Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 54 отговора

Италия

Мнения: 3 425
Ох, откъде да започна.... Rolling Eyes

От 4 год не съм в България и всяка година по 2 пъти си пътувах,но от последните посещения лека полека започна да ми дотежава на тръгване....а тук сме си добре,нямам особени проблеми,даже се чувствам щастлива,обачееее какво ми става не знам....като се прибера тук и ми минава бързо,но някакси имам едно скрито желание и трепети,които са свързани само с България....уффф...

Онзи ден срещнах една приятелка испанка на около 60год,от около 40год живее тук и тя дошла по любов...и тя ми заговори точно затова...че ако се върнела назад на мъжа си би казала пак да,но не би искала да пропуска живота на своето родно семейство и да се откъсва от всичко ....каза ми:Ти,защото още си млада и за някои неща не си даваш сметка,но наистина след години разбираш колко си пропуснал и някакси ти се струва,че не си е заслужавало да загърбиш всичко и да хукнеш нанякъде  newsm78 newsm78 newsm78

Май наистина е това....губиш от времето с твоето семейство,та дори и да се виждате  веднъж месечно,губиш приятели от ученическите години,а такива приятелства са безценни и доста често дълготрайни.....е,да печелиш  и опитност,откриваш и опознаваш нови хора и неща,но доколко е важно,доколко е ценно това за твоите побелели коси ....някой ден ей така седнал пред сутрешното си кафе загледан в изгрева и си даваш сметка колко си пропуснал една прегръдка повече на любимите хора,които вече ги няма,лишил си ги от присъствието на внуци,които да ги радват...а те са пропуснали една твоя усмивка....колко безценно е всичко това....но май се осъзнават тези неща в по-напреднал етап.....

Е,казах си каквото ми тежеше  Hug Hug Hug

Цитирай

Germany

Мнения: 1 230
Добре дошла в отбора.

И аз сьм така. И става все по зле сьс всеки изминал пьт. Лошо е спрямо роднините там, но за това си даваш сметка като поживееш повече години в чужбина.

А си ходя доста често и има реална преценка за ситуацията в дьржавата, но пак ми е кофти.


Цитирай

в сърцето на един мъж...

Мнения: 4 779
И на мен ми е много трудно и тежко. Имам възрастни баба и дядо, брат ми претърпя много сериозен инцидент, наскоро почина и свекърва ми. Най-тежко ни беше, че не успяхме да се сбогуваме. Това е най-трудното и най-жестокото нещо от живота тук, зад граница... В такива моменти, че не си със семейството си...
Децата ни растат далеч от родителите ни, те пропускат толкова красиви моменти и нито интернет, нито телефоните, нито снимките могат да ги заменят...
С всеки изминал ден откриваме по някой нов бял косъм в косите на родителите си и ни е мъчно, че не сме били там...
Виждам лошите страни от престоя си в България, но прибера ли се тук в Германия, ме стисва за гушата носталгията... Припомням си моментите от там и забравям за всичко лошо... В душата ми остава само прекрасния спомен...
О, боже, каква носталгия ме е подгонила и как ми липсва...
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
мдаааааааааа, и аз съм така. поседях си 2 години в българия и се върнах пак тук. колкото повече време си навън, толкова по-голямо става объркването. когато си в бг ти липсва живота навън, когато си навън, ти липсва българия. забравяш лошите неща, помниш само хубавото. човек тъжи най-вече по спомените си. а те за съжаление не се връщат. остава просто да не допускаме тъгуването да вземе превес над радостите ни. това е. остаряваме..........
Цитирай


Мнения: 1 202
И аз онзи ден направих 4 години тук. Времето тече много бързо, особено след 20 Smile и годинките се изнизват! За нас е още по-сложно с гостуването и не знам дали ще можем да си позволим 4 човека да пътуваме всяка година до България, а никак не ми се иска да се отчуждя от най- близките си!
 
За това човек трябва да бъде смел и да решава! Естествено, след трезва преценка!

Много станаха темите в този форум за завръщане в България, това ме радва, мисля, че е добър знак  Very Happy

Цитирай
Viarno e , che  e mnogo muchno kogato se pribersh v Bulgaria i sled tova da se vurnesh no kogato suzdadesh semeistvo, detsata namirash si novi priateli sreda i tn siakash zapochvash zivota si otnovo ne se usheshta tolkova nostalgiata. Estresveno che Bulgaria shte ni ostane v surtseto prez tselia ni zivot , no tova si e nashe reseshenie da ziveem daleche i neka se radvame na tova koeto imame a i vinagi mozem da se vurnem v Bulgaria..
S obich Tsvetelina

Моля, пишете на кирилица!
« Последна редакция: нд, 11 май 2008, 00:40 от Дивиана »
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 318
И на мен ми е познато това чувство  Sad
След 2 седмици се прибираме с децата във БГ за 1м и съм толкова радостна и развълнувана  Party Мъжът ми и той е българин-тук работи.Всичките ни роднини са във БГ-тук имаме приятели,но някак си не е същото.....
Цитирай

Germany

Мнения: 3 885
Нормално е, а когато човек станел на възраст било в пъти по-трудно (така съм чувала от възрастни хора)...
На мен първите два дни също са ми трудни там Embarassed трябва ми време да привикна към обстановката, а и дори и към голямото внимание, което ни се обръща. От тук тръгвам с голямо нетърпение и като минат първите няколко еуфорични часа на БГ-земя изпадам в нещо като дупка, но за кратко. Последните два дни също са ми много гадни, когато започнат да се изреждат всички "да си вземат довиждане". Някоя година ще ги излъжа, че ще си ходим 2 дни по-късно, за да си спестим тези леко тъжни емоции Smile
Домът ми е тук, мечатая само да мога да си ходя по-често един ден, пък били то и само за уикенда, би било перфектно Smile
Цитирай

без обхват

Мнения: 5 745
тук имам това което там никога не мога да имам , а там имам нещо, което пък тук не мога да донеса...
Мисля, че това са емигрантски 'драми'. Балансът не се постига лесно, Кала. И ти си сравнително отскоро в чужбина, от теб зависи да си наместиш емоциите и да живееш в мир със себе си.
« Последна редакция: сб, 10 май 2008, 11:14 от 10¢'s cafè&lounge »
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 049
За моите 7 години извьн граница разбрах ,4е живота на един 4овек може да запо4не колкото пьти иска той сАмият от на4ало.
За мен най_трудното е 4е не мога да предоставя Щастието на родителите ми да са с детето,но се опитвам по някакьв на4ин да го компенсирам с лятните ваканции.
Баба ми по4ина преди един месец,не можах да се прибера Crying or Very sad,нямаШе полет Confused,аз самата си отидох наполовина с нея Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad,другата половина остана за детето ми,това е бил единственият пьт през моя толкова годиШен престой извьн Бьлгария когато се попитах какво то4но правя тук Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad.
Мога да си призная,4е на мен все по лесно ми става да си трьгвам от Бг,ЗА СьЖАЛЕНИЕ,но аз свикнах на едно спокойно сьЩествуване,кьдето ги няма ве4ните проблеми които има в Бьлгария.Единствено посленият пьт когато си трьгвах ,не ми се трьгваШе,знаех ,4е пове4е няма да видя баба жива_НЕ Я ВИДЯХ. Crying or Very sad
Цитирай

花見

Мнения: 1 537
Кала  Hug

( и при мен не е леко от самото начало, а уж познавах чужбина, живяла съм и преди за месеци далеч от България  Rolling Eyes)

Матакосмата го е написала много хубаво...
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 291
и аз съм така.
само с тази разлика, че моя съпруг е българче (слава богу) и като ни писне на шапките си ги хващаме и право у домА.
точно снощи си говорих с майка ми на тази тема, викам й каква съм такава, би трябвало да съм щастлива тук щом съм със семейството си, а на мен все нещо ми липсва. щом ми ги няма наблизо мама, татко и брат ми нищо не ми е пълноценно Blush
а онзи ден говорих с една приятелка, тя пък ми казва, че и било достатъчно да чуе че техните са добре. зависи от човек и колко близки сте си с родата.
моите родители са ми и като приятели, толкова ми липсват винаги и всеки път ми е все по-трудно да си казваме сбогом.

леля ми живее в бг, но е омъжена в друг град. по същия начин като си ходи казва, че винаги половината й сърце все едно остава в родния дом.
Цитирай


Мнения: 2 786
Val, съжалявам за баба ти и разбирам мъката ти  Hug
И на мен ми става все по-лесно да замина от България всеки път, толкова бързо ми омръзва и писва от тамошните проблеми и предизвикателства, че просто се чудя какво правя там.
Имам 2 причини да се връщам, двама души.
И ако тях ги няма, наистина няма нищо, което би ме привлякло и накарало да се върна.
Дори и на почивка не бих отишла.
В прескъпото и презастроено Банско ли или в ужасното и бетонно Черноморие?
Мръсотията, несправедливостите, безотговорността и мизерията ме отвращават.
Който има за какво да се върне, да е жив и здрав.
Човек е щастлив там, където е сърцето му.
А моето сърце е при моята любов  Love
Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 914
винаги си мисля, че когато човек да остарява, винаги ако иска има за какво да съжалява....
в крайна сметка , ако си останеш в БГ, след време може да си кажеш" еехххх, ега ако бях еди къде си...."

важното е човек като вземе някакво решение, да не съжалява какво е можело да бъде  Peace

миналият път, преди 2 години, като се върнах в БГ за 10 дена, ми сетръгваше и не тъгувах... сега се прибирам със смесени чувства.... Thinking тук съм вече близо 7 години
Цитирай

The Promised Land

Мнения: 1 526
мдаааааааааа, и аз съм така. поседях си 2 години в българия и се върнах пак тук. колкото повече време си навън, толкова по-голямо става объркването. когато си в бг ти липсва живота навън, когато си навън, ти липсва българия. забравяш лошите неща, помниш само хубавото. човек тъжи най-вече по спомените си. а те за съжаление не се връщат. остава просто да не допускаме тъгуването да вземе превес над радостите ни. това е. остаряваме..........

мата е облякла моите усещания в думи  Hug
точно така е при мен
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 54 отговора