Публикувана: 8 май 2008, 13:59 ч.
Последно мнение: 6 юни 2008, 10:38 ч.

Кога започнахте да извеждате близнаците си само с един придружител навън?

4 664
59
1

8 май 2008, 13:59 ч.

Мнения: 3 336

Някъде по темите бяхме коментирали въпроса, но не можах да намеря темата, а и освен това ме интересува болшинството майки на близнаци кога са се престрашили да излязат сами на истинска разходка / в парка или в градинка например/ с близнаците си. Става дума за системно престрашаване Peace

Не за единичен случай.

Аз още не съм се престрашила и освен до съседния блок до магазина /вчерашния ми рекорд/ и до колата и обратно, досега не съм имала смелостта нито желанието да ги водя сама. Струва ми се мисия навъзможна.

Ще се радвам ако ме обнадеждите, че скоро е мога да си помисля да ги изведа самичка. Praynig

# 1 8 май 2008, 14:37 ч.

Мнения: 1 744

Аз от самото начало си излизах сама с тях. В началото единствения проблем ми беше, че трябваше първо да сваля количката , а после децата.
Никога не ме е било страх да съм сама с тях навън. Дори сега когато вече сме без количка, си ги държа за ръчичка и си ходим и то доста големи разстояния. Даже няколко пъти пътувахме тримцата с автобус от Младост 4 до Централна гара. Малко им поомръзна по едно време и почнаха да се въртят насам натам, но не съм имала проблеми.
Ако решат да се дърпат и тръшкат, веднага измислям нещо да им отвлека вниманието и да не ми бягат.
Така че по-смело!

# 2 8 май 2008, 17:27 ч.

София
Мнения: 1 711

Аз мисля, че докато са бебета и още не ходят няма никакъв проблем да се извеждат от един човек. Едиствено ако количката не се събира в асансиор или няма такъв има евентуално има нужда от 2ма души за свалянето на децата. Аз сега ги смъквам с детегледачката и ги оставям с нея да се разхождат, те в повечето случаи спят, а аз през това време мога да свърша някоя работа Simple Smile

Вече като проходят не знам как ще е, но мисля че и тогава няма да е невъзможно да излиза сам човек с тях.

# 3 8 май 2008, 18:11 ч.

Мнения: 1 895

Понеже не съм имала избор винаги съм ги извеждала сама. Предполагам, че ако никога не му се е случвало на човек звучи страшничко. Но както винаги съм казвала мисълта, че не мога сама да се справя със собствените си деца ми се струва по-страшна. Човек се научава на какво ли не, когато стане родител. Освен това ми е важно да имат респект от мен и да ме слушат - както навън, така и у дома. Все пак бабите не са вечни, а и бавачките са до време. Възпитанието е дълъг процес и започва да тече от самото начало Peace

# 4 9 май 2008, 08:49 ч.

София
Мнения: 3 414

За сега ги извеждам сама,но ми е по добре да има някой с нас.Незнам как ще е после,но при всички случаи ще се пробвам и сама да ги изведа.

# 5 9 май 2008, 09:47 ч.

Мнения: 3 336

Леле, започва да ме хваща срам Embarassed

На мен извеждането самостоятелно ми се струва абсурд, те винаги тичат в различни посоки и ако сме на детска площадка например, единия тича пред люлките, докато другия се е качил най-отгоре на катерушката #Crazy

Или ако сме по улицата единия се дръпва и започва ад тича по платното дори и като сме с бавачката, докато да речем аз се занимавам с другия Rolling Eyes

Струва ми се опасно за самите деца, може би ако съм сама ще слушат повече newsm78

# 6 9 май 2008, 09:55 ч.

Мнения: 123

Докато бяха малки и не ходеха винаги съм излизала сама с тях, не съм имала проблем. След като проходиха стабилно вече стана по-сложно, пак излизам сама с тях, но рядко и се случват инциденти - едното падна два пъти от пързалката докато аз гонех другото:)

# 7 9 май 2008, 10:03 ч.

Мнения: 4 965

В 80% от случаите съм ги извеждала сама. Не съм имала особени проблеми - само с движението по тротоарите, докато бяха още с количката.

# 8 9 май 2008, 13:59 ч.

Мнения: 7 640

и аз сама.
Мъжът ми ми помагаше при случай да сваля количката от 8мия етаж, като го няма- няма в нас да седим я.
Давай смело, не е страшно толкова, въпрос на навик е.

# 9 9 май 2008, 15:03 ч.

Мнения: 302

Системно започнах да ги извеждам сама към 3 годинки. Бяха си доста щури деца и винаги, ама винаги когато бяхме навън тичаха или се катераха в различни посоки. Бях излизала един, два пъти сама с тях в градинката пред блока, но един ужасен ден на около 2 години, както си чоплеха нещо по тротоара едната хукна към магазина, а другата към улицата и аз се затичах след Ники към улицата като крещях на хората да хванат Ани. След това доста време ме беше страх да излизаме сами на разходка. Ама моите наистина много, ужасно много тичаха. Те никога не ходеха и никога не се спираха да се заиграят някъде за повече от минутка. Когато се "разхождахме" нанякъде представлявахме супер комична компания - едно бебе тича, след него аз, друго бебе тича, след него баба или татко Laughing

Така че mishlentze, не се срамувай Laughing

Явно ако нямаш избор и няма с кой да излизаш - се справяш, ама мен ме беше страх много дълго време Embarassed

# 10 9 май 2008, 16:46 ч.

в страната на чудесата
Мнения: 99

При нас излизането ставаше от самото начало с придружител.Дечицата се родиха мънички,за мен беше първа бременност, беше ме страх определено да излизам сама, да не стане нещо и аз да не знам какво да направя.Вповечето случаи излизах с майка ми.Като станаха на 3 месеца,започнах да ги разхождам в количката и сама.Но когато вече не им се седеше в количката и когато прохождаха винаги имаше някой със мен.Вече на 3 годинки започнахме да излизаме и сами на разходка, но и аз съм гонила ту единя, ту другия в различни посоки.

# 11 9 май 2008, 21:08 ч.

Мнения: 7 803

винаги съм ги разхождала сама. като проходиха наистина имаше такъв купон, да тичат в различни посоки, но бързо разбраха, че няма да го допусна, защото се прибирахме веднага, щом спрат да слушат. оттогава нямам такива проблеми, ходят за ръка. рекорда ние 4 км без количка Simple Smile

# 12 9 май 2008, 22:53 ч.

Мнения: 355

Бебешкия период в количката - сама с часове навън. Важното беше да се движим и да не спирам, не си спомням и едно кафе в градинката да съм изпила на спокойствие. После, в периода на прохождане бях с придружител, защото те се клатеха като патета в различни посоки, а всяка имаше нужда от подкрепа. Като укрепнаха и почнаха да не слушат - търчаха настрани, и след всяка препускаше по един възрастен. Не знам защо, но не се чувствах по-спокойна така, просто за момента нямах друг избор, и само звънях ту на майка, ту на баба или на баща ми за ежедневните разходки. В един момент, след няколко месеца се престраших и ги изведох отново сама - обясних им, че сме сами и трябва да слушат мами. Какво разбраха - не знам, но се държаха много прилично и аз обнадеждена продължих разходките ни сама. От тогава сме така - най - лесно и удобно ми е. Понякога идва някой с нас, ако е свободен и му се разхожда, но повече заради идеята, отколкото заради реална помощ. Започнах да шофирам с тях и избирах големи и безопасни градинки, където няма коли, могат да тичат на воля и сравнително няма къде да се наранят.
Мишленце, ако не се чувстваш сигурна и спокойна и се страхуваш - не се насилвай да ги извеждаш сама. Децата сами ще си покажат, кога ще сте готови за трио навън.

# 13 9 май 2008, 23:00 ч.

Мнения: 983

Винаги съм сама. Но никога не ходя на детски площадки, близо до коли и..... Всъщност ходя винаги на Братската могила. За тези, които не са ходили там, това е нещо като голям площад с плочки и тревичка. Те тичат в различни посоки, но имам време да настигна едната, да я хвана и да тръгна след другата. Освен това, кошовете за боклук много рядко да са пълни, така че боклукджийките рядко ги огрява да си изберат нещо. За деца като моите, които за секунда не се спират, това е според мен единственият вариант за разходка без помощник.

# 14 10 май 2008, 15:53 ч.

Мнения: 7 640

нищо за срам няма, човек знае две и двеста Laughing

Ако от самото начало сте излизали навън с помощник, просто не сте свикнали да си отваряте очите на четири от една страна, от друга- децата са свикнали на неограниченост Sunglasses

Препоръчани теми

Приспиване на бебета нощем

Ще имам близнаци! Тема с продължение 40

Количка за близнаци - тема №7

Работещи родители на породени и помощ в грижата за децатта

Причина:

Причина: