Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора

София

Мнения: 816
Здравейте. От известно време ме мъчи този въпрос - как да съобщим за раздялата на своите и неговите родители?
С мъжа ми решихме да го направим заедно, така както когато им съобщихме, че ще се женим. Естествено реакцията ще е много бурна и за съжаление тежка. Но знаем, че не може без това. Просто малко или много им го дължим. Неговите родители са изключително мили и отзивчиви хора. Свекърва ми, не веднъж ме е подкрепяла при скандалите ми с мъжа ми. Заставала е зад гърба ми, утешавала ме е, сърдила му се е. Дори ми се е чудила как изобщо го търпя. Свекър ми винаги се е опитвал да ми помага, така както би се очаквало от мъжа ми ( всеки път, като е идвал у нас е измивал, я балкон, я хол, я кучето е разхождал, гледал е децата ни много кратно). Помагали са ни с пари, предмети и какво ли още не. Много ни обичат и много обичат мен. С мъжа ми сме заедно от 12години, а с брак - от близо 6г.
Много се тревожа, че нашата раздяла ще ги разбие тотално. Дъщеря им също е разведена с едно дете на 6г. и живее с тях. Тежко понесоха нейния развод и сегашния й живот.  Но нямаха избор.
Истината е, че този разговор и начина,  по който предполагам нашите родители ще приемат фатка, че се развеждаме ме плаши сто пъти повече, от колкото мисълта, че ме чака съвсем нов, непознат живот, с който ще се боря и ще живея сама ( може би поне известно време).
Как протече при вас тази ситуация, моля ви, разкажете, споделете, помогнете ми със съвет.
Благодаря ви, и се извинявам, ако е имало такава тема преди, но с търсачката не успях да намеря.
Цитирай


Мнения: 1 624
Ами аз нямам брак с БНД, но все пак ще се изкажа по темата. След като г-н Х само месец след идването при родителите ми и куп официалности в типичния му стил дрън-дрън, ме изостави бременна, нямах време и сили за дискретности и щадене. Казах го в прав текст веднага, след като самата аз разбрах. Последващата реакция беше нормална, човешка и очаквана. Майка ми се разплака, прегърна ме и каза, че мога да разчитам на нея, каквото и да се случи. Баща ми се затвори в себе си и не изрази никаква емоция. Изживя го много тежко, но и той ме подкрепи изцяло. Много е болезнено за един родител да гледа детето си как страда и не може да промени нищо. Обаче като те чета си личи, че всичко е добре обмислено и решението е взето отдавна и от двама ви. Така, че не виждам какво друго можете да направите освен да им съобщите. Подходящ случай и форма за такова нещо няма. Винаги ще им стане неприятно. Това е.
Цитирай

София

Мнения: 8 273
Аз не мисля, че е подходящо да им го съобщавате двамата. Колкото и да ви обичат, за вашите той е чуждия, за техните – ти. При такава новина според мен хората трябва да са само с детето си, за да не се притесняват / съобразяват реакциите си с другия.
За себе си мога да кажа, че им казахме поотделно и въпреки, че свекърва ми много ме обича и вече си възстановихме отношенията и пак сме близки; въпреки, че сина й беше виновен и тя го знаеше – пак се сърдеше и на мен в началото, че не трябвало така да става. Предполагам, че е нормална първична реакция, в момента сме в чудесни отношения, но трябваше да мине време.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
На мнението на Бърди съм.
Щото и моята свекърва много ме обичаше като дъщеря ( цитирам нея), кълнеше кифлата от "майчино сърце", доколкото я познавам все още се надява, че с ЕРД-то ще се съберем. Но като стане въпрос за нейното детенце - толкова е добър и объкан горкия, пък аз съм... После склони, че вината била 50 на 50. Naughty
Та според мен той да си го каже на техните, ти - на вашите. Ако в последствие имаш нужда да поговориш с тези хора, явно много ги цениш - направи го. Но ще е преминал първоначалния шок.
Цитирай


Мнения: 103
При мен беше много лесно. Обадих се на майка ми по телефона и и казах, че искам да си дойдем с детето в къщи. Те толкова се зарадваха хората, че чак тържествена вечеря спретнаха. Те не одобряваха моя избор от самото начало и смятаха, че 10 години са прекалено много пропиляно на вятъра време. Майка му обаче се престара в молбите и кандармите. По едно време и нареждания се опита да раздава. Сега не се сеща, че има внук. Ама прости хора дал Господ на таз земя бол.
Добре, че нямахме брак. 
Аз не мога да ти дам съвет какво и как да направиш, мога само да ти кажа щом се е стигнало до раздяла действай бързо. Протакането е излишно хабене на нерви и време. А свекърите си не ги мисли толкова да не останеш неприятно изненадана в един момент. От личен опит ти казвам, че в такива ситуации хората се променят до неузнаваемост.
Желая ти всичко да мине бързо и безболезнено за теб и детенцето ти.
Цитирай

София

Мнения: 1 350
За съжаление само ще подкрепя горните мнения. И мен много ме "обичаха" свекърите,
помагали са ми, кълняха се че съм им като собствена дъщеря. А пък сега аз съм лошата, дето си изгонила мъжа, а той добрия - дето се съсипвал от работа без да го оценят.
Моите родители ги уведоми свекърва ми. Вечерта, след като казах на мъжа ми, че не мога повече да живея с него, майка му звъннала на баща ми да го хока, че съм "изгонила" синчето и. Та моите родители не разбраха новината от мен.
Цитирай

Swindon, UK

Мнения: 651
Свекъри не съм имала. Не ми е стоял този въпрос. Нашите бяха в течение на факта, че между нас нещата не вървят и съжителството ни е мъчително и не се изненадаха особено. Как им казах- ами в прав текст им казах че вече няма да живеем заедно и се разделяме. Окончателно ( щото и преди е имало "иди си- ела си" ). Че ситуацията вече е неспасяема, че не се обичаме и няма никаква причина да останем заедно. Че и за детето това ще е по-здравословната среда.
Измъчваха се заради детето първоначално, защото БНД-то беше подчертано неадекватен разделен родител в първите месеци. После като повлезе малко в релси и започна да има отношение към сина си се поуспокоиха и се убедиха, че така е най-добре. За всички.
Днес вече 9 месеца по-късно въпросът изобщо не се дискутира, няма драма за никого, мисля че не страдат заради мене и детето, защото виждат че животът ни така е много, много по-спокоен и нормален.
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Какво значи как?

На моите родители им казах в момента, в който го реших - направо... то па щото е голяма тайна.
Баща ми само ме попита дали съм сигурна. В началото не бях и те си позволяваха да ми дават съвети да се съберем, в момента, в който казах, че съм сигурна и решението ми е окончателно, никой не ми се е бъркал, темата одавна не се и обсъжда.

На свекърва ми сигурно той си и е казал... Оооо и тя много ме обичаше, и ми обясняваше как какавото и да стане с брака ни тя винаги ще идва да ни вижда - мен и Гого... Като се разделихме станах лошата, която е изхвърлила на улицата сина и, която безотговорно е забременяла, а има и наглостта да иска пари от бащата на децата си  Sick
Но това си е в реда на нещата, не съм очаквала да застане срещу сина си.

Цитирай

София

Мнения: 816
Благодаря ви за отговорите, мили майчици.
Ние опрделено още не сме стигнали до фактическата раздяла, но съвсе скоро може би ще стане това.
За сега живеем заедно, таткото се радва на децата си, преобърна живота си и се старае да бъде такъв какъвто не е бил до сега, за да може както той казва: " да прекара последните си мигове със семейството незабравимо". За съжаление, обаче аз вече не се радвам чак толкова, като една обичаща съпруга, а просто като един добър приятел. Но това е животът.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
... а просто като един добър приятел...

Мога да ти пожелая само - да запазите това приятелство, че ще е по-трудно и от това да съобщите на родителите си.  Peace
Българското общество и по-специално и най-близките ви и приятелите ви няма да гледат радостно на факта, че сте 'приятели'. Поне с нас беше така. Сега родителите ни и роднините свикнаха и даже ни се радват.

Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
ДОротея, много ми е мъчно че те виждам тук
не мога да дам съвет
но аз лично ако се налага бих направила нещо подобно както ти си го замислила
верно, че на родителите няма да е лесно да се съобразяват с "чуждото" дете в този момент, но пък така явно и двамата едновременно ще заявите положението и ще отговаряте на уместни и не толкова въпроси като ще дадете ясна представа изклюбчаща възможни спекулации...
аз когато научих, че мъжа ми е направил гаф с смс-е - звъннах на майка му преди да кажа на нашите - щото не исках спекулациши ако стигнем до раздяла - какво всъщност се е случило...исках аз и той докато е под натиска ми да кажем точно /не че той някога призна нещо де.../ може би е било тежко за нея, но пък никога нямах и най-малките проблеми после по въпроса защото тя дойде и видя воочию дето се вика какво е написал сина й...
та в този дух на мисли - ако сте заедно ще ес види кой за ккаво се бори и директно на момента ще ес изяснят всички въпроси

успех и ми е много тъжно, че и ти си тук
Цитирай

София

Мнения: 285
Съобщихме им поотделно около 3-4 месеца след като се бяхме разделили. Свекърва ми му беше казала, че ние трябва да си решим какво да правим (е, имало е и няколко вметки относно моето поведение като семейна жена, които ме бяха поизкарали малко от равновесие и дадох заповед на БНД, че ако не каже истината на майка си, аз ще отида и ще й разкажа всичко, той се съгласи и оттогава с нея сме в мн.добри отношения). Свекър ми не каза нищо, но няма да забравя, когато се разделихме преди 7 години, заради същото подобно изпълнение нещо, което каза на сина си: "Заедно трябва да сте, заедно във всичко." Сина му обаче не го послуша и при втората ни раздяла човекът не каза нищо. Сега и двамата се надпреварват да ми помагат. На майка ми казах на летището при пристигането й за отпуска в България. Отговорът беше: "Ъ, чудо голямо! Те всички мъже са такива!" После поразмисли и като се разлютя, мани... Та беше ходила да говори с него, опита се и мен да убеждава в семейните ценности, ядрото на семейството и там още едни ми ги нареди, ихаа... По едно време редуваше непрекъснато настроения - ту й идеше да го пребие, ту ме убеждаваше да прилагам тактики и заради детето да се съберем  newsm78. Аз друга реакция и не очаквах от нея тогава. Сега, след като й писах, че не желая да живея повече с него, нещата са спокойни. Честно казано, се притеснявах повече за свекър ми и свекърва ми, но в крайна сметка го приеха. За никой не е лесно, единствено времето помага.
Цитирай
За сега живеем заедно, таткото се радва на децата си, преобърна живота си и се старае да бъде такъв какъвто не е бил до сега, за да може както той казва: " да прекара последните си мигове със семейството незабравимо".
Не, мила. За да можем всички ние четиримата да изживеем оставащото ни време заедно (доколкото е възможно при тези обстоятелства) добре, смислено, позитивно, с жизнерадостна нагласа и вяра за нещо по-добро в бъдещите ни животи.

Аз съм съпругът на DOROTEIA.

ПП. Извинявам се, че първия ми пост на форума Ви е офтопик.
Цитирай

София

Мнения: 285
За сега живеем заедно, таткото се радва на децата си, преобърна живота си и се старае да бъде такъв какъвто не е бил до сега, за да може както той казва: " да прекара последните си мигове със семейството незабравимо".
Не, мила. За да можем всички ние четиримата да изживеем оставащото ни време заедно (доколкото е възможно при тези обстоятелства) добре, смислено, позитивно, с жизнерадостна нагласа и вяра за нещо по-добро в бъдещите ни животи.

Аз съм съпругът на DOROTEIA.

ПП. Извинявам се, че първия ми пост на форума Ви е офтопик.

Ей, Доротеа и Ланслинк, не се разделяйте, бе. Ако наистина, ама наистина искате и вярвате, че имате шанс и може да продължите заедно, не идвайте в този форум. И аз се извинявам за офтопика.
Цитирай

София

Мнения: 816
 Thinking Интересно Smile дори леко забавно... включването на съпругът ми.
Благодаря ти, мила lilivid   bouquet , но това ми се струва невъзможно...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора