Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора

Варна

Мнения: 148
Здравейте! Направо е кошмар това неговото държане, не издържам вече! На 2г и половина е и откакто е започнал да общува с деца, винаги е проявявал едновременно и интерес и агресия към тях. Пуснах го на ясла, за да се научи да общува нормално и там няма никакви проблеми, никога не са се оплаквали от него.
Не знам какво да правя, аз по принцип май много не се справям с него- не ме слуша, гевези се , тръшка се, вика, мен също постоянно посяга да ме удря. Ужасно е това, че не може да си играе нормално с децата.  Всеки ден има по някое детенце разплакано от него и аз го прибирам в къщи, наказвам, обяснявам, всичко, което съм се сетила съм направила, без абсолютно никакъв резултат. Не знам какво да правя. Някой, ако може да ми даде някакъв съвет, ще съм му много благодарана.
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
4естно казано-криза на възрастта,при мен голямата хапеше-без да са я предизвикали с нещо-просто така както си играеше с детето и изведнъж се 4ува адски писък,от горкото ухапано детенце- и така  по ред,,нищо не помогна,нито говорене,нито наказания-просто с времето отминава
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 084
Трябва да вземеш някакви мерки. Не го води да си играе с познатите деца като наказание. Можеш да му обясниш, че се държи лошо с тях, всеки ден разплаква детенце и затова няма да го водиш да играе с тях като наказание. Дъщеря ми като беше малка имаше такова дете, което беше агресивно и майките много се притесняваха когато го доведат при децата. Майката спря да го води при другарчетата от блока. След известно време детето спря да се държи агресивно към децата и отново си играят заедно и до днес.
Цитирай

София

Мнения: 1 745
Нормален етап, през който минават доста деца. Бъди търпелива, говори му, възпирай го, но внимавай като му се караш - да не е пред другите деца, за да не чувства унижен, защото се получава обратен ефект. Дръпни го настрана  и си му се скарай насаме.
Цитирай

София

Мнения: 1 771
Чета една книга която се казва "Грижа за детското сърце"
Във нея автора казва, че е много важно преди да се направи каквото и да било да се говори, обяснява и пак много да се говори и обяснява на децата и след това да се наказват по какъвто и да е начин.
Не е лесно да се намери начин да се стигне до детското сърце, но не е невъзможно.
Не трябва да му позволяваш да бие, а теб.
Моя син имаше такъв период, казвах му, че мама, а и никой друг не се бие нито децата, нито никой. Казвах няколко пъти, обяснявах, че мама наказва когато той не е послушен и, че има правила които трябва да спазва и мама спазва определени правила. Обяснявах защо са правилата, законите и т.н. все в този дух и накрая го шляпах, като му обяснявах, че когато не се спазват правилата има наказание.
Казвах, че мама е тази която се грижи за него и той трябва да я слуша защото знае кое е най добро за него и т.н. и т.н.
Успех ви желая.
Цитирай


Мнения: 361
братовчедка ми като малка удряше, хапеше /чак месо откъсваше/, плюеше, скубеше и т.н. другите деца- беше някакъв кошмар и нищо не помагаше. после, като порасна, стана много кротка и добра, така че това явно е някакъв период, който ще премине все някога. дано това да те успокои поне малко.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 060
Моето момче беше също много зле.
Малко преди да стане на две до малко преди да стане на три.
Гледала съм го постоянно, не нападаше без причина, но ако някой му навлезеше в територията си изпатваше здраво.
Постоянно съм треперила.
Най-приятния момент беше когато един ден едно момиченце, по-малко, го приближи и му взе изневиделица играчката, с която се беше заиграл чудесно, при което аз си знаех какво следва и за части от секундата бях на мястото на произшествието.
При което той се обърна и ми каза
"спокойно, мамо, аз съм голям батко, няма да я ударя"
и от този ден не удари никой повече
смея да твърдя, че това беше от най-щастливите ми
Кой каквото иска да говори, за мен се израства
« Последна редакция: чт, 08 май 2008, 09:00 от Каспър »
Цитирай

София

Мнения: 3 394
Имам една позната - детето(момиченце) беше същото.
Майка се беше видяла в чудо и я заведе на лекар(психолог, стига да не бъркам).
Като обяснила какъв е проблема и човекът я погледал, погледал и й казал - госпожо сигурна ли сте, че не сте дошла Вие за преглед?!

Израства се, предполагам с много обяснения се помага на процеса.
Цитирай

Густо майна филибето,слънце грее от небето

Мнения: 1 645
Ние също минахме през това.
Сега пак го има, но само ако някой навлезе в "територията",или го удари..........
Започна някъде около 2 годишна възраст.
Не съм го оставяла и за секунда сам,когато излезем вънка при децата.
Никога не съм си пиела спокойно кафето,дори и мъжо да е с нас.
Винаги бях на тръни.Сега поне не дърпа и не взима чуждите играчки - което беше някаква мания при него.Слава богу отмина.
Вече е на 4 години, и доста поолегна в това отношение.
Въпреки това,никога не мога да се отпусна когато сме вънка.
Цитирай


Мнения: 1 488
И аз знам едно такова дете. Още откакто проходи е такова. Моето е по-голямо, но го е страх от него. И го избягваме всякак. Последния сблъсък беше преди седмица, когато се засякохме. Взе му едната кола и не я дава. Баща му се намеси, но то не пуска. От дърпане, колата се счупи. Аз я прибрах и да замажа положението казах, че ще я ремонтирам и тогава ще играят с нея. И онова почна да се тръшка по земята. Да сумти. Обикаля около нас и когато сина ми е с гръб отива и го блъска. Смая ме тази отмъстителност.
После успя да вземе и другата ни количка. Поигра с нея, а аз започнах да успокоявам моя син и му казах- нака поиграе и ще ти я върне. Обаче когато майката на детето поиска да я върне, то  със всичка сила я удари в земята и тя се счупи. Нямам думи. Решила съм вече да говоря с родителите. Ние ще го избягваме-добре. Но рано или късно, то ще тръгне на градина,в училище и ако се държи така, всички ще го избягват.
Не смятам, че без сериозна и правилна намеса това държание ще се израсте!
Не му позволявай да удря.
Цитирай


Мнения: 1 797
Продължавай да обясняваш, че така не се прави и го прибирай в къщи всеки път след подобна проява.Обяснявай на сина си, че когато удари другото дете ще го заболи, ще е тъжно и ще се разплаче, че така няма да му останат приятели и никой няма да иска да си играе с него.Когато удари теб му дай ясно да разбере, че тази му постъпка те е огорчила много.
Освен това стой неотлъчно до детето си, когато сте навън, за да можеш навреме да реагираш и предотвратяваш проявите му на агресия към другите деца.
Търпението, вниманието и многото обяснения все някога ще дадат ефект.
Цитирай

Асеновград

Мнения: 1 025
Продължавай да обясняваш, че така не се прави и го прибирай в къщи всеки път след подобна проява.Обяснявай на сина си, че когато удари другото дете ще го заболи, ще е тъжно и ще се разплаче, че така няма да му останат приятели и никой няма да иска да си играе с него.Когато удари теб му дай ясно да разбере, че тази му постъпка те е огорчила много.
Освен това стой неотлъчно до детето си, когато сте навън, за да можеш навреме да реагираш и предотвратяваш проявите му на агресия към другите деца.
Търпението, вниманието и многото обяснения все някога ще дадат ефект.
Peace
Цитирай


Мнения: 2 415
Много е трудно справянето с този проблем и става с търпение , настояване и чакане детето да започне да разбира повече.При нас нещата се подобриха на 3 и половина в детската градина вече, в яслата бяхме зле.Особено хапането беше ужас, включително и мен и госпожите е хапал. Не остава за винаги това поведение, така, че успокой се. Peace
Цитирай

Варна

Мнения: 148
Благодаря ви за съвтите, дано да премине този период и дано да е по-скоро, че нерви нямам вече. Обяснявала съм много, всеки път обяснявам, никакъв ефект. Без причина ги напада определени деца, като ги види и започва да пищи и хуква към тях и те горките веднага побягват, защото знаят какво следва.  Не знам дали да не се обърна към психолог, вече съм ходила веднъж, но нямяше ефект и нещо изгубих вяра, че могже да помогне.
Цитирай


Мнения: 2 415
Не знам дали да не се обърна към психолог, вече съм ходила веднъж, но нямаше ефект и нещо изгубих вяра, че може да помогне.
На 2 и половина психолог няма как да ти помогне, много е рано.
Аз съм го водила на тази възраст по препоръка на педиатъра ни на детски невролог и психиатър (такава беше специалността на лекарката комбинирана), но ние имахме и проблем с говора и за това. Ако при вас няма други проблеми , с възрастта най вероятно ще отшуми от само себе си,Като започне да разбира повече и се поддава на уговорки по лесно и приема съвети, залъгване, такива работи.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора