Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 69 отговора


Мнения: 145
ИСТОРИИ
 
 
   
Самотните майки и обществените предразсъдъци

 
Едно мнение по повод един коментар.

С наближаването на празниците обществото се сеща, че има категории хора, които може би няма да бъдат толкова щастливи, колкото останалите:
- деца, лишени от родителски грижи, без елха и подаръци;
- възрастни самотни хора, които нямат близки или са оставени от тях в социални учреждения;
- болни, които може би празнуват последната си Коледа...
И започва великото кампанийно обществено милосърдие...
Някъде обаче – и определено извън прожекторите на това обществено милосърдие, има още една група хора, които остават сами: самотните майки.
За тях не говорим, обаче, защото с обърканата ни източно-към-западна-и-обратно ценностна система, не сме наясно дали, ако протегнем към тях ръка, то тя трябва да е за помощ или за да хвърлим камък.
Вбеси ме един коментар на един интелигентен (уж), образован, реализиран и финансово стабилен мъж, който коментира избора на свой приятел за съпруга така: “Взе една парясница с дете.”
За тоя кретен в костюм (простете, още съм му бясна) няма да говорим, но коментарът му ме накара да помисля за тези, които сами отглеждат децата си в една открито-враждебна родна българска среда.
Колко точно е броят на “парясниците с деца” у нас, не успях да открия. Открих обаче, че те са близо 90% от всички самотни родители и още - че те съставляват 10% от всички бедни в страната. За съжаление много жени - "български майки юнашки" - са на ръба на нищетата, защото са дръзнали да решат да гледат сами децата си, а това се оказва фатална обществена диагноза. Разводът или извънбрачното раждане са едни от най-често срещаните причини тези жени да попаднат в групата на самотните майки, но не това е истинската причина за мизерията им.
Истинската причина за мизерията на тези мъченици – съвсем буквално - се корени в ориенталско-патриархалния манталитет на обществото ни, с откровеното му предубедено и дискриминационно отношение към една категория, която, независимо дали е с мъж до себе си или не, е била винаги – във всички времена и традиции -... на пиедестал: майката.
Същевременно се бием в гърдите как успешно се демократизираме, как развиваме социални политики и практики на равнопоставеност между половете, как всички ние - и особено жените - имаме по-добри позиции и условия на работа, по-добри заплати, по-добър стандарт, по-добри възможности за обучение на децата ни...
Може би - ако сте омъжена.
Ако обаче сте самотна майка, сте една за всичко – за абсолютно всичко, което може да включва едно човешко битие.
Тогава разбирате “къде зимуват раците”. Ако искате да работите, за да издържате себе си и детето си, вас бизнесът може да ви възприеме като бизнес-риск и да не ви даде работа, а обществото може да ви възприеме като морален риск и да не даде на другарчетата на детето ви да си играят с него. Да, и двата абсурда още съществуват - въпреки облекченията за работодател, назначил самотна майка на работа и въпреки факта, че живеем в 21 век.
Това е дискриминация – не само незаконна, но и категорично престъпна, която, в допълнение, засяга (най-малко) две човешки същества наведнъж.
С отхвърлянето на една самотна майка, всъщност се отхвърля и детето й, отнемат му се възможносттите за равен старт и за равен шанс с останалите – по отношение на всичко, за което може да се сетите – като започнем от храненето и възможностите за здравно обгрижване и стигнем до възможностите за образование и реализация в живота. А как тези фактори влияят върху психичното здраве и самочувствието на едно дете, е тема, достойна за дисертация.
Да бъдеш самотна майка, може да е избор, а може и да е въпрос на обстоятелства. Човешките истории са толкова различно-уникални, че няма как да ги поставиш под общ етикет, най-малкото пък "парясница с дете".
Истината е, че у нас е пълно с ограничени и злобни глупаци, които още години наред ще пледират, че "тя си е виновна" и "като си го е избрала, да се оправя сама". Съвременните ходещи останки балканска дивотия не могат да допуснат, че една жена всъщност може да има по-голямо достойнство ... и да бъде по-добър родител на детето си, именно когато реши, че няма да търпи насилник, алкохолик, кръшкач и прочие модели на безотговорно съпружеско и "бащинско" поведение. И с риск да прехвърля границата между здравословното възмущение и патологичния феминизъм, ще ви посъветвам: ако чуете някога някой да нарича самотна майка – "парясница с дете", просто го зашлевете. Защото "майчице свята" се отнася за всяка жена, поела риска да бъде родител – особено пък самотен.




 
« Последна редакция: пт, 09 май 2008, 22:13 от БеБето »
Цитирай


Мнения: 402
Дорева ми се  Confused
Какво наистина означава "облекчения за работодателя ,че е взел на работа самотен родител newsm78 В смисъл какво, потупват го по рамото,че си е турил таралеж в гащите ли, какво точно??? Какво ни е по-лошото на нас,че трябва да ги насърчават ония, че са ни взели на работа????НаистинА ли има такова нещо? И като се върна на работа, какво, ще ме гледат сякаш съм изяла хляба им ли, какво???
Побеснях #Cussing out Просто нямам думи...
Цитирай

София

Мнения: 8 304
На мен пък ми се струва много тъпа тая статия - аз поне такова отношение не съм срещала. Никой не ме е възприемал нито като бизнес риск, нито като морален риск. Пък на работодателя ми никой не ме бие през ръцете да споделям семейния си статус.
Хич не обичам такива надъхвания, имам чувството, че автора като е почнал, та се е засинял. Няма такива драми.
Който чете тук, може да види какви са ни проблемите - в общия случай това са проблеми с БНД, не помня някой някога да се е оплаквал от работодател и общество.
Цитирай

София

Мнения: 623
Още повече, че статията вече е пускана във форума (мисля, че беше само линк)...
Цитирай


Мнения: 402
Ми незнам, аз не съм я срещала преди, може би е пускана, но пак съм бляла.
Мен ме жегна,защото постоянно се сблъсквам с този начин на разсъждаване в лицето на най-близките ми-родителите ми  Crying or Very sad ooooh! Още като се разбра,че ще остана самотна майка се започанаха едни уговорки : " няма да казваме на роднините,че то си  е срамно..."- и досега разни роднини незнаят,че детето ми не е припознато например и че живея без мъж... "ами сега какво ще казват съседите...", "Обличай детето по-хубаво, да не го съжаляват и да не злорадстват като го виждат по-обикновено облечено..."- неща,които ме вбесяват и закоито аз никога не бих се замислила.
Но наистина така разсъждават хората Tired
Освен това като бях бременна и вече сама, имам много отвратителен спомен- 1 приятел ми призна, че не бил безразличен към мене, но "нямало да ме вземе", щото към мене щяло да върви и дете, което видите ли, аз нямам намерение да оставя (!!!!!!! за негово учудване), та не можел да "причини това на семейството си.
Цитирай


Мнения: 402
Знаете ли,че сега пак ще се накачули една дузина от ДиС-а да злорадстват на наш гръб и да зяпат  hahaha
Цитирай

София

Мнения: 8 304
my_everything , съжалявам за това, което разказваш.
Може би понеже аз не съм се сблъсквала с такова отношение, приемам статията много на нож.
Цитирай


Мнения: 402
my_everything , съжалявам за това, което разказваш.
Може би понеже аз не съм се сблъсквала с такова отношение, приемам статията много на нож.


Бърди, ти си от доказателствата ,че има мноооооого изключения  Love Peace
Цитирай


Мнения: 145
Здравейте, намерих статията във форума на в. Позвънете и ми направи голямо впечетление заштото от момента гогато се разделхме с половинката, се сбъсквам все по често и пи често с такова отношение, независимо дали било в нашето законадателство, социална сфера, запознанства,отношение между бившия и мен , детски градини, социални институции, държавни институции и др такива.
 Да вено е че има такива създадени програми към работодателите - и замисала е именно този, да приемат повече самотни майки на работа, защото повечето от работодателите като чуят че си сама с едно и ли повече деца ти хвърлят директно автобиографиата в кошчето - причината която го правят е / постоянното оцъствие от работа заради детето-я се разболяло , я нещо друго станало, намаленият работен ден който пак съобраен с детето и други такива, макар и незначителни на пръв поглед факти но от същественно значение за повечето работодатели.
Цитирай

София

Мнения: 285
На мен пък ми се струва много тъпа тая статия - аз поне такова отношение не съм срещала. Никой не ме е възприемал нито като бизнес риск, нито като морален риск. Пък на работодателя ми никой не ме бие през ръцете да споделям семейния си статус.
Хич не обичам такива надъхвания, имам чувството, че автора като е почнал, та се е засинял. Няма такива драми.
Който чете тук, може да види какви са ни проблемите - в общия случай това са проблеми с БНД, не помня някой някога да се е оплаквал от работодател и общество.

Подкрепям на 200% newsm10
Цитирай


Мнения: 145
     Аз незнам как ме възприемат в бизнеса... по принцип при мен никой не се интересува от това, какво правиш в свободното си време(ако имаш такова), но аз съм още "прясна", а и всичко това е "заслепено" от сериозен проблем - рехабилитация на родова травма на бебешока. Мога само да се похваля от клиентите си и да им благодаря   bouquet  Получих "извънредно" финансиране, много подаръци и много разбиране, но пък и аз бързо овладях ситуацията...     
    Никой не разбра, когато ме изостави, но предполагам че в последствие разбраха и никой не се притесни, че аз ще изпадна в депресии и че ще го ударя през просото. Получавам ежедневно суперлативи и знам, че всички ми стискат палци... усещането е много приятно, зарежда ме Smile
    Не забравяйте, че всичко е преходно... Днес един е добре, утре е друго!
Цитирай

София

Мнения: 118
И аз не съм срещала подобно отношение. Напротив - навъдиха се куп приятели и позабравени познати от мъжки пол да ми помагат и подкрепят.
В работата май по-успешна не съм била... Но това пък е съвсем случайно съвпадение (или пък просто не може само неприятности да се случват). Пак няма нищо общо с факта, че преживявам раздяла и срив в личния живот.
Никой не ме е сочил с пръст. всички казват, че трябва да ми е ужасно тежко и трудно, а аз... освен когато съм в дупка... си се чувствам ок.
« Последна редакция: пт, 09 май 2008, 22:37 от Anna T. »
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Най-напред да започнем със заглавието - Самотна майка....В БГ такива са само тези, с непризнато от ген.матриал дете! Другите - не са самотни! Щото се извъдиха едни тъпи кифли дет се правят на кроасани (някой си го е сложил в подписа и много ме кефи) дет хитро живеят с БНД без брак и те се барат самотни! Та крехките ни привилегии бяха резнати...Ама да не спамя!
Та откак изхвърлих ген.матриал финансово се възродих! Намерих и доста по-добре платена работа, като в СВ-то изобщо не споменавах семейно положение и деца - по правило не би трябвало да се искат от работодателя, за да няма дискриминация!
И мен ме подразни статията - адски съжалително звучеше! А и някак не ми се връзва това с процентите и бедността....По-скоро важи за грамотността и бедността! Ако нямаш нужните умения и знания много вероятно е да останеш в дъното на обществото без значение самотна майка ли си или такава с безработен мъж!
Аз мисля, че повечето от пишещите тук са доволно съвременни и знаещи жени, които имат професии, позволяващи им да си гледат нормално децата!
Хайде да спирам, че нова статия аз ще напиша!
Цитирай

София

Мнения: 671
Абе сигурни ли сте ,че тази статия не е взета примерно от "Работническо дело" от преди 20 години. newsm78
Баси,по голяма глупост не бях чела..... ooooh!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Ох... радвам се, че повечето от вас сте на моето мнение - догади ми се от захаросаността на тази статия.  Sick

"Майката на пиедестал', 'деца, които нещат да си играят с дете на разведени'... Глупости на търкалета. Аз съм дете на разведени от близо 20 години и като дете и като майка - дискриминация не съм срещала. Поне не в този вид.

На работа пък абсусрд - Върша си работата възможно най-добре, а всичките ми клиенти безкрайно уважават ролята ми на майка. Само преди дни отказах да участвам в изключително важни преговори, извинявайки се с това, че ще съм с детето си и никой не се разсърди - естествено не си го позволявам всеки ден.  Naughty

Нямам нужда обществото да ме съжалява или да ме слага на пиедестал - върша си работата, гледам си детето и съм по-щстлива и по-финансово просперираща от който и да е период от връзката ми с БНД.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 69 отговора