Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора


Мнения: 336
Искам да попитам майките с деца от различни бракове – как вторият мъж участва във възпитанието на детето ви от първия брак. Аз лично се чувствам като между чука и наковалнята в моментите, когато мъжът , с който живея  е строг към сина ми и му налага наказания  - съвсем основателни  и в границите на нормалното, но просто факта, че не му е баща ме кара да се чувствам ужасно . В началото все защитавах сина си. Сега вече гледам да не се намесвам, знам, че за възпитанието му е необходимо и малко твърдост, но в същото време сърцето ми се къса. Споделете, дали и вие сте се чувствали така.
« Последна редакция: пт, 09 май 2008, 20:51 от MeryLu »
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Нямам опит. Но мога да кажа това, което мисля. Децата ми си ги възпитавам основно аз. Дори на т. нар. БНД не съм разрешавала да си вкарва методите за възпитание. Та едва ли бих позволила на някой друг да ми шамари децата на пример.
Цитирай


Мнения: 336
Не, аз изобщо не говоря за проява на сила. Това не бих го позволила.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Предполагам, че няма нищо лошо в това новият татко да наложи наказание или в това да  направи забележка или пък да го съветва. Но все пак считам, че основната възпитателна фигура и авторитет трябва да си ти.
Но това си е мое мнение и не отчита никакъв опит.  Peace
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Всички наказания се обсъждат м/у родителите /възпитателите/ е мнението ми.
Приятелят ми общува много предпазливо с дъщеря ми, основно защото знае, че си имам стриктни правила за възпитание и дори за начин на говорене с детето.

Имаше случай, когато тя му каза нещо обидно - Съзнателно замълчах и той беше този, който се разбра с нея.
За сега ми е лесно, защото единственото, от което имам нужда е някой да ми каже, че постъпвам правилно.
Цитирай

NL

Мнения: 1 560
Ами щом според теб наказанията са основателни,и не прехвърлят границата,мисля че няма смисъл да се месиш Peace.Деcата имат нужда от възпитание,и не съм съгласна ,че само майката може да определя правилата Naughty.Дъщеря ми мен си ме върти на пръст Laughing,въпреки,че и аз е накзавaм,и показвам кое може,и кое не.Но ако татко и само веднъж и каже нещо,се приключва по въпроса. newsm78
Също така,мъжът ми има син от бившата си жена,когато аз му се карам за нещо(не се налага често,но се случва),той не взима отношение Naughty.Ако започне да го защитава,а в същото време синaт му си е заслужил няколко урока по възпитание Crossing Arms,въобще няма да ми стане приятно Naughty,и ще си имаме сериозни проблеми за това #Cussing out.Аз да не съм просто една статуя в къщи newsm78
Цитирай


Мнения: 113
Наскоро и аз пуснах тема по долу- горе същия повод.Ние със сина ми живеем с нов човек,който е безкрайно внимателен, отговорен,грижовен.Той се занимава с детето дори повече от мен- чете му книжки, разказва му приказки, учи го да брои, да смята, играят си с колички, купува му всичко от което има нужда.Абе изобщо по- добре се грижи за него от собствения му ,така наречен "Баща" - дума,която в случая аз сравнявам с "донор".защото БНД ни заряза още,когато малкия беше на 1г и 7м.
От самото начало аз казах на приятеля си, че искам да участва във възпитанието на сина ми, щом ще живеем заедно,значи трябва да правим и това заедно.А освен това момчетата, смятам,че трябва да чувстват авторитета на мъж в семейството- не съм особено привърженичка на феминизма- момчето има нужда от пример......
Един път се случи така, че моя човер си превиши правата - малкия е злояд и ни направи на луди като се заинати и не яде три дни- тогава човека много се ядоса и го наби  така,че му разкървави устата.Тогава си имахме първия и единствен сериозен конфликт между нас- уговорихме се той да се сдържа и и да има някакви граници.Това и до днес не пречи да бъде строг,когато се наложи и любвеобвилен- в повечето случаи.Така, че не мисля че е лошо чуждия човек да участва във възпитанието на детето ти, макар,че примера трябва да го даваш ти- той ще се учи от теб.Поне така стана в моя вариант- ако аз се карам, кара се и той.ако аз говоря бавно,но твърдо - така прави и мъжа до мен.Ти имаш основната роля и зависи от теб как ще водиш нещата.
Цитирай


Мнения: 660
Не бива да ти е жал за детето.. то много добре разбира кога е лошо и, че правилно е санкционирано за това..със скарване, наказание или малко грубост( не физическа, разбира се).
Не се тревожи, че това не е бащата. Твърдост трябва да има..било то бащина или на мъжа до теб! Угаждането и разрешаването на всичко не води до добро за детето.
Цитирай

Испания

Мнения: 1 327
всъщност кой е баща? този, който е създал детето или този, който участва във възпитанието на детето? виж, за боя съм твърдо против.. аз не бия детето си, а ако някой си позволи да го набие просто нямам идея как ще реагирам... страх ме е и да си помисля даже.
Цитирай


Мнения: 32
И аз съм в ситуацията, където втория ми съпруг се явява по-баща от т нар БНД. Според мен, децата имат нужда от мъж при възпитанието си. По-респектиращи са от нас, мамите  Blush Нямам нищо против да и прави забележка, когато се инати и греши. За физическо насилие, не съм съгласна, но той е такъв човек, че няма начин да и посегне.
Цитирай


Мнения: 4 458
малко офф: къде ги намирате тези мъже? Пожелавам си подобно щастие  Peace, всъщност го пожелавам на всички сами мами   bouquet

Сега по темата. Не знам за втрория мъж, но пред очите си имам дете което е прекалено предпазвано от майка си. Тази жена вдига скандал за нищо дори и ако друго дете по една или друга причина е бутнало или убидило нейното. Винаги чувам следното: ама тя е още малка и не може... тя е още малка за това и дайте играчка.... тя е още малка и не разбира за това не носете ваши играчки за да не плаче.... тя е със счупена ръка/болна за това и дайте всичко което иска....
Детето толкова добре манипулира майка си че си нямате на идея. Дори и нищо да не е станало тя започва да пищи на умряло, да плаче, да рита да се тръшка.... От там майка и се изтрелва с писъци: какво направихте на детето ми?! Като страничен наблюдател виждам как детето буквално се смее с очи и гледа едно такова дяволито, крие се зад гърба на майка си и мрънка. Когато тя реши че е безопасно и нищо не е станало детето хуква да играе все едно нищо не е било. Това същото дете много лъже точно защото знае че майка и ще повярва сами и единствено на нея.... Дори баща и доста често се кара с майката за начина на възпитание.... мдааа
А, сега да ви кажа възрастта на детето - над 4 годинки. Все още майка и я храни защото била малка и не можела, майка и я води вечер до тоалетна щото била още мноооого мънинка за да става сама. Ако детето реши че не и се ходи на градина я соатвят в къщи само защото ако не е нейното се почва пищене и рев.....

Сигурна съм, че примера който давам е чистата крайност, но си мисля че е добър пример.
За мен няма по-добро от това двама или повече души да възпитават детето. Един да се определи за основен авторитет а останалите да са потдържащи. Мечтая си за деня в който мооите деца ще имат поне още един човек от който да се учат....
Цитирай

София

Мнения: 2 485
Аз нямам деца от различни бракове, но живея с мъж който не е биологичен баща на дъщеря ми, но е повече БАЩА от онзи другия. Ролята му във възпитанието се разви във времето - в началото стоеше само и гледаше, после започна с мен да коментира /това правим и до сега/, когато има проблем /а вече имаме доста, щот детето ми влиза в една специална възраст дето ......../ двамата първо го обсъждаме и после действаме, сега и той  й прави забележки със строг тон, но никога не си е позволявал да й посегне или дори да ми спомене че е възможно да я плесне /а и аз доста пъти съм казавала как баща й я удари 1 път и аз го  #2gunfire - беше по повод това че не иска да яде/. Той е доста по спокоен от мен и доста разговаря с детето, даже на моменти ревнувам - защото тя му казва неща които не е посмяла да каже на мен.
В началото си мислех, че няма да позволя на никого да се меши във възпитанието на детето, но сега виждам че той много ми помага и не се меши, а отстоява моите позиции.
Не виждам нищо лошо в това - напротив - така и той се чувства съпричастен и се привързва още повече към детето и тогава и грижите към детето идват по естествен начин, стига всичко да е в границите на нормалното / далеч съм от мисълта че трябва да се позволява да се бие детето или обижда или да му се оказва натиск или психически тормоз/
Цитирай
Отдавна не съм влизала тук и затова съм под ново име ,но немога да се стърпя да не си кажа мнението и по този въпрос.Живея с мъж,който обича и двете ми деца като свои.Обича ги много повече отколкото другия,който не ги е виждал от ноември месец ,въпреки че живеем в един град .И двете ми деца са в трудната възраст,но понякога си мисля ,че ако той не беше до мен аз нямаше да се справя.Те споделят всичко с нас ,но на моменти той знае повече неща отколкото аз .На тях им е по лесно да общуват с него .Никога не им е повишил глас ,никога не  се е скарал с тях,всичко се получава с много нежност ,с много такт и ласка.Този мъж ми показа смисъла на думата "СЕМЕЙСТВО",защото след 10 г брак ,аз не бях научила тази дума.
Цитирай

Бургаския Изгрев

Мнения: 24
Искам да попитам майките с деца от различни бракове – как вторият мъж участва във възпитанието на детето ви от първия брак. Аз лично се чувствам като между чука и наковалнята в моментите, когато мъжът , с който живея  е строг към сина ми и му налага наказания  - съвсем основателни  и в границите на нормалното, но просто факта, че не му е баща ме кара да се чувствам ужасно . В началото все защитавах сина си. Сега вече гледам да не се намесвам, знам, че за възпитанието му е необходимо и малко твърдост, но в същото време сърцето ми се къса. Споделете, дали и вие сте се чувствали така.
Мери, искам да ти кажа, че дори да му беше баща, пак щеше де ти е неприятно.
Истината е, че след като живеете заедно той трябва да взима участие във възпитанието на детето. Това е полезно за всички ви. Детето разбира, че на този "чичко" му пука за него. То се привързва и започва да го уважава повече. Поне при нас е така.
Преди Скъпия да се съгласи да взима участие във възпитанието на детето, синът ми се качи на главата му в буквалния и преносния смисъл. В началото бяха като Хитър Петър и Настрадин ходжа. Всеки си прави експерименти, за да види реакцията на другия. Проблема при големия мъж беше, че не иска да бъде строг. Много му се радваше на малкия. А малкия мъж реши да провери до къде може да стигне с капризите и глезотиите си.
Сега се разбират от половин дума! Love
Сърцето ми се къса и когато аз му налагам наказания.
Един ден толкова се инатеше, че чак се размаза от глезотия. Набих му дупето. После като видях, че пръстите ми са се отбелязали, очите ми се напълниха със сълзи.
Така, че реакциите ти са съвсем нормални. Разумно постъпваш като не се месиш. Понякога малкия ми се оплаква, но му казвам, че ако не беше правил ...еди какво си..., никой нямаше да му се кара. Много често добавям: "Много ви обичам и двамата, и сърцето ме боли като се карате." След това понякога отива да прави "четки" на големия. 35

Цитирай


Мнения: 336
Благодаря за отговорите. Може би това чувство се изпитва и даже, когато детето расте с родния си баща. 
Всъщност отговор на моите терзания ми даде самото ми дете, когато онзи ден ми каза :"Мамо, на мен И. ми е хем баща, хем приятел."  Много ме трогна това признание.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора