Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

  • 225 035
  • 767
  •   2
Отговори
# 150
  • Мнения: 17
Вчера се влоши,започна да се задушава от тези храчки и го вдигнаха отново за София ,този път в реанимацията .Имаме връзка по телефона ,днес е бил в съзнание ,контактен .Много ме е страх ,още не се знае може да е започнал да развива и пневмония .До миналата седмица бях убедена че ще се оправи ,но сега вече незнам какво да мисля . Cry

# 151
  • Мнения: 45
Ох, миличката  Sad При майка ми не бяха толкова зле тези храчки-по скоро хрипове, които отшумяха. На майка ми и казаха да надува балон за да тренира дробовете и да не развива пневмония, тъй като е по-възможно при лежащо болните. За целта взех една хирургична ръкавица, може и балон и сложих сламка, след което залепих с тиксо отвора на ръкавицата за сламката. Така всеки ден по няколко пъти надува. Отделно говори с личния лекар-трябва да го поеме невролог към който да го диспансеризират за една година.  Имате право на три посещения и отделно е хубаво да го погледне. Главата трябва да я подпрете и да не е изцяло легнал, а с леко повдигната глава. Ще се оправи! Знам, че ти изглежда невъзможно, но лека полека нещата ще започнат да се подреждат. Честно казано на мен първия месец ми беше най-зле психически и физически с всичко, което ми се случваше. После лека полека се понаместиха част от нещата. Ако искаш ми пиши на лични. Ще ти кажа и някои упражнения, които може да правите, ако нямате възможност за рехабилитатор. Дръж се! Стискам палци! Пиши какво е станало.  Praynig

# 152
  • Мнения: 11 702
С тия рехабилитации е мъка. Много пари излизат, не можем да си ги позволим, а баща ми е с тежък инсулт. С майка ми го раздвижваме доколкото можем. Ситуацията е такава, че той е с два инфаркта, един на миокарда и един белодробен. Това му е втори инсулт. Първият беше по-лек, пак имаше лека пареза на крайниците, но до 3 месеца беше на крака.
Сега е страшна работа. Така го удари, че в чудо се виждаме. Изчетох темата и повечето, които сте писали за тежки инсулти, всичко описано важи и при нас. Идва ми да избягам, да хвана гората... Разбирате ме какво имам предвид...

Та, парализа на крак и ръка. Правим ние рехабилитацията. В болницата лежа 9 дена в интензивното и 10 в неврологичното за рехабилитация, като едва го "пипаха" там, понеже бил тежък случай и изобщо не бил за рехабилитация. Петдесет дена минаха от инсулта - промяна почти никаква. Е, успява с малко помощ да се завърта и да ляга на болната страна. Отслабна ужасно много. Плаче, иска да се самоубива, биели сме го, не сме му давали хапчетата, знаете програмата...

И друго исках да споделя, аз всъщност заради това тръгнах и да пиша по повод рехабилитацията, макар темата да съм я изчела отдавна. Баба ми беше с 6 инсулта, дядо ми с 2. След всеки инсулт, без никаква рехабилитация (по него време нямаше такива неща и болните ги оставяха вкъщи), всеки път в различен период се изправяха на крака и се връщаха към нормалния си начин на живот. Последно баба беше с патерица, но само ако излиза навън. Лежали са и по два месеца, по три, по шест, но винаги ставаха на крака. С първите инсулти е било по-леко, сподели майка ми, но аз имам спомен само от последните няколко на баба и последния на дядо.

# 153
  • Мнения: 45
Merelenda, напълно си права за сумите които искат рехабилитаторите-непосилни са. За това и аз се научих сама да правя упражненията, които той ми показа иначе до никъде нямаше да стигнем с парите... Майка ми вече шест месеца е лежаща...минахме през всякакви периоди и самоубийствени също, както при всички ви. Сега е малко по-добре, започва да има хъс за живот и желание да се оправи, което е много важно. Иначе без желание ние и на главата си да стъпим няма как да й помогнем и с милион рехабилитации и лекарства. Стискаме зъби и продължаваме напред.  newsm10

# 154
  • Мнения: 11 702
Имам някакви знания и аз уж, понеже на мен години ми прилагаха различни терапии след като счупих таз и си разместих малките прешлени по целия гръбнак. Упражненията, които прилагаше рехабилитаторът на баща ми са сходни на тези, които правих аз при възстановяването си и след като се закрепих с мануалните терапии.
Проблемът е, че много вика баща ми, крещи от болка. Той като стои без да го пипат, всяко вдишване и издишване е придружено от: ох, ах, оле мале, леле мале и т.н. Денонощно!!! Майка ми не помни кога последно е спала повече от 1 час без прекъсване. Всяко докосване за опит за раздвижване е - Олеле, лелееее, спрете, стига сте ме били, болии... и започва да плаче. Който дойде вкъщи и се започва: Убиха ме от бой, скачат ми на корема (това като залепваме памперса с лепенките е всъщност скачането по корема му), бият ме (като правим гимнастика на крака и ръката и като го въртим да сменяме памперса - това е бой).
Много се губи на моменти, не знае къде се намира, не знае къде живеем, говори странни неща. В болницата говореше на всички, че сме спечелили милиони от тотото, че сме купили къщи и ей такива истории.

И, мъка е раздвижването и все придружено с викове и крясъци. Сигурно комшиите си мислят, че го спукваме от бой, докато му сменим памперса. Постоянно иска да има някой при него. За две минути не ме оставя да отида до тоалетна. Ако изляза от стаята и се вика постоянно: Помощ, помогнете ми, умирам, ще акам, ще пикая, лошо ми е, дайте ми хапчета! Ей такива неща - 24 часа в денонощие. Оставяме го за час нарочно, но все някой не издържа повече и отива при него. А при него ли си не те оставя за минута: дай вода, разтрий ми крака, разтрий ми главата, завърти ме насам, завърти ме натам, обуй ми чорапи, студено ми е, събуй ме, намажи ме с лавандулов спирт, дай ми телефона, обади се на еди си кой и така е нон стоп. Ако кажеш НЕ следва програмата по-горе или: Хайде, моля те, помощ и т.н.
Цяла нощ майка лежи при него, той вика мен или обратното.
Иска да става от първия ден и мърмори само това. Вдигнете ме, искам да стана. Дайте ми патерица, само да има и ще стана. Дайте ми чехлите, дайте ми панталона. Даваме му, повдигаме го, почва да вика че го боли, че го бием и блъскаме и така всичко се повтаря постоянно 20 пъти на ден.

Той не е виновен, болен човек е, просто ние не издържаме.
За социален работник, доколкото разбрах трябва да чакаме новото решение на ТЕЛК, а доколкото помня за предните телкове, почти всеки път чакаше по около година.
Точно когато е нужен човек да не можеш да се възползваш от него. Нямам думи!
Два месеца чакане за декубитален дюшек, възглавница, количка за баня. Направи рани, но ги овладяхме и вече няма проблем.
Просто се чудя, в що за държава живеем! Да не идва на никой на главата да пада болен и да се грижат за него. Мъка и тежест е и за двете страни. Особено ако болния е с увреден мозък и не те разбира, какво му говориш. Ей тогава може и в лудница да влезеш.

# 155
  • Мнения: 45
За съжаление си права  Sad И другият абсурд е като след седем до десет дни престой в болницата ти връчват болния и по заобиколен начин ти казват: Оправяй се! Една рецепта и че няма да ни е лесно, и как да сменяме торбичката на катетъра. Това беше всичко, което ми казаха. Даже при изписването ме оставиха сама да облека майка ми та... много имам да пиша по темата за държавата... За декубиталния дюшек така и не дочакахме... разкарваха ме до сто места за да взема въпросния протокол, защото болницата от която ми бяха дали нямали сертификат и тн и тн.... накрая вече не ми се занимаваше да чакам, а и майка ми вече имаше рана.  И накрая взех едни дунапрен десет сантиметра, сложих под него дъска и майка ми спря да прави рани. Преди това имаше една, но се справихме с нея. И така. Приятели ми дадоха тоалетен стол и инвалидна количка.  Сега очаквам комисията от ТЕЛК в сряда и за решението съм подготвена-около година...   ooooh!
Иначе и при вас положението никак не е розово и за двете страни. Майка ми първите два месеца караше баба ми да спи при нея и все я викаше за нещо, даже си е измъквала катетъра за да се напикае и да я смени. Искат внимание много, а ние не издържаме на моменти на цялата лудост... При мен изигра роля дъщеричката ми-майка ми я обожава и виждаше как детето се мъчи и плачеше затворена (ние ходехме всеки ден от сутрин до вечер а през нощта баба ми беше на пост) Майка ми не даваше да излизаме в началото, а детето ми плачеше и спеше в количката, ставахме рано за да може мъжа ми да ни закара преди работа там съответно детето ми беше кисело и недоспало. С времето майка ми се осъзна и се стегна заради детето ми. И сега не е кой знае колко по-добре, но поне ходя през ден-два, тя прави много упражнения сама, храни се сама и е малко по-на себе си от началото. Кураж, сила и търпение на всички ни-това си повтарям всеки ден!

# 156
  • Мнения: 11 702
С малко дете пък представям си какво ти е. То аз съм без дете, две големи жени сме и не можем да се оправим, а при теб е още по-трудно.

Измъкване на катетър, късане на памперси или събуване, това го пропуснах. Дърпа и чаршафите в опит да се изправи, оттам къса и пелените под чаршафите. С катетър стоя един месец и мислехме да сложим нов, но с катетър или без него, все памперси по 6-7 на денонощие заминават и решихме да остане на памперс. Вече казва като ще пикае и му даваме уринатор, ама това е през 5-10 мин за по 2-3 капки. Като ще пикае повече обикновено съобщава, но когато вече пикае в памперса.  Rolling Eyes
С акането същата работа, понеже е легнал, не може да се изходи и по малко пуска цял ден. Абе, трудна работа.

За декубиталния дюшек подадохме документи още докато беше в болницата, но понеже братовчед ми работи в социални грижи в друг град и ни информира направо да отидем в специализиран магазин за хора с увреждания (или както се казваше там), и че те му знаели реда на документите и ще уредят всичко, за да няма грешки при подаването на документите, и също ни каза, че до 2 месеца ще се уредят нещата. Наистина, всичко стана много бързо, сега просто чакаме да дойде датата, която казаха от социалните и да преведат парите за дюшека, възглавницата и количката.

# 157
  • Мнения: 15
момичета, а някоя от вас чувала ли е/ползвали ли сте магнезиево олио или гел за облекчаване на болките в крака след инсулт. Четох, че помага и за по-бързото възстановяване на нервите и движението. Баща ми получи преди 7 месеца и понеже още го боли, търся да му помогна. Наистина е трудно, при нас още повече, защото и аз съм с малък бебок на 2 месеца, чакан и изстрадан, но слава богу след инвитро - щастливи заедно. Така че ако някой е доволен - да сподели, за да не се ровя още. Много благодаря.

# 158
  • Мнения: 45
happyme74 имам познати, които ползваха магнезиев гел и болния чувстваше облекчение определено.

# 159
  • Мнения: 2
Във връзка с инсулта, направих известно търсене и попаднах на тези сайтове:

Рецепта с глухарче:
http://saveti.framar.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%81%D1 … D1%80%D1%87%D0%B5


Рецепти с "Бабини зъби":
http://forum.mikroferma.com/index.php?topic=1390.0

http://kasnaprolet9999.blog.bg/drugi/2012/07/18/babini-zybi-demi … vite-plaki.980260

http://www.boralin-bg.com/boralin.html

http://www.boralin.eu/


Комбинация от шест билки:
http://bilki.bg/zdravinki/demir-bozan-bilka-i-demir-bozan-chay.html


За по-добро разбиране на инсулта е добре да се запознаете и с Германската Нова Медицина:
http://www.lechitel.bg/newspaper.php?b=92

https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina/home


За съжаление, още не съм пробвал рецептите. Надявам се някой вече да ги е пробвал и да сподели впечатления! Но горещо препоръчвам да се запознаете с Германската Нова Медицина!

# 160
  • Мнения: 2
Страхотен ефект има от ампулите фосфобион .За съжаление в момента няма внос .Ако някой се интересува мога да помогна.Те се прилагат във възстановителната фаза с Милгама .Мой близък след 2 курса от положение на легло вече се движи с проходилка-СЛЕД ОКОЛО 2 МЕСЕЦА.През това време работеше с него и рехабилитатор.

# 161
  • Мнения: 1
Търся рехабилитатор за мъж с инсулт за гр. Ямбол - на лично съобщение.

# 162
  • София
  • Мнения: 1 610
Продавам хапчета Pradaxa / Прадакса останали 21 капсули /срок на годност 04.2017год.
Продавам и хапчета Plavix – нов – срок на годност 06.2017

# 163
  • Мнения: 11 702
Година след тежкия исхемичен инсулт на баща ми, няма промяна към подобрение, но към влошаване - да. Много силни болки в парализирания крак. Невролог му предписа лекарства, но май ще трябва да се консултираме с хирург.
Виковете, плачът, обвиненията и т.н., знаете, продължават.
Много, много е трудно! Имах надежди, че някой ден поне ще може да седне на задника си... за ходене до тоалетна сам дори не съм и мечтала. Исках просто да може да се повдигне сам, малко... колкото да седне, да сменя позата. Уви... направо си е труп.  Cry Повдига само здравата си ръка и крак, всичко друго е неподвижно. Дори главата си не може да надигне.

Всъщност, има малко подобрение. Откакто му спряха основните хапчета за инсулта, тия силните, дето замайват и говори небивали неща от тях, оттогава знае къде се намира и не говори измислици.
Преди живееше на гробища, в банка, на различни адреси... банята ни беше аптеката, коридора заведение, а стаята гараж. Някакви такива. Поне нас познаваше. Откакто не пие прахчетата е с акъла си и поне не говори такива измислици. Пак си реве, пак обвинява, обижда и се сърди като малко дете, но не поне не ми повтаря 24 часа в денонощие едни и същи измислици и като му кажеш, че не е вярно и стой та гледай какво става.
От тия неща, които взехме от социалните (дюшек, количка, тоалетна, само дюшека се ползва за сега. Количката 1-2 пъти, а със стола едва успяхме да го вкараме 2 пъти в банята. Оттогава се къпем на легло. Не питайте как става, но инак е невъзможно. Той не може и на дупето си да седи. Болки, викове, пада... ужасно е  Cry)
Още си чакаме ТЕЛК - никакви ги няма - става една година след 5 дена). Докато минат, после докато излезе решение за социален работник...
Има програма по европейски проекти за социален асистент, но майка ми понеже е пенсионер не може да бъде социален работник и леля ми се съгласи да кандидатства, при условие че може да избира за кого да се грижи, без да се налага да ходи при други болни. Май ставало и така, но не съм убедена. Чакаме да видим какво ще стане.

Надявам се при вас споделящите тук да има подобрения в състоянието на близките ви, а и на самите болни пишещи в темата.

# 164
  • Мнения: 1
Измъкване на катетър, късане на памперси или събуване...

Моля, споделете опит за такова поведение: някой разбрал ли е причините (психиката) да го прави болния ? Моя близка - мила, тиха, свенлива, деликатна жена преди инсулта, след 4 месеца прикована към леглото започна упорито да си сваля памперса. Всеки опит да разберем причината с разговор по този въпрос опира в твърдо, упорито мълчание. По други теми е контактна. С мозъка е наред - казва наизуст телефонни номера, смята, чете, познава ни, не бърка хора и имена. 

И още един въпрос, ако някой има личен опит, ще се радвам на съвет/идея за занимания в леглото на лежащо болен. С координацията на ръцете е затруднена, но се справя. Дни наред по 16 часа да лежиш буден без да правиш нищо може да побърка всеки. Чудя се какви занимания да и` предложа, за да и` минава по-неусетно деня. Телевизия и книги отказва - "нищо не ме интересува". Търся идея за мотивация. На 81 години е. Все повече се самоизолира.

Общи условия

Активация на акаунт