До сега не бях чувала и аз за тях и затова реших да пиша.
Благодаря ти, Merelenda.
Дай Боже и твоят баща да е добре и всичко да е наред.
Благодаря ти, Merelenda.
Дай Боже и твоят баща да е добре и всичко да е наред.
- Публикувана: 5 май 2008, 21:34 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2021, 22:30 ч.
Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете
Майка ми почина вследствие на хеморагичен инсулт през май месец 2016-та. Живееше сама и е успяла да ме набере с много усилия, но аз съм била извън кабинета си и и се обадих чак след 2 часа, когато бях на улицата пред нейния блок. Тя беше вече напълно схваната в ляво и заваляше говора. Още като разбрах извиках линейка, разбихме вратата със съпруга ми, но при местенето изпадна в несвяст /аз си мисля, че при местенето получи втори инсулт/, а в линейката е повърнала и е вдишала стомашно съдържимо. На скенера вече беше в кома и хъркаше и се давеше, беше ужасно. Кръв и слуз излизаха и от устата й, и от носа й. Още там казаха, че надежда няма, защото инсулта е в ствола и не подлежи на операционна интервенция. нямаше надежда. Почина след три дни. От тогава не съм на себе си, увредих се психически и сега приемам антидепресанти и успокоителни.
Като чета тук, че има случаи на 18 годишни , на 26-годишни с инсулт, направо съм в шок. Възрастта на майка ми направо изглежда достолепна в сравнение с техните, тя почина на 65 години.
Моите съболезнования на всички скърбящи, знам какво изпитвате!
Много воля и желание за живот желая на преживелите този ужас, бързо възстановяване!
Като чета тук, че има случаи на 18 годишни , на 26-годишни с инсулт, направо съм в шок. Възрастта на майка ми направо изглежда достолепна в сравнение с техните, тя почина на 65 години.
Моите съболезнования на всички скърбящи, знам какво изпитвате!
Много воля и желание за живот желая на преживелите този ужас, бързо възстановяване!
Здравейте!Почти се бях отказал да публикувам.От таблета,докато намеря как и ми изтрие цялото написано.Сега от стационарния.Та на 56г. съм.На 29.07.2016 получих исхимичен инсулт с пареза в десните крайници.Вярно отначало не можех да стоя на два крака.Но вече минаха осем месеца и ходя като спънат кон.Мисля всяка крачка.Пазя равновесие и на равно и широко.Като стъпвам на десния крак и кракът мърда особено в коляното и се получава едно чукане горе в кръста,което след малко време става болезнено и и се изкривявам като ходя.Ще се оправи ли?Ще мога ли да отида да видя внуците на море.Или не трябва да ходя по слънце.Аз ще стоя под чадър.пясъка няма ли да ми помогне за походката?Да им имам търпението на жената най-вече и на щерката разбира се!Сина е в Германия да работи.Той,като си дойде и все иска да ме води някъде по почивки 
.Иска ми се да мога повече.Пожелавам на всички болни напълно и бързо възстановяване!
.Иска ми се да мога повече.Пожелавам на всички болни напълно и бързо възстановяване!
На моята майка ѝ е много трудно да ходи по неравни повърхности, дори леко да е надигната плочката на тротоара и я усеща. Тя не би ходила по пясък, иска да усеща твърда и равна повърхност под краката си. Това ѝ дава сигурност, защото описва, че чувства крака си като изтръпнал. Вие ще прецените как се чувствате, ще има ли човек непрекъснато до вас, за да ви подкрепя. То и за това се иска тренинг и взаимно напасване. Пожелавам Ви хубаво лято и да напредвате.
Много сте млад.
Пазете се от жегите. Предимно предиобед ако ходите на плажа или късния следобед, но най-добре доктор да ви даде насоки. Знам че баща ми излизаше само по хладно сутрин, или вечер след 17 часа.
За възстановяването, от споделеното от докторите, каквото се постигне в рамките на една година след инсулта, това остава. Затова - рехабилитация и физиотерапия до откат.
Вижте по каса дали не ви се полага нещо и да се възползвате тази година. За санаториуми говоря. Питайте личен лекар. На баща ми му предлагаха, но той беше изцяло на легло. Възползвайте се от всичко което ви се полага.
И понеже се движите самостоятелно, може да търсите и информация за всякакви упражнения, които по принцип рехабилитаторите прилагат на пациентите. То реално пациента трябва да ги прави сам.
Може все пак невролог да даде насока как върви възстановяването на крайниците.
Предполагам ви е първи инсулт? Виждам че е бил вляво. Явно по-силничък е бил. А случайно отток в крайника да има, който да е причина и за по-трудното ходене? Някои доктори по алтернативна медицина, мисля че се справят успешно, особено с отоци и болки в крайниците. Така съм чела.
Дано бързо се възстановите!
Пазете се от жегите. Предимно предиобед ако ходите на плажа или късния следобед, но най-добре доктор да ви даде насоки. Знам че баща ми излизаше само по хладно сутрин, или вечер след 17 часа.
За възстановяването, от споделеното от докторите, каквото се постигне в рамките на една година след инсулта, това остава. Затова - рехабилитация и физиотерапия до откат.
Вижте по каса дали не ви се полага нещо и да се възползвате тази година. За санаториуми говоря. Питайте личен лекар. На баща ми му предлагаха, но той беше изцяло на легло. Възползвайте се от всичко което ви се полага.
И понеже се движите самостоятелно, може да търсите и информация за всякакви упражнения, които по принцип рехабилитаторите прилагат на пациентите. То реално пациента трябва да ги прави сам.
Може все пак невролог да даде насока как върви възстановяването на крайниците.
Предполагам ви е първи инсулт? Виждам че е бил вляво. Явно по-силничък е бил. А случайно отток в крайника да има, който да е причина и за по-трудното ходене? Някои доктори по алтернативна медицина, мисля че се справят успешно, особено с отоци и болки в крайниците. Така съм чела.
Дано бързо се възстановите!
Благодаря Мереленда!Ще се пазя и само на сянка.Нямам оток.А лекаря от ТЕЛК ми вика аааа колко се оправиш до 6ти месец толко.хах.ходих за 7 дни на санаториум сега пак ще ходя за 7 по каса сега с ТЕЛК,но това не оправя а помага в някаква степен.Следя за тромби и кръвта,кръвното и квот се сетя,че не ми се иска втори.Не знам възможно ли е да се избегне?Всичко добро!
Какво да ви кажа. Баща ми нито пиеше, нито пушеше. Редовно ходеше на прегледи от 38 годишен. На кардиолог и на невролог. Много млад направи лек инсулт. Спазваше си всички указания. Следеше си редовно кръвно, показатели. Пиеше си редовно лекарствата. Разходки правеше, работеше... всичко както си му е реда.
Не един инсулт изкара, не един инфаркт. Включително преди да направи последния, беше и с добри показатели за лежащо болен.
Каквото има да става - ще става. Плашат ме и мен, да взимам мерки. Хубаво де - какви? Баща ми като взимаше и какво? Майка му с 6 инсулта беше. И...
Леля ми от тревоги да не направи втори, отначало се страхуваше дето се казва да излезе навън. Е, това какво е?
Не е никак смешно, но както ми каза един рехабилитатор в болницата, от наследственото няма как да избягаш. Малко стрес, малко натоварване и не се знае къде ще избие. Пък и знам ли дали няма ми падне тухла на главата, докато се разхождам
Тия които нямат наследствен фактор, първо насочват да не пушат, да не пият, да следят нивото на холестерола, на захарта. Редовно да посещават кардиолог и невролог. Да преразгледат начина си на хранене, на движение. Да правят упражнения и т.н. и т.н., неща валидни за всяко заболяване. Не само за инсулти и инфаркти.
Истината е, че човек не трябва да се тревожи, а това е почти невъзможно. Да я кара по-леко, лежерно и да не се впряга и обижда за дребни неща. Да не таи лоши чувства, негативни мисли. Спокойствието е ключов фактор и избягването на стреса. Дето се вика - всичко да ти е пей сърце.
Много, ама много близки около мен са с инсулти. Няма млади, няма стари. Не подбира.
Затова...
Наслаждавайте се на децата и да ви е мирно в душата. Бързо възстановяване и всичко да е наред.
С каквото можете ще си помогнете.
Не един инсулт изкара, не един инфаркт. Включително преди да направи последния, беше и с добри показатели за лежащо болен.
Каквото има да става - ще става. Плашат ме и мен, да взимам мерки. Хубаво де - какви? Баща ми като взимаше и какво? Майка му с 6 инсулта беше. И...
Леля ми от тревоги да не направи втори, отначало се страхуваше дето се казва да излезе навън. Е, това какво е?
Не е никак смешно, но както ми каза един рехабилитатор в болницата, от наследственото няма как да избягаш. Малко стрес, малко натоварване и не се знае къде ще избие. Пък и знам ли дали няма ми падне тухла на главата, докато се разхождам
Тия които нямат наследствен фактор, първо насочват да не пушат, да не пият, да следят нивото на холестерола, на захарта. Редовно да посещават кардиолог и невролог. Да преразгледат начина си на хранене, на движение. Да правят упражнения и т.н. и т.н., неща валидни за всяко заболяване. Не само за инсулти и инфаркти.
Истината е, че човек не трябва да се тревожи, а това е почти невъзможно. Да я кара по-леко, лежерно и да не се впряга и обижда за дребни неща. Да не таи лоши чувства, негативни мисли. Спокойствието е ключов фактор и избягването на стреса. Дето се вика - всичко да ти е пей сърце.
Много, ама много близки около мен са с инсулти. Няма млади, няма стари. Не подбира.
Затова...
Наслаждавайте се на децата и да ви е мирно в душата. Бързо възстановяване и всичко да е наред.
С каквото можете ще си помогнете.
моята майка е с исхемичен инсулт от 2год и 4мес.с пареза в ляво-научи се да ходи,но е трудно.ръката я движи,има сила,но пръстите не помръднаха-рехабилитатор идва 3месеца,ходим в болница за рехабилитация два пъти в годината.-в любимец сме ходили.тя сега иска в София-но не знам в Банкя или в Овча купел.къде според вас е по-добре.
Моята майка (60г.) получи инсулт преди 6 месеца - исхемичен. Положението при нея е по-особено, защото преди 5 години я оперираха от мозъчен тумор. Въпреки това до деня на инсулта тя беше много добре - подвижна, активна, сама се справяше с всичко, в абсолютна кондиция. В началото помислихме, че е рецидив на тумора, но слава Богу, скенера не потвърди това. И това се доказва с времето, защото тя не се влоши, а се подобрява постепенно. При нас проявленията са - засегнати десен крак и дясна ръка, проблеми с говора. В началото беше неподвижна. Започнахме работа с рехабилитатор - ежедневна в продължение на 5 месеца. Сега върви с бастун около 1 час навън всеки ден, храни се сама, раздвижи ръката, отоците изчезнаха, намаляха болките в раменната става, и най-важното - ходи и се обслужва сама в тоалетната. Предстои физиотерапия в рехабилитационен център. Има още какво да желаем, разбира се, далеч е от активността, с която беше, но се надявам с времето още малко да се закрепи. Нея най-много я тормози, че понякога и се губи думата, която иска да каже и се изнервя много. Иначе за ежедневните неща комуникираме нормално.
моята майка е с исхемичен инсулт от 2год и 4мес.с пареза в ляво-научи се да ходи,но е трудно.ръката я движи,има сила,но пръстите не помръднаха-рехабилитатор идва 3месеца,ходим в болница за рехабилитация два пъти в годината.-в любимец сме ходили.тя сега иска в София-но не знам в Банкя или в Овча купел.къде според вас е по-добре.
Моята майка (60г.) получи инсулт преди 6 месеца - исхемичен. Положението при нея е по-особено, защото преди 5 години я оперираха от мозъчен тумор. Въпреки това до деня на инсулта тя беше много добре - подвижна, активна, сама се справяше с всичко, в абсолютна кондиция. В началото помислихме, че е рецидив на тумора, но слава Богу, скенера не потвърди това. И това се доказва с времето, защото тя не се влоши, а се подобрява постепенно. При нас проявленията са - засегнати десен крак и дясна ръка, проблеми с говора. В началото беше неподвижна. Започнахме работа с рехабилитатор - ежедневна в продължение на 5 месеца. Сега върви с бастун около 1 час навън всеки ден, храни се сама, раздвижи ръката, отоците изчезнаха, намаляха болките в раменната става, и най-важното - ходи и се обслужва сама в тоалетната. Предстои физиотерапия в рехабилитационен център. Има още какво да желаем, разбира се, далеч е от активността, с която беше, но се надявам с времето още малко да се закрепи. Нея най-много я тормози, че понякога и се губи думата, която иска да каже и се изнервя много. Иначе за ежедневните неща комуникираме нормално.
моята майка е с исхемичен инсулт от 2год и 4мес.с пареза в ляво-научи се да ходи,но е трудно.ръката я движи,има сила,но пръстите не помръднаха-рехабилитатор идва 3месеца,ходим в болница за рехабилитация два пъти в годината.-в любимец сме ходили.тя сега иска в София-но не знам в Банкя или в Овча купел.къде според вас е по-добре.