Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора


Мнения: 286
Дълго мислих, преди да пусна тази тема. Може би година, може би две. За да я пусна в ефир ме провокира темата за малтретираното дете. Не се наемам да съдя кой прав, кой крив защото не съм гледала предаването, пък и истината винаги е някъде по средата. Не съм съгласна обаче с една съфорумка, която пише, че само в България се потупват децата. В смисъл такъв го казвам, че ако смятаме че децата на чужденците са кротки просто от само себе си , се лъжем. Публична тайна е, че в САЩ, Германия - за тях поне знам, на проблемните деца се дават медикаменти и от тях кротват. Кое нанася по-голяма вреда - да го тупнеш два пъти по дупето или да му даваш психотропни лекарства? Всеки решава сам.
Но не затова исках да пиша. Аз съм против разсиновяването като процедура или с други думи казано, ако зависеше от мен бих премахнала тази възможност от Закона. Тогава може би хората, които не са готови за осиновяване няма да предприемат тази стъпка или пък могат например да станат приемно семейство. След като след акта на осиновяване, нас ни  вписват в свидетелствата за раждане на децата ни като родители, значи ние вече сме равни като права и задължения с рождените родители. Те да не би да се отказват от децата си и да ги връщат в родилния дом, когато възникнат сериозни проблеми?
Защо при нас да я има тази възможност? Вратичка за отстъпление? Не е нужна! Ако човек тръгва с такава нагласа към осиновяване, с голям процент мисията му е обречена на провал.
Кое ни дава право да си играем с детските души? Взел, поиграл си, не се получило и хайде обратно.
Не мисля, че за такова дете е било добре да има за кратко време семейство и после да го изгуби.
Накратко казано - какво мислите вие по въпроса? Може би аз греша някъде?
Цитирай

София

Мнения: 9 296
Аз първо да кажа, че не съм за разосиновяването, но:
1. Не вярвам, че много от осиновителите се замислят за разосиновяване преди да осиновят и ако някой не иска да бъде родител на дадено дете, до колко е добре да го задължава законът да му бъде родител - в такъв случай не е ли по-добре да се търсят други варианти за настаняване на детето, отколкото задължително да остава при осиновителите си, независимо че е тормозено системно? Приемната грижа също не е добро решение, защото е далеч по-лесно да върнеш детето, а аз принципно съм против това взимане-връщане на децата.
2. Искаме да сме като всички родители - да, биологичните родители не връщат детето в родилното - те го оставят в дом.
Тук пак идва обучението и мотивацията на осиновителите, което е ролята на социалните...
Цитирай


Мнения: 286
Аз първо да кажа, че не съм за разосиновяването, но:
1. Не вярвам, че много от осиновителите се замислят за разосиновяване преди да осиновят и ако някой не иска да бъде родител на дадено дете, до колко е добре да го задължава законът да му бъде родител - в такъв случай не е ли по-добре да се търсят други варианти за настаняване на детето, отколкото задължително да остава при осиновителите си, независимо че е тормозено системно? Приемната грижа също не е добро решение, защото е далеч по-лесно да върнеш детето, а аз принципно съм против това взимане-връщане на децата.
2. Искаме да сме като всички родители - да, биологичните родители не връщат детето в родилното - те го оставят в дом.
Тук пак идва обучението и мотивацията на осиновителите, което е ролята на социалните...
по т.1 Ето пак говорим за "осиновители"... Аз винаги съм казвала и пак ще повторя, че ние сме осиновители само докато тече процесът на осиновяване. После сме просто родители! Нали не искаме обществото да гледа на нашите деца като на различни от другите?! А ние самите не можем да избягаме от клишетата.
по т.2 за това, че биологичните родители си оставят в дом децата: за кои родители става дума? И за какъв процент от биологичните родители?
За приемната грижа какво да кажа - аз също принципно съм против заради връщанията, но съм убедена, че за в бъдеще много вероятно да минем към американската система в която детето до безкрайност се насърчава биологичния родител да си гледа детето, а при невъзможност, то ходи насам-натам по приемни семейства.
Цитирай

София

Мнения: 9 296
Бонита, не случайно използвах думата осиновител. Но и както казах и аз - не искаме да бъдем по-различни от останалите родители, но останалите родители оставят децата си.
Принципно е много трудно да разосиновиш детето си. Много по-трудно от това да го родиш и да го оставиш в дом. Искаме равнопоставеност - тук пак няма равнопоставеност. И ако социалните си вършеха добре работата, изобщо нямаше да се стига до разосиновяване. Защото Дар някъде го беше казала - много е лесно да заобичаш едно бебе, неистово нуждаещо се от теб, трудно е да вземеш дете на 2-3-4-5 и повече години и да преминеш заедно с него периода на адаптация, периодът в която то неистово те провокира и по всякакъв начин те кара да мислиш, че не иска точно ти да му бъдеш майка. И ако всички сложим ръка на сърцето си, колко от нас няма да си признаят, че поне веднъж не сме си мислили - каква грешка направих, не съм подготвена, дали нямаше да е по-добре да не го бях взимала? Но нито една от нас не го е върнала.
Така, както има лоши биологични родители, така има и лоши осиновители - родители. Няма как при сегашната система на проучване да избягаш от това. И когато неподходящите хора се съберат с неподходящото дете... според мен е по-добре детето да не расте в среда, в която го малтретиран - било то психически или физически. Не е нужно детето да има семейство на всяка цена.
« Последна редакция: чт, 08 май 2008, 15:42 от Фоксче »
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Ужасно е наистина да осиновиш дете и като не се справиш, трудно ти е или друга причина изникне хоп-да го върнеш обратно в дома. Но Фоксче е права, има я и другата страна, малтретирано дете и тогава наистина разсиновяването може да е единствената спасителна лодка на това дете.
Според мен разковничето е в добра социална политика, в обучени добре и опитни социални работници в тази сфера, които съвестно да си вършат работата и мисля адски важно е да се минава през психиатри и психолози на няколко тура и те да са наистина с богат опит и кадърни. Това би свело до минимум ужасните случки, които чуваме по тв, пресата и радиото и разсиновяванията, тъй като дори теоретично не е възможно да се избегнат пропуските и грешките на 100%. Един опитен, кадърен и емоционално и морално ангажиран соц.работник и психолог би разпознал социопата зад маската му или нестабилните психически хора или недостатъчно мотивираните и т.н. и т.н.
Цитирай

София

Мнения: 533
За съжаление в трите предвидени срещи, в които в повечето отдели за "Закрила на детето" се случва реално т.нар. кандидат-осиновително проучване, невинаги можеш да разпознаеш истинската мотивация и истината зад маските...

Три срещи, в които хората знаят какво се очаква от тях, знаят, че подлежат на одобряване, стремят се да се представят в желаната светлина.

Кандидат-осиновителите сега се оплакват от тромавата процедура по осиновяване и "проучването", а какво остава, ако са повече от 3 срещи, от повечко часове и с по-дълбоко навлизане в обсъжданите теми Smile
Цитирай

София

Мнения: 9 296
Кандидат-осиновителите сега се оплакват от тромавата процедура по осиновяване и "проучването", а какво остава, ако са повече от 3 срещи, от повечко часове и с по-дълбоко навлизане в обсъжданите теми Smile
Ами аз ще пиша малко не по темата, моля авторът да ме извини, но тази "тромава процедура" много ме ядосва. Да влезне човек в Проблемно забременяване - теми след теми, как се чака по година за първичен преглед при специалист по стерилитет, после чакат с години, правейки по няколко АРТ процедури и когато нещата се изчерпят решават да осиновяват. И тогава, виждаш ли, процедурата била тромава, защото искаме дете веднага - чакали сме толкова дълго, искаме го веднага. Не е тромава процедурата, а тези три срещи изобщо не са достатъчни. Знам, че социалните нямат достатъчен ресурс, за да направят проучването като хората - един социален работник освен с осиновителите се занимава с още хиляди неща, които са доста по-важни и тежки, колко психолога има в един отдел? Предполагам един, който се занимава с всички случаи в отдела. Това предполага проучване проформа за съжаление. И това не е насочено срещу социалните, а срещу системата.
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Фоксче smile3501,
подкрепям напълно. Не че искам да критикувам някого, нормално е, всеки иска собствена рожба и се подлага на ужасни изпитания за да го постигне, има търпение и мотивация за това с години, понякога и 10, но на фона на този стоицизъм не мога да оправдая нетърпението когато очаква да осинови. Би трябвало процедурата освен да е с обучени и опитни социални и психолози, да бъде и доста по-обстойна и изненадваща. Вярно е, че когато го няма ефекта на неочакваното посещение, всеки се подготвя, подрежда домът си, облича се както се харесва, държи се възможно най-подобаващо. Дали ще заварят същото семейство и дом социалните ако се изтъпанят на вратата ненадейно, без предизвестие и в момент от нормалното ежедневие на семейството, та включително и на поредният скандал да речем.............
Трябва доста да се направи като цяло за подобряване на социалната политика................бая хляб трябва да изядеме, това имах предвид, но не е невъзможно и недостижимо-въпрос на желание и приоритет и се надявам да сме от помощ за подобни промени в добра насока.
Цитирай
Интересна тема наистина...Ще ви разкажа моята история, дълго време я таих в мене и нямах смелост да пиша, дори да споделя дори с най-близките си приятели:

Когато за първи път я видяхме, точно за 5 минути решихме, че това е нашето дете( както бях споменала в една друга тема тук), но историята не свършва до тук... по повод тази тема искам да разкажа и да споделя какво ми се случи...
И така задействахме документите за осиновяване още в същия ден... бяхме сигурни, че искаме това дете...Не спряхме да си говорим по пътя обратно за нея, заживяхме с нея мислено...В същия този ден се обаждат на съпругът ми, че трябва да замине за чужбина по договор за 3 месеца... наложи се да направим пълномощтно и да я осиновя без него...И така, той замина малко преди делото и аз се явих сама в съда...На излизане от съда бях сама, съвсем сама...разплаках се от щастие, вървях без посока в непознатия за мене град и плачех от щастие....Обадих му се веднага...той беше по-щастлив от мене...
Така, до тук добре... Оставаше едната седмица, която трябва по закон да мине зада можем да си я вземем...Обадих се на сестра му, тя беше готова да ми помогне и да дойде с мене при изписването на детенцето...Дойде големия ден...през целия път аз бях много развълнувана...ами ако нещо стане и не ми я дадат... всякакви такива мисли ми минаваха...Но ето, че най-после тя е в ръцете ми и вече пътуваме обратно към къщи, където ни очакваха свекърва ми, свекър ми и племенницата....
Пристигнахме, детето беше много шашнато и не помръдваше, дори не плачеше, нищо.. просто се подчиняваше на всичко ....... И така след известно време всички си тръгнаха и аз останах сама...с новия човек в къщи...Тя спа непробудно, но на сутринта имах проблем със храненето... тъй като никой от свекърва ми или сестрата на мъжа ми не се обади да поита как сме прекарали първата нощ аз реших да звънна...Звъннах на свекърва ми и и казах, че детето не иска никак да се храни... а тя ми каза само: ами ще я мъчиш някак да яде.. трябва ... после аз я попитах дали ще идват към нас и тя ми каза, че незнае защото щяла да си боядисва косата.................след което приключи разговора и аз усетих, че нещо не е наред....така в същия този първи ден с детенцето никой не ми позвъня (освен моята майка) ...На следващия ден телефона звъни... и аз много щастлива отговарям...отсреща свекърва ми казва: защо не ни казахте??? Питам: Какво? , тя: ами, че детето не е българче.... и аз казвам и какво от това, че не е? Има ли изобщо някакво значение? Ние си я харесахме, това е наше решение...( тук трябва да споделя, че детето е от турски произход)... И тя започна едни реванета, едни думи и аз казвам и сега какво трябва да направя аз в този момент? Да я върна ли? /... след което тя казва: Ами ако трябва ще я върнете и ще си вземете друго дете....След което аз се разплаках и затворих...( всъщтност от тогава не съм я чувала)....И така плаках цял ден...от мъка... после последва разговор със свекър ми... същата работа: как ще го покажем това дете пред хората?????Пред кои хора казвам аз??? Да не би аз да взимам това дете за показ или то е стока, която мога да върна или да захвърля....????...Обажда се сестрата на мъжа ми ... защитава техните...детето било мургаво... и какво от това? И техното дете не е от най-белите...Да, но на това му личало...по чертите... след което аз и казах : Моля ви, не искам никой да ми звъни повече...Те не ми звънят зада ме попитат дали имам нужда от помощ...а ме нападат и това на втория ден, когато аз съм съвсем сама и се чудя кое и как да направя по-напред..( майка ми е в провинцията, която дойде след тази случка зада ми помогне една седмица)... Да не говорим, че когато казах на мъжа ми той се срина... стана му адски тъпо- те са му родители, а искаше да е с мене и детенцето, което с него харесахме...Незнаеше как да реагира... аз плачех непрекъснато,...бях съвсем сама и единствения източник на информация беше тук... каквото незнам влизах и четех, четех....така след един месец вече бях свикнала и се справях чудесно... Имаше момент, в който тя се разболя на третя ден .. започна кашлица, хрема, температура...а аз незнаех какво да права...извиках бърза помощ от частна болница като си платих, но бях уплашена и притеснена...прегледаха я , изписаха лекарства, но... нямаше кой да отиде да ми ги купи...това става вечерта към 21.00...престраших се и се обадих на една приятелка и я помолих да направи нещо, трябваше да сваля температурата с нещо а нямах никакви медикаменти.... слава богу тя изпрати човек(непознат за мене) който дойде до нас, взе рецептата и ми донесе всичко...И така аз съвсем сама се справих, но думите на свекърва ми : "да върнем детето" още звучат в ушите ми.... ако сега в този момент някой ми каже подобно нещо незнам какво бих направила... тя е най-красивото дете за мене и много я обичам...не искам да се разделям с нея нито за миг.... Но тогава първия ден бях толкова объркана, безпомощна, обидена, изоставена.... едва ли не сякаш съм взела изрод....така ме накараха да се почувствам... а тя е едно ангелче....И така...мога да продължа още с подробности, но нека да спра за сега...Искам само един съвет: Мъжа ми си пристига след няколко дни....непрекъснато му изпращам снимки и той вече няма търпение да дойде зада я прегърне....а усещам опити за сближаване от страна на родителите му... Как мислите, че е правилно да постъпя аз??? Аз съм се зарекла никога повече да не отида у тях, нито те у нас... просто реших да прекратя всякакви взаимоотношения с тези хора... а ако те настояват??? Незнам... аз трудно бих простила... може би защото се почувствах наранена, изоставена ... като прокажена се чувствах.... беше ужасно изживяване за мене...Незнам дали сте ме разбрали ... пиша хаотично и все още се вълнувам много когато си помисля за този период който преживах съвсем сама....
Мисля, че все пак поне се вместих с моята история в темата за разсиновяване... тъй като за малко едва ли не бях принудена да го направя зада имам прекрасни отношения със свекърва ми и близките на мъжа ми... но аз предпочетох детето... и ми е все едно вече те какво мислят... те вече не са онези хора, които наистина обичах и уважавах.....
А що се отнася за хората... какво ще кажат хората...... НА МЕНЕ НЕ МИ ПУКА за хората... Това дете ми даде всичко, което нямах....изпълни живота със радост и щастие...
Дано не съм досадила с този хаотичен разказ.... със сигурност има още какво да разкажа, но това е най-големия грях, който може да извърши човек... да те накара да разсиновиш дете понеже на някой не му харесвало.... ами то да не е стока.... ? Щастлива съм, че послушах сърцето си и, че имах цялата подкрепа на съпругът ми дори и от толкова далече... Hug


Цитирай

космополитно

Мнения: 929
..... Мъжа ми си пристига след няколко дни....а усещам опити за сближаване от страна на родителите му... Как мислите, че е правилно да постъпя аз??? Аз съм се зарекла никога повече да не отида у тях, нито те у нас... просто реших да прекратя всякакви взаимоотношения с тези хора... а ако те настояват??? Незнам... аз трудно бих простила... може би защото се почувствах наранена, изоставена ... като прокажена се чувствах.... беше ужасно изживяване за мене...... те вече не са онези хора, които наистина обичах и уважавах.....


Пати, благодаря за откровеността ти да ни споделиш своите силни емоции! Настина е бил много кризисен момент за теб и огорчението ти все още е прясна рана! Но знаеш: "Никога не казвай никога!" Нещата в живота ни са динамични! Детето има нужда от баба си и дядо си! За него това са уникални взаимоотношения! Ти казваш, че си ги обичала и уважавала- наистина. Явно тези хорра са ти дали основание за това със свои качества!? Вярно в друга ситуация са реагирали първосигнално! Предразсъдъците са коварни със своята подмолност! Но контактите с децата учат и показват, че те са си деца, независимо от цвят на кожа, произход, увреждания... И възрастните се втечняват от умиление по тях, загръбвайки страховете и съпротивите си....

Когато тръгнах да вървя пътя на осиновяването хем бях насърчена, хем чух изцепки в къщи:"То днес, кой си оставя децата-само циганките! Ще вземеш да ни домъкнеш някой мангал ,та да го гледаме в къщи!"; "Не искам циганин в къщата си и това е!"... На етап среща с конкретно дете: " Искам да го приема, но сърцето ми е свито и не се отваря за него"...+ други изрази, които не искам дори да цитирам. Вероятно никога няма да ги забравя и простя в себе си... Но я ела сега да чуеш: О, на баба захарчето!"; "Я на вуйчо красавицата!"; " Я ела си на дядо момичето, дядо да му даде..." И отсреща: "Бабо мила, бабо сладка!"; "Дядо много те бичам!"...

Мисля си, че свекър ти и свекърва ти са си дали сметка за своите постъпки и искат да ги поправят, доколкото е възможно. Връщането на синът им е добра възможност за тръгване от там докъдето сте стигнали преди или в момента на заминаването му!... Дай им втори шанс!

Твоите емоции са си твои! Можеш да ги обсъдиш с мъжа ти, да снижиш заряда им като използваш форума като вентил.... Можеш да простиш, можеш и да не простиш, ...не е необходимо един ден детето да знае за тези семейни истории, но за него е важно да се чувства обичано и прието и от баба, дядо, леля и цялото си семейство...
Цитирай

София

Мнения: 1 444
paty_paty,
случило ти се е нещо ужасно, в момента когато си имала нужда от подкрепа и да съпреживееш щастието си и тревогите си с най-близките до теб хора-те са те предали, объркали, наранили, съсипали са най-значимият момент от живота ти. Това е голяма болка и разочарование, но това са и чисто човешките слабости и страхове, които ти си надживяла и надраснала, но не всеки може и никак не е лесно. Вярвам, че щом си надскочила снобарията и невежеството човешко, то имаш широтата на сърдцето си и да простиш и дадеш втори шанс на свекъра и свекървата. Бъди великодушна и помогни на тези обикновени хора да преодолеят слабостите си и да отворят мирогледа си така, както ти отдавна си успяла да отвориш твоя.Ако таиш болката и обидата в себе си, това ще отрови душата ти и хармонията в прекрасното ви вече пълно семейство, защото те все пак са родители на съпруга ти и баба и дядо на детето ти.Трудно се преглътва такъв голям, горчив залък, но в името на общото ви щастие и спокойствие си струва и ще ти дари покой, макар част от болката да остане завинаги дълбоко затворена в теб.Ако наистина са проумяли тесногръдието си и молят за твоето великодушие и прошка-дай им я, това ще успокои свитата душа на съпруга ти и ще продължите напред.
Надявам се са осъзнали грешките си и заслужават прошката ти. Успех и горе главата, пожелавам ти цялото щастие на тази земя!!! smile3525
Цитирай
Здравейте отново... Аз ви разбирам напълно...Но може би сега не съм готова още за това...да простя.. Все още се чувствам много наранена и всичко е толкова пресно...Може би трябва да мине време ... незнам... Има и друго, че съпругът ми се почувства не по-малко обиден от мене заради цялата тази история... но аз го посъветвах да продължи поне той да потдържа с тях отношения поне на този етап...Той ме разбира напълно.
Да не говорим, че със всеки изминал ден разбирам все повече и повече, че няма нищо по-важно за мене в този живот освен детенцето ми и всичко останало ми се струва маловажно, дребнаво и незначително... И често си мисля: Ами ако бях ги послушала..???? Какво щеше да прави това детенце сега, къде ли щеше да се намира... И колко нещастна щях да бъда аз... Щеше да ми тежи цял живот....
Но времето ще покаже... Просто не съм готова на този етап...Надявам се да ме разберете.. Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 9 296
Пати пати, успокой се, бре жена, не е толкова лесно да върнеш детето след като вече са го изписали, спокойно, нямаше как да стане  Smile.
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
ще им простиш, но няма да забравиш. никога. това не се забравя. а и не виждам защо. в името на общото щастие именно - не трябва да се забравя. о...рали са се. това е положението. ще си носят последствията.
може да съм злобна и лоша, ама не забравям. това е.
много други неща - и прощавам, и забравям. но - нищо свързано с детето. дори и най-малкото.
на тази тема съм болезнено чувствителна.

изобщо не си на грешен път, пати. след като не си готова, просто не го прави. на пръсти се броят случаите, когато съм се чувствала много самотна и изоставена. и не мисля, че трябва да ги забравя.
прошката е едно, тя идва с времето. а и какво да прощавам на хора, които са действали според чувствата и разбиранията си.
но да забравиш мъката, която някой ти е причинил от себелюбие е равносилно на примирение. а аз съм непримирим човек.

да, почти невъзможно е да върнеш детето, ако вече е изписано. но само почти.
така че, на прав път си. изчакай, докато болката ти малко се уталожи и после пак помисли, дали да им дадеш шанс. да обичат внучето си. иначе - за всички ще е най-доброто. от повече обич и положителни чувства има само полза.
Цитирай

София

Мнения: 1 615
Мила paty_paty, ти имаш своето дете о тпва е най-важното. Сигурно ще се оправите с родата с времето - в едно семейство това е почти неизбежно, само ти не си позволявай да се отпускаш с тях прекалено за начало. Я си помисли как се чувстват жените, току-що родили момиче, чиито мъже и свекърви казват "Щом не е момче, няма да те приберем!", особено ако техните родители са на 200-500 км. Пък току ги приберат и после ела да видиш каква принцеса отглеждат, дето Мимето на Асен Босев се оказва дете за пример пред нея Wink
Дано не ти звуча несериозно. Разбирам и обидата, и шока, и самотата, които си преживяла и те подкрепям напълно в реакцията ти. Но искам 1/ малко да те ободря (дано не съм постигнала обратния ефект) и 2/ да ти дам кураж да преодолееш неприязънта си и да опиташ "на чисто" (доколкото е възможно).
Успех и бъдете щастливи с твоето съкровище и татко й!!!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора