Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 375
Момичета,наистина незнам дали трябва да пиша това точно тук,но отчаяно се нуждая от помощ.Бременна съм,за някои може би това  ерадост,но за мен се превърна  в кошмар.От 7 години имам паническо растройство.Освен това и натрапливи мисли,страх от бременност и раждане.Мъжът ми много искаше бебе,аз не,но ме беше страх да не го загубя.Забременях от първия месец.Сега състоянието ми много се влоши.Непрекъснати страхове,натрапливи мисли,че не мога да издържа тези месеци.Цялата треперя,бледа съм като восък.Мисля,какво ли не,да направя аборт,обаче ме е страх мъжът ми да не ме зареже.Да си сложа край на живота,да избягам някъде,направо съм се побъркала.Не мога да си контролирам мислите.Мъжът ми вика да се стегна,ама аз му казвам,че със стягане не става.Сега пия само антидепресанта серопрам,ривотрила(успокоителното) не го пия заради бебето,което аз не искам.Моля помогнете ми Crying or Very sad.
Цитирай

по света и у нас

Мнения: 862
Ами тук не мисля, че има кой да ти помогне в прекият смисъл на думата. В този форум, а и в съседният всички искаме бебета по един или друг начин.
Твоят случай трябва да обсъдиш с психотерапевт, дори не и с психолог, защото той няма да помогне. Психотерапевтът ще ти помогне да разбереш какво в действително искаш и с много труд заедно вярвам, че ще намерите изход от тази ситуация и състоянието ти. Паническите страхове се лекуват трудно и продължително. Най-лесният начин за теб би бил да родиш детето си, така ще го превъзмогнеш най-лесно, но не съм убедена че ще успееш сама.
Антидепресантите, които обикновено психиатрите изписват аз намирам колкото за спомагателни, толкова и за вредни. Мое лично мнение е че те не помагат трайно.
Консултирай се със специалист. Не си позволявай да загубиш детето си само заради това, че не можеш да превъзмогнеш страховете си.
« Последна редакция: сб, 10 май 2008, 08:58 от Hri »
Цитирай


Мнения: 135
Много съм съгласна с Hri . Не позволявай да пе победят страховете ти. Потърси специализирана помощ. Реши какво искаш ти. Сигурно няма човек, който да е забременял неочаквано /непланирано/ и да не се е стреснал и притеснел какво и как ще бъде. Поглени нещата и от другата страна- ти си забременяла от първи месец -невероятен шанс да дадеш нов живот . Вкопчи се в него . Тук всички искаме точно това. И нас ни е страх какво ни предстои за да го постигнем......
Цитирай


Мнения: 2 331
Потърси помощ от лекар.Ако трябва ходи няколко пъти в седмицата.Със "стягане" няма да стане.Тук можем да те успокояваме и насърчаваме,но ти е нужна професионална помощ.Ако направиш аборт и бебето вече не съществува,ще проектираш страховете си върху нещо друго.Помисли за това.
Твоите страхове нямат нищо общо със стреса,който изпитва всяка жена,когато забременее,но всички се страхуваме-макар и за различни неща.
Цитирай


Мнения: 1 845
ходи на психиатър,смени антидепресантите,явно тези не ти помагат достатъчно.
тези натрапчиви мисли,които имаш,не са от нежеланието ти да имаш дете,а от заболяването ти/състоянието ти.с помощ от специалист и точните лекарства ще ги пребориш.успех!
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Имаш нужда от специализирана помощ. Намери си добър специалист, ние не можем да ти помогнем, близките ти също. Успех.
Цитирай

София

Мнения: 375
Благодаря ви за разбирането.Значи антидепресанта серопрам опитвах да го сменям 2 пъти,но се оказа,че имам психична зависимост към него и не мога без да го пия.Иначе ривотрила тушира страховете,но не съм го пила откакто съм видяла 2-те черти.Знам,че не съм като другите,дори други момичета с ПР-во не изпитват страх от бременност и раждане,но при мен явно се е превърнало във фобия.Мъжът ми не ме разбира,изобщо никой.Ходя и на психолог,ама не мога все там да съм.Опитвах се и психиатърът да сменям ама не успях изобщо не намерих свестен такъв.
Цитирай

България - София

Мнения: 945
Ривотрилът толкова ли е вреден за бебо? Аз знам, че го пият и хора с епилепсия. Би трябвало да ти дадат поне заместител. Не бива да се страхуваш и да се напрагяш. Другите не могат да те разберат, защото са здрави, а ти си болна. Ти не си лигава, ти си болна. За всяка болест трябва да има адекватно лечение. Дерзай да си и искаш успокоително или поне питай можеш ли да пиеш ривотрил.
Жалко, че тук не можем с кой знае какво да ти помогнем. Това, което преживяваш е сериозно, не допускай да се задълбочи.
Цитирай

по света и у нас

Мнения: 862
Благодаря ви за разбирането.Значи антидепресанта серопрам опитвах да го сменям 2 пъти,но се оказа,че имам психична зависимост към него и не мога без да го пия.Иначе ривотрила тушира страховете,но не съм го пила откакто съм видяла 2-те черти.Знам,че не съм като другите,дори други момичета с ПР-во не изпитват страх от бременност и раждане,но при мен явно се е превърнало във фобия.Мъжът ми не ме разбира,изобщо никой.Ходя и на психолог,ама не мога все там да съм.Опитвах се и психиатърът да сменям ама не успях изобщо не намерих свестен такъв.
Рони 77, психолозите в случай като твоя могат просто да диагностицират заболяването, не помагат особено за съжаление. Аз съм психолог, макар и вече не практикуващ и доста неща позабравих. Никога не съм долюбвала психиатрите и поради това не ги препоръчвам. Те лекуват само с хапове, които тушират проблема, но не го лекуват. Според мен имаш нужда от психотерапевт. Потърси Мадлен Алгафари, не вярвам да не може да те приеме. Няма избор на психотерапевти в България, защото от много скоро се изучава, повечето такива са завършили в чужбина. Има и много шарлатани, които просто си лепват тази титла, макар че нямат необходимото образование. Тревожните разстройства се лекуват паралелно -на първо място с психотерапия и чак след това медикаментозно. Често се препоръчва промяна в средата, в която живее човека. Има и много алтернативни методи за лечение. Мисля, че ще можеш да се справиш с проблема, просто трябва да намериш подходящият специалист.
Успех ти желая от все сърце.
Цитирай

София

Мнения: 375
Здравейте мили момичета!Стискам зъби,много ми  е трудно.Чувствам постоянно напрежение и така съм вече 2 седмици откакто разбрах,че съм бременна.Психиатърката ми каза,че мога да взимам ривотрил,но една друга пси преди година ми беше казала никакъв ривотрил да не пия,обаче не издържам вече много  етрудно.На всичко отгоре се опитвам и да работя,имам едно малко магазинче за дрехи.Днес всичко ми трепереше,по едно време ми прилоша,но седях там и стисках зъби.Да ви кажа честно психоложката много не може да ми помогне,като ми се загнезди страхът и нищо не помага.Знам му и кътните зъби на това нервно разстройство.Мога да напиша цяла книга за него.Пси-то и каза,че епилептичките пият ривотрила в много по големи дози аз ако пия 0.5 мг те пият по 2 или 3 мг и раждат здрави деца.Незнам какво да правя.А имам ужасен страх от раждане,тези дни само това ми се върти в главата #Crazy.Освен да започна да пия по малко ривотрил да видя,какво ще стане.Дано само не започна да правя тежки панически пристъпи,че тогава незнам вече,какво ще правя Crying or Very sad.Благодаря ви момичета за подкрепата и съчувствието.Пишете ми пак  bouquet.
Цитирай

Бургас

Мнения: 259
От нормалното раждане ли ти е е страх или от секциото?
И защо те е страх? В смисъл на какво се базират страховете ти? Страх за тебе? Страх за бебето?
Цитирай


Мнения: 26 281
... натрапливи мисли,страх от бременност и раждане.Мъжът ми много искаше бебе,аз не,но ме беше страх да не го загубя.Забременях от първия месец.Сега състоянието ми много се влоши.Непрекъснати страхове,натрапливи мисли,че не мога да издържа тези месеци.Цялата треперя,бледа съм като восък.Мисля,какво ли не,да направя аборт,обаче ме е страх мъжът ми да не ме зареже.Да си сложа край на живота,да избягам някъде,направо съм се побъркала.Не мога да си контролирам мислите ...

Все едно пишеш за мен  Confused най-кошмарния период в живота ми. Имах чувството, че всички покрай мен, включително мъжът ми продължаваха да живеят, а аз изтърпявам някакво наказание, това ме подтискаше и озлобяваше едновременно. И не е от хормоните, защото и сега като ме връхлетят мисли за второ дете, пак изпитвам съшото, а по принцип съм позитивен човек  Tired

Не знам какво да те посъветвам, не съм търсила лекарска помощ и не съм пила нищо, просто не спрях да ходя на работа до последния ден, опитвах се да съм максимално заета, за да не мисля за това, че съм бременна.

А толкова обичам децата, ако бях мъж, щях да имам минимум 3 Crying or Very sad

Успех!
Цитирай

София

Мнения: 375
Ами страх ме е от раждането и по двата начина,изпитвам ужас от болници и от операции.Страх ме е да не умра при раждането #Crazy.И наистина се чувствам,че съм наказана,а защо не се мъчи мъжът ми например.Ох,утре съм на гинеколог за първи път.утре ще пиша какво е станало.Благодаря за подкрепата.
Цитирай

България - София

Мнения: 945
Рони, аз пък имам страх да летя със самолет, но бих летяла все пак.

Страх ме беше, но не натрапливо, от операция и да не умра от упойката, но преживях две операции и благодарение на това, претръпнах и изобщо не ме  е страх вече от нищо. ако искаш детето, преодолей страховете. Вече не се умира на раждане като едно време.
Цитирай

Sydney, AUS

Мнения: 557
roni77,

И аз искам да те попитам, от какво те е страх? Опитай се да обясниш с конкретни ситуации. Какво те притеснява, че може да се случи?
Напиши го черно на бяло и след това започни да търсиш информация за всеки един сценарий който си представяш. Така до някъде ще се убедиш, че много жени са го преживели, няма да си първата и нещата не са на живот и смърт.
Между другото, още нещо да ти кажа - и аз едно време пих ривотрил, по друга причина - неясни много силни болки в главата. Но в момента в който го спрях (и то го спрях постепенно - по лекарско предписание) - станах ужасно нервна, получих хормонално разстройство и изпадах в куп депресии. Знам какво е да чувстваш, че не можеш да контролираш състоянието си. В крайна сметка ми трябваха няколко месеца без ривотрил, за да успея да се възстановя и пак се чувствам "нормално". Така че, много от нещата които усещаш сега може да се дължат и на хапчетата, които вземаш. И ако се опиташ да ги спреш - става още по-зле. На организма му трябва време да се изчисти. Винаги се консултирай с лекар. И моя съвет би бил - намали ги колкото можеш.
Повярвай - със всичко можеш да се справиш! Това си е твоето тяло и твоето съзнание. Никой друг не може да ти даде вълшебното хапче и магичски да те "поправи". Като начало - не мисля, че има нещо толкова грешно в теб. Така, както се е появило, така може и да си отиде ако не ти харесва. Но ти си тази която трябва да направи най-голямото усилие. На мен покрай депресиите много ми помогна да се виждам с психолог. Сега аз самата уча това Wink Наистина психолога може да ти помогне да намериш силата в себе си! И не се притеснявай ако някой психолог не ти допада...потърси друг, докато намериш човек който е създаден за да ти помогне.
Вярвай в себе си и направи това, което чувстваш, че имаш нужда да направиш!!! Но винаги бъди искрена със себе си обмисли добре решението си преди да го вземеш. Няма смисъл да вземаш прибързани решения за които след време ще съжаляваш. Така само ще навредиш още повече на състоянието си.
Аз също съм изпитала голям страх още преди да забременея за първи път. Оженихме се с мъжа ми и той искаше деца. И аз понеже го обичам, не исках да споделям искрено с него, че умирам от страх при идеята, че ще трябва да раждам - все едно за мен беше да умра. Може даже и да съм му казвала - но и той е реагирал така като твоя - че е безпочвен страх. Обаче забременях. И започнах да се тормозя. От всякакви мисли. И сънувах куп глупости. И се стрясках и сънувах кошмари. Тогава си купих една книга за бременността. Започнах да я чета седмица по седмица и дълго време ме беше страх да отворя крайната страница, където пише за раждането. Към 4 месец се разхождах с една приятелка по Книжния пазар и тя видя една книга за бебета и каза - няма ли да си я купиш? И аз казвам: "Защо ми е?" И тя: "Как така защо ти е, като родиш, няма да се изненадваш всеки ден и да се чудиш какво да правиш. Прочети каквото можеш предварително." И тогава си я купих. След това дълго не я отворих и четях само за седмицата в която съм бременна от мойта си книга. Да ти кажа...девет месеца са доста време...имаш страшно много време и много неща могат да се случат. Докато влязох в деветия месец вече се чувствах много по-спокойна, въпреки, че пак много ме беше страх, но ме беше страх и да покажа, че толкова ме е страх Wink Накрая всичко мина успешно и благополучно. Сега чакаме трето хлапе и да кажа - няма по-щастлив човек от мен Wink Майчинството е невероятен дар...променя целия ти живот изоснови. Може би това е събитието, което трябва да се случи за да се оттървеш веднъж за винаги от натрапчивите си чувства в момента. Когато посветиш живота си на друг човек и му даваш безграничната си любов (което става автоматично при раждане), сякаш забравяш за себе си на моменти. И после чувстваш такова едно прекрасно удовлетворение....усещаш как силата на живота е толкова над теб, че само си мислим, че контролираме и разбираме какво се случва Wink
Пожелавам ти много кураж, много успехи и се опитвай да се усмихваш колкото може повече! Винаги има за какво!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.