Днес, обаче, започнах да се чудя: тази черта в характера ( типична за повечето българи)- посрещането на гости дали е причина сама да си правя трудности ( в интерес на истината имам да върша 1001 неща през тези свободни дни, които имам, но съм готова да зарежа всичко, за да ги посрещна) или да съм щастлива, че я имам и не съм станала след тези години тук : всичко според бележника с дати и срещи.
Това последното много ме натъжи преди няколко дни, когато за 5 път, в продължение на 2 години се опитах да се видя с една позната тук ( българка), която живее далеч от мен и има 7 месечна дъщеря. В къщи си е и като минавахме покрай провинцията им, така ми се прииска да видя детето за 15 минути. Отказа ми, защото не ме била запланувала в бележника. Стана ми страшно гадно.....
Такива ми ти размисли ме гонят днес.....