Има ли майки, които наистина САМИ отглеждат децата си? Имам предвид наистина сами. Да живеят в друг град, далече от родителите си, БНД да е също някъде в друг град, да нямат втори мъж до себе си и да разчитат единствено на своите сили. Да се издържат сами, сами да плащат сметките са..всичките си сметки, да са майка и баща за всичко. Е ли е възможно това? Много въпроси станаха, а имам и още... Докато четях представянията на майките останах с впечатление, че повечето живеят при родителите си, или имат втори мъж до себе си. На мен изобщо не ми побира ума как ще се справя сам сама с първокласник. Всякакъв споделен опит ще ми е полезен.
- Публикувана: 7 май 2008, 09:36 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2008, 15:29 ч.
Как се отглеждат децата без близки наоколо?
Ами аз донякъде се вписвам в картинката. Нашите са в друг град и с Иво си живеем сами, но пък за ваканциите са винаги на линия и го взимат при тях. Нямам друг мъж, но пък БНД се включва през 1-2 уикенда. Но ежедневието си е изцяло върху мен, издръжката също на 100%. Как се справям с първолака – сутрин го карам на училище общо взето пръв, понеже училището е до нас, а работата ми е надалече. Наела съм жена, която го взима на обяд (обядва в стола) и го води у тях за следобяда, откъдето го взимам в 6:30. Общо взето това е, много ми беше тежко и страшно в началото, но бързо свикнах, нямам избор да не свикна. Домашните си ги пише у следобедната госпожа (тя е пенсионирана учителка), аз вечер само ги преглеждам. Уикендите са само за забавления.
Пиши за всичко, което те притеснява, насреща съм. Съвет, който мога да ти дам, е да си оставиш повече отпуска за началото на учебната година – аз си пуснах само няколко дни и изобщо не ми стигнаха.
Пиши за всичко, което те притеснява, насреща съм. Съвет, който мога да ти дам, е да си оставиш повече отпуска за началото на учебната година – аз си пуснах само няколко дни и изобщо не ми стигнаха.
Втрисам се като си помисля за първи клас. Но ние преди това ще имаме да се справяме с липсата на градина догодина на детето, сиреч бавачка, сиреч хляб и сол до първи клас. В първи клас има забавачки по принцип. След забавачката- бавачка. Веселбата е пълна.
А иначе - имам едни 'родители' наоколо, на които натрисам детето, за да върша едни задачки съботно-неделно. Ама май ще се върна на план А, сиреч сама отглеждаща, щото ми разказаха играта за 1 месец. Бавачка, хляб и сол доживот и така.
А иначе - имам едни 'родители' наоколо, на които натрисам детето, за да върша едни задачки съботно-неделно. Ама май ще се върна на план А, сиреч сама отглеждаща, щото ми разказаха играта за 1 месец. Бавачка, хляб и сол доживот и така.
Аз също се вписвам, но отварям скоба, че в по-голямата си част това е мой избор. Майка ми и сестра ми живеят в други държави, друг мъж в живота си не допускам по ред причини, сама плащам всички сметки, засега работя на две места, БНД взима малкия всеки втори уикенд и спорадично от градина в някой делничен ден (ако не е болен, няма много работа, не е на някой купон, рожден или имен ден и пр.важни причини). Сутрин ставаме рано, водя го на градина, после отивам на работа. Вечер обикновено го прибира една съседка, на която сина е в същата група. Аз се прибирам най-късно в 19,00, по-късно вече минава в сферата на изключенията. Малкият заспива към 22,00, а аз след това довършвам работата си, ако има такава. Ако е болен (което ни се случва доста често), го гледам аз или свекърва ми. Тъй като има здравословни проблеми, вече не го водя при свекърва ми. Засега тя е единствения човек, който е на разположение по всяко време и ако крайно го закъсам, й се обаждам. Ама наистина в краен случай. Като цяло, работното ми време е гъвкаво, мога да работя и от вкъщи. Събота и неделя са само за забавления и разходки. Също и почивните дни. Баща за всичко не съм, а и не мисля, че е редно. В повечето случаи, когато се налага наличие на мъжко мнение, обяснявам внимателно на БНД какво и как да обясни на малкия. Имам късмет, че ме слуша и напоследък не ми се е налагало да повтарям 
Милиан, ще се справиш. Като му дойде времето, ще видиш, че нещата ще се подредят. Само не се шашкай и кураж! 
Милиан, ще се справиш. Като му дойде времето, ще видиш, че нещата ще се подредят. Само не се шашкай и кураж!
Ами Милиан, успява се.
На мен родителите ми живеят тук в моя град, но пък не взимат детето да го гледат
Все се опавдават,че са изморени и прочие 
Баба ми (77г) е единствената,която помага, когато се налага да ходя по задачи или изпити ( аз съм студентка все още) . Иначе е доста трудно- с детето по магазините, насам -натам, но се свиква и се научаваш да бъдеш мултифункционална 
Като няма начин привидно, все трябва да успеем да намерим 
Кураж и не се предавай!
На мен родителите ми живеят тук в моя град, но пък не взимат детето да го гледат
Все се опавдават,че са изморени и прочие Баба ми (77г) е единствената,която помага, когато се налага да ходя по задачи или изпити ( аз съм студентка все още) . Иначе е доста трудно- с детето по магазините, насам -натам, но се свиква и се научаваш да бъдеш мултифункционална Като няма начин привидно, все трябва да успеем да намерим Кураж и не се предавай!
Ето даже сега бебо се изтърси от леглото 
Плака малко , успокоих го, но страшно се притесних и се развиках на баба ми,защото само тя беше при него в тоя момент, аз се мъча да уча,защото ме притискат 10 изпита А тя нашта тръгнала да оправя нещо си там и го зарязала на леглото 
Еми не мога да съм на 100 места
Плака малко , успокоих го, но страшно се притесних и се развиках на баба ми,защото само тя беше при него в тоя момент, аз се мъча да уча,защото ме притискат 10 изпита А тя нашта тръгнала да оправя нещо си там и го зарязала на леглото Еми не мога да съм на 100 места
Като родих си мислех-родителите ми са сравнително млади (майка ми няма 50, а баща ми малко над 50), ще помагат , ще гледат детето понякога...Майка ми не идва с месец да го види, баща ми идва по-често,но само да му се порадва за 20 мин. и толкоз 
Не че са длъжни, но някои други го правят...
А за падането-много се уплаших,защото пада за първи път за 9те си месеца И ми стана едно криво,че трябва да уча в другата стая, пък той да пада 
Не че са длъжни, но някои други го правят...А за падането-много се уплаших,защото пада за първи път за 9те си месеца
И ми стана едно криво,че трябва да уча в другата стая, пък той да пада 
Ей ме на и мене в списъка. По всичките палаграфи съм "+" с тази малка подробност, че и родителите ми и БНД са в същия град... Но родителите ми са прекалено възрастни / на 72 и 73г./ и изобщо не им разчитам, ами се радвам и се благодаря на Господ, че не са залегнали та и те гледане да искат. Бившичкият се явява веднъж месечно за да снесе издръжка и тогава благоволява да се порадва на дъщеря си, точно както напълно непознат ще се порадва на малчуган в парка. Толкоз. Относно сметките, ако не броим за някаква "извънредна помощ" издръжката /щото спроред БНД като съм много корназ, не трябва и да му я търся/, всичко покривам напълно сама, включително и данъка за апартамента 
- бах примерната гражданка дето съм 
Оморфис, същият случай го имах и аз - при сваляне на количката от един прекалено висок бордюр долу на улицата, количката се залюля, Лора направи предно салто и падна като главата й се размина на косъм от острия ръб на въпросния бордюр
.... Не е истина какво изпитах в оня момент... Но инциденти се случват и на най-предпазливите родители.
/щото спроред БНД като съм много корназ, не трябва и да му я търся/, всичко покривам напълно сама, включително и данъка за апартамента - бах примерната гражданка дето съм Оморфис, същият случай го имах и аз - при сваляне на количката от един прекалено висок бордюр долу на улицата, количката се залюля, Лора направи предно салто и падна като главата й се размина на косъм от острия ръб на въпросния бордюр
.... Не е истина какво изпитах в оня момент... Но инциденти се случват и на най-предпазливите родители.
Аз за гледане на деца само съм чувал и съм гледал отстрани
Ама доколкото знам.
Деца се гледат трудно, независимо от броя на наличните родители и пра-родители.
Но пък колкото повече растат толкова по-малко внимание искат и са по-самостоятелни.
И по-големи бели правят
А пък от падане децата само се каляват
Аз само на глава падах едно време - личи ми нали
Ама доколкото знам.
Деца се гледат трудно, независимо от броя на наличните родители и пра-родители.
Но пък колкото повече растат толкова по-малко внимание искат и са по-самостоятелни.
И по-големи бели правят
А пък от падане децата само се каляват
Аз само на глава падах едно време - личи ми нали
А пък от падане децата само се каляват
Аз само на глава падах едно време - личи ми нали
Аз само на глава падах едно време - личи ми нали
Личи ти и още как
/айде сега само да не се впрегнеш, нали разбираш от майтап/Аз пък на главата си нямам спомен да съм падала, но затова пък на два пъти съм имала челен сблъсък с насрещно движеща се с бясна скорост люлка
/първия път на 2-годишна възраст, а втория - на 12/, в следствие на което имам две аркади на дясната си вежда, ама нали юнак без рани не ходи... 
Та на и аз от рано съм придобила този маниер - да се натрисам с челен сблъсък в проблемите
Прочетете това и пак ще си говорим. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=203372.0
Пантер, добре, че сподели опит.
Сега като пада Ангел ще гледам да не е по глава.
Пантер, добре, че сподели опит.
Сега като пада Ангел ще гледам да не е по глава. Прочетете това и пак ще си говорим. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=203372.0
Пантер, добре, че сподели опит. Сега като пада Ангел ще гледам да не е по глава.
Пантер, добре, че сподели опит.
Сега като пада Ангел ще гледам да не е по глава. УжасТ
Благодаря ти, Сиска, успокоих се,че не съм толкова лоша майка
Така сме. Родителите ми са в друг град. Майка ми идва периодично на гости, мога да им го оставям ако ми се наложи за по-дълго, но генерално си се оправяме тук сами. Сутрин го водя на градина, следобед го взима бавачка от градината ( слава Богу че я намерих тази жена), аз се прибирам най-рано в 18.30...ако пътувам извън София и по-късно....
Брат ми се включва понякога, БНД-то също напоследък и засега....но в мислите си не разчитам на никого....винаги разглеждам нещата като как да се спрявям сама и прибягвам до помощ в краен случай.
Да са ми живи и здрави близките и приятелите, пък аз ще си се оправя!
Брат ми се включва понякога, БНД-то също напоследък и засега....но в мислите си не разчитам на никого....винаги разглеждам нещата като как да се спрявям сама и прибягвам до помощ в краен случай.
Да са ми живи и здрави близките и приятелите, пък аз ще си се оправя!
my_everything, само да ти кажа, че не си лоша майка щото детето ти било паднало 
Аз тогава медал трябва да получа, за най-лоша майка. Такава съм блейка, че Никсъна все падаше и винаги на едно и също място се удряше, даже леко му се вдлъбна там челцето. Тогава толкова се притеснявах, страдах. Не се притеснявай
Аз тогава медал трябва да получа, за най-лоша майка. Такава съм блейка, че Никсъна все падаше и винаги на едно и също място се удряше, даже леко му се вдлъбна там челцето. Тогава толкова се притеснявах, страдах. Не се притеснявай
Сиси, от къде я изрови тази тема бррррррр....
Дариа е сигурно единственото бебе, което не е падало ...от никъде. Но миналото лято падна от върха на пързалката на земята пред моите очи и тези на бащата на приятеля й. Тя не пострада много, но ние двамата с него как не припаднахме не знам
Като се ораганизираш - гледането на дете и всичко останало се получава. Но при всички случаи е добре да се намира начин чат-пат да си без него. Поне при мен всичко е организирано и регламентирано в казармен ред - изключенията се редки и мен лично ме изнервят.
Дариа е сигурно единственото бебе, което не е падало ...от никъде. Но миналото лято падна от върха на пързалката на земята пред моите очи и тези на бащата на приятеля й. Тя не пострада много, но ние двамата с него как не припаднахме не знам
Като се ораганизираш - гледането на дете и всичко останало се получава. Но при всички случаи е добре да се намира начин чат-пат да си без него. Поне при мен всичко е организирано и регламентирано в казармен ред - изключенията се редки и мен лично ме изнервят.
Има ли майки, които наистина САМИ отглеждат децата си? Имам предвид наистина сами. Да живеят в друг град, далече от родителите си, БНД да е също някъде в друг град, да нямат втори мъж до себе си и да разчитат единствено на своите сили. Да се издържат сами, сами да плащат сметките са..всичките си сметки, да са майка и баща за всичко. Е ли е възможно това? Много въпроси станаха, а имам и още... Докато четях представянията на майките останах с впечатление, че повечето живеят при родителите си, или имат втори мъж до себе си. На мен изобщо не ми побира ума как ще се справя сам сама с първокласник. Всякакъв споделен опит ще ми е полезен.
Сега сварвам да пиша тук.
Аз съм жив пример за САМА и то с близнаци. Не съм в друг град. Аз съм не само в друга държава, но и на друг континент където нямам едно познато нещо да не говорим за човек.
Все още шавам, не съм се гътнала така че явно е възможен и този начин на живот.
Не съм омъжена и нямам приятел.... Сама се справям както и до колкото мога. Не е лесно, не пожелавам на никой да мине по моя път но не се и оплаквам, радвам се на малките неща
Сисие и аз се вписах в темата която си дала
kiara 
!
Ние сме в друг град, имаме и куче, майка ми не е сред живите, баща ми е възрастен и живее далеч. Малчо ходи на детска, не е още първи клас. Когато е болен го влача в офиса, или работя в къщи, добре че работата ми позволява. Когато пътувам го вземам с мене. Лошо става когато аз се разболея... ама Бог отгоре и с негова помощ!
!Ние сме в друг град, имаме и куче, майка ми не е сред живите, баща ми е възрастен и живее далеч. Малчо ходи на детска, не е още първи клас. Когато е болен го влача в офиса, или работя в къщи, добре че работата ми позволява. Когато пътувам го вземам с мене. Лошо става когато аз се разболея... ама Бог отгоре и с негова помощ!
Абе Сисие, то от къде да знае човек, че лапета на годинка и малко ще знаят как да заключат вратата Явно много подценяваме децата си
Да бе, куче.... той ги дърпа да се прибират ама кой го слуша него - разхождали били кучето и ме търсели (тогава дори не можеха да говорят като хората).
Явно много подценяваме децата си Да бе, куче.... той ги дърпа да се прибират ама кой го слуша него - разхождали били кучето и ме търсели
(тогава дори не можеха да говорят като хората).
аз имам планове да се включа в тези редици на абсолютно сами отглеждащите децата си далеч от всичко и всички. в момента съм при родителите си, но нещата не се получават много добре, тук е пренаселено, атмосферата невинаги е цветуща и искам аз сама по мой си начин да си възпитавам детето. така че ще се местя в сф където имам жилище. обхваща ме ужас като си помисля защото ми предстои да си търся работа, да кандидатстваме за дг и сама да поема живота си във всяко едно отношение. смятам да съдя бащата за издръжка, но дали ще получавам нещо от него още не знам. като се замисля за всички трудности ми иде да си стоя при родителите и да не се бутам много да се доказвам не знам пред кого, но пък виждам че има майки които успяват и може би победата след това е по-сладка ?!?
evitaperoni1 , съпруг не се напуска, за да се доказваш, ако това ти е мотивацията, по-добре не го прави, помисли още малко.
Също така няма победа в цялата работа, колкото и да успяваш във всички поприща, баланса с възпитанието на детето сам (а като чета темите - и като се появи някой нов в живота ти) си е трудна работа. Да не говорим за баланса в живота ти като цяло, жонглиране голямо пада.
Не е невъзможно, справяме се, просто обмисли добре защо искаш да останеш сама.
Също така няма победа в цялата работа, колкото и да успяваш във всички поприща, баланса с възпитанието на детето сам (а като чета темите - и като се появи някой нов в живота ти) си е трудна работа. Да не говорим за баланса в живота ти като цяло, жонглиране голямо пада.
Не е невъзможно, справяме се, просто обмисли добре защо искаш да останеш сама.
evitaperoni1, пробвай да идваш в София като на почивка първоначално. Да видиш дали ще ти е приятно сама. Докато майка ми и баба им бяха живи и на мен ми идваше в повече понякога 
Имали сме спорове по отношение на възпитанието на детето, честно казано не са били големи различия, но понякога човек се дразни ... Сега, когато ги няма ми е криво, оправям си се и сама, но ми липсва най-много любовта към детето. Друго си е да има още 2ма, които да се радват на дечко... предполагам ме разбираш А че ще му намериш цаката - ще я намериш, нямаш друг избор. Но ако успееш да намериш някакво компромисно решение за всички ще е най-добре.
Имали сме спорове по отношение на възпитанието на детето, честно казано не са били големи различия, но понякога човек се дразни ... Сега, когато ги няма ми е криво, оправям си се и сама, но ми липсва най-много любовта към детето. Друго си е да има още 2ма, които да се радват на дечко... предполагам ме разбираш А че ще му намериш цаката - ще я намериш, нямаш друг избор. Но ако успееш да намериш някакво компромисно решение за всички ще е най-добре.
Така като гледам, за сега аз съм най-сама от всички ви и може би ще помислите над думите ми, особено evitaperoni1.
Когато си сам самичка без един човек на който да можеш да разчиташ е много по-трудно отколкото да имаш двама не до там надеждни души до себе си.
Стреса е невероятен и това се удвоява когато направиш равносметка колко много лишаваш детето си от грижи, внимание и дори възпитание. Аз се старая, но признавам си не успявам да им дам това от което имат нужда. Не съм робот и ми се иска след работа или когато съм болна, тъжна и т.н. да остана на саме поне за половин час. Няма доспиване, грижите нямат край. Когато са болни будувам по цяла нощ а през деня съм на работа. Когато са ваканция или някаква почивка седят сам сами в къщи пред телевизора понеже няма кой да ги изведе или да седи с тях, да им почете, да си поговорят.... Винаги препускаме на някъде и времето все не стига. Вечер след като си легнат съм такъв парцал, че има моменти в които просто седя и гледам в една точка. Намаш никакво лично време, никакви заведения, приятели, личен живот.....
Финансите са другата страна, но там няма да навлизам.
Аз съм човек който е свикнал да живее сред хора, да излизам да се веселя. Повярвайте ми, нямам търпение заточението ми да свърши за да мога спокоойно да изпия едно кафе без пищящи деца на около....
Няма победа
или поне тя не е в твоя полза. Отговорността е огромна, тежестта е убийствена а живота си минава.....
Един малък пример: наложи се да заведа детето на операция (лека, нищо особено) и понеже няма на кой да оставя другото дете и тя милата с нас по болници, по нощите в приемната....
За срещи и интимни приятели ..... ха, това какво беше. Тегля и претеглям всеки мъж дали си заслужава да оставя спящите деца сами в къщи за да му отделя 1 час от съня си.
Мдааа, хубаво е да си самостоятелен, но не на всяка цена
Когато си сам самичка без един човек на който да можеш да разчиташ е много по-трудно отколкото да имаш двама не до там надеждни души до себе си.
Стреса е невероятен и това се удвоява когато направиш равносметка колко много лишаваш детето си от грижи, внимание и дори възпитание. Аз се старая, но признавам си не успявам да им дам това от което имат нужда. Не съм робот и ми се иска след работа или когато съм болна, тъжна и т.н. да остана на саме поне за половин час. Няма доспиване, грижите нямат край. Когато са болни будувам по цяла нощ а през деня съм на работа. Когато са ваканция или някаква почивка седят сам сами в къщи пред телевизора понеже няма кой да ги изведе или да седи с тях, да им почете, да си поговорят.... Винаги препускаме на някъде и времето все не стига. Вечер след като си легнат съм такъв парцал, че има моменти в които просто седя и гледам в една точка. Намаш никакво лично време, никакви заведения, приятели, личен живот.....
Финансите са другата страна, но там няма да навлизам.
Аз съм човек който е свикнал да живее сред хора, да излизам да се веселя. Повярвайте ми, нямам търпение заточението ми да свърши за да мога спокоойно да изпия едно кафе без пищящи деца на около....
Няма победа
или поне тя не е в твоя полза. Отговорността е огромна, тежестта е убийствена а живота си минава.....Един малък пример: наложи се да заведа детето на операция (лека, нищо особено) и понеже няма на кой да оставя другото дете и тя милата с нас по болници, по нощите в приемната....
За срещи и интимни приятели ..... ха, това какво беше. Тегля и претеглям всеки мъж дали си заслужава да оставя спящите деца сами в къщи за да му отделя 1 час от съня си.
Мдааа, хубаво е да си самостоятелен, но не на всяка цена
деца без близки наоколо - трудно.
(впрочем, никой не е обещавал да е лесно)
с близки - понякога е още по-трудно, разбирайте ме както си искате
(само примерно - на моменти не е ясно дали някой ти помага или просто бройката деца е нарастнала, а ти не си усетил)
на периоди съм ги гледала и по вариант едно, и по втория също.
универсална рецепта за `ей така е най-добре` няма, аз се водя по `ей така аз се чувствам най-добре и като така ще съм най-полезна на децата си`.
другото, което много ми помага, е убеждението, че децата ми са личен избор.
надали съм дори близо до идеалната майка, но съм тази, която имат моите деца.
или синтезирано - с любов, като всичко останало. и колкото повече, толкова повече
(впрочем, никой не е обещавал да е лесно)
с близки - понякога е още по-трудно, разбирайте ме както си искате
(само примерно - на моменти не е ясно дали някой ти помага или просто бройката деца е нарастнала, а ти не си усетил)
на периоди съм ги гледала и по вариант едно, и по втория също.
универсална рецепта за `ей така е най-добре` няма, аз се водя по `ей така аз се чувствам най-добре и като така ще съм най-полезна на децата си`.
другото, което много ми помага, е убеждението, че децата ми са личен избор.
надали съм дори близо до идеалната майка, но съм тази, която имат моите деца.
или синтезирано - с любов, като всичко останало. и колкото повече, толкова повече
Стреса е невероятен и това се удвоява когато направиш равносметка колко много лишаваш детето си от грижи, внимание и дори възпитание. Аз се старая, но признавам си не успявам да им дам това от което имат нужда. Не съм робот и ми се иска след работа или когато съм болна, тъжна и т.н. да остана на саме поне за половин час. Няма доспиване, грижите нямат край. Когато са болни будувам по цяла нощ а през деня съм на работа.
Стреса е невероятен и това се удвоява когато направиш равносметка колко много лишаваш детето си от грижи, внимание и дори възпитание. Аз се старая, но признавам си не успявам да им дам това от което имат нужда. Не съм робот и ми се иска след работа или когато съм болна, тъжна и т.н. да остана на саме поне за половин час. Няма доспиване, грижите нямат край. Когато са болни будувам по цяла нощ а през деня съм на работа.
Казвам ти истината! По някога ми се е искало да зарежа всичко, да изпратя децата някъде, където и да е само за да почина малко. Много често мисля за варианта връщане при БНД не за друго а просто защото ще има човек на който да мога да оставя децата. Знаеш колко пъти съм плакала безпомощно. Колко пъти съм мислела, че ей сега ще взема да умра от цялата тази преумора и стрес. Знаеш ли колко пъти съм се питала "защо?" и за какъв дявол са ми тези деца, колко пъти съм гу наранявала само защото просто не издържам психически и физически. Стигала съм предела на силите и търпението си в ента степен. Нямам друг избор обаче, в чужда държава съм и тези същества разчитат единствено и само на мен. Когато кажат "обичам те мамо" очите ми се изпълват със сълзи защото знам, че не съм им дала и половината от това което бих искала и заслужават и въпреки това аз съм центъра на тяхната вселена................
Казвам ти истината!
мдааа.. най-добре е в самостоятелно жилище, а роднините наблизо
Да, хубаво е ,че не са ти на главата да се бъркат постоянно в отглеждането на детето и с безкрайни инструкции и глупости (щото моите само това правят), ама и като не помагат, не вземат детето и за по 1 разходка , все ми е тая дали са наблизо или в друг град
Аз пък ще се кефя и ще си гледам внуците ,няма да се срамувам,че са извънбрачни (ако са) 
Аз пък ще се кефя и ще си гледам внуците ,няма да се срамувам,че са извънбрачни (ако са)
И как ме дразни вече тази дума..извънбрачен...като незаконен! 
Аз пък ще се кефя и ще си гледам внуците ,няма да се срамувам,че са извънбрачни (ако са)
И как ме дразни вече тази дума..извънбрачен...като незаконен! Има, има...
Ама това е друга тема.
my_everything,
на няколко места попаднах на твои постове за родителите ти и... съжалявам, че нещата са така при теб!
аз докато си размишлявам как бих живяла сама с детето в Сф (да не говорим пък за друга държава и континент - Киара! Поклон!), с огромна благодарност се сещам за БНД, който го отнесе пороя, и това ме принуди да се върна при родителите си.
Най-доброто за детето ми, че не е само с мен, е не само това, че не стигам до изнемога от умора и стрес, а това, че малката общува с други хора, които я заливат с любов. Аз сама не бих могла толкова много да й дам!
та, мисълта ми е - докато детенце е още малко, въпреки неминуемите негативи, е по-добре да се отглежда в по-многобройно семейство.
така си мисля
Евита, ако нямаш никакви други причини "да се включваш в редиците" не го прави с мисълта за някаква победа! Нищо сладко няма в това да крещиш на детето си, защото просто нервите ти не издържат, или пък да търпите лишения, ако не можеш да му осигуриш сама достатъчно добри условия.
на няколко места попаднах на твои постове за родителите ти и...
съжалявам, че нещата са така при теб! аз докато си размишлявам как бих живяла сама с детето в Сф (да не говорим пък за друга държава и континент - Киара! Поклон!), с огромна благодарност се сещам за БНД, който го отнесе пороя, и това ме принуди да се върна при родителите си.
Най-доброто за детето ми, че не е само с мен, е не само това, че не стигам до изнемога от умора и стрес, а това, че малката общува с други хора, които я заливат с любов. Аз сама не бих могла толкова много да й дам!
та, мисълта ми е - докато детенце е още малко, въпреки неминуемите негативи, е по-добре да се отглежда в по-многобройно семейство.
така си мисля
Евита, ако нямаш никакви други причини "да се включваш в редиците"
не го прави с мисълта за някаква победа! Нищо сладко няма в това да крещиш на детето си, защото просто нервите ти не издържат, или пък да търпите лишения, ако не можеш да му осигуриш сама достатъчно добри условия.
[quote author=trayana link=topic=290498.msg7443114#msg7443114 date=121045630
Евита, ако нямаш никакви други причини "да се включваш в редиците" не го прави с мисълта за някаква победа! Нищо сладко няма в това да крещиш на детето си, защото просто нервите ти не издържат, или пък да търпите лишения, ако не можеш да му осигуриш сама достатъчно добри условия.
[/quote]
Евита, ако нямаш никакви други причини "да се включваш в редиците"
не го прави с мисълта за някаква победа! Нищо сладко няма в това да крещиш на детето си, защото просто нервите ти не издържат, или пък да търпите лишения, ако не можеш да му осигуриш сама достатъчно добри условия. [/quote]
Да се запиша и аз при самите...
Живея сама с детето си и никой не ми помага.Не е лесно, но никой не е обещавал да е. И много се дразня на вайканията на някоя позната , като каже колко и е трудно и т.н. , а живее с майка си и баща си примерно ....
И аз като е болен малкия и не може да е на ясла го вземам с мен в офиса- няма начин.
Живея сама с детето си и никой не ми помага.Не е лесно, но никой не е обещавал да е. И много се дразня на вайканията на някоя позната , като каже колко и е трудно и т.н. , а живее с майка си и баща си примерно ....
И аз като е болен малкия и не може да е на ясла го вземам с мен в офиса- няма начин.
ЗДРАВЕЙТЕ!!!
Добре дошли в отбора!!ТРУДНО-но не се оплаквам!!!
Отглеждам сама детето си без капка помощ от страна на родителите си.Не бих заменила за нищо на света тази свобода!Майка ми се появява от дъжд на вятър и се започва едно вайкане как защо и т.н.-но да помогне -едвали; да вземе нещо от фризера и да хленчи че пенсията и е малко и непрекъснато да се оплаква от болежки може.На мен не ми е позволено да се разболявам,да казвам че ми е трудно-АХ колко ни е лесно на нас самотните!!Вирвам глава и не се оплаквам -да му мислят другите...
Та за нищо на света МАМИ не сменям "самотата"...Откачам като започне някой да ме съжалява и да играе ролята на загрижен и при първата възможност му затварям устата като му казвам:що не вземеш да ми платиш наема този месец?
хаххахаххахах заслужава си да им видите физиономиите!!
УСПЕХ НА ВСИЧКИ ТАКИВА МАМИ!!!
Добре дошли в отбора!!ТРУДНО-но не се оплаквам!!!
Отглеждам сама детето си без капка помощ от страна на родителите си.Не бих заменила за нищо на света тази свобода!Майка ми се появява от дъжд на вятър и се започва едно вайкане как защо и т.н.-но да помогне -едвали; да вземе нещо от фризера и да хленчи че пенсията и е малко и непрекъснато да се оплаква от болежки може.На мен не ми е позволено да се разболявам,да казвам че ми е трудно-АХ колко ни е лесно на нас самотните!!Вирвам глава и не се оплаквам -да му мислят другите...
Та за нищо на света МАМИ не сменям "самотата"...Откачам като започне някой да ме съжалява и да играе ролята на загрижен и при първата възможност му затварям устата като му казвам:що не вземеш да ми платиш наема този месец?
хаххахаххахах заслужава си да им видите физиономиите!!
УСПЕХ НА ВСИЧКИ ТАКИВА МАМИ!!!
ЗДРАВЕЙТЕ!!!
Добре дошли в отбора!!ТРУДНО-но не се оплаквам!!!
Отглеждам сама детето си без капка помощ от страна на родителите си.Не бих заменила за нищо на света тази свобода!Майка ми се появява от дъжд на вятър и се започва едно вайкане как защо и т.н.-но да помогне -едвали; да вземе нещо от фризера и да хленчи че пенсията и е малко и непрекъснато да се оплаква от болежки може.На мен не ми е позволено да се разболявам,да казвам че ми е трудно-АХ колко ни е лесно на нас самотните!!Вирвам глава и не се оплаквам -да му мислят другите...
Та за нищо на света МАМИ не сменям "самотата"...Откачам като започне някой да ме съжалява и да играе ролята на загрижен и при първата възможност му затварям устата като му казвам:що не вземеш да ми платиш наема този месец?
хаххахаххахах заслужава си да им видите физиономиите!!
УСПЕХ НА ВСИЧКИ ТАКИВА МАМИ!!!
Добре дошли в отбора!!ТРУДНО-но не се оплаквам!!!
Отглеждам сама детето си без капка помощ от страна на родителите си.Не бих заменила за нищо на света тази свобода!Майка ми се появява от дъжд на вятър и се започва едно вайкане как защо и т.н.-но да помогне -едвали; да вземе нещо от фризера и да хленчи че пенсията и е малко и непрекъснато да се оплаква от болежки може.На мен не ми е позволено да се разболявам,да казвам че ми е трудно-АХ колко ни е лесно на нас самотните!!Вирвам глава и не се оплаквам -да му мислят другите...
Та за нищо на света МАМИ не сменям "самотата"...Откачам като започне някой да ме съжалява и да играе ролята на загрижен и при първата възможност му затварям устата като му казвам:що не вземеш да ми платиш наема този месец?
хаххахаххахах заслужава си да им видите физиономиите!!
УСПЕХ НА ВСИЧКИ ТАКИВА МАМИ!!!
Когато кажат "обичам те мамо" очите ми се изпълват със сълзи защото знам, че не съм им дала и половината от това което бих искала и заслужават и въпреки това аз съм центъра на тяхната вселена................
а Киара, това което казваш, че има разлика дали съвсем сам или с един двама ненадеждни - съгласна съм - аз съм с един двама ненадеждни, е все пак свършват по нещо отвреме навреме, въпреки ГОЛЯМОТО мрънкане
И аз да се запиша при вас... за момента живея още при баща ми.(70г.) тои не ми помага с детето, но не се притеснявам за готвенето поне.. маика ми работи в строителна фирма и е все по обекти .. идва си за по 3 дни 2 пъти в месеца...
НО СЕГА МИ ПРЕДСТОИ ТО4НО ТАЗИ КРА4КА ДА НАПРАВЯ... имам намерение да си намеря работа в друг град (ве4е съм го набелязала а и имаме апартамент там) .. да си водя детето на градина , да ходя на работа... и така... наистина ме е страх от тази кра4ка но като ви 4ета постовете ми давате кутаж... мисля 4е с упорство и инат ше се справя...
УСПЕХ И МНОГО УСМИВКИ И НА ВАС МАМ4ЕТА
НО СЕГА МИ ПРЕДСТОИ ТО4НО ТАЗИ КРА4КА ДА НАПРАВЯ... имам намерение да си намеря работа в друг град (ве4е съм го набелязала а и имаме апартамент там) .. да си водя детето на градина , да ходя на работа... и така... наистина ме е страх от тази кра4ка но като ви 4ета постовете ми давате кутаж... мисля 4е с упорство и инат ше се справя...
УСПЕХ И МНОГО УСМИВКИ И НА ВАС МАМ4ЕТА
Каси, мен също ме убива това... но понякога си мисля, че ето така растат по-самостоятелни, по-независими, по-борбени...
А такива хора успяват в живота.
А такива хора успяват в живота.
и всеки божи ден си обещавам, че ще чистя по-малко и ще чета на детето повече, но пусто - и в кочина не се живее
и всеки божи ден си обещавам, че ще чистя по-малко и ще чета на детето повече, но пусто - и в кочина не се живее
Включвай го да ти помага... той е още малък, но скоро ще може да ти носи едно-друго... Моето диваче много обича да ми помага като простирам - носи ми дрехите от пералнята. Голям кеф е...
и аз си отглеждам детенцето сама. родители и БНД са в други градове. за 3 години съм я оставяла общо месец при майка ми и баща ми, но те са по-възрастни и много трудно се справят. и малката още плаче за мен, те се шашкат от това и по-скоро ме притесняват, отколкото помагат. имам гледачка, която идва много рядко,когато ми се наложи. сега ми се иска да замина някъде в чужбина за седмица, но май ще си я взема с мен 
Няколко дни се чудя какво точно да отговоря...Нещо от рода на "трудно"и в същото време без да звучи отчайващо.
Аз намерих приятелка, която ми стана "близка" (в кавички не е значението на думата, а факта, че не сме роднини)...При първа възможност се събирахме с децата...някак по-леко беше...
Едно е сигурно- ще се справиш, щото нямаш друг избор
Аз намерих приятелка, която ми стана "близка" (в кавички не е значението на думата, а факта, че не сме роднини)...При първа възможност се събирахме с децата...някак по-леко беше...
Едно е сигурно- ще се справиш, щото нямаш друг избор
Когато кажат "обичам те мамо" очите ми се изпълват със сълзи защото знам, че не съм им дала и половината от това което бих искала и заслужават и въпреки това аз съм центъра на тяхната вселена................
Моя проблем по-скоро е че те нямат с кой друг да общуват. Не стига, че времето което им отделям е супер минимум ами и е ограничено само с моето присъствие. Мирогледа на децата е страшно ограничен - учителката и мама. Опитвам се, но не мога да съм и чичо и леля и баба и дядо и братовчеди и .... Винаги има какво да се научи от друг човек а моите деца киснат и зомбясват пред телевизора когато ме няма - това ме убива
Сега им казах, че ще ги запиша на ккурсове по карате не за самия спорт, а за да са сред други деца и хора, да си намерят приятели с които да общуват, да се развият като личности.... Мног ми тежи на съвеста и в същото време съм благодарна на Господ, че са двечки и си правят компания.....
kiara, справяш се отлично! Едва ли има някоя от нас, която да не страда от подобни неща. И аз съм изпълнена с такива. Но дълбоко в себе си знам, че правя най-доброто, на което аз съм способна и то не е никак малко. Знам също, че ще продължавам да се старая, за да става все по-добре. Не е лесно- нито на мен, нито на детето ми. Съдба. Негова и моя. Наша ... Благодаря на Бога за всичко!
Добре си решила да ги запишеш някакъв спорт, заради контактите.
Прощавай, но не намирам забележката ти за уместна, още по-малко за полезна на някого тук.
Едва ли има някоя от нас, която да не страда от подобни неща. И аз съм изпълнена с такива. Но дълбоко в себе си знам, че правя най-доброто, на което аз съм способна и то не е никак малко. Знам също, че ще продължавам да се старая, за да става все по-добре. Не е лесно- нито на мен, нито на детето ми. Съдба. Негова и моя. Наша ... Благодаря на Бога за всичко!Добре си решила да ги запишеш някакъв спорт, заради контактите.
Доста раздразнителни хора има тук
Прощавай, но не намирам забележката ти за уместна, още по-малко за полезна на някого тук.
Здравейте на всички Мами!
Чета ви от много време, но реших и аз да се включа.
Няма по-прекрасно нещо на света, от това да си майка, казвам го за вас, който сте доста по-млади от мен!
Майка съм на 3 - дъщери / на 20, 15 и 5 год са/ и не зная каво е да разчитам на някой близък, че ще ми гледа, например-за 1 час детето, никога не ми се е случвало...../когато имах свекърва ми казваше "който има деца да си ги гледа"/
А от 4 години избрах пътя си да съм САМА, заживяхме при мама, а тя ми беше 4-тото дете, нуждаещо се от непрекъснат контрол и грижи /през климактериума й се отключи психично заболяване/. За съжаление преди 3месеца почина беше на легло и аз бях човека, който се грижеше за нея......./мир на праха й на по-хубаво място е/
И тогава, преди 4 години работех само аз, баща им пари не даваше/за да ме накаже, за да ми е трудно или за да ме накара да се върна при него...... не знам, но лишаваше наговите деца!!!!!!/сега получаваме 140лв на месец, иииииии направо забогатяхме:-)
Тааа какво спечелих:
- СПОКОЙСТВИЕ/няма ги вече скандалите и пиянските свади всяка вечер, няма кой да ме бие!
- ХАРМОНИЯ у дома - толкова ни е хубаво да сме си заедно!
- С В О Б О Д А - не знаех какво е това -17 години непрекъснат контрол и тормоз....можеше ли по-рано да си тръгна и да не раждам 3-то дете? - не се замислям.......
-ДУШЕВЕН МИР
-СЕБЕ СИ - не принадлежа на никого....
- и още мнооогоо.....
Ииии какво загубих:
-това, което загубих е нищожно спрямо това, което спечелих!!!!!
От къде тръгнах , и къде стигнах!:)
От 2 години голямата ми дъщеря работи и ни е по-лесно/ но сме такива прахоснички....!/
А за малката разчитам на каките!
Най-важното е НИКОГА да не се отчайвате и ВИНАГИ да имате кураж!
Имам си една приказка:
Човек никога не е сам, винаги може да разчита на Господ и на себе си!
Ако живота беше лесен, щеше ли да ни е интересен????
Чета ви от много време, но реших и аз да се включа.
Няма по-прекрасно нещо на света, от това да си майка, казвам го за вас, който сте доста по-млади от мен!
Майка съм на 3 - дъщери / на 20, 15 и 5 год са/ и не зная каво е да разчитам на някой близък, че ще ми гледа, например-за 1 час детето, никога не ми се е случвало...../когато имах свекърва ми казваше "който има деца да си ги гледа"/
А от 4 години избрах пътя си да съм САМА, заживяхме при мама, а тя ми беше 4-тото дете, нуждаещо се от непрекъснат контрол и грижи /през климактериума й се отключи психично заболяване/. За съжаление преди 3месеца почина беше на легло и аз бях човека, който се грижеше за нея......./мир на праха й на по-хубаво място е/
И тогава, преди 4 години работех само аз, баща им пари не даваше/за да ме накаже, за да ми е трудно или за да ме накара да се върна при него...... не знам, но лишаваше наговите деца!!!!!!/сега получаваме 140лв на месец, иииииии направо забогатяхме:-)
Тааа какво спечелих:
- СПОКОЙСТВИЕ/няма ги вече скандалите и пиянските свади всяка вечер, няма кой да ме бие
!- ХАРМОНИЯ у дома - толкова ни е хубаво да сме си заедно!
- С В О Б О Д А - не знаех какво е това -17 години непрекъснат контрол и тормоз....можеше ли по-рано да си тръгна и да не раждам 3-то дете? - не се замислям.......
-ДУШЕВЕН МИР
-СЕБЕ СИ - не принадлежа на никого....
- и още мнооогоо.....
Ииии какво загубих:
-това, което загубих е нищожно спрямо това, което спечелих!!!!!
От къде тръгнах , и къде стигнах!:)
От 2 години голямата ми дъщеря работи и ни е по-лесно/ но сме такива прахоснички....!/
А за малката разчитам на каките!
Най-важното е НИКОГА да не се отчайвате и ВИНАГИ да имате кураж!
Имам си една приказка:
Човек никога не е сам, винаги може да разчита на Господ и на себе си!
Ако живота беше лесен, щеше ли да ни е интересен????
/когато имах свекърва ми казваше "който има деца да си ги гледа"/
Щях да питам дане би майка ми да ти е била свекърва, но с оглед годините на децата няма начин да си била женена за брат ми Явно свекърва ти и майка ми са учили по един учебник Много ти благодаря, че се включи и ни окуражи.
Здравей, МИЛИАН..
Аз имам син на 3г и 4 м. С баща му много се обичаме, но той има др. семейство, което живее в чужбина и не си е идвало /жена-деца/ от 7 г. в БГ. Ние с таткото се познаваме от 6 г. Аз съм дете на разведени родители и зная, колко болка е имало в душата ми когато баща ми се ожени за вуйна ми и забрави за мен и брат ми, а се грижеше за своето момеч от 2-ри брак. Затова когато нашият татко ми каза, че държи децата му да не узнаят за мен и бебето, колкото и болно да ми стана се съгласих. На 35 г. родих. Цял живот все сама с грижи за майка и брат. И РЕШИХ ще родя това дете. време ми е . Ако тати иска да е с нас ОК. И той е с нас, но само по 3-4 дена на месец. Неможем да живеем заедно, аз се върнах в родния си град. Детето го пазим вече 3г. в тайна от всичките му приятели, познати, роднини. И като капак нашият тати, който е доста по възрастен от мен се разболя тежко - 2операции на сърце, кръв.язва, а миналата година и инфаркт. Затова аз съм човек и се грижа за него, поне допреди 6 м.защото все още не бях на работа. НО всъщност аз по 24 часа в денонощието съм с малкия. Майка ми го гледа само когато трябва да ходя по болници в Сф. с тати. Но в момента в който се прибера нямам почивка - на минутата бабата си тръгва а аз без капка почивка поемам си др. щафета. И така - тати - бебо - тати - бебо и за пари от тати не чакам защото е бил винаги човек с мен и детето. Разчитам си на заплатата. Роднините не помагат, а и детето е в "нелегалност". А колкото до социалните дори ми се изсмяха, че съм родила извънбрачно дете и за какво в тия времена, да съм му мислила. Така че моето малко слънце като ме гушне ми се стопля душата, но съм в постоянен стрес дали баща му ще е жив и защо в живота ми съм толкова добра а не мръсница да дам "Легалност" за детето ми и да кажа на целия свят че имам моето слънчице. Сигурно някой ще се чуди, защо се грижа за таткото и че пари не ми дава в момента, но това е др. история - казвам само трябва да има човещина. Преди той се грижешеза мен когато имах нужда и бях бедна, сега е важно да е само жив , той и детето пък дори и на разстояние един от друг....В този живот не можем да имаме всичко.
Аз имам син на 3г и 4 м. С баща му много се обичаме, но той има др. семейство, което живее в чужбина и не си е идвало /жена-деца/ от 7 г. в БГ. Ние с таткото се познаваме от 6 г. Аз съм дете на разведени родители и зная, колко болка е имало в душата ми когато баща ми се ожени за вуйна ми и забрави за мен и брат ми, а се грижеше за своето момеч от 2-ри брак. Затова когато нашият татко ми каза, че държи децата му да не узнаят за мен и бебето, колкото и болно да ми стана се съгласих. На 35 г. родих. Цял живот все сама с грижи за майка и брат. И РЕШИХ ще родя това дете. време ми е . Ако тати иска да е с нас ОК. И той е с нас, но само по 3-4 дена на месец. Неможем да живеем заедно, аз се върнах в родния си град. Детето го пазим вече 3г. в тайна от всичките му приятели, познати, роднини. И като капак нашият тати, който е доста по възрастен от мен се разболя тежко - 2операции на сърце, кръв.язва, а миналата година и инфаркт. Затова аз съм човек и се грижа за него, поне допреди 6 м.защото все още не бях на работа. НО всъщност аз по 24 часа в денонощието съм с малкия. Майка ми го гледа само когато трябва да ходя по болници в Сф. с тати. Но в момента в който се прибера нямам почивка - на минутата бабата си тръгва а аз без капка почивка поемам си др. щафета. И така - тати - бебо - тати - бебо и за пари от тати не чакам защото е бил винаги човек с мен и детето. Разчитам си на заплатата. Роднините не помагат, а и детето е в "нелегалност"
. А колкото до социалните дори ми се изсмяха, че съм родила извънбрачно дете и за какво в тия времена, да съм му мислила. Така че моето малко слънце като ме гушне ми се стопля душата, но съм в постоянен стрес дали баща му ще е жив и защо в живота ми съм толкова добра а не мръсница да дам "Легалност" за детето ми и да кажа на целия свят че имам моето слънчице. Сигурно някой ще се чуди, защо се грижа за таткото и че пари не ми дава в момента, но това е др. история - казвам само трябва да има човещина. Преди той се грижешеза мен когато имах нужда и бях бедна, сега е важно да е само жив , той и детето пък дори и на разстояние един от друг....В този живот не можем да имаме всичко.