Моят син яде плодове от малък, но според мен е защото си мислеше, че това е най-сладкото нещо възможно на света 
. Подсладени неща и рафинирана захар не му беше давана почти никаква - бонбони, шоколади, торти, сладкиши, кремчета, фабрични сокове, не знам още какво си - никакви и за десерт винаги ядеше/яде плод. Според мен е до създаване на навик.
Освен това, аз съм твърд привърженик да не се насилва детето да яде нещо, но и да не му се предлага веднага нещо друго да яде, само, за да "хапне нещо". Ако му дам плодовете и не ги иска, заместител не му предлагам и накрая ги прояжда, и е така със всичко останало. Естествено има храни, които не обича, но повечето неща е проял.
. Подсладени неща и рафинирана захар не му беше давана почти никаква - бонбони, шоколади, торти, сладкиши, кремчета, фабрични сокове, не знам още какво си - никакви и за десерт винаги ядеше/яде плод. Според мен е до създаване на навик. Освен това, аз съм твърд привърженик да не се насилва детето да яде нещо, но и да не му се предлага веднага нещо друго да яде, само, за да "хапне нещо". Ако му дам плодовете и не ги иска, заместител не му предлагам и накрая ги прояжда, и е така със всичко останало. Естествено има храни, които не обича, но повечето неща е проял.
Ееееееееееееее най-накрая човек точно с моите схващания по въпроса!!!
Абсолютно подкрепям!
Никола омита всички плодове, просто защото друго сладко не е опитвал, а явно обича. Абсолютно е до създаване на навик. Следобедната му закуска от най-ранна бебешка възраст винаги е била само плодово пюре или плод
Първат вафла, която изяде беше на 2 г. и 3 месеца, когато Дядо Коледа му подари лакомства и не вървше да му ги издърпам от ръцете, а той малкият като я взе и си я обели и изяде сладко-сладко все едно цял живот постоянно го е правил, а не за първи път.
. 
