Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора

Sverige

Мнения: 2 212
Въпросът ми не е дали трябва да даваме външна изява или не на емоциите си - това всеки решава сам за себе си и се определя от темперамента на конкретния човек най-вече. Въпросът ми е, ако емоциите, чувствата и мислите ви са силни в дадена ситуация, трудно ги прикривате по принцип, но ситуацията ви задължава да го направите. Може би по-късно, със закъснение може да ги отприщите така да се каже, но в един конкретен момент трябва да ги замразите.
Например ви се плаче, тъжни сте, а ситуацията изисква да сте ведри и усмихнати...или обратното...просто във вас бушуват едни чувства и емоции, а на повърхността трябва да покажете коренно противоположните....
Има ли начин за справяне със ситуацията...всеки съвет или споделен опит ще ми е полезен...
Цитирай

home!sweet home!

Мнения: 505
Не подтискам емоциите си с изключение на страхът.
Цитирай


Мнения: 1 280
     И на мен ще ми е интересно да разбера начините. Изпадала съм в такива ситуации, но аз не мога да си контролирам емоциите. Личи ми от километри  Confused Само когато съм ядосана успявам да се прикрия май  Thinking
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Не подтискам емоциите си с изключение на страхът.

Е Естер пита само за моментите, когато наистина се налага. Представи си, че трябва да изнасяш доклад, да правиш презентация, вниманието да е насочено към теб. Да трябва да си на изпит, а някой да е починал или да сте скъсали с гаджето. Или други такива. За момент тр се сдръжиш, пък после се нареви колкото си искаш.

Нямам отговор аз - по възможност отивам в тоалетната или излизам за малко от стаята или помълчавам докато преглътна буцата, а и присъствието на хора наоколо е достатъчно да ме стегне малко и да ме разсее.
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Не подтискам емоциите си с изключение на страхът.

Пак казвам, и аз по принцип не ги подтискам, най-малкото, защото не умея. Но има ситуации, в които няма не мога, няма не искам, както се казва. Просто трябва да се справиш по някакъв начин, да стискаш зъби...какво се прави питам, как се стискат зъби...

Да, Дещо ме е разбрала точно.
Цитирай


Мнения: 3 805
 Изпадала съм и изпадам в подобни ситуации и сякаш не съм добър актьор. Най-често, когато ми се плаче и не искам да притеснявам близките си уж демонстрирам приповдигнато настроение обаче очите ме издават.
Цитирай

...au bord de la mer

Мнения: 1 121
Въобще не мога да сдържам емоциите си. Веднага всичко ми се изписва на лицето-тъга, ярост, радост-направо съм отворена книга за хората,които ме познават .
Цитирай

София

Мнения: 769
 Ех и аз бих искала да узная някоя универсална формула, която действа безотказно във всички ситуации. Понякога ми е много лесно да прикривам емоциите си, а друг път направо невъзможно. При мен зависи най-вече от конкретната ситуация и съответната емоция, която се налага да прикрия. Способността ми в това отношение е обратно пропорционална на важността на ситуацията.А емоциите, които ми е най-трудно да прикривам са : когато съм разстроена и ми иде всеки момент да ревна, почти няма сила, която да ме удържи и гнева от някоя несправедливост.
Цитирай

София

Мнения: 2 779
Тялото прави това, което му казва мозъкът.
Има и обратна зависимост.
Ако се усмихнеш насила, в началото е трудно, но в следващия момент мозъкът реагира на гримасата и я приема за истина. И става весело.
Аналогично е и с тъгата.
А ако трябва да изглеждате съсредоточени и мислещи, е тогава - като Джоуи - математически изчисления наум Mr. Green
Цитирай


Мнения: 433
Обикновено се справям лесно, защото съм студена и резервирана по характер.


Но ако е нещо, което усещам, че е над възможностите ми:

Тренирам пред огледалото.

Изигравам нужната роля предварително, вкъщи, сама - или реално, или чрез въображение. Как казвам нещо, правя нещо по нужния начин.

Имам си и един леко брутален метод за крайни случаи - когато си пред разпадане. Едно хубаво, силно самоощипване по кожата от вътрешната страна на ръката под лакътя действа наистина много "освежаващо". Физическата болка разгонва всичко друго. Поне при мен. Това едва ли някой психолог би го одобрил, де.

Всъщност не ми се струва, че един наистина чувствителен човек би успял да се прикрива успешно. Гледай да не пиеш кафе и други възбуждащи напитки, пий една валериана и каквото сабя покаже. Май не съм ти от помощ, ама...
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 449
Обикновено се справям лесно, защото съм студена и резервирана по характер.


Но ако е нещо, което усещам, че е над възможностите ми:

Тренирам пред огледалото.

Изигравам нужната роля предварително, вкъщи, сама - или реално, или чрез въображение. Как казвам нещо, правя нещо по нужния начин.

Имам си и един леко брутален метод за крайни случаи - когато си пред разпадане. Едно хубаво, силно самоощипване по кожата от вътрешната страна на ръката под лакътя действа наистина много "освежаващо". Физическата болка разгонва всичко друго. Поне при мен. Това едва ли някой психолог би го одобрил, де.

Всъщност не ми се струва, че един наистина чувствителен човек би успял да се прикрива успешно. Гледай да не пиеш кафе и други възбуждащи напитки, пий една валериана и каквото сабя покаже.


вярно е, става също като силно си забиеш нокътя на кутрето в дланта. другото е силна музика в слушалките, но не винаги е приложимо или да се средоточиш в нещо несъществено ...
а иначе или ставам за артист или не могат да ме усетят.
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 860
Според мен всичко това е въпрос на житейски опит и самодисциплина. Когато сме млади трудно се овладяваме, но с годините човек се научава да си контролира емоциите. Обикновено от прекалената проява на емоция няма никаква полза. Човек бива преценяван като вятърничав и изглежда несериозно в очите на околните. Излишната проява на емоционалност не е белег за откритост на характера или на честност във всички случаи на общуване, а и с годините става смешна неспособността за самоконтрол. Пък и хората са казали "Нищо прекалено!". Справям се вътрешно и не давам изява на емоциите си когато не е необходимо или би ми попречило.
Цитирай


Мнения: 341
Не подтискам емоциите си с изключение на страхът.

Е Естер пита само за моментите, когато наистина се налага...

Веднъж ми се наложи да отида на зъболекар.
Той посегна към зъба и емоцията ми ме накара да стисна силно зъби.
Но я подтиснах  Laughing

Иначе - повечето зависи от темперамента.
Ако не можеш да пазиш самообладание, в един момент започваш да си вярваш, че и не искаш.

Цитирай

Stara Zagora

Мнения: 1 447
Въобще не мога да сдържам емоциите си. Веднага всичко ми се изписва на лицето-тъга, ярост, радост-направо съм отворена книга за хората,които ме познават .
Аз също никък не умея да се прикривам
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Показвам си емоциите пред близките хора, пред други ги скривам. Дори не ми трябват техники за справяне, просто го умея. Единствено гнева и възмущението не прикривам добре, но тъгата и радостта са ми скъпи и ги пазя.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора