заболяването. Никой не ми даде напътствия. След 10 дни я изписаха, беше като труп, объркана. Не знам как съм я вдигала и мъкнала. С ужас установих първия ден, че се напишква. Около месец беше с памперс. След това се оправи. Започнах с леко повдигане, удължаване времето за сядане, леки упражнения на крайниците. След 3-тия месец я изпратих на рехабилитация на Сливенските минерални бани. После ходи още 2 пъти. После идва рехабилитатор в къщи 3 пъти на седмица. Резултатът беше, че от парализирана цяла лява страна и горните проблеми оправихме единствено крака. Тя е със хипертония мисля ІІІ степен и активни упражнения бяха противопоказни. Но това можах да направя сама с малко дете. Базата в Сливен не е лукс, но са добри рехабилитаторите. Много ги "тормозят" да се движат, а това е основното. Майка ми е с мисълта, че ще глътне хапче и ще се оправи. Сега е сама в Сливен, една жена и помага сутрин и вечер. Но е трудно подвижна и депресията много я тормози. Добре, че е запазила разума си. Гледай до 1 година от инсулта максимално да я карате да се движи, но не забравяй, че опасността от втори инсулт през първата година е много голяма. Мога само да ти пожелая МНОГО здрави нерви, МНОГО помощ от близките и приятелите. Ако имаш въпроси питай, доста опит натрупах. Между другото базата в Банкя е супер. Ако можеш (финансово и физически) я пращай. Записвай я от сега - много се чака за легло. Сама няма да се справиш с рехабилитация. И в никакъв случай не се самообвинявай, че не правиш възможното.
Цитирай


Мнения: 9
http://www.bulpress.net/article/5122 - статията е добра, прочети я
Цитирай

DE

Мнения: 970
Grett, рехабилитацията и изключително важна.
Имаме такъв случай въщи, но не исхемичен инсулт, а аневризъм, което е по-тежко. Беше в кома.
Лекарите го бяха отписали, но не излезнаха прави и в момента се възстановява.
Знам, че е много трудно, както за болния, така и за този, който го гледа.
Много кураж и търпение!! Не се дръжте с нея като с болен, говорете й много.
Ние сега ще ходим в болница за рехабилитация и се надяваме всичко да се оправя малко по малко.
Успех!!
Цитирай

Бургас

Мнения: 386
 6o6a - докато четох съобщението ти плаках. Ето при нас как е
Все още и казвам че остава още малко време.
Вече върви с четирикрак бастун. Но още е на подлога. Банята ни има праг и тя не може да си вдигне крака а го сурка. Така че още не може да ходи
Свекърва ми макимално ме нерви.  Само мога да стискам зъби Embarassed #2gunfire
Рехалибитаторката идва по 3 пъти на седмица- Не мога да си позволя повече.
Цитирай

Бургас

Мнения: 386
mimoza^^ - имало в болницата рехалибитация но искат болната да е на крака и да може да се обслужва.
Цитирай


Мнения: 2 908
Дядо ми-Бог да го прости, беше на 75 години,когато получи инсулт,от който се парализира в говора.Можеше да става и да ходи,при което хъркаше много зле обаче,но не можеше да говори,пишеше ни с молив какво иска да каже.Жестоко е наистина-беше 5 месеца така и почина,последните 2 месеца започна да отслабва и физически,а последният месец не можеше вече и да ходи-само лежеше,беше на памперси последните 2 месеца.Почина с целият си акъл и със сълзи в очите,а преди това все пишеше на лист-"Защо Бог ме наказа така".Споделих,обаче той беше възрастен човек-дано майка ти се възстанови Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 183
Здравейте,точно преди една година мама получи инсулт. Беше най-кошмарната нощ в живота ми, а и на цялото ми семейство.Майка е най-силният и борбен човек, който познавам, красива умна и интелигентна жена.В един момент целият ни живот се преобърна.Три дни не можех да осъзная какво ми се случва, бях като вцепенена. Аз съм на 38 години и съм болезнено превързана към семейството си винаги за всичко съм разчитала на родителите си.
Не знаех нищо за инсулта, започнах ме от нищото.Памперси,хранене в уста, та не можеше да си движи дясната страна, не можеше да говори.За една година започна да се движи с четирикрак бастун, прави вече и поняколко крачки и без него,повдига ръката от рамото до лакатя( вече не знам дали ще постигнем нещо повече с нея),говори бавно(прави грешки,забравя думи,понякога мислите й са накъсани, но се разбираме )лВсеки ден идва рехабилитатор, три пъти ходи на рехабилитация, не спираме да се борим, но всичко става много бавно.Тази болест е изпитание за цялото семейство , най-трудно е да осъзнаеш факта, че вече никога няма да бъде същият човек, в началото се хващаш за мисълта само да е щива, но после постепенно осъзнаваш какво всъщност те очаква.Беше ми като фикс идея, че тя трябва да се възстанови, всяка свободна минута бях при нея, но давайки нещо на някого винаги взимаш от някой друг.Имам две деца имаше дни в които почти не ги виждах.Сега се опитвам да подредя преоритетите си и да маневрирам измежду всичките си ангажименти.Никой не е свръх човек, понякога имам нужда от малко лично време да не виждам никого и да изключа всички телефони.Много благодаря на съпруга си на татко,на сестра ми, на най-близките си приятели и роднини.Пожелавам много смелост на всички и се пазете здрави, сигурно много хора разчитат на вас.
Цитирай


Мнения: 715
Знам, че темата е стара, но ми се искаше да я побутна, защото и аз живея с татко след инсулта и помагам. Депресията е преобладаващото му състояние. Отчаянието е съшо нещо с което не можем да се справим. Чета, че имало добри  резултати с хомеопатия, но не мога да стигна до име на хомеопат занимавал се с такъв проблем. Ако някой може да помогне?
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 249
Здравей!

Баща ми получи инсулт преди 20 години, когато беше на 47 мисля. По същия начин беше напълно обездвижена дясната му страна.
Първо трябва да се разбере точно каква е причината за инсулта - ако има запушени кръвоносни съдове да се предприеме съответното лечение; ако е вследствие на хипертония - също трябва да се овладее и евентуално за в бъдеще да се спазва определен режим (никакви цигари, червено вино, бира, свинско и въобще тлъсти меса и др.)
После трябва желание и упоритост при рехабилитациит. Баща ми възстанови голяма част от движенията за около 1 година - и до ден днешен ходи без бастун, но с лека несигурност в десния крак и дясната му ръка е доста по-слаба (храни се и пише с нея, все пак). След 1 година болнични дори се върна на работа и работи още 15 години без трудоустрояване.
Е, тогава и нямаше много възможности за лечение в България, качествени лекарства с връзки от Правителствена болница си осигирявахме например. Сега сигурно и рехабилитационните методи са напреднали доста, така че не се отчайвайте, почти всичко зависи от желанието и старанието. Давайте й кураж и се грижете се за нея!
Цитирай

гр.София на върха на кюнеца

Мнения: 275
И моят баща е след прекарани два инсулта!Инсултите при него са исхемични и породени от запушване на сънните артерий. И двете артерий са оперирани като едната се запуши втори път след операцията и допринесе за втория инсулт.Вече същата не се ангажират да я оперират пък и здравословното му състояние не допуска тази манипулация.Минава вече трета година след втория инсулт  и положението никак не е цветущо!Той ходи самостоятелно,наистина бавно но ходи,лявата ръка е обездвижена и сгъната в лакътя - не може да си служи с добре нея!Настъпи и промяна в говора която е характерна със заекване от време на време и фъфлене.Най-лошото е че седи и чака да мре като пустосва всичко което мърда навред и около него  ooooh! нервите му окончателно са загубени вече  ConfusedНяма воля и търси вината за случилото се в другите!Побърква ни със постоянното повишаване на тон и мрънкане за какво ли не!Вдигаме гащи,загащваме,филийката се реже на хапки защото не можел да я държи дори и със здравата ръка  ида отхапе  Rolling Eyes не лъжица - вилица ми дайте а после не можел и с нея да яде  голяма била или пък малка ooooh! Ходи до тоалетна на отворена врата - не можел да я затвори.....на разходка не иска да ходи и не иска да разбере че не е отговорността на другите той да е добре, а е всичко до негово лично желание и воля за живот!Нямаме вече сили и нерви да се спавим....Майка ми вече не издържа на скандалите,сръдните и безпричинните фасони! Аз го гледам в къщи по няколко месеца в годината и въпреки че угаждам за какво ли не само и само да има мира,пак съм крива!Много още мога да описвам! Сега даже и спестявам някой подробности защото ще прозвучат стресиращо!
Успех и наистина желанието за живот е определящо, при нас липства  Confused
Цитирай


Мнения: 739
Баща ми получи инсулт на 42г. Парализира му се цялата лява половина на тялото. В следствие на рехабилитацията започна да става, да ходи и да излизат с майка ми, но с нейна помощ или с помощта на бастун. Движи си лявата ръка, но не може да прави нищо с нея. След преживения инсулт се затвори много надълбоко в себе си. Не прояви никаква воля, за да се оправи. Напротив стана много раздразнителен, претенциозен, винаги някой му беше виновен и т.н. Една година след инсулта започна да получава страшни припадъци и гърчове. След още една година му поставиха диагноза Епилепсия. От там натакък стана вече страшно. Майка ми е постоянно на нокти в работата да не би брат ми или някой друг всеки момент да й звънне, за да й каже, че баща ми е получил поредния припадък. Нервите й се разбиха тотално. Освен всичко друго баща ми нямаше воля да спре цигарите и си пийваше по чашка, като пушеше и по две кутии цигари на ден, което в неговото състояние е напълно противопоказно. Много хора му говореха, че не е правилно и че това само му вреди, че трябва да излиза да се движи, че трябва да положи някакви усилия, но уви не успя да прояви по-силна воля. В момента е в болницата с гангрена на крака, заради стеснение на кръвоносната система. Прилагат му режим на лечение с много силни антибиотици, но ако не помогнат сигурно ще се наложи най-страшното-да ампутират здравия му крак. Исках да кажа на авторката да бъде много силна, защото съм чувала, че тази болест преди всичко е болест на мозъка. И наистина близките на болните страдат най-много, но точно те трябва да бъдат най-силни, защото болните не могат. Възхищавам се на хора като майка ми. В момента е в болницата заедно с баща ми и всяка вечер спи на едно столче до леглото му. Не се оплаква. Не знам от къде намира сили да се бори вече пет години с това.
Няма воля и търси вината за случилото се в другите!Побърква ни със постоянното повишаване на тон и мрънкане за какво ли не!Вдигаме гащи,загащваме,филийката се реже на хапки защото не можел да я държи дори и със здравата ръка  ида отхапе  Rolling Eyes не лъжица - вилица ми дайте а после не можел и с нея да яде  голяма била или пък малка ooooh! Ходи до тоалетна на отворена врата - не можел да я затвори.....на разходка не иска да ходи и не иска да разбере че не е отговорността на другите той да е добре, а е всичко до негово лично желание и воля за живот!Нямаме вече сили и нерви да се спавим....Майка ми вече не издържа на скандалите,сръдните и безпричинните фасони!
Успех и наистина желанието за живот е определящо, при нас липства  Confused[/i][/b]
Надя 73, все едно описваш моя баща.
Цитирай


Мнения: 587
Моят баща получи инсулт през 1977г. Беше на 50г. Излекуваха го сполучливо и след 7-8месеца тръгна на работа и започна да шофира. Дори през 1979г. сам шофира до Франция. Живя още 25г. Не отказа цигарите.
Цитирай


Мнения: 715
Исках да знам, ако можете да ми кажете, кога спира прогреса, в смисъл ако правиш упражнения и искаш да се оправиш, колко време след инсулта спираш да прогресираш и оставаш колкото си радвижен, толкова?
Цитирай

DE

Мнения: 970
Deina, това никой не може да каже. Божа работа е!
Цитирай


Мнения: 715
Deina, това никой не може да каже. Божа работа е!
Някой написа тук ,до една година да гледаме да се раздвижи и за това питах.
Момичета, като ви чета ви се възхищавам , как не сте изперкали, да ме простите за думата.
Цитирай


Мнения: 739
Някой написа тук ,до една година да гледаме да се раздвижи и за това питах.
Момичета, като ви чета ви се възхищавам , как не сте изперкали, да ме простите за думата.
Ами то да ти кажа честно настина си е за изперкване, но аз за това написах, че се възхищавам на хората, на които им се е паднала нелеката задача да гледат болен човек.
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 249
Исках да знам, ако можете да ми кажете, кога спира прогреса, в смисъл ако правиш упражнения и искаш да се оправиш, колко време след инсулта спираш да прогресираш и оставаш колкото си радвижен, толкова?

При баща ми беше за около 10-тина месеца прогресът. Започна от пълна неподвижност на дясната страна, после проходилка, бастун и стигна до леко накуцване и несигурност в крака и слабост в ръката. Така си остана вече 20 години. С напредване на възрастта започва пак регрес, ама това си е нормално - той наближава 70-те.
Аз по-горе написах - много е важно да се открие дали има запушване или стесняване на кръвоносни съдове.

Кураж и успех на всички в борбата с това заболяване!  Hug
Цитирай

София

Мнения: 232
Здравейте!
...и аз съм много объркана... Преди шест месеца (след масивен инфаркт) внезапно загубих баща си.
Като следствие от това на втори януари едва не загубих и майка си.  Получи масивен хеморагичен инсулт. След няколко часа й направиха животоспасяваща мозъчна операция. Беше в кома повече от седмица. Не ни даваха никакви надежди. След като се събуди се оказа, че е с напълно запазена мисъл, съзнание, говор. На моменти се появяват някакви объркани спомени, но като цяло нещата започват да се поизчистват.  За съжаление е със засегнати лява ръка и крак. След като я изписаха от болницата направихме около седем раздвижвания у дома, след което постъпи отново в болницата за десетдневна  рехабилитация. Сега се изправя до седнало положение, прави крачки когато я водя за ръце, но е много слаба . Аз съм на ръба на силите си. Иска ми се да вярвам, че всичко ще бъде наред, но ми е много трудно. Между другото баба ми се възстанови почти напълно след същия инсулт и живя нормално около 14 години след това.
Сега най-много се страхувам да не изпадне в депресия, тъй като постоянно си повтаря, че е развалина (а беше най-силната и борбена жена...) Старая се да не се предавам, но ми е много тежко.  smile3518
Цитирай


Мнения: 1 008
Аз по-горе написах - много е важно да се открие дали има запушване или стесняване на кръвоносни съдове.

Ако може малко повече инф. за това, което сте направили като изследване. Знам за ангеография, но нито знам къде, нито за рискове и т.н. Ако има и друго ще съм благодарна да споделиш.

Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 249
[Ако може малко повече инф. за това, което сте направили като изследване. Знам за ангеография, но нито знам къде, нито за рискове и т.н. Ако има и друго ще съм благодарна да споделиш.

Ами аз пиша за събития слуюили се преди 20 години. Сега апаратурата е много по-съвършена и много по-достъпна.. Тогава направиха на баща ми скенер и откриха запушване в областта на вратните кръвоносни съдове. Не помня точно как го лекуваха за запушването, но дълго време като лекарство пиеше Нотропил, в комбинация с Невробекс. (Това съм запомнила, пак казвам - сега може би методите са други и има много по-добри лекарства)

Относно слединсултната депресия - тя е неизбежна. Като започне да прогресира възстановяването като че ли изчезва, но ако не се възстанови напълно човек, после пак се появява периодично. Много е важно да се достигне до самостоятелност в личните нужди - обличане, хранене, къпане и евентуално възвръщане на работоспособността дори и с трудоустрояване при по-младите. Тогава депресионните състояния по-рядко се появяват, даже и ако е останала степен инвалидност.

Цитирай

Географския център

Мнения: 646
Хората с хеморагичен инсулт, т.е. кръвоизлив в мозъка, по-лесно се възстановяват от хората, прекарали исхемичен. Но при кръвоизлива са важни 10-те дни след инцидента - никакво ставане от леглото, никакво местене, в легнало положение 10 дни, след това седнало положение и така постепенно до ставане прав. Майка ми 3 пъти получава кръвоизливи, първия път беше най-тежко - лявата ръка и крак бяха засегнати, но само ги замяташе и се пооправи. Най-най важно е да не падат духом, защото губят желание да полагат усилия да се възстановят. Майка ми е с много силен дух и воля и това й помогна. Има болни, които се залежават и така е много трудно. Майка ми е с диабет и това е причината кръвоносните съдове да са слаби и при рязко вдигане на кръвното може да се спука кръвоносен съд и да стане белята.
Възстановяването продължава около 1 година - при всеки е различно, и пак казвам - важно е желанието за живот. А за хората, които се грижат за болните си родители, много кураж и сили. Приемаш факта, че е твой дълг да се погрижиш и го правиш, не трябва да се отчайваш, защото болните го усещат и започват да изпитват вина, че са в тежест и т.н.
След това е важно да се вземат лекарствата, които са предписани стриктно, следене на кръвното, лечение на придружаващи заболявания, раздвижване, разходки, живот без стрес.
Цитирай
разбира се, че желанието за живот е половин (да не кажа цял) лек за много болести.
И си има много специализирани звена за рехабилитация, след прекаран инсулт и парализи.
Чувала съм, че в едно такова звено за месеци са вдигнали на крак млад мъж след инсулт.
Та Гретт, поне в началото е добре специалисти да поемат майка ти, да я раздвижат и да й обяснят кое как. После вече ще може тя сама (разбира се с ваша помощ) да продължи лечението си.
Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 1 938
разбира се, че желанието за живот е половин (да не кажа цял) лек за много болести.
И си има много специализирани звена за рехабилитация, след прекаран инсулт и парализи.
Чувала съм, че в едно такова звено за месеци са вдигнали на крак млад мъж след инсулт.
Та Гретт, поне в началото е добре специалисти да поемат майка ти, да я раздвижат и да й обяснят кое как. После вече ще може тя сама (разбира се с ваша помощ) да продължи лечението си.
Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes

Какво се чудиш?


Milenna, не съм съгласна с теб!
Според мен, (а и не само според мен) хората с исхемичен инсулт се възстановяват по-бързо!
Цитирай
като чета и се плаша ,но  няма да се предам,майка ми получи малък исхемичен инсулт преди 4 дни ,сега е в нервно-съдовия сектор в пазарджик.казвам малък ,и натъртвам ,защото така пишеше на разчитането от скенера и защото говори,е наистина малко фъфли ,и защото си вдига парализираните десен крак и дясна ръка.е,вярно че го тътри и го свива в коляното само ,без да може да го вдигне,и защото си вдига ръката,после от тежеста пада .натъртвам ,защото невроложката ми каза ,че няма  лек и тежък ,а просто инсулт.но аз се надявам че е малък и че по-бързо ще възстанови.сега е в острия стадии и се молим да не повтори и да не" задълбае".аз съм семейна в сливен,но ще взема отпуски и болнични и ще ходя да я гледам,но не зная повече от месец дали ще мога да си отделя.и моля ,ако знаете да ми кажете по коя пътека е приемането за раздвижване,някакви телефони  в банкя и ли друг хубав за тези болести санаториум.благодаря,ще се постарая и аз да вдигна майка на крака.тя е само на 63 години и много я обичам,защото много се  е раздавала за нас цял живот.
Цитирай
9977194-Банкя
Цитирай

на брега на морето

Мнения: 571
Според мен, (а и не само според мен) хората с исхемичен инсулт се възстановяват по-бързо!

За майка ми това беше вярно. Сравнително бързо
се съвзе, лекарите казваха, че има отслабени функции
на ръцете, но тя се хранеше сама, обличане, събличане,
ходене, до тоалетна не бяха проблем. Бъркаше някои думи.
Е, не беше както
преди, но хавала Богу, преживя девет години след това.
Пиеше редовно лекарствата си, едното беше Сермион
от 30 мг май. Но започнаха световъртежи, склероза.
Хайде, късмет на всички болни и здрави  newsm10 newsm10 newsm10
Цитирай
При нас идваше кинезитерапевт в къщи и останахме много доволни от резултатите.Казва се Радковска-0887430059,вече имат и сайт www.rehabilitacia.tk
Цитирай


Мнения: 2
Дядо ми, лека му пръст, имаше инсулт... получил го е на около 33 годишна възраст....беше с инслулт около 35 години...парализирана ръка и крак... мнг обичаше да се разхожда, доколкото знам и на море е водил семейството си в по-младите години... баба ми, лека й пръст, много му асистираше, но той определено се справяше много добре. Даже на моменти ходеше по-бързо от мен. Основното беше движението - малко по малко, постепенно, но той имаше голямо желание... важното е мускулите да не атрофират...
Цитирай


Мнения: 2
 i az kato vsi4ki vas se zblaskah s tazi bolest minalata godina.saprugami polu4i insult na 38god.otna4alo ne asimilirashe 4e e bolen.misleshesi 4e e zdrav.beshe s paralizirana liava strana.zapo4nahme rehabilitacii prez den.rehabilitatorkata beshe mnogo dobra. za edin mesec razdvigihme kraka,no rakata ne.stana zloben i nerven. ne razdvigi rakata zashtoto pieshe alkohol. v sledstvie ot alkohola polu4i epilepsia. a sega si misli 4e  moge da kara kola,i e reshil da si kupuva avtomati4na kola. a mene me emnogo strah,zashtoto znam 4e ako se ka4i na koia shte napravi belia.  na  vsi4ki bolni  kazvam 4e triabva mnogo volia  i nai ve4e mnogo ,mnogo dvigenie.uspeh na vsi4ki.
Цитирай
Здравейте, вие тук за всякакви болести май говорите. Много странно каквото и да напиша в гугъл ми излиза този форум, а мислих, че е само за бебета. Имам следния проблем. Преди година майка ми (54г.) получи лек инфаркт, но от бърза помощ като дойдоха й казаха, че е нервна криза и й биха някаква инжекция да поспи. Тя беше синя, но не я взеха, като се събуди не можеше да говори и нямаше почти никакъв пулс. Тогава пак дойдоха и слава богу я взеха. В спешното кръвното й налягане е било 60 на 0. Оказа се че са предизвикали и инсулт, който беше по-тежък. Само говорът й беше засегнат, но седя в болица около 2 месеца. Сега година след това, тя още не се е възстановила. Физически е добре, уморява се, но все пак е самостоятелна във всичко. Проблемът е там, че е много чувствителна и за всичко се сърди, почва да реве, чувства се ненуждна, в тежест (особено за лекарствата и точно в тази финансова криза). Наистина не знам как да постъпя и как да се държа, всяко нещо я разстройва. Ако някой има подобен проблем, моля ви дайте ми съвет, защото е ужасно на 21 години да съм майка на майка си.
Цитирай

Географския център

Мнения: 646
Kimberly, лекарствата минават ли ви по здравна каса? Би трябвало да ги вземате чрез здравната каса. Ако е така, успокой майка си, че не е в тежест. Не я товарете излишно с излишни неща - което може го спестявайте пред нея. Дори да прибягвате до някакви лъжи и т.н. Не се оплаквайте, че парите не стигат. Вие си го знайте, но на нея никакви такива приказки. По-ведро се дръжте и така.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 334
Kimberly  Това е реалното състояние на тези болни тъй че не можеш да направиш нищо в случая ,самата болест ги прави такива за това не трябва да се натоварват с неща които ги дразнят и изнервят.
Баща ми е от две години на легло и е пълен труп само си движи едната ръка и главата това е ,и не дава да се пипа да го обслужват за най елементарните неща ,кара се бие  ooooh! абе лоша работа но не може нищо да се направи освен пред него да не се говори за  работи които ги изнервят и разстройват . Peace
Бъди по търпелива защото те искат много грижи и спокойствие. Peace
Цитирай
Много благодаря за съветите на всички. Аз бях подготвена от самото начало, че това не се оправя. Съжалявам много и за случилото се с вашите роднини. Единственото, което можем да правим е да бъдем много позитивни и ведри, наистина, но понякога просто и ние имаме нужда да отдъхнем. Майка ми ме изумяваше с невероятната и воля за живот, проговори на 5тия ден, всеки ден имаше напредък и изведнъж като я изписаха се успокои и спя на едно ниво. Примири се. Не говори пред хора, защото не можела. Постоянно иска да умре. Единствената причина поради която реших да се включа в този форум е че понякога ми се иска да поговоря с някой за това. А за здравната каса да голяма част от лекарствата са от там, но други ги купуваме. Просто все по-често нямам сили да съм ухилен идиот постоянно и да се правя на шут, защото тя става все по-ранима. Манипулира, измисля си пред баща ми и накрая аз съм на топа на устата. Много я обичам и искам да й помогна, но и аз имам проблеми. Не мога винаги да съм в перфектно настроение. Тя ни забрани да носим отрицателна енергия вкъщи. Баща ми предпочита да излиза вечер с приятели да разпуска и да не носи лошото си настроение вкъщи, но в същото време почна да пие много. Аз уча,работя... понякога ми се иска да излизам, но тя не го разбира. Оплаква се че е сама. А когато сме при нея ни гони. Просто знам, че от тук нататък ще бъде един малък ад.
Цитирай

На Края На Вселената

Мнения: 2 013
Баща ми получи инсулт на 28.05.2004г ( на рождения си ден)  Sad и точно 3 дена след абитюрентския ми бал.
В началото с майка ми ходиха по санаториуми,раздвижваха го,правеха упражнения,масажи.Успя да проходи с помоща на бастун разбира се,но поне ходеше.Лявата му ръка (засегнатата) обаче и до ден днешен е неподвижна,нищо не помогна за раздвижването й.
Успяваше да ходи сам до тоалетна и да се разхожда,но много бързо се изморяваше.
Но от миналата година насам ужаса е пълен.Падна и си счупи крака.Отиде в болницата и там казаха,че за да се оправи трябва да му се постави оперативно пирон в коста,но операцията била скъпа и пред вид това,че е счупил засегнатия крак нямало смисъл да се прави.Шанса да ходи бил минимален.  ooooh!
Вече повече от година е на легло,не сяда дори,и всеки опит да му се премести крака води до кошмарни болки.
В резултат на продължителното залежаване има и рани по тялото,а за психичното му състояние няма смисъл да пиша.Всеки сблъскал се с тази болест е наясно.Изнервен е,става груб,агресивен,после изведнъж става мил,пак груб....и така.Кошмар за всички!На 53 години е.
Това е моята история.  Sad
Цитирай

Пловдив

Мнения: 334
Напълно и до болка ви разбирам , Tiredпри  всички протича по един и същи начин .Страхотните и борбени родители след болеста не можем да ги познаем как така се предадоха . ooooh!Винаги баща ми ни е учил че трябва да се борим и никога да не се предаваме.А СТАНА ТАКА ЧЕ ТОЙ САМИЯ СЕ ПРЕДАДЕ ,И НЕ ИСКАШЕ ПОМОЩ ОТ РЕХАБИЛИТАТОРИТЕ КОИТО ИДВАХА ВСЕКИ ДЕН .Самите те ни казаха че вече няма смисъл след 6 месеца на рехабилитация и че си даваме само парите на вятъра,той самия не помага за да може поне до тоалетната да ходи лека полека.
Трябва да сме силни и да не се предаваме и да не се връзваме на тяхните кавги и изисквания просто да пропускаме ругатните им покрай себе си .Това е най важното защото иначе и ние ще се поболеем от нерви.
Цитирай
Наистина за психическото състояние няма смисъл да говорим явно сме в едно положение там, но все казвам на майка ми да не се нервира  и да приема нещата по-спокойно. Страх ме е, че може да се повтори.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 334
Нервират се от това че са болни че не са тези които са били от исхимичен инсулт всички се държат по този начин ,явно и това че мозъците им са болни и от там идва всичко това ,защото при всички протича по един и същи начин. Peace
Цитирай

На Края На Вселената

Мнения: 2 013
Така е но има моменти в които и околните започват да се побъркват.
Не знам с това как да се справим?  Confused
Цитирай
Така е, аз се изненадах, че абсолютно всички се държат по един начин. Добре бе не осъзнават ли че е от болеста и да го дават по спокойно? Аз наистина вече се побърках с претенции, капризи и какво ли не. Иска неща, които преди изобщо не е харесвала и ако забравиш нещо се цупи като малко детенце. Търпиш и това е, ама почти няма личен живот вече. На никой не го пожелавам. Вие как действате като се разстроят... аз понякога се ядосвам и я карам да спре и става все по зле.
Цитирай

На Края На Вселената

Мнения: 2 013
Kimberly и при нас е същото.  Confused
Но майка ми се занимава с него,аз избягвам.
Но е така когато нещо му се откаже се сърди като малко дете и още по-лошо-става агресивен,започва да посяга,да хвърля разни неща,да чупи...  ooooh!
В повечето случаи карам майка ми да излезе от стаята като е в такова състояние и да зчака да му мине,защото си е опасно да си на среща му,когато е бесен.Удрял ни е и двете и то не 1,2 пъти.  Tired
Аз все се питам от къде тази злоба,завист,агресия и то към най-близките ти,без които си свършен...Хем зависи от нас хем не спира да обижда и унижава,не знам колко може да изтърпи един здрав човек.
Също така стана завистлив,завижда ни че ходим,че мърдаме,завижда на майка ми ,че си играе с бебето вместо да се занимава с него.Когато и оставя малката да я гледа,той побеснява,че няма да е при него,започва да се сърди и нерви.А иначе много обича внучка си,радва и се,говори и....Не го разбирам!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 334
Момичета и при нас е абсолютно същото няма никаква разлика от това което е и при нас все едно аз ги разказвам тези неща за моя баща  Peace
Kimberly ,♣٠·˙♥Rbaby1♥˙·٠♣  те не го усъзнават това просто мозъка им е увреден и ги кара така да се държат .Понякога и се усеща и съжалява за всичко но после пак си е по старо му .
Майка ми милата и тя вече е кълбо от нерви ,но баща ми не дава никой друг да го обслужва това е положението. ooooh!
Оня ден като хванал майка ми за гушата с здравата си ръка щял да я удуши ooooh! ooooh! имаше следи от пръстите му  ooooh! Чудя се от къде тази сила като всичко друго му е неподвижно и атрофирало само една ръка си мърда и пак гледа да прави магарии , ooooh!да хвърля по майка ми предмети обикновенно шишето дето пие вода с него. Whistling
Абе лоша работа момичета но трябва да се прави така че като започне да се нерви и този който е при него да се изнесе навън и така се успокояват и после все едно че не е било...Майка ми от отдавна вече така процедира.Но когато го обслужва и е страшно  ooooh! вика, крещи ,псува,цялата махала се оглася и се чудят какво става  ooooh!
Баща ми за внуците си и пра внуците умира дава им всичко да правят с него и да го прегръщат и да го целуват но на нас не ни дава да го пипаме изобщо Tired Tired
Цитирай
И аз така процедирам, като се разреве или се ядоса излизам и след няма и 5 мин. я заварвам да се смее на нещо по телевизията или на компютъра. Тя има проблем с този компютър не иска да стане от него, още преди да се разболее. А и кофтито е че е сама, аз работя, баща ми работи ама няма как..
Цитирай


Мнения: 739
Баща ми получи инсулт на 28.05.2004г ( на рождения си ден)  Sad и точно 3 дена след абитюрентския ми бал.
В началото с майка ми ходиха по санаториуми,раздвижваха го,правеха упражнения,масажи.Успя да проходи с помоща на бастун разбира се,но поне ходеше.Лявата му ръка (засегнатата) обаче и до ден днешен е неподвижна,нищо не помогна за раздвижването й.
Успяваше да ходи сам до тоалетна и да се разхожда,но много бързо се изморяваше.
Но от миналата година насам ужаса е пълен.Падна и си счупи крака.Отиде в болницата и там казаха,че за да се оправи трябва да му се постави оперативно пирон в коста,но операцията била скъпа и пред вид това,че е счупил засегнатия крак нямало смисъл да се прави.Шанса да ходи бил минимален.  ooooh!
Вече повече от година е на легло,не сяда дори,и всеки опит да му се премести крака води до кошмарни болки.
В резултат на продължителното залежаване има и рани по тялото,а за психичното му състояние няма смисъл да пиша.Всеки сблъскал се с тази болест е наясно.Изнервен е,става груб,агресивен,после изведнъж става мил,пак груб....и така.Кошмар за всички!На 53 години е.
Това е моята история.  Sad
Все едно разказваш моята история. Моя баща получи инсулт на 42г. на 09.06.2004г., точно десетина дни след моя бал. до тогава всичко беше идеално. Отърва се на косъм от нещо по-тежко, тъй като неговите колеги реагираха много бързо. Беше му засегната лявата ръка и крак. Започнаха се процедури, раздвижвания и всякакви други терапии, но самият той нямаше воля да се оправи. Каза, че не може и това е. Успяваше да става сам, да ходи до тоалетна. Излизаха с майка ми и си правеха разходки, но не можеше да започне работа отново. И явно това го беше сломило напълно, а и липсата на воля още повече. Започна да пуши страшно много-по 2к.на ден, което в неговото състояние е абсолютно противопоказно. Декември 2008г. получи стеснение на кръвоносните съдове, и януари 2009 се наложи да ампутират здравия му десен крак. От тогава кошмара е още по-пълен, тъй като вече не може и да излиза сам, освен с инвалидната количка, а като се има предвид, че никъде не е пригодено за инвалиди, това става много трудно. Да не говорим, че освен инсулта, който получи си навлече и една много страшна болест- Епилепсия-придружена с припадъци.

Kimberly и при нас е същото.  Confused
Но майка ми се занимава с него,аз избягвам.
Но е така когато нещо му се откаже се сърди като малко дете и още по-лошо-става агресивен,започва да посяга,да хвърля разни неща,да чупи...  ooooh!
В повечето случаи карам майка ми да излезе от стаята като е в такова състояние и да зчака да му мине,защото си е опасно да си на среща му,когато е бесен.Удрял ни е и двете и то не 1,2 пъти.  Tired
Аз все се питам от къде тази злоба,завист,агресия и то към най-близките ти,без които си свършен...Хем зависи от нас хем не спира да обижда и унижава,не знам колко може да изтърпи един здрав човек.
Абсолютно същото е при баща ми и всеки път като се скараме за нещо, си казвам, че той е болен и е нормално за неговото състояние. Знам, че той самият не иска да се държи така, но знам, че не може да се контролира. Бях чела, че инсулта е болест на мозъка и наистина болните не могат да контролират постъпките си.
Цитирай

На Края На Вселената

Мнения: 2 013

Майка ми милата и тя вече е кълбо от нерви ooooh!
Оня ден като хванал майка ми за гушата с здравата си ръка щял да я удуши ooooh! ooooh! имаше следи от пръстите му  ooooh! Чудя се от къде тази сила като всичко друго му е неподвижно и атрофирало само една ръка си мърда и пак гледа да прави магарии , ooooh!да хвърля по майка ми предмети обикновенно шишето дето пие вода с него. Whistling


Зиче и майка ми е в същото положение.Дори често ми казва "аз ще си отида преди него"  Confused Confused Confused
При нас е същото все едно пишеш за мен.Преди 2 години баща ми ми разби устата,защото нещо му казах на въпреки,понеже ми дойде в повече.И аз си задавам същия въпрос-само една ръка има и пак може да те пребие,от къде тази сила?И как не го е срам,хем е в такова жалко положение,хем ще изтрепе хората,които са около него?
И той замеря майка ми с всичко което му е под ръка,а колко пъти сме бърсали манджи от стената...
Най-лошото е че посяга с алуминийявия си бастун...
До преди много пиеше (от както счупи крака спря) и когато се напие,в комбинация с болния мозък става наистина страшно...чак не ми се пише!  Crying or Very sad

И още нещо да попитам.Вашите близки и те ли така са вампирясали?Баща ми е обърнал деня на нощ,а ноща на ден.По цял ден почти спи,а нощем когато ние си лягаме,ела да видиш какво става...  ooooh!
Кара майка ми да му прави кафета в 24ч,2,3....  #Crazy
Цитирай

гр.София на върха на кюнеца

Мнения: 275
 Confused орисията на всички ни заобиколени от тези болни хора , явно е една и съща! Жестоко е! Разкъсвам се от съжаление и в същото време от страшна ярост на моменти! Ето при нас вече 4 години минаха и положението става нетърпимо! не веднъж съм писала във форума , и на моменти когато споделяш олеква, след това отново действителността ме връхлита със още по-голяма сила  Crying or Very sad
Кураж, сила ,търпение мога да ви пожелая на вас и на себе си!

♣٠·˙♥Rbaby1♥˙·٠♣ и моят баща спи по цял ден и все това повтаря колко му се спи  ooooh! и това е от години все едно и също! Не излиза, не се движи и седи с вълнени чорапи! Прави майка ми луда и тя все това повтаря че ще си иде преди него  Sad
Цитирай

Пловдив

Мнения: 334
Това е момичета и нищо не можем да променим за съжаление. Tired
Поне баща ми спи през ноща а денем не дава на майка ми да мръдне извън стаята да стояла при него.Жал ми е за него и за майка ми от две години не е мърдала от къщи .
Понякога си мисля защо така трябва да се мъчат и той и тя ,и дали не е било по хубаво да си отиде още веднага като се разболя за да не се мъчи така ,но от друга страна като го видя как ни се радва като отидем и плаче, че не може да си прегърне и поиграе с децата  Crying or Very sad Crying or Very sad

Кураж и сили и търпение както е казала Надя  Praynig  незнам друго какво и аз да ви посъветвам.Хубаво е че си споделяме и поне малко ни олеква. Hug bouquet
Цитирай

На Края На Вселената

Мнения: 2 013
Xриска изглежда имаме една и съща съдба.Какво ужасно съвпадение наистина.  Hug
И моя баща получи 2 епилептични припадъка като първия беше много страшен.И двете с майка ми си помислихме,че това е края.От болницата казаха,че било "нормално" следствие на болестта и да не се плашим ако се повтори.Но на думи е лесно,докато не го преживееш...И като прибавим към това и втория инсулт,картината става потресаваща...
Толкова се радвам,че открих темата,защото наистина олеква като споделиш.
Цитирай
Здравейте, аз съм една от тези с исхемичен инсулт.Получих го преди една година и четири месеца. На 51 години съм и не съм съгласна , че не може да се възстанови човек. При желание и воля всичко става, само да не се отчайва .Инсултът беше тежък ,с пълна парализа на лява ръка и крак.Бях 10 дни в болница, където едва издържах, но не можех да направя нищо, защото бях на легло неподвижна,дъщеря ми идваше да ме храни и обслужва.За мене това беше ад.Бях на количка,след 2 седмици тръгнах с проходилка и след още две сама отидох на раздвижване.Рехабилитаторът, който идва в къщи като ме видя в болницата остана изумен,бях без проходилка и никакво повощно средство.След рехабилитацията продължих с упражненията и от осем месеца вече съм на работа.В момента живея на село и работя, сама съм и се грижа за градината си и гледам внучката си ,която е на 6 години. И никога не се отчайвам, ако не кажа че съм прекарала инсулт никой не може да познае. Е първото нещо което направих беше да откажа цигарите ,е за сметка на това увеличих килограмите, но това не е болка.Важното е че съм добре .Затова на всички пожелавам горе главите ,упоритост и вяра.
Всичко се оправя.  
Цитирай

На Края На Вселената

Мнения: 2 013
uliq nikolova прекляням се пред твоята борбеност и желание за живот.Написаното от теб доказва,че човек може напълно да се възстанови при достатъчно силна воля.
За съжаление моя баща я няма.А и вече е късно според мен,за него.
Прекалено бързо се предаде и отказа.Видя,че е по-лесно вместо да се мъчи,да вземе живота на майка ми и да живее чрез нея,като пиявица.Много е лошо.
Но хората са казали-ако не си помогнеш сам,никой не може да ти помогне!  Confused
Цитирай

във фантазиите на някои хора

Мнения: 698
Много е трудно и тежко. Трябва да помним тези хора каквито са били, а не каквито са. Баща ми пострада от тази болест преди 8 години. Ако не беше майка ми, отдавна нямаше да е жив. Сега тя е по-зле от него. Отдаването е тежка задача.
Той рисува. Забелязах ,че картините му са много по-различни от преди инсулта. Не знаем какво става в душите на тези хора и дано не сме на тяхно място. Да поемем грижата за тях от все сърце, каквото и да става. Само това можем да направим, за да спестим кошмарите им.
Цитирай

Виена

Мнения: 957
записвам се за да не загубя темата. Майка ми е прекарала лек инсулт. За щастие без неприятни последици. Страх ме е , защото живея в чужбина и ако се случи няма да съм при нея.
Има ли лекарство, което е много важно да се даде в първите часове след инсулта? Няма значение скъпо или не и дали го има в България или не. Името ме интересува.
Цитирай


Мнения: 739
uliq nikolova прекляням се пред твоята борбеност и желание за живот.Написаното от теб доказва,че човек може напълно да се възстанови при достатъчно силна воля.
За съжаление моя баща я няма.А и вече е късно според мен,за него.
Прекалено бързо се предаде и отказа.Видя,че е по-лесно вместо да се мъчи,да вземе живота на майка ми и да живее чрез нея,като пиявица.Много е лошо.
Но хората са казали-ако не си помогнеш сам,никой не може да ти помогне!  Confused
Абсолютно съм съгласна. Баща ми също не прояви достатъчна воля и в момента най-много ме е жал за майка ми, която е на 45г., а съдбата й явно е предопределила това. Но любовта й към него е много силна, защото тя дори и за минута не го е оставила. Дори може да се каже, че баща ми слуша само и единствено нея и никой друг-нито баба ми, т.е. майка му, нито мен, нито който и да е друг. Само и единствено майка ми. Това донакъде ме радва, но всъщото време ми е гадно, че не осъзнава, че по този начин ограбва и нейния живот.
И моя баща получи 2 епилептични припадъка като първия беше много страшен.И двете с майка ми си помислихме,че това е края.От болницата казаха,че било "нормално" следствие на болестта и да не се плашим ако се повтори.Но на думи е лесно,докато не го преживееш...
За припадъците не искам и да се сещам, защото много се натоварвам. Нещо страшно е и не го пожелавам на никой да го изпитва. Единият път баща ми получи припадък, докато говорихме по телофона и чух само от другия край как брат ми плаче и не знае какво да направи. Нещо ужасно е. Най-много ме боли, защото почти на всички припадъци, вкъщи винаги се оказваше по-малкия ми брат, който тогава беше на 17г. и не мога да си представя колко тежко го е изживял той Crying or Very sad
Е, поне ми олекна, че споделих с вас  Hug
Цитирай

Пловдив

Мнения: 334
Здравейте, аз съм една от тези с исхемичен инсулт.
Всичко се оправя.  

Мила ми Юлия БРАВО НА ТЕБЕ БРАВО ЗА ВОЛЯТА ТИ  Hug Hug
Знам че се оправя когато човека иска да се оправи и когато е млад .Баща ми получи масивен исхемичен инсулт на 81 години и едвам оживя не даваха надежда никаква.Но господ го остави да се мъчи пък и другите покрай него. TiredЗапочнахме рехабилитация веднага след изписването му стигна до там че го изправяхме и с придържане от двете страни едвам едвам си местеше краката .Докато бях там аз изпълняваше всичко два месеца но и аз си имам семейство и трябваше да се прибера вече а аз живея на 100 км. и така продължиха да го рехабилитират до 6 месеца но нищо почна да псува рехабилитаторката да я гони да не изпълнява това което тя искаше от него и накрая жената не изтърпя и ни каза че вече няма смисъл и че само си даваме парите на вятъра.Той нямаше промяна повече от това и така се залижа ,даже и десният му крак вече не си мърда и той му е атрофирал вече .Та исках да кажа че всичко си е до човека ,мащаба на инсулта и годините на болния играят важна роля.
Винаги съм се чудила как се предаде ,човек който не спираше да работи ,да се движи и да ходи по 30 км. когато ходеше за гъби. ooooh!Не можех да го стигна когато тръгнехме по гората.
Тази болест явно променя хората до неузнаваемост. ooooh!
Сега приема само американски аспирин ,и това е кръвното му е като на млад човек  Thinking Само костите дето го болят , че има артрит .
Тъй че ние сме длъжни да полагаме грижи макар и да е страшно трудно ,но не можем и да ги оставим нали? newsm78  Кураж момичета дано имат майките ни да издържат това напрежение , еднообразие и нерви които ежедневни. Praynig Praynig
Цитирай
Здравейте, аз съм една от тези с исхемичен инсулт.Получих го преди една година и четири месеца. На 51 години съм и не съм съгласна , че не може да се възстанови човек. При желание и воля всичко става, само да не се отчайва .Инсултът беше тежък ,с пълна парализа на лява ръка и крак.Бях 10 дни в болница, където едва издържах, но не можех да направя нищо, защото бях на легло неподвижна,дъщеря ми идваше да ме храни и обслужва.За мене това беше ад.Бях на количка,след 2 седмици тръгнах с проходилка и след още две сама отидох на раздвижване.Рехабилитаторът, който идва в къщи като ме видя в болницата остана изумен,бях без проходилка и никакво повощно средство.След рехабилитацията продължих с упражненията и от осем месеца вече съм на работа.В момента живея на село и работя, сама съм и се грижа за градината си и гледам внучката си ,която е на 6 години. И никога не се отчайвам, ако не кажа че съм прекарала инсулт никой не може да познае. Е първото нещо което направих беше да откажа цигарите ,е за сметка на това увеличих килограмите, но това не е болка.Важното е че съм добре .Затова на всички пожелавам горе главите ,упоритост и вяра.
Всичко се оправя.  

Искам и аз да изкажа възхищението си към теб и това, че си взела в ръце живота си и не се предаваш. Майка ми беше така докато беше в болница и малко след като я изписаха. И като видя, че всички изследвания са добри и някак си се отказа и от година няма напредък. Свикна и аз да тичам в болницата всеки ден по 2-3 пъти да и нося храна от вкъщи, да я храня, да и се радвам да я глезя и всичките ни роднини също и ни се качи на главата. Понеже не иска да я третираме като болен човек, ние започнахме да се държим нормално, но тя го приема все едно не и обръщаме достатъчно внимание. Глези се. Нарочно не пие хапчета и после ни казва след свършен факт, че не ги е пила. Понякога й се чудя защо го прави ама...
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
Здравейте, всички, които четете тук!
Искам да разкажа за мъжа си, който от 1г 4 м се бори с гадната болест.
На 2.4. 2008г получи масивен хеморагичен инсулт, следствие на спукване на аневризма със запушване на мозъчните вентрикули. Успяхме да го откараме в голяма болница в столицата, защото тук беше обречен.(лекарите с наведена глава ми съобщаваха, че ако Господ реши, ще живее) След седмица му запушиха аневризмата с платинени спирали през кръвоносен съд. Оказа се, че е кървял два пъти и е в 25 - те % оживели след него. На скенера се видя, че има и обширен исхемичен инсулт. Наложи се да му имплантират клапа, заради хидроцефалията, която се появи заради запушените вентрикули. Тя не проработи и след седмица и направиха ревизия. И така, след месец и половина в реанимация, продължихме борбата вече почти сами. Благодарна съм на невроложката, която му предписа качествено лечение, на рехабилитаторката, която даде всичко от себе си и не остана помен от левостранната хемипареза. Ужасът беше пълен като се има предвид сензорно-моторната афазия (невъзможност да говори и разбира). Но... с много вяра ,търпение и любов, сега решава судоку, кръстословици, бие ме на табла. В къщи може сам с помощтта на бастун, но навън все още и с моя помощ.(ослепя с едното око и му се вие свят)
Вярвам, че ще продължи да се въстановява, макар че лекарите смятат първата година за най-важна(после става по-трудно)! Непрекъснато му давам кураж и го убеждавам, че за мен той винаги ще е най-хубавия (въпреки, че напълня 25 кг от лекарството за епилепсия), най-милия и обичен мъж. Винаги когато каже, че вече е половин човек, го пресичам и не му давам да разсъждава в тази посока. На 49 години е , 95% инвалидност с чужда помощ.
На всички, които гледат болен желая много търпение, защото горките хорица не са виновни за нашето безсъние, обтегнати нерви и разни несполуки, които съпътстват живота ни. На болните, които се въстановяват - да вярват, че могат да се върнат към предишния активен начин на живот, искат се само воля и инат. newsm10 newsm10
Цитирай


Мнения: 739
На всички, които гледат болен желая много търпение, защото горките хорица не са виновни за нашето безсъние, обтегнати нерви и разни несполуки, които съпътстват живота ни. На болните, които се въстановяват - да вярват, че могат да се върнат към предишния активен начин на живот, искат се само воля и инат. newsm10 newsm10

Така е ,трябва силна вяра и много търпение   Hug Hug Hug Благодаря, че сподели с нас  Hug
Цитирай
Здравейте,момичета и всички ,които са в този форум.
Аз искам да споделя,че съм претърпял тежък хеморагичен инсулт със засягане на левите крайници /ръка и крак/,като по-зле е ръката,но съм и болен от"Хемофилия-А"-тежка форма,както и претърпян Голям епилептичен удар от края на 2009год. Много ми е тежко и трудно,защото вече 3год. се опитвам да се възстановя,но нещо не се получава.Някой може ли да ми каже до кога ще е така и дали имам шанс да се възстановя и да заживея пълноценно,както преди?Благодаря.
Цитирай


Мнения: 739
Данчо Караджов, баща ми вече пет години е така, вследствие на исхемичния инсулт, който получи. За съжаление при него волята му изигра лоша шега и той отказа да прави каквото и да е било, за да се излекува /дори стана и по-лошо-наложи се да му ампутират десния крак и сега е в инвалидна количка/, но познавам много хора, които са били на ръба на смъртта и сега са живи издрави и напълно пълноценни хора. Надявам се да имаш воля и в най-скоро време да бъдеш отново здрав. Знам само, че се иска много търпение и кураж, както и подкрепа от близките ти хора  Hug
Цитирай

Пловдив

Мнения: 334
Данчо Караджов  ТРЯБВА ДА БЪДЕШ СИЛЕН И НАЙ ВЕЧЕ УПОРИТ ЗА ДА ПОСТИГНЕШ ТОВА КОЕТО ИСКАШ Peace
Не знам колко си годишен но ако си млад то шансовете ти за пълно възтановяване е с най големите проценти.
Дано Бог ти даде сили и упоритоста ...пък и подкрепа и помощ от близките си за да успееш. Hug Много труд те чака тъй че запрятай ръкави и не се предавай това е най важното нещо за тази болест.
Желая ти успех. Hug Hug
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
Данчо Караджов, само не се предавай, шансовете за пълноценен живот са в твоите ръце. Ако го искаш силно, ще го постигнеш. И болестите, които изреждаш, не ти пречат да бъдеш като преди, просто ще си пиеш лекарствата, ще се пазиш повече и толкова. Животът се живее само веднъж и ще е жалко да го пропилееш в отчаяние и самосъжаление. Кураж и само тренировки му е майката!
Цитирай

във фантазиите на някои хора

Мнения: 698
дали имам шанс да се възстановя и да заживея пълноценно,както преди?

Гледай филма "Тайната". Непременно.  Wink
Цитирай


Мнения: 1
Дядо ми е получил инсулт, днес съседите са го открили паднал на пода, кой знай от кога!? В момента е в кома и ще ми се пръсне сърцето от мъка. Знам, че е на 75год., а и като прочетох това което преживявате вие и с по - млади хора ...
Не знам какво да напиша, искам да споделя, а не мога да намеря думи.
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
Аз съм ... , разбирам те добре - аз също не знаех на кой свят съм и толкова ме болеше, че ми се щеше да не съм жива! Моят съвет е да визуализираш хубави моменти, които ви предстоят с дядо ти, не допускай никакви лоши мисли, колкото и да ти е трудно! Защото всичко се проектира в мислите. И за да не се пръснеш от мъка! Кураж и дано имате късмет!
Цитирай


Мнения: 1 948
С огромно желание да помогна и без никакви цели за реклама, споделям, че приема на Цитросепт /от аптеката/ спомага за предотвратяване на следващ инсулт и подпомага възстановяването.
Цитирай


Мнения: 739
С огромно желание да помогна и без никакви цели за реклама, споделям, че приема на Цитросепт /от аптеката/ спомага за предотвратяване на следващ инсулт и подпомага възстановяването.
Когато баща ми получи инсулт, му бяха препоръчали да пие точно това с оглед по-бързото възстановяване. Чувала съм много добри отзиви  Peace
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
Има огромно значение какъв вид е инсулта. При хеморагия лекарствата са едни, при исхимия - други. Моят мъж преживя и двата вида.
Цитирай


Мнения: 0
Ето една книжка за инсулта > http://www.megaupload.com/?d=YWB058D8
Цитирай


Мнения: 715
Колко дълго след хеморагичен инсулт трябва да се пият лекарства?
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
За какви лекарства става въпрос? Моят мъж продължава да пие ноотропици, лекарството за епилепсия намаля постепенно, а другите отпаднаха с времето. Колко време мина от инцидента?
Цитирай


Мнения: 715
За какви лекарства става въпрос? Моят мъж продължава да пие ноотропици, лекарството за епилепсия намаля постепенно, а другите отпаднаха с времето. Колко време мина от инцидента?
Вечемихана 3 години и ми се струва, че пирацетам и подобните му са излишни, докторите не са на едно мнение по въпроса. Иначе му даваме мемоплант и други подобни по безобидни, но те са предимно за болката, която така и не отшумя.
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
На нас ни казаха, че Ноотропила трябва да се приема до живот - той е за оросяване на мозъка. Пирацетамите са от по-долен клас. И аз давам Тебокан, Сомазина, водорасли на Аква сорс и ЕМК, за подпомагане дейността на мозъка и целия организъм. Което е добре и за уж здравите.
 Къде има болка-в главата ли? Да не е спазъм на кръвоносен съд? А правите ли скенер и ангеография с контрастно вещество, за да сте наясно с нещата?
Цитирай


Мнения: 715
Болката е в засегнатата лява част, ръката и крака. Силно се влияе от времето и от физическите упражнения. Опитахме най-различни лекарства за болка и отпусканетна мускулатурата, но не можем да се справим, временно се повлиява само от спаскоприл. Не сме правили скенер, незнам може да е глупаво, но не искам да съм наясно с нещата, това няма да ни помогне да ги предотвратим.
Цитирай


Мнения: 12
Има ли някой, който може да препоръча къде може да се намери рехабилитатор, който да идва в дома след прекаран инсулт? Ако знаете такива центрове, които работят и по домовете, моля ви да ми препоръчате нещо.
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
Има ли някой, който може да препоръча къде може да се намери рехабилитатор, който да идва в дома след прекаран инсулт? Ако знаете такива центрове, които работят и по домовете, моля ви да ми препоръчате нещо.
Мога ако става дума за нашия град - Димитровград. В София познавам един, с който започнахме и мога да дам тел. номер - на лични.
Цитирай


Мнения: 12
petu6ka63 , писах ти на лични, ще бъда много благодарна ако ми дадеш телефона на този човек. Другото, което разбрах е, че ще му трябва логопед за говора, но не знам къде мога да открия такъв+ това разбрах, че трябва да е човек, който се занимава именно с хора прекарали инсулт. Ако знаете нещо и за това, моля ви ми пишете тук или на лични. Благодаря предварително.
Цитирай


Мнения: 15
Много е важно психическото състояние на майка ти, дано не е паднала духом. Трябва да я подкрепите и да й говорите постоянно, че този инсулт не е нещо фатално, че ще се възстанови и пак ще се радва на живота. Ако тя самата има желание за живот, иска да се възстанови и полага усилия за това, това е 2/3 от лечението. Казвам ти го от опит. Потърсете добър рехабилитатор. Ако се налага и психолог. Майка ти е още млада и ще бъде чудесно да се възстанови скоро и да живее пълноценно. Искрено й го пожелавам!

Много си права...В момента работя в такова отделение и освен добър рехабилитатор трябва и голяма доза вяра,че всичко ще се оправи.
Цитирай

София

Мнения: 6
С огромна болка се включвам в темата. Баща ми преди 4 дни получи хеморагичен инсулт. Според лекарите, положението е тежко. Парализирана е дясната половина на тялото му. До вчера е успявал да дава елементарни отговори на въпроси. Днес не говореше, едва движеше лявата половина от тялото си. Моля се да намери сили да се възстанови.
« Последна редакция: сб, 28 авг 2010, 01:34 от Alennita »
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
С огромна болка се включвам в темата. Баща ми преди 4 дни получи хеморагичен инсулт. Според лекарите, положението е тежко. Парализирана е дясната половина на тялото му. До вчера е успявал да дава елементарни отговори на въпроси. Днес не говореше, едва движеше лявата половина от тялото си. Моля се да намери сили да се възстанови.
Мила, не се отчайвайте! За мъжа ми не даваха никаква надежда, но благодарение на операциите, грижите и Божията помощ, вече е 80% въсзтановен.
Каква е причината за хеморагичния инсулт - спукан кръвоносен съд или аневризма? Неврохирурзите трябва да си свършат работата по спиране на кървенето, защото следващото може да е фатално. А инъче организмът има сили да се справи и да резорбира кръвта. Дано не са запушени мозъчните вентрикули, но и за това има спасение! Дано са го интубирали, за да му дадат шанс, а не просто да го чакат...
Цитирай

Тук е солено и духа

Мнения: 497
Бабата на съпруга ми на 16 август получи инсулт. С парализирана лява половина на тялото и. Непрекъсното има човек до нея. Може ли да ми кажете освен в Банкя друг санаториум или медицински център, в който да се грижат за такива болни има ли?
Кураж на всички!
Цитирай

до една звездичка

Мнения: 1 702
Рехабилитатор и логопед бяха нужни на една съседка след прекаран инсулт м.г.
Това в чисто практически план.

Успех! Hug
Цитирай


Мнения: 0
Здравейте,никога досега не съм писала във форума,но от мои близки разбрах,че тук може човек да получи доста полезни съвети.Майка ми получи исхимичен инсулт по Коледа,мина доста време от тогава,но психически и от там-физически състоянието й се влошава.В Бургас няма добри специалисти и се обръщам за помощ,ако някой може да ме насочи към такива в София...Благодаря предварително!
Цитирай


Мнения: 0
Здравейте. Наскоро изписаха баща ми от болницата след прекаран исхемичен инсулт. В момента е с пареза на дясна ръка и крак. Относно рехабилитацията, лекарите ни опътиха към Банкя или Горна Баня. Доколкото успяхме да разберем в Банкя има два центъра за рехабилитация, които работят с клинични пътеки - "Здраве" и "Ясен". Не сме сигурни обаче към кой да се насочим. Майка ми иска да остане с баща ми, така че трябва да приемат придружители. Моля, ако някой има опит и впечатления от въпросните центрове, нека напише няколко реда. Всъщност, също така и всякакви други предложения за района на София ще са ни добре дошли.
Предварително благодаря !!!
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
Daniela Karcheva, съпругът ми лежа във ВМА и лекуващ невролог му беше д-р Василена Петрова - млад и невероятно добър специалист. Благодарение на лечението, което му изписа и разбира се след успешната работа на реаниматори, неврохирурзи и на един невероятен човек - д-р М. Лилов, шеф на образна диагностика, състоянието му се подобрява непрекъснато.
terziyski, ние сме били в Здраве и в този на ВМА болница. по отношение на храната Здраве - то е ужасен, за раздвижването не мога да кажа нищо, защото и на двете места аз му правих масажи и го юрках (все още беше в инвалидна количка). Абе като цяло, ако роднините не се намесят и да са постоянни в грижите, няма да има ефект. В Здраве отидохме заради логопеда - единствен, който работи с инсултно болни.
Ако имате въпроси, насреща съм! Кураж и успех!
Цитирай


Мнения: 0
Здравейте,

Баща ми (47г.) получи хеморагичен инсулт преди 2м. сега се опитвам да намеря добър кардиолог, който да му направи коктейла лекарства за кръвното. За съжаление мненията на лекарите са мн различни.  Моля ако някой има информация за др Каменов ВМА и др Калустян Окръжна - кардиолози.  Благодаря
Цитирай

sofiq

Мнения: 60
виждам,че отдавна не е писано в темата...


майка се бори с тази ужасна болест...преди 5 години получи първия си инсулт,вседствие на него лявата страна остана обедвижена с много рехабилитации и усилия се оправи донякъде.След около година успя да проходи,не се оправи напълно ,доста ограничени и останаха движенията,но все пак проходи.

Преди 3 седмици получи втори инсулт,също тежък но този път движенията не са засегнати но съзнанието е ужасно засегнато ,не може да говори,много рядко да каже някоя дума правилно,не разбира какво и се говори,от 10-тина дена е у дома и аз съм с нея плътно от миналия петък,положението е много тежко - ходи до тоалетна сама,от време на време яде сама,първите 3 дни беше що-годе добре,но се наложи да оперират татко и още е в болница .От тогава положението много се промени,започна да пита къде е,аз и казвам но тя не може да ме разбере,обикаля с часове етажа и панически плаче,вие и се превива,не мога по никакъв начин да я успокоя.Консултирах се с лекаря ,предписа и антидепресанти от които не виждам никакъв ефект.Лошото е,че отказва и да се храни,мисли ,че я лъжа ,ядосва ми се .....има и огромна рана на крака от вените която изисква смяна на превръзката 2 пъти дневно,едвам успявам да я сменя,понякога не ми позволява защото не седи мирна.

Това положение е направо кошмарно и се чудя дали ще се оправи.Знам ,чеот инсулт до инсулт разликата е огромна,но все пак някой сблъсквал ли се е с такъв тип последици ?Незнам как биха могли да тръгнат напред нещата при  положение,че тя не разбира какво и се говори,през по-голяма част от деня вие и плаче....не може да осъзнае нищо и незнам с какъв специалист да се свържем?
Цитирай


Мнения: 715
ted. Нищо по темата не мога да кажа, само да ти пожелая повече сили и кураж  Hug
Цитирай


Мнения: 0
Здравейте, изчетох всичките постове от самото начало на темата И, признавам си, много плаках. В момента не живея в Бьлгария И сьм далеч от семеиството си. Баща ми на 52 години получи пьрвия си инсулт – исхемичен. По това време бях бременна, но двете с мама се справихме И благодарение на силната му воля след 2 години вече караше кола, разхождаше се, говореше абсолютно нормално. Почти вьзстанови рьката, можеше да се храни с нея, но това е най-трудната част. Всички го хвалихме, вьзхищавахме му се как се вьстанови след като беше в ужасно тежко сьстояние. Преди 2 месеца заминах да работя в Дубай, на 1 януари разбрах, че баща ми отново е получил инсулт, този пьт хеморагичен И е в болница. Обьрна ми се всичко, спомних си какво беше преди 3 години, като на лента ми минаха всичките успехи И малките, но упорити крачки, с които ги постигаше. Мама е сьсипана, аз сьщо, не мога да сьм до нея И пак да помагам. След пьрвия инсулт намираш сили да се оправиш, но след втория…. Като знаеш колко е трудно И колко лесно после стигаш пак на нула…. Колко силна воля трябва да има човек, за да го направи втори пьт… Страх ме е от наи-лошото…
Виждам, че темата е стара, но все пак се надявам все още да сте тук. Благодаря.
Цитирай


Мнения: 102
Здравейте, neraiida! Дано баща ти да се оправи и се консултирайте с няколко лекара. За съжеление аз скърбя все още за баба ми, която почина на 19 декември. Беше сърдечноболна и преди две години и половина получи исхемичен инсулт със засегнати леви крайници, почти не се забеляваше, че има инсулт. След това няколко пъти влизаше в болницата заради задушаване, а тя пълни вода в сърцето /корема/ и се налагаше да уринира много в катетъра. Точно на 17 декември пак се задуши и мислехме, че ще е същото, а тя в болницата се влоши, получи втори инсулт, след това на скенере се установило, че има и петно на белия дроб. А тя преди това никога не е имала проблем с белите дробове. Не можеше да диша и беше на изкуствено дишане, на следващия ден сутринта беше зле, но вечерта се пооправи и мислех, че наистина има надежда да поживее. Първия ден беше изпаднала в клинична смърт 3 пъти, овладяха я, но на втория ден вечерта изпадна отново 2 пъти в клинична смърт и си отиде прекрасната ми бабичка  Crying or Very sad
Не искам да те плаша, но докато е навреме, нека да се обърне повече внимание и на другите органи. Аз сега се ядосвам да не би преди това да имала проблем с белия дроб и оттам заради това да не е могла да диша, а кардиолозите да си мислят, че е от сърцето  Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 0
Ragazza84, благодаря за подкрепата, много съжалявам за загубата ви. За шастие, лекарите от Свети Наум предвидливо са направили снимка на белия дроб още в самото начало на приемането и, Слава Богу, няма нищо там. Поне вече не е на системи и е овладяно изключително високото крьвно, което е било и причината за получения удар. Лекарите са казали, че 20 дни е периодът, в който оттокът трябва да се успокои и сьответно в този период или ще се вьзстанови много бьрзо както е успял след пьрвия инсулт, или ще остане така завинаги.... Ужасно е чувството да си на 4000км и да не можеш да помогнеш с нищо... Sad( Всяка минута се моля отново да намери сили да се вьзстанови и разбирам болката на всички, чиито близки минават през това. Трябва да сме силни!
Цитирай


Мнения: 0
Здравейте,
Аз съм на 26 години и получих исхимичен инсулт преди близо 10 месеца. Причините не са съвсем ясни - единственият ми рисков фактор бяха приеманите противозачатъчни хапчета.Получих пълна пареза на левите крайници.
Към момента ходя с леко накуцване, но с добро темпо и без бастун. Спокойно изкачвам 4 етажа стълби. Но с ръката положението е по-тежко - движенията в китката и пръстите са слаби и много трудни, но не губя надежда, че скоро няма да има следа по мен от тази гадост и ще се върна на работа.
Присъединявам се към мнението, че хората до болния са изключително важни. Защото първоначално човек е в пълен шок, лекарите в България рядко говорят с болния и само близките на болния могат да му обяснят, че това не е края на живота му и могат да помогнат да повярва, че възстановяването е възможно(аз лично доста време мислех, че ме лъжат преди да започнат първите движения).
Пожелавам на всички, които минават през това изпитание или се грижат за свой близък, кураж и много сила и търпение.
Цитирай


Мнения: 0
Желание за живот се нарича лекарството.Майка ми получи инсулт преди две години и три месеца, но благодаря на Господ се размина с парализа.Отказа цигарите, а беше заклет пушач и започна да се движи с километри пеша.Успокоявала се така нервната система...
[
Здравейте,
Аз съм на 26 години и получих исхимичен инсулт преди близо 10 месеца. Причините не са съвсем ясни - единственият ми рисков фактор бяха приеманите противозачатъчни хапчета.Получих пълна пареза на левите крайници.
Към момента ходя с леко накуцване, но с добро темпо и без бастун. Спокойно изкачвам 4 етажа стълби. Но с ръката положението е по-тежко - движенията в китката и пръстите са слаби и много трудни, но не губя надежда, че скоро няма да има следа по мен от тази гадост и ще се върна на работа.
Присъединявам се към мнението, че хората до болния са изключително важни. Защото първоначално човек е в пълен шок, лекарите в България рядко говорят с болния и само близките на болния могат да му обяснят, че това не е края на живота му и могат да помогнат да повярва, че възстановяването е възможно(аз лично доста време мислех, че ме лъжат преди да започнат първите движения).
Пожелавам на всички, които минават през това изпитание или се грижат за свой близък, кураж и много сила и търпение.

на 26? ....съжалявам,че си пострадала толкова рано от тази гадост,дъщеря ни е на твоите годиниаз съм на 44 и на 3-ти 02 ще навърша 4 мес.от инсулта и вече се движа сама но лявата ми ръка почти никаква работа не ми върши например не мога да се облека сама и се налага малката ми дъщеря да е непрекъснато около мен за да ми помага. Виждам,че вече е изморена ,съчувствам и  и се опитвам да съм самостоятелна ,поне колкото ми е по силите
Цитирай


Мнения: 715
Къде живеем - на 26 години! venche , направо ме потресе, дано имаш късмет да забравиш това.
Цитирай


Мнения: 0
Към Венчето:
Много ми е мъчно , че на тази възраст сте се сблъскали с едно от най-сериозните заболявания, но е хубаво, че споделяте причините, за да могат други да се предпазят. Много малко се говори за профилактиката - да се предпазим, да ценим здравето си преди да сме го загубили, а не да разчитаме, че ще се лекуваме отпосле. Освен другите рискови фактори, има един, за който за сажаление толкова малко се говори и пише - цигарите. Дайте да поговорим за това. Пишете ми, моля!
Цитирай

1st floor

Мнения: 2 312
Моля за информация и помощ!!! Моя близка е Окръжна болница София с инсулт. Вече трети ден докторите мълчат като риби, дума не продумват, въпреки , че нон-стоп някой от семйството виси в болницата. Вчера даже не са пуснали мъжа й при нея... Sad Никой не казва какво се случва, какво евентуално предстои , какво е лечението й в момента...Нищо!!! Всички са полудели, защото сатава въпрос за млада жена!!! Всичко, което знаем за момента е, че е припаднала и си е загубила паметта, откарали са я с линейка до Окръжна болница. Там са правили ядрено-магнитен резонанс, казали са , че има кръвоизливи от двете страни. После е дошла в съзнание. Два дена са пускали мъжа й при нея, говорела, от време на време с малки паузи и затруднения. Питала за бебето си, за вкъщи... Crying or Very sad Вчера не са пуснали никой при нея. Била неконтактна и нямало смисъл, така казали...Щели да пробват с лекарства да разбият накакъв хематом. Какво означава този хематом, колко време е нужно за да подействат тези лекарства, ако въобще стане? Казали са, че ако не се разбие, е нужна операция. Какво  правят при тази операция? Знаем, че за сега няма парализирани части на тялото, само проблеми с паметта, които още продължават. Казала е , че иска да си ходи у дома при бебето, но не знаела къде е това у дома... Crying or Very sad И щом има кръвоизлив - това значи, че инсулта е хеморагичен, така ли? Никой нищо не обяснява в тъпата болница и това още повече стресира близките... Crying or Very sad Другото притеснително нещо е, че не знаели от къде е кървенето? Това възможно ли е, нали са я гледали на ЯМР? И какво ще оперират , като не знаят какво е? Ужас направо. Не очаквахме такъв кошмар, при толкова млада жена...а роди едва преди десетина дена, бебенцето я чака в къщи... Crying or Very sad Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 0
Здравей, НеПоКоРнА

Задаваш доста сериозни въпроси, на които неспециалисти трудно биха могли да отговорят. Да, ако има кръвоизлив става дума за хеморагичен инсулт.
От моя опит с лекарите наблюдението ми е, че просто не могат или не искат да обясняват. Не знам какво да те посъветвам - заплашете ги, че ако не дадат информация или не ви допуснат до нея ще поискате да я преместите в друга болница(блъфирайте - не ви препоръчвам да я местите в това състояние!) или че ще потърсите медиите, за да се оплачете от отношението или лекарска небрежност(отново блъф, но напоследък са доста изплашени и доста се плашат от медиен шум). Ако имате познати лекари свържете се с тях и ги помолете да дойдат с вас в болницата. Отново от опит - шокът е много голям и е възможно да не разбирате това, което обясняват - в такъв случай някой по-далечен и не толкова изплашен е от полза да слуша какво казват лекарите. Може да потърсите и да говорите с ръководител на отделението и да се оплачете от отношението на лекуващите лекари.
Стискам палци нещата да жената да се оправи и скоро да си я приберете вкъщи.
Цитирай

1st floor

Мнения: 2 312
Благодаря за отговора!!!  Hug
Вчера все пак успяхме да изкопчим някаква информация. Нямала аневризъм, нямала тромб. И дума не савало за опративно лечение. Спукан е малък кръвоносен съд, само на едно място, не както бяха казали , че е и от двете страни. Няма парализи, усуквания на тялото и др., слава Богу. Има само губещи се моменти в паметта, и леко забавяне в някои моменти, когато я питат нещо. Дано го превъзмогне. Днес ако е като вчера или по-добре ще я преместят в неврологично отделение. До сега беше в интензивното. Сега остава да се молим за по-бързо възстановяване и да не се повтори!!!  Praynig Състоянието й е още сериозно, но е друго, като ти се обясни, а не само да затварят вратата под носа ти. Или още по-лошо - даваха противоречива информация и накрая не знаехме какво й е...Знам, че е трудно да се прогнозира това състояние, и съм  наясно, че в медицината две плюс две не прави четири. Но можеха да ни кажат с прости думи какво е състоянието й в момента, и какви евентуални изходи би могло да има.
Вчера и днес ще й направят нови скенери, за да се види има ли някакво развитие. Дано се подобрява и новините да са добри.
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
Здравейте, моят ад започна преди 10 години, когато се събудих една сутрин със симптоми на инсулт. Приеха ме в болница, нищо не откриха на скенера, но симтомите продължаваха, силен световъртеж, слабост в лява ръка и крак, трудност при говорене. Тези неща периодично се повтаряха през определен период от време. Междувременно започнаха и тежки сърдечни кризи. Диагноза и лечение нямах никакво. Обиколила съм около 40 специалисти, 4 пъти ЯМР, 6 скенера, коронарография, куп други изследвания и всички вдигаха рамене. И така до преди 4 години, когато родих второто си дете, пак доверявайки се лекарите че всичко ще бъде нормално и оплакванията ми ще изчезнат. След раждането едва оживях. 7 месеца бях плътно на легло, тогава вече разбраха, че правя спазми на кръвоносните съдове на мозъка и сърцето и съм в инсултно и инфарктно състояние. След 7 месеца се намери един читав невролог, който каза, че единственото лечение неврологично на тия спазми е сибелиум, спаси ми живота. Пиша тук, ако има някой на който мога да помогна. И така постепенно взех да се подобрявам. Но нещата със сърцето се влошиха и продължават да се влошават. Спазмите там не са поддават на лечение. Това е всекидневен кошмар. А детенцето, което родих, е с увреждания на мозъка вследствие на недостиг на кислород по време на бременността и сега цял живот ще страда. За мен вече остана надеждата, че ще се случи чудо и тия неща ще изчезнат.
Цитирай


Мнения: 715
Здравей гала. Много е тъжна твоята история, дано е с щастлив край , има чудеса!   Hug
Веднага прочетох за сибелиум - Сибелиум спомага за предотвратяване появата на мигренозни присъпи и повлияване на световъртежа. Трудно правя връзка с инсулта, би ли разказала повече...ако ти се иска. Търся вълшебно хапче за моя баща, който се е примирил с обездвижването и последиците от инсулта, но изпитва болка непрекъснато, предполагат, че е невралгична но до тук нямаме успех. Кой е невролога? Може и на лични.
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
Мигренозните пристъпи са също вид спазми на съдовете, но доста по-леки и кратки. Сиелиума е лекарство от групата на калциевите антагонисти, той вади калция от мускулите на съда и по този начин се прекратява свиването /спазъма. Но това е лечение за мозъчни спазми, които също водят до инсулт. Неврологът е д-р Костов /МВР болница в София. Не знам дали преглежда някъде, мен ме консултира по телефона /близък е на една моя много добра позната/. И на практика по телефона ми спаси живота.
Цитирай


Мнения: 715
Благодаря!
Цитирай


Мнения: 0
Здравейте мили хора извинявам се ако статията е стара а аз я пускам на ново.  Но сега ме сполетя нещастие и имам нужда да споделя защото мъката ще ме съсипе. Баба която много обичам получи мозъчен кръвоизлив и в момента е в кома от 2 дни е така и докторите само казват време и търпение не знам какво ще стане но ми е много тежко  newsm45 . Вие познавате ли хора които са били така и са се оправили. Дано да има надежда за моята прекрасна баба .  НЕ ИСКАМ ДА Я ЗАГУБЯ
Цитирай


Мнения: 715
Здравейте мили хора извинявам се ако статията е стара а аз я пускам на ново.  Но сега ме сполетя нещастие и имам нужда да споделя защото мъката ще ме съсипе. Баба която много обичам получи мозъчен кръвоизлив и в момента е в кома от 2 дни е така и докторите само казват време и търпение не знам какво ще стане но ми е много тежко  newsm45 . Вие познавате ли хора които са били така и са се оправили. Дано да има надежда за моята прекрасна баба .  НЕ ИСКАМ ДА Я ЗАГУБЯ
Дано се оправи баба ти, не се отчайвай има хора, които се оправят има всякакви варианти...
Цитирай


Мнения: 0
Здравейте,
Пиша във връзка с коментарите от първите страница, където се споменаваше агресия и раздразненост при хора с инсулт. Консултирайте се с лекуващия ви невролог - възможно е да е страничен ефект от някое от лекарствата, които пият близките ви.
Така например аз последните няколко дни получавах някакви епизоди на силна тревожност без видима причина и ми трябваха няколко дни докато се сетя, че това вероятно се дължи на  повишаването на дозата Баклофен за спастиката. Освен инсулта вашите близки пият и много лекарства с доста странични ефекти.
Надявам се да съм била полезна. Успех и кураж на всички Smile
Цитирай


Мнения: 96
Здравейте и от мен! Майка ми получи исхемичен инсулт на 2-ри този месец-една седмица в интензивно и я изписаха и да пие пирацетам1200-2 пъти на ден-сутрин и на обяд. Тя е и оперирана сърдечно преди 5 г. Сега- 26 дена след инсулта няма никакво подобрение-почти може да се каже, че само спи. Това нормално ли е-засегната е лявата страна. Струва ми се, че този пирацетам не и помага, но не знам към кого да се обърна, като невролозите в нашия град ми казват, че не ходят на дом. посещения-що за безгрижие и безчовечност е това?
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
Добри отзиви съм чувала да инжекциите церебролизин след инсулт. Не знам защо лекарите рядко ги изписват. Знаят само ноотропил и това е. Заинтересувайте се. Също така има и едни инжекции Кортексин, те са подобни на церебролизина, но са руски и по-ефикасни. може да се поръчан он лайн от аптека в Русия, но не знам кой може да ви ги изпише. Тук лекарите са като кон с капаци. Друго добро лекарство е гаммалон, мисля че го има като хранителна добавка, но не бива да се дава заедно с пирацетама и ноотропила. Трябва да намерите читав лекар, който е запознат с лекарствата. вие може да отидете сама, без майка ви. Успех!
Цитирай


Мнения: 0
Здравей maca-niki2008,
След моя инсулт(също изхимичен) и аз бях много уморена и спях почти по цял ден. Добре е да си намерите лекуващ невролог, който да я следи и да променя терапията при нужда. Полага й се направление номер 7 за рехабилитация в болница(2 пъти през първата година след инсулта, следвашите години по един път) и направление номер 3 за приходяща рехабилитация в някоя близка поликлиника или болница. Трябва да й покажат упражнения за ръката и крака, които да си прави сама вкъщи. Вобщи линии  рехабилитацията в болница не е достатъчна и трябва да прави упражненията вкъщи. Важно е да започне да се движи сама, за да не се залежава и да не се образуват рани по тялото. Все пак не трябва да се изморява и да внимава. Това май е най-важното.
Нямам думи да опиша безумието, да я изпишат от болницата без да ви дадат поне най-основните инструкции.
Успех и късмет и на двете ви.
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
Венче, каква е причината да получиш исхемичен инсулт? Струва ми се, че си млад човек.
Цитирай


Мнения: 96
Благодаря момичета-и аз искам да иде в болница за рехабилитация, но тя е неподвижна- така ще я вземат ли за рехабилитация или само ако е с придружител-чувала съм, че трябва да може поне малко да се обслужва сама за да я вземат в отделение за рехабилитация-а тя е с памперс още. newsm78
Цитирай


Мнения: 0
Загубих я ЗАВИНАГИ баба почина иде ми да умра не мога да понеса болката. МНОГО БОЛИ !
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
Моите съболезнования! Нека почива в мир!
Цитирай


Мнения: 0
     Благодаря ти! Тя ме отгледа повечето години много свикнах с нея и сега много ме боли не знам от тук нататък как ще е . Няма да ми идва на гости сутрин телефона не звъни ужасно е . newsm45 newsm45 newsm45
Цитирай


Мнения: 96
Здравейте момичета! Искам да питам болните с инсулт вземат ли ги в болница за друго заболяване, или на никой не му се занимава с тези болни- имам предвид-тези на легло и с памперси? Искам майка ми да я вземат да я лекуват в болница за диария,която не минава с нищо-вече цял месец,че и повече-от нищо не се повлиява-в чудо се видях вече! ooooh!
« Последна редакция: чт, 25 юли 2013, 19:03 от maca-niki2008 »
Цитирай

Sofia, Bulgaria

Мнения: 4
Здравейте! Някой има ли впечатления от рехаб. център "Здраве" в Банкя?

Отделно исках просто да споделя за майка ми. Изчетох предишните страници и видях, че има къде-къде по-тежки случай, но при всеки един все пак човекът не е същият като преди.
Майка ми е на 56, втори инсулт (на 11.07 тази година). При първия се оправи за дни и не останаха трайни увреждания. Сега не движи дясната ръка, а иска абсолютно всичко да си прави сама, което на моменти ме изнервя. Sad Хем вижда, че не може, ама продължава. Радвам се, че поне си ходи сама до 00 и яде сама с лявата си ръка. Ама зор да си полива цветята с 3-литровата бутилка, дет не може да се наклони с една ръка, зор да ми се вре в ръцете като готвя/чистя в кухнята... От друга страна се поставям на нейно място и имам чувтвото, че бих се държала по същия начин. И аз бих искала да правя, каквото успея с една ръка и бих се ядосвала, че другата не работи  Crying or Very sad
И като се добави и по-трудната комуникация - говори, но често бърка думите и, докато разбера какво са да ми каже, понякога също се изнервя, че не успява да се изкаже правилно.
На всичкото отгоре съм с едномесечно бебе и ми се искаше то да е основен център на внимание за всички вкъщи, а не аз да поливам цветя, докато то реве за ядене или да не мога да сготвя без прекъсвания (не винаги се кротва, когато таткото го гушне) Sad
Мислех, че няма да се оплаквам и ще се справя, все пак не е на легло. Но не знам до кога ще мога така. Новородителите уж покрай бебето не могат да излизат, аз сега, тъкмо направи месец и исках повече вече да го извеждам и да се вижда с хора и други бебета, и не мога покрай майка ми Sad
Надявам се скоро да я заведа в рехаб.център, но не с мисълта "да се отърва от нея", в никакъв случай! А за да се започне адекватно, интензивно и професионално възстановяване. Да започне някакъв напредък с ръката и говора, пък по-нататък ще ми е по-лесно, ще знам какво да правя, как да правя упражнения с нея, ще ми е по-спокойно да я оставя у нас и да излезем с бебето или още по-хубаво - да може и тя да излиза по-продължително с нас Smile

Дано не съм досадила много, ако някой е чел. Благодаря Smile
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
Това е много хубаво, че иска да използва парализирана ръка, това е един вид рехабилитация, насърчавай я. А относно говора съм чувала добри отзиви за добавката гаммалон, но трябва да се консултира с лекар. Успех!
Цитирай

Sofia, Bulgaria

Мнения: 4
Това е много хубаво, че иска да използва парализирана ръка, това е един вид рехабилитация, насърчавай я. А относно говора съм чувала добри отзиви за добавката гаммалон, но трябва да се консултира с лекар. Успех!

Гала, тя хубаво иска да ползва ръката, но няма никаква подвижност в нея. Колкото и да иска, не може да я помръдне. Виси прикачена като чужда. Не знам какви упражнения трябва да се правят за раздвижване Sad
За добавката гаммалон - това дали е същото http://www.bb-team.org/articles/3377_gaba-gamma-aminobutyric-acid. Майка ми си го поръча преди около два месеца вместо някакво двойно по-скъпо лекарство, което й предписал ЛЛ, не помня точно, май заради едни болки в ръката. Не знам колко пи от тях и ги спря скоро, реши, че й става лошо от тях. Сега в описанието прочетох "Показания: При мозъчносъдова болест, след прекаран инсулт...". Следователно няма да е лошо да ги пие, но трябва да се консултирам наистина с лекар дали ще са съвместими с лекарствата, които пие в момента.
Благодаря иначе за инфото. Smile
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
За раздвижването трябва да посещава или поне да се консултирате с кинезитерапевт.
Мисля, че това е друга аминокиселина, която е вземала. Между другото аз съм се объркала, в България гамалона е с едно м и е като хранителна добавка. В Русия е "Гаммалон", внася се от Япония, но там е регистрирано като лекарство, и цената му е около 300 лева.
http://www.afya-pharmacy.bg/product/2572/gamalon-tabl-250mg-h-100.html
Цитирай

Sofia, Bulgaria

Мнения: 4
Късно ли е 20+ дена след инсулта да се започва раздвижване на ръката?!  Confused

ПП: и Гамалоа и GABA са една и съща аминокиселина - Gama-aminobutyric acid, но тези на майка ми са двойни милиграми (500мг).
« Последна редакция: нд, 28 юли 2013, 22:27 от Cornelia84 »
Цитирай


Мнения: 0
Cornelia84,
Не си споменала за исхемичен или за хеморагичен инсулт става дума. Аз започнах рехабилитацията още на 2ри или 3ти ден още в болницата. Така че 20+ ден сте закъснели малко, но в никакъв случай не е твърде късно и трябва да започнете възможно най-скоро.
В Банкя "Здраве" мисля, че имат логопед за афазията, но не ми се е налагало да го ползвам и не съм 100% сигурна. Рехабилитаторите са сравнително ОК, но като навсякъде не си дават много зор и не очаквай за 5 дни(колкото е пътеката) да направят кой знае какво. За съжаление дните, които се полагат по клинични пътеки са крайно недостатъчно и голяма част от раздвижването трябва да стане вкъщи и с усилията основно на болния и близките му.
Цитирай

Sofia, Bulgaria

Мнения: 4
Исхемичен е инсулта.
Така и разбрах в болницата какво са правили и от кога. Имали са рехабилитатор, защото ми казваха, че кракът е пораздвижен, значи са работили с майка ми. Но от нея не чух подробности :/
За "Здраве" получих добри отзиви. Ще видим. Разбира се, и след това ще се продължи у дома, но за начало и за момента не знам как и от къде да започна, освен с престой там. ...
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
За съжаление отново направих нещо като нов инсулт поредния. Бях подложена на огромен стрес, на баща ми му откриха рак в последен стадий и целия това покрай него и трагедия беше на раменете ми и резултата не закъсня. Тоя път имах и още имам силен световъртеж със загуба на равновесие и нарушение в говора, изпускам думи, завалвам. Главата ми е ад, все едно си с текък махмурлук, неспал от 3 дена и ти е паднало много кръвното. Движа се с придружител и постоянно спа и ми се спи. Молете се да се възстановя, моля ви!
Цитирай


Мнения: 96
За съжаление отново направих нещо като нов инсулт поредния. Бях подложена на огромен стрес, на баща ми му откриха рак в последен стадий и целия това покрай него и трагедия беше на раменете ми и резултата не закъсня. Тоя път имах и още имам силен световъртеж със загуба на равновесие и нарушение в говора, изпускам думи, завалвам. Главата ми е ад, все едно си с текък махмурлук, неспал от 3 дена и ти е паднало много кръвното. Движа се с придружител и постоянно спа и ми се спи. Молете се да се възстановя, моля ви!
Привет мила Гала Hug Ще се моля за теб-да се възстановиш напълно Praynig, но трябва и ти да вярваш в това! Разбирам те напълно-баща ми почина от рак преди 24 години, а майка ми почина съвсем наскоро-няма и месец още  Crying or Very sad-пусто и празно в душата ми, но трябва да продължа напред-заради съпруга ми и малкия ми син, който е едва на 5 г.
Цитирай


Мнения: 715
За съжаление отново направих нещо като нов инсулт поредния. Бях подложена на огромен стрес, на баща ми му откриха рак в последен стадий и целия това покрай него и трагедия беше на раменете ми и резултата не закъсня. Тоя път имах и още имам силен световъртеж със загуба на равновесие и нарушение в говора, изпускам думи, завалвам. Главата ми е ад, все едно си с текък махмурлук, неспал от 3 дена и ти е паднало много кръвното. Движа се с придружител и постоянно спа и ми се спи. Молете се да се възстановя, моля ви!
гала, ще се помоля за теб да се възстановиш ! Praynig Надявам се, за тези няколко дни да си се пооправила. Мини през всичко - отчаяние, завист, яд и после вдигни глава и не се предавай ! Ще чакаме добри новини от теб . Hug
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
Благодаря ви момичета. Добрата новина е, че имам подобрение в говора, да чукна на дърво. Но нестабилната походка, равновесието и световъртежа не са мръднали. Ходя сам с придружител, изморявам се много, главата ми е замотана и ме боли. Тия дни тука много плаках, отчаяна бях и то главно защото тия инсулти се повтарят, мислех че съм успяла да ги спра, но явно не. Моля се да се намери начин да се спрат и да остане само да се възстановявам, че имам и дете с увреждания, за което трябва да се грижа.
Цитирай


Мнения: 715
Благодаря ви момичета. Добрата новина е, че имам подобрение в говора, да чукна на дърво. Но нестабилната походка, равновесието и световъртежа не са мръднали. Ходя сам с придружител, изморявам се много, главата ми е замотана и ме боли. Тия дни тука много плаках, отчаяна бях и то главно защото тия инсулти се повтарят, мислех че съм успяла да ги спра, но явно не. Моля се да се намери начин да се спрат и да остане само да се възстановявам, че имам и дете с увреждания, за което трябва да се грижа.
Проблема е, че няма добри специалисти ..поне аз до този извод стигнах. А за теб има ли кой да се грижи? Опитай някакъв лек от народната медицина, може да не прави чудеса, но поне да стабилизира организма.
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
Мъжа ми се грижи сега за мен и за малката, тя също е претърпяла инсулт, докато съм била бременна с нея, сега не може да говори и има и тя двигателен проблем. Исках да питам, при някой от вашите близки имало ли е нарушена походка и световъртеж, с какво го лекуваха?
Цитирай


Мнения: 715
Мъжа ми се грижи сега за мен и за малката, тя също е претърпяла инсулт, докато съм била бременна с нея, сега не може да говори и има и тя двигателен проблем. Исках да питам, при някой от вашите близки имало ли е нарушена походка и световъртеж, с какво го лекуваха?
При нас не, отначало имаше когато почнахме да го изпрявяме и до днес ако се повози с кола или легне и главата е по на ниско - на ренген например, но не през цялото време.
Има един билкар в с. Железица, на вратата му пише че приема само неизлечимо болни, ако си от София опитай, прави нещо като ирисодиагностика и после дава билки.
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
Мила, Гала, съжалявам за това, което ти се случва Sad Знам, че в Пловдив има специалист, който в първите часове и дни след инсулта, ако е бил причинен от тромб, отпушва кръвоносния съд и няма последствия.
Мога да споделя и това, че на моя мъж много му помогна сок от Алое вера за укрепване, а за паметта Тебокан - това е препарат с Гинко билоба, както и водораслите Афа на Аква сорс. Ходихме в санаториум Здраве в Банкя заради логопеда и после се занимавахме в къщи.
Иска се време и търпение. Кураж, ще се възстановиш, само гледай по-ведро и позитивно! Има за кого да се бориш!
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
Не е причината тробм, а спазъм на съдовете. Не ми стига това, а ми намериха и образование на гърдата, което спешно трябва да се оперира. Хирурга днес каза до месец, въпреки инсулта и въпреки проблемите със сърцето. Вярвате ли ми, че гледам в една точка и само кимам, толкова вече ми е все едно какво ще стане. Извинявайте, че ви натоварвам.
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
Не е причината тробм, а спазъм на съдовете. Не ми стига това, а ми намериха и образование на гърдата, което спешно трябва да се оперира. Хирурга днес каза до месец, въпреки инсулта и въпреки проблемите със сърцето. Вярвате ли ми, че гледам в една точка и само кимам, толкова вече ми е все едно какво ще стане. Извинявайте, че ви натоварвам.
Сигурно тогава пиеш лекарство против спазми на кръвоносните съдове. И не трябва да ти е все едно какво ще стане. Поискай силно и ще се оправиш - винаги има надежда. Ще се оперираш, ще се възстановиш и след време ще си спомняш с усмивка за сегашните си настроения  Love
Цитирай


Мнения: 715
Не е причината тробм, а спазъм на съдовете. Не ми стига това, а ми намериха и образование на гърдата, което спешно трябва да се оперира. Хирурга днес каза до месец, въпреки инсулта и въпреки проблемите със сърцето. Вярвате ли ми, че гледам в една точка и само кимам, толкова вече ми е все едно какво ще стане. Извинявайте, че ви натоварвам.
Разбираемо е да се отчайваш, но него прави през цялото време ! Потърси консултация за операцията поне с още един лекар. Не ни мисли нас, дръж ни в течение - може пък това да е дъното и да следва нагоре. Hug
Цитирай

Razgrad

Мнения: 1 218
Пия лекарство против спазми на съдовете, не съм преставала да го пия, но пак ме сполетя инсулта. Започнах гел от алое вера, дано успее да ме вдигна на крака. Исках да питам, вашите близки изпитват ли умора? Аз буквално не мога да стоя на краката си, днес ми се наложи да изляза, мъжа ми направо ме влачи а аз едвам тътря крака до него, искам постоянно да лежа и главата ми ме боли и тежи ужасно.
Цитирай

в чужда къща

Мнения: 757
Да, така беше и моят мъж - повече лежеше и се изморяваше бързо. Постепенно ще се възстановиш, процесът е бавен. Нормално е и замайването, което имаш. Не мога да кажа нищо за главоболието - нужно са мненията на неврохирург и невролог.
Кураж, мила!
Цитирай

На розовото облаче!

Мнения: 13
Здравейте и от мен! Виждам, че в темата не е писано от няколко месеца, но си позволявам да я подновя, тъй като на моменти само при вас намирам утеха. Ето и моята история: На майка ми и откриха рак в ранен стадий на сливицата в началото на годината. Започна химиотерапия и след края на курса получи исхемичен инсулт в следствие на който има парализа в лявата страна. И така вече половин година.(Прекратихме лечението на рака, защото отказват да и правят химио или лъчетерапия, до като не се излекува инсулта, защото мястото е лошо за облъчване и е възможно да получи запушване на сънната артерия и този път с фатален край. И си чакаме...незнайно до кога и дали ще дочакаме.) С помощта на рехабилитации постигна движение в крака и в ръката от рамото до лакътя, в говора също има подобрение. Постигнахме самостоятелен седеж и от скоро я изправяме за малко права, за да тренираме равновесие. Нещата се случват бавно обаче. Аз и майка и се грижим за нея. Аз съм с малко детенце на година и няколко месеца, баба ми е на 83 години...не е лесно. Рехабилитатор вече мога да си позволя веднъж седмично, а през останалото време сама и правя упражненията.  Майка ми  стана раздразнителна, избухлива, посяга на баба ми вече три пъти, обижда, реве, капризничи-всичко през което минават и повечето болни за съжаление. В началото вярвах, че всичко ще се нареди и ще си е както преди, но вече виждам, че май няма да се получи, защото тя не е същия човек. Аз не спирам да се боря въпреки всичко-говоря, давам и кураж, грижа се, за съжаление семейството ми вече страда от това, но все пак са до мен и ме подкрепят до колкото е възможно. Майка ми има воля, но не достатъчно...някак очаква ние да я излекуваме без тя да се труди. От скоро започна да си прави сама упражненията и има напредък, но трябва да я карам постоянно и да говоря, иначе сама не си дава зор.  Знам, че трябва много търпение и грижа, но на моменти силите не ми достигат и тогава започвам да ви чета отново и отново, за да намеря отново сили и да започна поредния ден борба... Пожелавам кураж и сила на всички ни!
Цитирай Публикувано от: компютър

Пловдив

Мнения: 183
      Michony, много сили ти желая.Моята майка получи жесток инсулт преди 7 години-пълна парализа на дясната страна и почти пълна загуба на говор.Физическите проблеми бавно ще ги преодолявате.Много по-трудно се приемат и преживяват психическите промени.Имаше дни , в които съм си казвала, че това просто не е моята майка и ми е идвало да избягам с писъци от къщи.В един момент осъзнах, че колкото повече й помагам и я съжалявам, толкова повече й вредя.Станах болезнено откровена, казвах й всичко , което не ми харесва и натоварва.Започнах да споделям и своите тревоги и проблемите на другите членове на семейството ни.Тъй като майка ми е интелигентен и много силен човек, този подход при нея подейства.И сега си ги има "лошите "състояния , плач от време на време, но нещата са доста по-добре.Много й липсва социалния живот, общуването с други хора, но самата тя се старае умът й винаги да е зает с нещо.На 60+ години се научи да работи с лаптоп,дори се научи да си пазарува онлайн, има електронен четец.Често й пращах децата да учат заедно, да пишат домашни. Поставяйте й дневни задачи, трябва да я накарате да се чувства полезна и нужна.Тя най-вероятно се чувства безсилна и непотребна, мисли, че е в тежест на всички , но майките са ни единствени и нужни, дори само , за да ги прегърнем и да си поплачем до тях, когато сме съвсем разбити. Hug 
   
Цитирай Публикувано от: компютър

На розовото облаче!

Мнения: 13
The Game, благодаря ти за съветите и за подкрепата.  Hug Ще се заема с поставянето на задачки-това е много добра идея и за електронния четец не се бях сещала. И за болезнената откровеност-май си права. Ще опитам този подход-само това не съм пробвала. Колкото повече я щадя, толкова повече тя се пренася в нейния си свят и смята, че тя е най-зле и никой от нас не я разбира и само изискваме от нея. Ще опитам всичко и ще се боря до край!
Цитирай Публикувано от: компютър


Мнения: 4
МОЛЯ ЗА СЪВЕТ !!!
Преди 1 седмица баща ми получи исхемичен инсулт .Вчера го изписаха от Окръжна болница София. Състоянието му е постоянно сънливо ,не може да си задържи очите отворени,не чувства лявите си крайници.Пристрастен пушач е и постоянно търси цигара .Получава нещо като хрипове ,храчки и прави опити да кашля ,но му е трудно.Някой имал ли е подобен проблем ,до кога ще е в тази сънливост ?
Цитирай Публикувано от: компютър

На розовото облаче!

Мнения: 13
vania_iv, здравей! Майка ми също имаше хрипове в началото. Казаха ми, че изчезват за около седмица две, а и тя също като баща ти беше пушачка и може би това, че се изчистваше от цигарите допринесе за тях. Изчезнаха за около десетина дни. За сънливостта също. Беше много сънлива първите две седмици, гледах да я държа будна през деня, защото започна да обръща деня с нощта-през деня спи, а през нощта будува. пак една-две седмици беше така и лека полека се регулира това. Много е възможно и от някое от лекарствата да предизвиква сънливост. И тя е с парализирана лява страна, сега вече може да движи крака и ръката от части и се учи да стои права. Много е плашеща цялата реалност особено в началото като изпишат близкия и ти трябва да се научиш сам на всичко, а те не са едно и две неща, но с времето нещата се наместват. Ако имаш нужда да споделиш или да потърсиш съвет аз съм насреща, както и другите участници във форума. Кураж и много сили и търпение!  Hug
Цитирай Публикувано от: компютър


Мнения: 4
Много съм благодарна за утехата и куража,наистина много сме объркани,лекуващия лекар ни каза че от тук на там следва рехабилитация,възможно ли е при това състояние да се започне ?
Цитирай Публикувано от: компютър

На розовото облаче!

Мнения: 13
Да, даже започнете веднага. Рехабилитаторът, който идва при нас е от болницата, я която майка ми е лежала и каза, че още на втория ден е започнал да я раздвижва. После като я изписахме идваше известно време всеки ден и ме научи на масажите, които аз правя и до сега всеки ден  по няколко пъти. Той сам каза, че рехабилитацията е 2/3 от лечението. Трябва много масажи, които първо вие само ще правите, след време и той сам ще може част от тях да изпълнява. Но колкото по-рано започнете-толкова по-добре. Може да викнете рехабилитатор два три пъти за да ви покаже масажите и после сами да действате, ако нямате възможност за повече. Аз лично вече го викам един път седмично, тъй като сме финансово затруднени за момента. Имаме огромен напредък макар да стават бавно нещата при майка ми, тъй като инсултът е голям. Но лека полека вървим напред.  Hug
Цитирай Публикувано от: компютър


Мнения: 4
Вчера се влоши,започна да се задушава от тези храчки и го вдигнаха отново за София ,този път в реанимацията .Имаме връзка по телефона ,днес е бил в съзнание ,контактен .Много ме е страх ,още не се знае може да е започнал да развива и пневмония .До миналата седмица бях убедена че ще се оправи ,но сега вече незнам какво да мисля . Crying or Very sad
Цитирай Публикувано от: компютър

На розовото облаче!

Мнения: 13
Ох, миличката  Sad При майка ми не бяха толкова зле тези храчки-по скоро хрипове, които отшумяха. На майка ми и казаха да надува балон за да тренира дробовете и да не развива пневмония, тъй като е по-възможно при лежащо болните. За целта взех една хирургична ръкавица, може и балон и сложих сламка, след което залепих с тиксо отвора на ръкавицата за сламката. Така всеки ден по няколко пъти надува. Отделно говори с личния лекар-трябва да го поеме невролог към който да го диспансеризират за една година.  Имате право на три посещения и отделно е хубаво да го погледне. Главата трябва да я подпрете и да не е изцяло легнал, а с леко повдигната глава. Ще се оправи! Знам, че ти изглежда невъзможно, но лека полека нещата ще започнат да се подреждат. Честно казано на мен първия месец ми беше най-зле психически и физически с всичко, което ми се случваше. После лека полека се понаместиха част от нещата. Ако искаш ми пиши на лични. Ще ти кажа и някои упражнения, които може да правите, ако нямате възможност за рехабилитатор. Дръж се! Стискам палци! Пиши какво е станало.  Praynig
Цитирай Публикувано от: компютър


Мнения: 246
С тия рехабилитации е мъка. Много пари излизат, не можем да си ги позволим, а баща ми е с тежък инсулт. С майка ми го раздвижваме доколкото можем. Ситуацията е такава, че той е с два инфаркта, един на миокарда и един белодробен. Това му е втори инсулт. Първият беше по-лек, пак имаше лека пареза на крайниците, но до 3 месеца беше на крака.
Сега е страшна работа. Така го удари, че в чудо се виждаме. Изчетох темата и повечето, които сте писали за тежки инсулти, всичко описано важи и при нас. Идва ми да избягам, да хвана гората... Разбирате ме какво имам предвид...

Та, парализа на крак и ръка. Правим ние рехабилитацията. В болницата лежа 9 дена в интензивното и 10 в неврологичното за рехабилитация, като едва го "пипаха" там, понеже бил тежък случай и изобщо не бил за рехабилитация. Петдесет дена минаха от инсулта - промяна почти никаква. Е, успява с малко помощ да се завърта и да ляга на болната страна. Отслабна ужасно много. Плаче, иска да се самоубива, биели сме го, не сме му давали хапчетата, знаете програмата...

И друго исках да споделя, аз всъщност заради това тръгнах и да пиша по повод рехабилитацията, макар темата да съм я изчела отдавна. Баба ми беше с 6 инсулта, дядо ми с 2. След всеки инсулт, без никаква рехабилитация (по него време нямаше такива неща и болните ги оставяха вкъщи), всеки път в различен период се изправяха на крака и се връщаха към нормалния си начин на живот. Последно баба беше с патерица, но само ако излиза навън. Лежали са и по два месеца, по три, по шест, но винаги ставаха на крака. С първите инсулти е било по-леко, сподели майка ми, но аз имам спомен само от последните няколко на баба и последния на дядо.
Цитирай Публикувано от: компютър

На розовото облаче!

Мнения: 13
Merelenda, напълно си права за сумите които искат рехабилитаторите-непосилни са. За това и аз се научих сама да правя упражненията, които той ми показа иначе до никъде нямаше да стигнем с парите... Майка ми вече шест месеца е лежаща...минахме през всякакви периоди и самоубийствени също, както при всички ви. Сега е малко по-добре, започва да има хъс за живот и желание да се оправи, което е много важно. Иначе без желание ние и на главата си да стъпим няма как да й помогнем и с милион рехабилитации и лекарства. Стискаме зъби и продължаваме напред.  newsm10
Цитирай Публикувано от: компютър


Мнения: 246
Имам някакви знания и аз уж, понеже на мен години ми прилагаха различни терапии след като счупих таз и си разместих малките прешлени по целия гръбнак. Упражненията, които прилагаше рехабилитаторът на баща ми са сходни на тези, които правих аз при възстановяването си и след като се закрепих с мануалните терапии.
Проблемът е, че много вика баща ми, крещи от болка. Той като стои без да го пипат, всяко вдишване и издишване е придружено от: ох, ах, оле мале, леле мале и т.н. Денонощно!!! Майка ми не помни кога последно е спала повече от 1 час без прекъсване. Всяко докосване за опит за раздвижване е - Олеле, лелееее, спрете, стига сте ме били, болии... и започва да плаче. Който дойде вкъщи и се започва: Убиха ме от бой, скачат ми на корема (това като залепваме памперса с лепенките е всъщност скачането по корема му), бият ме (като правим гимнастика на крака и ръката и като го въртим да сменяме памперса - това е бой).
Много се губи на моменти, не знае къде се намира, не знае къде живеем, говори странни неща. В болницата говореше на всички, че сме спечелили милиони от тотото, че сме купили къщи и ей такива истории.

И, мъка е раздвижването и все придружено с викове и крясъци. Сигурно комшиите си мислят, че го спукваме от бой, докато му сменим памперса. Постоянно иска да има някой при него. За две минути не ме оставя да отида до тоалетна. Ако изляза от стаята и се вика постоянно: Помощ, помогнете ми, умирам, ще акам, ще пикая, лошо ми е, дайте ми хапчета! Ей такива неща - 24 часа в денонощие. Оставяме го за час нарочно, но все някой не издържа повече и отива при него. А при него ли си не те оставя за минута: дай вода, разтрий ми крака, разтрий ми главата, завърти ме насам, завърти ме натам, обуй ми чорапи, студено ми е, събуй ме, намажи ме с лавандулов спирт, дай ми телефона, обади се на еди си кой и така е нон стоп. Ако кажеш НЕ следва програмата по-горе или: Хайде, моля те, помощ и т.н.
Цяла нощ майка лежи при него, той вика мен или обратното.
Иска да става от първия ден и мърмори само това. Вдигнете ме, искам да стана. Дайте ми патерица, само да има и ще стана. Дайте ми чехлите, дайте ми панталона. Даваме му, повдигаме го, почва да вика че го боли, че го бием и блъскаме и така всичко се повтаря постоянно 20 пъти на ден.

Той не е виновен, болен човек е, просто ние не издържаме.
За социален работник, доколкото разбрах трябва да чакаме новото решение на ТЕЛК, а доколкото помня за предните телкове, почти всеки път чакаше по около година.
Точно когато е нужен човек да не можеш да се възползваш от него. Нямам думи!
Два месеца чакане за декубитален дюшек, възглавница, количка за баня. Направи рани, но ги овладяхме и вече няма проблем.
Просто се чудя, в що за държава живеем! Да не идва на никой на главата да пада болен и да се грижат за него. Мъка и тежест е и за двете страни. Особено ако болния е с увреден мозък и не те разбира, какво му говориш. Ей тогава може и в лудница да влезеш.
Цитирай Публикувано от: компютър

На розовото облаче!

Мнения: 13
За съжаление си права  Sad И другият абсурд е като след седем до десет дни престой в болницата ти връчват болния и по заобиколен начин ти казват: Оправяй се! Една рецепта и че няма да ни е лесно, и как да сменяме торбичката на катетъра. Това беше всичко, което ми казаха. Даже при изписването ме оставиха сама да облека майка ми та... много имам да пиша по темата за държавата... За декубиталния дюшек така и не дочакахме... разкарваха ме до сто места за да взема въпросния протокол, защото болницата от която ми бяха дали нямали сертификат и тн и тн.... накрая вече не ми се занимаваше да чакам, а и майка ми вече имаше рана.  И накрая взех едни дунапрен десет сантиметра, сложих под него дъска и майка ми спря да прави рани. Преди това имаше една, но се справихме с нея. И така. Приятели ми дадоха тоалетен стол и инвалидна количка.  Сега очаквам комисията от ТЕЛК в сряда и за решението съм подготвена-около година...   ooooh!
Иначе и при вас положението никак не е розово и за двете страни. Майка ми първите два месеца караше баба ми да спи при нея и все я викаше за нещо, даже си е измъквала катетъра за да се напикае и да я смени. Искат внимание много, а ние не издържаме на моменти на цялата лудост... При мен изигра роля дъщеричката ми-майка ми я обожава и виждаше как детето се мъчи и плачеше затворена (ние ходехме всеки ден от сутрин до вечер а през нощта баба ми беше на пост) Майка ми не даваше да излизаме в началото, а детето ми плачеше и спеше в количката, ставахме рано за да може мъжа ми да ни закара преди работа там съответно детето ми беше кисело и недоспало. С времето майка ми се осъзна и се стегна заради детето ми. И сега не е кой знае колко по-добре, но поне ходя през ден-два, тя прави много упражнения сама, храни се сама и е малко по-на себе си от началото. Кураж, сила и търпение на всички ни-това си повтарям всеки ден!
Цитирай Публикувано от: компютър


Мнения: 246
С малко дете пък представям си какво ти е. То аз съм без дете, две големи жени сме и не можем да се оправим, а при теб е още по-трудно.

Измъкване на катетър, късане на памперси или събуване, това го пропуснах. Дърпа и чаршафите в опит да се изправи, оттам къса и пелените под чаршафите. С катетър стоя един месец и мислехме да сложим нов, но с катетър или без него, все памперси по 6-7 на денонощие заминават и решихме да остане на памперс. Вече казва като ще пикае и му даваме уринатор, ама това е през 5-10 мин за по 2-3 капки. Като ще пикае повече обикновено съобщава, но когато вече пикае в памперса.  Rolling Eyes
С акането същата работа, понеже е легнал, не може да се изходи и по малко пуска цял ден. Абе, трудна работа.

За декубиталния дюшек подадохме документи още докато беше в болницата, но понеже братовчед ми работи в социални грижи в друг град и ни информира направо да отидем в специализиран магазин за хора с увреждания (или както се казваше там), и че те му знаели реда на документите и ще уредят всичко, за да няма грешки при подаването на документите, и също ни каза, че до 2 месеца ще се уредят нещата. Наистина, всичко стана много бързо, сега просто чакаме да дойде датата, която казаха от социалните и да преведат парите за дюшека, възглавницата и количката.
Цитирай Публикувано от: компютър


Мнения: 15
момичета, а някоя от вас чувала ли е/ползвали ли сте магнезиево олио или гел за облекчаване на болките в крака след инсулт. Четох, че помага и за по-бързото възстановяване на нервите и движението. Баща ми получи преди 7 месеца и понеже още го боли, търся да му помогна. Наистина е трудно, при нас още повече, защото и аз съм с малък бебок на 2 месеца, чакан и изстрадан, но слава богу след инвитро - щастливи заедно. Така че ако някой е доволен - да сподели, за да не се ровя още. Много благодаря.
Цитирай Публикувано от: компютър

На розовото облаче!

Мнения: 13
happyme74 имам познати, които ползваха магнезиев гел и болния чувстваше облекчение определено.
Цитирай Публикувано от: компютър
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-158 от 158 отговора