Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте на всички...незнам дали най-подходящтото място за моя вапрос е в този форум,но ще съм Ви безкрайно благодарна, ако ми оговорите на вапроса ако можете и знаете нещо.
 Аз съм на 17 години.Живея в семейство,което много обичах и защитавах..не исках да разказвам за проблема си,за да не ги излагам....но вече не мога да издаржам...У нас непрекъснато ме подлагат на прихически тормоз....със страх се прибирам в къщи и незнам каква ще е поредната измислица....Винаги съм ги слушала за всичко и съм изпълнявала всичко.....Незнам какво става но семейството ми от няколко години не е същото-майка и татко непрекаснато се карат.баба с майка също....Аз искам да напусна дома си...имам къде да отида...Но незнам дали ако си тръгна могат да ме върнат пак у нас по насилствен път?Вие знаете ли нещо по въпроса?????
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Здравей,
Съжалявам, че трябва да изживяваш всичко това  Sad, но до 18 г. мисля, че ще те върнат при родителите ти.
Съветвам те да се обърнеш за помощ към Агенцията за закрила на детето, имат и Клуб “Тийнейджър” където можеш да получиш повече информация, а и да споделиш проблема си!
http://www.sacp.government.bg/but9_fr_set.htm - това е адреса им.
Успех
Цитирай

Пловдив

Мнения: 903
Здравей мило момиче!
Съжалявам за това което ти се случва, но според мен не е нужно да бягаш от дома. Изобщо бягството не е решение. Моят съвет е да събереш семейството си и да им кажеш как се чувстваш и какво изпитваш. Стигнете заедно до едно общо решение.
Цитирай

у нас

Мнения: 3 562
... Изобщо бягството не е решение....

Точно така. Послушай Ellypr и потърси помощ, но не бягай.
Успех.
Цитирай
Здравей мило момиче!
ако с нещо моята изтория би ти помогнала, ще се радвам. Искам само предварително да кажа, че се присъединявам към горните съвети и ти казвам НЕДЕЙ ДА БЯГАШ. Рано или късно ще си отново при семейството си. Казваш, че ги обичаш, тогава не им причинявай това което аз причиних на моите родители, а именно:
Бях на 15, тинейджърска възраст, в която мислех че всички са срещу мен и аз съм срещу всички. Бях се замесила в милиони гадости тук във ВТ, със семейството си изобщо не се разбирах. Постоянно се карахме, аз ги обиждах /но те никога не го направиха независимот от болката, която им причинявах/. Един ден нещата излязоха извън контрол и аз избягах. Събрах малко дрехи, малко храна и монети за телефон. Нямах пукнат лев. Отидох на магистралата за София и се ментанах на един автобус. Стигнах до Плевен, където имах доста приятели. те ми помогната, подслониха ме и пари ми дадоха. Аз не се обадих в къщи цели 3 дни, докато не видях снимката си в един вестник. Майка ми и баща ми ме бяха пуснали за национално издирване. Стомаха ме сви, започнах да плача, но връщане на зад нямаше. Обадих се... Заплашваха ме с наказания с поправителни домове, но аз казах, че ще се прибера само ако искат да поговорят с мен. Те все още не знаеха къде съм. И така след 7 дни, аз се прибрах.
Майка ми беше с побеляла коса, беше останала скелет, баша ми беше с подпухнало лице и едвам се държеше на крака. сега когато си връщам спомените плача..... Направих най-голямата грешка в живота си и дълбоко съжалява.
След 2 дни в които ме оставиха да с еуспокоя се събрахме цялото семйство и всеки каза какво го мъчи без да коментираме въпроса с бягството. Тогава родителите ми ми казаха, че е трябвало да  говорим, но начина по кйто предизвикахме този разговор беше ужасяващ.
Моля те недей да бягаш. каквито и да са ти родителите ти те те обичат и МНОГО ще страдат. Някой ден ще станеш майка и ще разбереш колко боли.
Последвай съвета на момичетата по-горе и говори със семейството си.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 160
Не бягай, мила. Така няма да решиш нищо. Напълно подкрепям мамите преди мен. Светът навън, без родителска подкрепа може да бъде много жесток. Замисли се добре, какво ще правиш сама на 17 години, без образование, без работа, без пари?  При кого ще отидеш? Има голяма опастност да попаднеш в мрежите на сутеньори, а още по-лошо и на търговци на жива плът. Това, че родителите ти са в постоянни дразги не означава, че не държат на теб. Обясни им чувствата си, положението в което те поставят, но спокойно, без излишни емоции. Животът е прекалено несигурен и напрегнат и обикновено дребни неща стават причина за сериозни скандали и безумни решения, за които съжаляваме обикновено. Но казана дума, хвърлен камък. Трудно се оправят нещата след това. Сигурна съм, че те обичат много, просто повлечени от проблемите на ежедневието са пропуснали да забележат, че ти си вече голяма и нещаг.та, които стават у вас не те отминават, а напротив, и ти си активен член на семейството и се товариш от всичко, което става между родителите ти. Моля те, говори с тях. newsm17 Не върши глупости, за да не си опропастиш живота. newsm70
Цитирай
Zdravei,
Spored men hich ne si malka veche. No izchakai  dokato stanesh na 18 i se mahni ot vas.Varinata e da otidesh da uchish v drug grad. ot tova po hubavo niama. Az ot 16 godishna giveia sama, zavurshih uspeshno i se otdelih.BUDI SILNA, AKO SI UMNA SHTE USPEESH.pogelavam ti mnogo kusmet i viarvai samo na sebe si.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
obi4am_te_mnogo  - само едно ще ти кажа:Където и да отидеш, никой няма да е по-добронамерено настроен към теб, от собствените ти близки! Опитай се да поговориш с тях, отколкото да бягаш! С бягство не се решават никакви проблеми  Naughty!
Успех ти желая  Smile
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
Обичам те много - и аз ще ти кажа - НЕ БЯГАЙ!!!
Само да ти споделя моя пример
Бях на 17. Родителите ми бяха вече от 3 години разведени.
Брат ми лека полека влизаще в пуберитета и наставаше един хаос у нас не ти е работа. Мама бачкаше по цял ден и вечер изморена и изнервена (сама се оправяше с всичко) не и беше  до нашите пуберитетски изпълнения
В един момент на мен ми падна пердето и както си стоях реших да избягам при баща ми. Приготвих си един сак с дрехи и чантата за училище, написах едно писмо на мама че я напускам щото ще се избием и е по добре да сме здрави но разделени и от сорта глупости.
Отидох при баща ми. Заявих му че оставам завинаги при него и тръгнах за училище, бях следобедна смяна.
Мама се прибрала от работа, видяла писмото, Какво е преживяла в тоя момент не знам. Дойде до гимназията да ме моли да се върна че правя глупости и такива ми ти нещица. Аз обаче нали съм говедо от класа реших че няма да се поддам на провокацията и и казах че ще живея с баша ми и няма какво да коментираме повече.
Тя си отиде с сълзи на очите. Аз вече нямам спомен дали съм се развълнувала от това или не, тъпа пуберитетска чутура съм била
Вечерта след часовете отивам при баща ми - тогава беше директор на кукления театър и все още в театъра. Аз там си и занесох сака. Той ме погледна сконфузено и ми заяви че ме може да носи отговориност за мен, че и без това съда ме е присъдил на майка ми и разни такива глупости от сорта. Едва ли не се беше насрал (да ме извините за израза) от шубе че трябва да се грижи за пуберитетката си.
Аз издивях. Грабнах си чантата и сака и тръгнах навън. Той ме гонеше и питаше къде отивам. Аз му казах че не му влиза в сметките.
Тогава той помоли една от актрисите да ме доведе до нас ако трябва насила.
Аз бях толкова огорчена от него, че се съгласих на жената да ме заведе до нас.
Няма да ви казвам колко се срамувах когато мама ме посрешна на вратата.
За пръв път тогава разбрах какво означава тя за мен и защо съда е решил да останем при нея (не че не ме питаха де и аз потвърдих тогава)
Разбрах че я обичам, че съм я наранила. Целия ми свят се срути и двете ревахме като деца прегърнати и клекнали на входната врата не помня колко време

Сега сме най добри приятелки с нея. Даже сряза пъпната връв на щерката

Мой съвет е ако не можеш да получиш подкрепа от горепосочените инстанции, да споделиш с някоя прителка дали не може да спиш у тях, но с изричното съгласие на нейните родители.
Една такава раздяла макар и за кратко може да освести доста взаимоотношенията ви и да помогне да се разрешат по бързо някои проблеми
Не губи надежда!
Ние сме зад гърба ти
Цитирай
zdraveite mnogo sam blagodarna na vsi4ki koito mi pisaha....EDNO GOLIAMO SARDECHNO BLAGODARIA na vsi4ki....
az ne se pritesnivam za pari i za dom...pari imam zashtoto rabotia kato s4etovoditelka v edna firma i mi pla6tat dobre...Imam si i priqtel s koito se poznavame ot deca a ot 4 godini sme gadjeta i imame seriozna vrazka...no zasega naistina niama da biagam..6te vidia kak 6te se razviqt ne6tata
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
 obi4am_te_mnogo - радвам се, че си оставаш у дома!  Love
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.