Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

При баща ми имаше "подобрение" в тази насока 6 месеца след инсулта, когато му спряха повечето лекарства за инсулта. Тогава "дойде на себе си" и нямаше късане на памперси и буйстване. Разбрах от други близки на болни, че именно от тия хапчета за инсулта сякаш не са на себе си. Така ги омагьосват, че...
Но... плачът, ставането по 10 пъти нощем си останаха. Постоянно плаче и му е тежко, мъчно...
За занимания, нищо не го вълнува. Ама нищо! Вече над 1 година е на легло. При него има влошаване на състоянието. Има запушване на артерии, не една. Целият е в тромби. Болките са кошмарни и сега не спи по цяла нощ. За морфин е работата - никой не дава, понеже се предписва само на онкоболни. Някакъв ад е вкъщи  

Правете рехабилитация. Колкото и да я боли жената. Движение на крайниците, изправяне поне в седнало положение, да е облегната. Ако е легнала често да се завърта наляво или надясно. Много е важно, много.
Баща ми е неспасяем. Само на болкоуспокояващи е, които не го хващат изобщо. За операция не става, докторите смятат, че няма да издържи, а и не е един тромб, а и крайник да режат може да ускори в неговото състояние напускането му от този свят. Тежко ми е, мъчно ми е, но за съжаление не мога нищо да направя. Пие си хапчетата за разбиване на тромби и болкоуспокояващи, но от доплера и скенера се вижда, че целият е запушен, въпреки лекарствата, въпреки стентовете. И за байпас не става.
Така че, движение. Първите месеци са най-важни. Колкото се раздвижи до годината, това остава и повече промяна няма.

Здравейте от мен отново! Моята майчица почина тази нощ, след много тежки месеци, тъй като при нея освен тежък инсулт имаше и рак, който в последствие се разпространи из всичките й органи и края беше агония за всички ни, но най-вече за нея. Но сега тя е на по-добро място,, по-красиво и винаги духом с нас, но без болка и ограничения. Пожелавам кураж на всички вас, които се сблъсквате по един или друг начин с тази болест. Всичко е възможно, стига да имате упорство, вяра и сътрудничество от болния. За съжаление при мен последното липсваше... и както бяхме тръгнали на към добре, така се влоши за няколко месеца, защото изгуби желание и нищо не бе в състояние да я накара да се бори. За това вярата, че можеш, упоритост до безумие и много търпение и обич е нещото, което би могло да помогне ( и от двете страни). Бъдете силни!

Моите съболезнования... Дано майчицата ти е на едно по-добро място...
Трудно е да изгубиш най-близък човек. Сила и кураж 

Здравейте, за жалост и бащата съпругата ми се сблъска с тази ужасяваща болест.. До скоро прилагахме атрифос(фосфобион) венозно  в комбинация милгамма. Благодарение на моя съученичка се сдобихме с атф след дълго търсене. Не разбирам защо този медикамент не присъства в бългрската аптечна мрежа... За момента се наблюдава някакво подобрение, но неврологът ни разясни, че трябва да има 2месечна пауза след цикълът с фосфобиона... Ако някой има интереес към този медикамент нека ми пише, готов съм да помогна.

Имам близка на 77 г. Преди 4-5 дни е получила инсулт. Тя е много пълна и с диабет. Трудно се движеше, защото от тежестта й я боляха коленете. Удари я в говора и дясната страна (ръка, крак). Не може да говори, но чуваше и реагираше. Още е в болницата. От 2 дни само спи. Хранят я през носа (така казват). Вече не реагира и на говор дори и да я събудят. Спряла е и да чува или не разбира говора. Докторите мерят кръвното и захарта и казват, че са нормални. Даже искали да я изписват, но мъжа й и сина й настояли да остане. Не знам какъв е инсулта, но по така описаното състляние има ли шансове изобщо за живот? Много ми е мъчно. А и също така исках да ви попитам : нормално ли е след инсулт такова дълго спане? Докторите казват, че не й дават успокоителни. Защо спи толкова много? Защо спря да разбира речта или не чува?
Нещата не отиват на добро ,нали? Споделете вашето мнение моля ви.

   Нормално е продължителното спане. Моята майка получи инсулт на 60 години, със същите последици: пълна парализа на дясната страна, загуба на говор и донякъде загуба на памет. Възстановихме много бързо говора, казвам възстановихме, защото цялото семейство участваше активно, дори 10-годишната ми дъщеря сричаше с баба си от буквара. Седем години по-късно дясната ръка не е възстановена, но майка ходи и е донякъде самостоятелна.
   При вас проблем ще е възрастта, мотивацията и килограмите. На близките ѝ ще им е много, много трудно.Да се подготвят, че може да има промени в психиката. Успех Ви желая.

Да, възрастта е проблем. Аз си мислех, че продължителното спане не е добре и в съня си може да си отиде. Дано се оправи. Благодаря ти за отговра.

★★★amore★★★ , много деликатна ситуация. Никой не може да ви каже какъв ще е изходът. Да, годините са фактор, но си зависи от организма на човек и личната борба. Дано да се оправи жената.

Дай Боже да си има още годинки женицата.

Мъка.
Днес от болницата са казали, че като са я карали за втори скенер или ядрено магнитен резонанс била повърнала. Прехапала си е езика. Не знам какво става. Инсултът не бил с кръвоизлив в мозъка, но имали съсирек в главата, който не могат да разтворят с лекарства. Направо ужас! Всеки момент чакаме да звъннат от болницата с лоши новини. Не се издържа такова гадно напрежение. Говорихме с наши приятели доктори и те казват, че такива инсулти по принцип се лекуват. Трудно, но може. Вече си мисля, че в болниц ата не й обръщат нужното внимание или й давст грешни лекарства и за това спи толкова. Нашият приятею доктор казва, че това нейното не било сън а е нещо като в кома или безсъзнание и не е нормално. А пък от болницата казват, че е нормално. Ох, леле ужасно ми е. Кажете ми ,че.....има надежда. Ако днес оживее значи ще живее. Въпросът е до дни, часове...минути. Ужас!!!

  До колкото си спомням имаше един тридневен период, който беше решаващ, но не съм сигурна за кой точно вид инсулт се отнасяше. Знам колко ви е тежко сега и се молите само жената да оцелее, но трябва да се молите и да няма големи поражения на мозъка, защото после е много трудно. Дано стабилизират жената и тя да има желание, а вие сили да минете през това.

Здравейте.
Мислих няколко дни преди да пиша в темата.
Минах по този не лек път преди няколко седмици.
На първо място Дай Боже жената да си има дни да живее.
Майка беше на 58 след като получи инсулта се молехме да оживее,тя имаше засегната изцяло дясна страна пълна парализа лице,ръка,крак.
Не можеше да говори,да преглъща,не разбираше къде се намира,не ни познаваше.
Лекарите наричат това състояние на пълна афазия.
А по простичко казано ние прибрахме в къщи просто едно тяло което вегетираше нищо не беше същото а и как иначе мозъка беше много увреден.
За това дано при вас пораженията са по малки а шансовете да се възстанови реални.
Трудно е много,но ако има реална надежда за подобрение си заслужава усилията.
При нас не се получи така,сърцето не издържа,Господ и спести мъките.
Желая ви да се преборите с тежката ситуация.
Кураж и сили ще са ви нужни наистина.

Здравейте,
баща ми получи инсулт в неделя. Сега е в болница и нямам много информация, тъй като едвам успявам да се видя с лекарите.
Доколкото успявам да разбера от контакта си с него има проблем с комуникацията - трудно говори, не мога да преценя дали ме разбира. С паметта май също има проблем.
Понеже всичко ми идва като гръм от ясно небе, някой може ли да ме посъветва какво да правя? Търся добър логопед, но друг специалист трябва ли ми и какъв?

  Рехабилитатор. Майка ми започна още в болницата да се раздвижва, но мисля че при някой от видовете инсулт трябва да се изчака известно време. Майка беше с исхимичен.
   Как така не ви пускат вътре? Болният трябва да се храни, да поема много течности.
   Ние бяхме пуснали всички възможни връзки, стигнахме дори до директора на болницата, но за съжаление се оказва, че си най-зависим от обикновените санитарки. Много е грозно, никак не ми беше приятно да го правя, но си плащахме на санитарките и сестрите, за да я обгрижват. Трябва да се сменят памперси, да се обръща, да се поставя в седнало положение, за да се вентилират дробовете и да не направи пневмония, да не се получат рани по гърба...

Той няма физически увреждания, сам се движи. Проблема е със зрението, паметта и говора.

Свиждането е вторник, четвъртък и неделя от 16-17. А информация дават от 12.30-13.00, но аз не всеки ден мога да ходя за информация. Днес леля ми беше отишла по-рано и доктора не пожела да излезе и говори с мен, накрая нахлух в отделението и казах на една лекарка, че това е подигравка и тя взе досието на баща ми и на две-на три ми обясни.
Та явно трябва да търся логопед, но почти не намирам инфо в нета. За рехабилитация една санитарка ме посъветва да не е в същата болница.