Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте!

Съвсем скоро открих този форум и много му се зарадвах…
Моята история е дълга и няма да ви отегчавам с подробности, ще се опитам да бъда възможно кратка, но сигурно няма да успея съвсем... Имам двама сина, и двамата са родени в Германия, защото тогава живеехме там (следвахме, работихме и т.н.). В България сме отново от 1 година. В момента не планираме трето дете, но не го изключваме за в бъдеще, и ако някога се случи, ще го приемем с благодарност и огромна радост. Но това, което много ме измъчва при мисълта за евентуално трето раждане, е фактът, че и двете ми деца са родени със секцио. Нито една от двете операции не беше планирана. Първото раждане започна нормално, но след дълги часове на доста неефективни контракции (подпомагани със система) и след като се появиха съмнения в тоновете на бебето, се взе решение за секцио (при около 6 см разкритие, достигнати след 10 часа активни и твърде болезнени контракции!). Аз бях твърде млада и неподготвена (бях посещавала курсове за подготовка за раждане, разбира се, но там рядко се споменаваше за секцио, а и в тези редки случаи аз наивно си мислех “едва ли ще се случи на мен”, както със сигурност си мислят повечето бъдещи майки през първата си бременност...). Така че нищо чудно, че всичко свърши така – лекарите там са по-скоро предпазливи и предпочитат да се презастраховат в подобни случаи и да действат “на сигурно” (т.е. да извадят ножа), а пък аз не бях подготвена да споря с тях....В последствие съм склонна да мисля, че секциото не беше единственият възможен изход на това раждане – прегледах протоколите от болницата, изчетох доста по темата и стигнах до извода, че причината за”липсата на прогрес” е била най-вероятно в неблагоприятната позиция на бебето: било е с лице обърнато към корема ми, а не към гърба ми, не знам как е терминът на български...и при това положение му е било трудно да се намести в таза ми и да предизвика разкритието. Но това в никакъв случай не означава неизбежно секцио.... Както и да е, родих едно прекрасно здраво момченце и не бях кой знае колко депресирана от факта, че се роди по този начин. Знаех, че при следващото раждане всичко е възможно и вярвах, че тогава няма да се повторят тези неблагоприятни условия и ще успея да  родя нормално. ... Когато решихме че е време за второ бебе, всичко се разви по напълно неочакван начин. Не успях да забременея доста време, и когато това най-после се случи, бях токлова безмерно щастлива, че изобщо не ми беше до грижи относно как ще се роди бебето и съответно отново не бях достатъчно добре подготвена...Макар че този път се бях погрижила раждането да се ръководи от определена акушерка и доктор (а не които се случат на смяна),  които ме подкрепяха в желанието ми да избегна повторно секцио и имаха опит в подобни раждания. Но за лош късмет, когато започна раждането (междувпорчем точно както и първото, започна с изтичане на водите...), и двамата не можаха да бъдат с мен – докторът беше на конгрес в друг град, а акушерката беше от 36 часа на крак (две поредни раждания преди мен) и имаше нужда от малко почивка. И така, отново попаднах в ръцете на напълно случайни хора, които се оказаха не особено кооперативни относно моето желание за нормално раждане. Този път бебето беше високо в таза, и след около 4 часа активни контракции не беше мръднало и милиметър, разкритието беше все така 2-3 см...и докторът каза “Няма смисъл”. И така ме клъцнаха за втори път. Впоследствие се оказа, че главата му е била доста голяма (37 см), не че такава глава не може да мине, но те ми сложиха диагноза “относително несъотвествие” (между главата на бебето и таза на майката),  което е често срещана причина за секцио (друг е въпросът доколко е разумна). И така, отново имах едно прекрасно здраво момченце, но този път психическата рана беше доста по-дълбока от раната в корема ми.  И тя още не е зараснала, и зная, че никога няма да зарасне, освен ако може би някой ден имам щастието да родя още едно прекрасно здраво момченце (или момиченце)! Имам предвид да го РОДЯ, а  не да бъде извадено от корема ми.
И така, след второто ми секцио вече се задълбах наистина сериозно в темата VBAC (вагинално раждане след секцио), и открих, че това е напълно оправдан и допустим  метод, широко прилаган навсякъде по света, който разбира се има и своите противници (най-вече сред докторите, не толкова сред акушерките...). Темата е най-горещо дискутирана в САЩ, защото там процентът на оперативни раждания е достигнал такива висоти, че ако продължават така скоро ще се ражда само оперативно....
Както и да е, интересува ме има ли някой тук опит в тази насока – какво е отношението на българските доктори и акушерки към тази алтернатива, дали все още важи старото правило “веднъж секцио – винаги секцио”, или е възможно да се намери и някой привърженик на VBAC?
Ето че се получи доста дълго, за което се извинявам, но ако някой е имал търпението да го изчете и има какво да сподели по темата (независимо дали е във връзка с моето конкретно питане, или просто с темата за психическото състояние след нежелано и неочаквано секцио),   ужасно ще се радвам!
A
Цитирай

Overijse, Belgie

Мнения: 976
Първо да кажа - аз родих нормално. Не знам как се чувстваш след непланирано секцио, но си мисля, че не може да си ПО-МАЛКО майка, само защото си родила оперативно!!! Радвай се на дечицата си и , дай Боже, да имате и трето дете, което да се роди по естествен  начин  Very Happy

Доколкото знам, в България след секцио се ражда пак със секцио. Това са наблюденията ми в РО Габрово. Нека мамите от другите градове споделят техните мнения.
Цитирай

София

Мнения: 714
Моята братовчедка роди така- първото-секцио, второто- нормално. Разликата на децата е 13 год.
Цитирай


Мнения: 26 188
ЕТ е имала нормално раждане след 2 секции, тук е разказа й.
Мен ако питаш не ти трябва нормално след 2 операции  newsm78
Цитирай

London

Мнения: 823
И аз ще ти дам един пример - на мъжа ми леля му е родила дщеря си секцио, а сина си след това нормално. Разликата във възрастта на децата е 10 години.
Цитирай

София

Мнения: 2 954
Имаш две, убедена съм, прекрасни деца. Как си ги родила не е важно, въпреки всички приказки, които можеш да чуеш, а често и да прочетеш из форумите.
Първото ми секцио беше направено изключително травмиращо и дълго време изпитвах сходни на твоите чувства. С две думи - разочарование и вина. Подробности не ми се пишат сега, защото се радвам, че най-сетне мога да изпитвам единствено насмешка към медиците, които успяха да ми съчинят първото секцио, но път не успяха да свършат добре работата си. Мина много време докато се реша да имам второ дете. За съжаление  тогава наистина се наложи секцио въпреки надеждите, които хранех, подобно на теб, да родя по естествен път. При второто секцио имах късмета с мен да се отнасят чудесно, а и аз да се възстановя за буквално два дни. Тогава си дадох сметка, че въпросно чувство на вина идва от факта, че с мен не се бяха отнесли добре първия път - като започнеш от лекарката с която имах уговорка, минеш през сърдитите на света акушерки и свършиш с чистачката, която дебне да грабне първа празното шише от минерална вода. Бях шокирана и неподготвена, че такива неща се случват в родилните отделения, а и тогавашният ми вид на тийнейджър, явно ме правеше лесна жертва. Шестте дни и нощи, които прекарах в Тина Киркова обогатиха много житейския ми опит, макар и това да не беше желано от мен  Laughing
Убедена съм, че чувствата, които изпитваш са провокирани от външен за теб фактор. Съветът, който мога да ти дам е да опиташ да го откриеш и игнорираш. Знам, че това ти звучи много общо, вероятно и невалидно за теб, така би ми звучало и на мен преди година и само заради това си позволих да напиша горното.
Ако мога да съм ти от полза пиши ми на ЛС. Ще се радвам, ако мога да помогна на всеки, който се опитва да преодолее подобни мисли.
Цитирай

София

Мнения: 208
И аз като теб бях много ентусиазирана за естествено раждане. То не беше подготовка, не беше чудо, но накрая приключихме със секцио Crying or Very sad Въпреки пълното разкритие до което достигнах, главата на бебето така и не можа да мине през тазовата ми кост. Бях много разочарована от себе си най-вече, но ми мина за 5-6 часа. След някоя и друга година и ние имаме желание за второ детенце и мисля изобщо да не се мъча 10 часа да достигна до пълно разкритие, за да ме резнат накрая отново, а направо като започнат контракциите да последва веднага секциото.
Иначе по темата мисля, че тук докторите като цяло не са против VbaC. Дори познавам една мама, която уж отишла за второ секцио, но небеизвестната д-р Жекова от Окръжна болница до последно я е мъчила за нормално раждане и е успяла!
Когато отидох на преглед на гинеколог след раждането ми и го попитах, какво би се случило с мен и бебето ми, което явно не можеше да излезе по никакъв естествен начин, ако живеех в друго време и място, където секциото не е било опция и той ми каза нещо, което първоначално не разбрах "едно време просто не е имало статистика на патологията"...........
« Последна редакция: пн, 30 май 2005, 10:01 от anicat »
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 439
Първото ми раждане беше нормално, но при второто се наложи секцио по спешност. Сега чакам трето детенце и много искам да си родя нормално, минали са 3 години от операцията. Докторите ми казват, че ако висчко е наред и няма усложнения, ще се пробваме  Praynig
поздрави
Цитирай


Мнения: 9
Според мен на преден план би трябвало да стои не психологическото състояние и намерения на майката, а здравето на бебето.Предполагам, че всяка майка би искала  след 9 месеца очакване, след часове родлни болки да изпита великото чувство да гушне току-що родилото се бебе! За мое голямо съжаление и аз не успях да изпитам това чувство, но все пак най-важното е, че бебето ми се роди живо и здраво!В 8-ия месец невролози ме посъветваха, за "щадящо раждане". Имах правото сама да избера начина на раждане и се реших за секцио. Не можех да допусна мисълта да се случи нещо на бебето по време на раждането. А второто си дете бих искала да го РОДЯ, но често лекарите се оправдават със сраствания на маточните тъкани,което е логично, но не знам в каква степен може наистина да усложни раждането..
Цитирай

София

Мнения: 1 618
Аз имам едно секцио, което се наложи по спешност, но не се чувствам по-недостойна майка.
Бременна съм и въобще нямам желание да пробвам с нормално и затова ще се уговоря с лекар пак за секцио. Просто не искам да рискувам или да получа пълно разкритие и да се окаже, че нещо се е закучило и отново ще трябва да ме режат, айде нямам нужда от 2 в 1.
Рязана веднъж отгоре, а после отдолу, хемороиди, изпускане на урина... не благодаря.
Цитирай

София

Мнения: 162
Аз също  "родих" с непланирано секцио. Много ми се искаше да родя нормално, но така се наложи и не спорих - отидох с високо кръвно 3 седмици преди термина, тоновете на бебето бяха зле и спешно в операционната. После дълго време не можех да кажа родих дете, а казвах извадиха ми го. Все още ми липсва чувството, че съм РОДИЛА, но поне детето е живо и го имам.  Моето проучване по въпроса за следвачо раждане сочи - както се наложи, в зависимост от ситуацията. Е, зависи и на какъв лекър ще попаднеш.
Цитирай

София

Мнения: 780
Аз пък си родих планирано секцио като пич Blush Щастлива съм, че всичко с бебо и мен си беше наред Smile Но ти щом така ги чувстваш нещата - пробвай и вагиналното раждане...там не съм наясно, но би трябвало все някой компетентен доФтор да те подкрепи Laughing Желая ти  прекрасно трето детенце, когато му дойде времето и ЛЕКО раждане, независимо по кой метод Wink
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 487
Не разбирам защо чувстваш вина,след като си родила две здрави дечица?Второто детенце родих преждевременно и ако бях настоявала за секцио,щях да избегна поне един от факторите ,заради които то се роди с увреждане.За третото много се колебаех как да родя,защото винаги съм била За нормално раждане и с моя лекар стигнахме до решението-нормално раждане,само ако е в девети месец и при най-малка опастност за детето- минаваме на вариант секцио!Ти си една пълноценна майка като всички останали,независимо от начина по който си родила.Тук,в България секциото е предпочитано от майките,предполагам заради страха от болка,но това си е техен избор.
Цитирай


Мнения: 26 188
.........Тук,в България секциото е предпочитано от майките,предполагам заради страха от болка,но това си е техен избор.

Моето беше по спешност, но следващото ще е по желание, без никакво съмнение. Няма връзка със страха от болка, просто съм убедена, че е по-безопасния начин за бебето.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.