за майките, за абсурдите, за децата, за толерантността

Точно  Или ако стане дума за ранно захранване случайно, такъв порой от гневни късно захранили форумки се изсипва, че ми е неудобно да препоръчам сварен картоф например.

Все едно аз съм го писала   Напълно съм съгласна  

Давам ги добронамерено, не защитавам теза, в която не вярвам. По цял ден се доказвам и самодоказвам, та не ми оставят сили и нерви да го правя и тук.

Изобще. В противен случай, щях да се изпокарам поне с пет майки от кварталната градинка.


Да отгледаш човече физически и психически здраво, с добре "подредена" ценостна система.

Не, когато изказвам теза в която вярвам и съм убедена в правотата си.

Ми те са много нещата. Това което се сещам:
1. Против съм кърмене на "говорещи кърмачета" , както и поставяне на инжекции веднага след раждането за спиране на кърмата. Познавам в реалния живот и от двата типа майки и не ги одобрявам.
2. Против съм носенето на памперс до три, четири или пет годишна възраст на детето с глупави извинения как точно това дете отказва да седне на гърнето;
3. Против съм на правенето на АМ на неизмита маса в кварталното кафе, измиване на залъгалката в тоалетната на въпросното кафе, смяна на памперс в колата пред кафето и куп такива нехигиенични неща;
4. Против съм на показността - 10 пъти в рамките на пет минути да напомниш, че детето ти е облечено от Фокс, Бенетон и носи маратонки Адидас или Найк и как твоята количка - Куини , Джейн, Чико и подобни са класа над останалите в квартала.
5. Против съм на ситуации като следната: седя си в кафето, градинката илиж еди къде си, детето ми се съдира от рев, на което предполагам, че има температура и се обаждам на мъжа ми за да бръмне с колата и да ми донесе Панадола, че да не си разваля клюкарския разговор;
6. Против съм на поведението на много майки да качат с обувки на пързалката, люлката или пейката децата си.
7. Против съм на  пасивното поведението на същите тези майки, когато децата им се държат агресивно спрямо другите деца на площадката.
Много неща не са ми ясни как стават, но си трая.


Да задоволяваш всички всички нужди и потребности на детето.


Определено не. Няма с кой.

Отговорих честно, мразя лицемерието и то не ми е понятно като начин на поведение. Предпочитам да съм рязка, но "Право куме в очи".

Нямам нищо против споровете - в тях се ражда истината, пък и реално има диалог. На мен пък не ми харесват теми, където имаш чувството че си говориш сам.

Хубава тема.

Избиват ми червени петна по бузите, като чета например "Честито и леко бременеене", а авторката за жалост вече не е бременна.

Скоро се питаше за марката използвани памперси, за 1- годишно хлапе, а имаше интересен коментар от сорта - не ви ли е гнус от акото? - Ходи я разбери тази майка.

За фанатизираните защитници на кърменето -    - помагали са ми, но определено понякога прекрачват границата на възпитаното и хуманно отношение.

Не се опитвам да налагам мнението си, но ако ме нападнат лично - хапя. 

Когато съм сбъркала - извинявам се.

И да не забравяме - децата не са виновни - майките са  - Пресен случай - малка принцеса хвърли камък в количката на 7 месечното ми бебе, не го уцели за късмет. Изводът - повече никакво приближаване на малки деца до моята количка. Не се развиках, не се ядосах, просто се радвах, че е без последствия.

Та с две думи май съм толерантна. (що -годе)

Аз давам съвети,когато сметна,че бих могла да съм полезна или за да успокоя майката.Няма смисъл да се доказвам във форума. 

Детето на другия ме вълнува до известна степен.Както и други са писали-ако контактуваме с него,или пък с майката...

Приоритетът на майчинството-да направиш от тези прекрасни създания възпитани,културни и човечни хора!

Толерантна съм,и то повече от необходимото. 

Против съм да се нападат майките,които са избрали "другия" начин на отглеждане на детето си.Т.е. не този,който ти си убеден,че е правилния.
Против съм тия приказки за секцио и нормално раждане,кърмене и АМ,ранно и късно захранване...
Против съм към безхаберието на някои майки.
Против съм нечовечността и простотията на хората,които срещам по улиците.
И също така забелязвам,че много от съфорумките се дразнят на майки,които пишат в множествено число за тях и бебчетата,и ги нападат,правят им забележки,което пък мен ме дразни. Просто приемам бебка като част от мен,като едно цяло сме,което може би е грешно,но ... 

Много още неща ме дразнят.Но според мен е нормално-разни хора,разни идеали...
 

Аз пък,не давам много съвети,а само черпя от тук ,то и какви съвети да дам като съм на 21 и имам бебе на 6 месеца,а не мисля,че съм перфектната майка или пък да се състезавам,че за какво пък ,ей сега това са пълни глупости да не съм на състезание та и какво ще спечеля?Това е от мен.

Ако по някоя тема съм писала по разпалено, не е било да се доказвам, а че не съм била разбрана от първия път. И защото винаги пиша само за неща от личния си опит, и няма как да ме убедят примерно, че за моя случай това не е правилно, след като съм го изпитала вече. Това е, за нищо друго не съм се дразнила, освен на това, че повечето нови потребителки не използват търсачката и пускат ли пускат едни и същи теми.Което ме кара да мисля, че не се интересуват толкова от съвет по даден въпрос, ами просто им се иска да пуснат и те тема. Дано няма засегнати от това мое изказване.

Участието ми във форума за мен е за забавление и начин за набавяне на информация. Все ми е тая кой как ме възприема тук, без друго не ме познават. Дали, в кои теми и как участвам си е моя работа, старая се поне да не обиждам останалите участници, които не са непременно на моето мнение. Спестявам си главоболия. Не обичам сама да си създавам негативни емоции. Не държа винаги да съм права. Когато СЧИТАМ че съм, си отстоявам мнението и съм готова да го защитавам, но не ми е цел да накарам насрещният да възприеме становището ми. Не споря с хора "стенен тип", няма смисъл, от тях дори нищо ново няма да науча. Не са ми интересни и отявлените заядливци.
Разбира се, че ме вълнуват собствените ми деца, ако мога обаче да съм полезна за другите би било добре.
Смешни са ми теми, пускани явно от скука, не участвам в теми, които не ми съставляват интерес. Не ме дразнят хората нито тук, нито на други места. Изживяла съм го преди много години още в ученическа възраст. Тези, които коренно се различават от мен по темперамент и основни разбирания ги игнорирам, не за да ги обидя, просто с тях нямам допирни точки, не общувам виртуално с тях, дори не споря- няма за какво при тотални концептуални разминавания.
"Любимите" ми теми, по които се зараждат напълно безсмислени спорове са от типа на: кърмене/ АМ  /за мен няма неоспорими постулати/; захранване- момент и начин /същото като предходното/; за/против абортите; всякакви теми с основна цел оплакване от лошия живот и търсене на виновници за "положението". С най- нова номинация съм възнаградила една тема от скоро, нещо от сорта "Кърмените деца са по- интелигентни" - в кърмаческия не влизам, твърде много фанатизъм намирам там, но тази беше излязла като заглавие в общия списък на новите теми, та попаднах на нея. Отворих я и наистина се посмях. Нямаше как да не направя паралел с рекламата на една известна банка "По-по-по..." и умното клатене на глави.  Не писах там, разбира се, ако го бях направила освен да се побъзикам за собствено удоволствие едва ли щеше да има друга файда.
Глупави са ми "съвети", давани по спорен въпрос към опонент от типа "Стига писа", "Не казвай нищо повече" и тем подобни- ами като не ви харесва нечие мнение ами не го четете, бе хора, толкова е лесно! Ако ще спорите- спорете, не карайте играча силом да излиза от ринга, понеже на вас не ви се играе повече.
Когато давам съвет никога не го правя с друга цел, освен да споделя личен опит, нещо, което съм прочела, давам и линкове и заглавия на книги или статии. Споделяла съм и негативен личен опит, т.е. лични грешки, ако може който има очи да гледа и уши да слуша да не ги допуска поне.
ПРОТИВ съм единствено фанатичното придържане към която и да било идея, дори и тази, която приемам лично като правилна, защото винаги има различни теории по даден въпрос, времеви моди, различни подходи, стандарти, виждания, подтици и т.н.
Нито майчинството, нито животът като цяло приемам като състезание. За мен всяка дейност следва да ти носи удоволствие и да те развива като личност, първо теб, самия /винаги се старая да съм откровена, не живея нито за децата си, нито за когото и да било друг изцяло, никой не го прави/. Когато това е налице си полезен и за околните.
Нито съм "благородна", нито "толерантна", за мен тези понятия са съчинени с цел манипулация и замаскиране на истинските подтици, които карат човек да действа по определен начин и да бъде накаран някой да поизостави собственото си его в нечия друга полза /най- често на редовно ползващия тези и сходни понятия/.   

избягвам всякакви спорове за да не си развалям настроението после

Ето образцов пример за противоположни мнения!
Обичам да оставям детето в проходилката, смятам, че самостоятелно се забавлява по-добре, отколкото все да ми е в ръцете; държа да кърмя децата си, за мен това е наистина важно; почти винаги я оставям да поплаче, преди да я гушна- де да знам, може да не е нещо сериозно и да се успокои самичка.
Това обаче по никой начин не означава, че смятам себе си за по-добра майка от Валери, например. Убедена съм, че тя е най-добрата майка за своите деца, просто защото са си нейни и тя най-добре знае как да си ги отгледа и възпита .
Няма как да превърнем майчинството в състезание- на съвсем различни писти сме. 
 

Давам съветите си съвсем добронамерено и то най-вече за неща изпитани върху моето дете и коментирани с педиатър. Аз самата  във форума съм прочела много неща,които са ми били полезни.В темите,в които се разгорещяват спорове чета внимателно,защото винаги има истина и от двете страни.Единствено ме дразнят такива,които не отговарят конкретно на зададената тема,а си пишат ей така.Питам си за конкретен продукт и отговори от типа:"Нямаш нужда!","Не съм ползвала." -най ме дразнят.То не е задължително да се разпишем с безмислици във всяка тема.Или "Има хиляди такива теми..." да ама всеки ден се включват нови майчета,пък и нещата се променят.Като не им се отговаря да не го правят.

вярвам, че всеки пуска тема именно за да разбере мнението на другите по въпроса. не е задължително това мнение да съвпада с неговото. и въобще не се налага да се водим по мнението на мнозинството.

Давам си мнението само там, където смятам, че има полза. Т.е. за неща, които съм ползвала, пробвала и т.н. Обикновено в теми, които знам, че ще стане буря или изобщо не влизам, или си пиша мнението и повече не влизам. За мен форума е място за почивка, забавление и набавяне на информация. Себедоказването и битките има къде да си ги водя, на доста по-реално равнище.
Децата на другите ме вълнуват до определено ниво. В смисъл в животозастрашаващи ситуации бих се намесила, но дотам. Кой какво мляко дава, кърми или не, ползва проходилка, бънджи или нещо - това е неговия избор за неговите деца.
Не се състезавам с никой. Поне не съм забелязала някой друг да има желание да отглежда моите деца  Виж тогава ще стане не състезание, ами цяла война.
Опитвам се да отгледам здрави и възпитани с моята ценностна система деца.

Имаше един афоризъм, но не помня на кой беше - "Истината се постига в спора, ако не се спори с топора".
Толерантен спор за мен е този, в който се спори по същество, има обмен на идеи, а не на персонални квалификации, обикновено обидни. Има хора, с които съм спорила в дадена тема, а в друга съм била на 100% съгласна с тяхната позиция. И това е съвсем нормално.