Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 46 отговора

Пловдив

Мнения: 475
Пускам тази нова тема, защото искам да разбера как  всеки се е справил с тази тъга.На 11 години загубих майка си от мозъчен инсулт  и от тогава съм с тате(най- добрият баща, грижи се за мен като майка и баща едновременно,като гледам какви бащи има дето зарязват децата си)благодарна съм му за всички усилия, но все пак сега имам бал и ми е тъжно , че мама няма да е там, да ме види в роклята и да ме поздрави.Сигурно има и други като мен нека споделете как се справяте с болката ,че един от най-близките ви хора няма да е там на важно за вас събитие в живота...
Цитирай


Мнения: 660
11 г. си е доста време, но загубата на майка няма давност. Сега ти предстои един от най-хубавите мигове в живота. Не се натъжавай, а вярвай че тя е някъде наоколо и се радва с теб! Аз загубих моята преди 3 месеца, но вярвам, че е някъде близо до мен! Пожелавам ти да си една прекрасна и щастлива абитуриентка! С любящ баща до теб!  bouquet
Цитирай

Испания

Мнения: 1 327
майка почина преди почти 2 години, баба - в началото на април. Баща ми винаги е бил далеч от живота ни, неговите родители също. Така че най-близките ми бяха майка и баба. Брат ми пък замина за чужбина преди година и половина.
Излизаш на улицата и установяваш, че въпреки твоите болежки и проблеми живота си продължава.. така и нашите. Тъжно е, понякога и много по-малки събития те карат да съжаляваш, че близките ти ги няма.. Пример - как детето ти се смее  Wink
За всеки един болката е различна по сила и сам намира начин да се справя с нея. С времето се научаваш да живееш с тази болка.

Ти гледай сега живите, защото и те гледат теб. Ако ти си тъжна и те са тъжни. На баща ти сигурно му е още по-тежко, че майка ти я няма в такъв момент до вас. За мен лично мъртвите човек трябва да почита, а не да съжалява.
Радвай се на тези хубави събития, които ти предстоят сега, защото като отминат не може да ги върнеш  Hug
Цитирай


Мнения: 1 280
ICE_89 съжалявам миличка  Hug Ще бъда искрена с теб, аз съм в подобна ситуация. Бях на същата възраст, когато почина татко  Crying or Very sad И тъй като става дума за бал, аз на бала плаках, много плаках, после и на сватбата, после и малкият като се роди, и като се развеждах и във всички хубави и трудни моменти в живота ми, тежко е. Но знам, че ме гледа отнякъде и знам, че е винаги с мен, вътре в сърцето ми и се радва и страда с мен. По същият начин майка ти е някъде около теб , така че ще те види на бала  Hug
Цитирай


Мнения: 289
За съжаление сме тръгнали по един път с теб.
И аз изгубих майка си като бях на 14години. Сега 12 години след загубата болката е същата, знаеш,  времето не я лекува.
Аз на бал не съм ходила. Но съм имала много моменти от живота си, които съм искала да бъдат споделени с нея, но не би!
Безкрайно съм благодарна на баща ми, че от нищо не ни е лишил с брат ми, но майчината грижа и обич е незаменима и празнотата си я носим.
В такива моменти избягвам да мисля какво би било, ако е до мен или да се заравям в мъката защо не е! Вдигам глава и си казвам, тя  е горда с моите успехи! Hug
Цитирай

Пловдив

Мнения: 475
Благодаря ви за подкрепата  Hug  съжалявам за вашите загуби Sad

Те винаги ще са в сърцата ни и никога няма да ги забравим  Crying or Very sad трябва да живеем за хората които са около нас и ни обичат
Цитирай

София

Мнения: 5 792
Преди да починат и майка ми и баща ми казваха - живота продължава за живите. И дъщеря ми ще е на бал след 12 дни  и няма други баба и дядо да и се радват/то ние двете и роднини почти нямаме/, но дано да дадат   бог и Аллах  да  виждат от някъде до къде сме стигнали.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 475
Преди да починат и майка ми и баща ми казваха - живота продължава за живите. И дъщеря ми ще е на бал след 12 дни  и няма други баба и дядо да и се радват/то ние двете и роднини почти нямаме/, но дано да дадат   бог и Аллах  да  виждат от някъде до къде сме стигнали.

Дано, и майка ми се казваше като теб, аз вярвам ,че мама винаги е с мен, и дъщеря ти да е щастлива,че е до теб и се подкрепяйте взаимно Peace
Цитирай


Мнения: 1 431
Живота продължава. Предстоят ти толкова хубави моменти.
Весело изкарване на бала.   bouquet
Цитирай

В Сънландия

Мнения: 1 444
Бях на 20 години, когато почина баща ми.Никога не сме били близки с него и може би заради това, бих казала, го преживях без особени вълнения.Просто ... лека полека забравих какво е било, когато беше жив ... сега си мисля понякога за него и се чудя, как съм могла да бъда толкова лоша с човек, който е обичал само мен на този свят, но не мога да върна времето назад и просто продължавам ...
Цитирай

София

Мнения: 709
Баща ми почина неочаквано преди 7 години.
Много тежко го преживях, но......животът продължава.
Мъчно ми е ставало - на сватбата ми, че не ме видя булка, когато се родиха децата - че не видя внуците си, но пък съм сигурна, че духом е с нас и се гордее трите му деца какви човеци станаха.
Цитирай


Мнения: 113
Мила,разбирам те! Майка ми почина преди 14 години- ей така внезапно.Бях студентка 2 курс и бях в сесия,обадих се да я чуя как е и отсреща ми вдигнаха някакви роднини да ми съобщят страшната новина.Преди това,точно  месеца по- рано си замина баба ми. Останах абсолютно, ама абсолютно сама.Бях на 22 години,баща си изобщо не познавам!
Преживях го безкрайно трудно,но винаги в ушите ми звъчат думите на майка ми,че мъртвите не трябва да се оплакват,а трябва да не се забравят. Тогава си дадох дума,че заради нея,заради всички които съм обичала,а вече ги няма ,няма да плача - те не искат това!Знам,че ме виждат,знам че ми помагат,знам че майка ми бди над мен! Не беше до мен да се радва като се омъжих, нямаше я да ми мели като се развеждах, после не се порадва и на внука си,но вярвам че е някъде там.
Вече говоря за това без болка,гордея се с баба ми и майка ми,защото бяха достойни хора и ме направиха човек,заради тях съм такава,каквато съм и наистина смятам,че те са допринесли за това. Гледам снимките им, на тях са винаги лъчезарни и усмихнати - и аз съм такава.Те са ми пътеводната светлина и затова няма за какво да тъгувам. Винаги са с мен.Ще разказвам на сина ми за тях и ще се радвам и той да се гордее,без да ги е виждал някога.
Боли в началото,но позитивната мисъл и спомена за всичко хубаво,което ви се е случило в живота, ще ти помогнат.Успех ти желая и кураж!
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Аз загубих баща си когато бях на 15 - преди 15 години. Наложи ми се да порасна тогава, сблъсках се с много болка и тъга. Почина от рак. Малко е да кажа, че Онкологията ми е страшна и омразна, бяхме направили пътечка до нея и хората - млади и стари, които си отиваха, все още са ми пред очите. Тежко го преживях тогава, не можех да се храня, за 3 месеца смъкнах 10-15кг. Плачех, пишех, беше ми безкрайно тъжно. Но имах мама - другият родител, на когото трябваше да помагам и да съм опора. Сестра ми роди няколко месеца след смъртта на татко... Животът продължава и болката постепенно избледнява или просто свикваш с нея. Никога не забравяме онези, които сме обичали и това е важното.

Ти си млада, тепърва ти предстоят най-прекрасните мигове в живота. Изживей ги с мисълта, че тя е там, някъде около теб и се радва на твоето щастие. Hug
Цитирай

...на брега на голямата река....и близо до морето

Мнения: 212
Пиша от позицията на моите 18-годишни момичета, които преди 6 месеца не погребаха баща си, той е жив, но безпаметен от мозъчен инсулт. Раздирани са от болка, че при жив баща са живи сираци, а аз съм още по-раздирана, като ги гледам как се мъчат да му помогнат. Те знаят, че баща нямат вече. Ужасно е, много им е тежко. Не съм и допускала и за миг, че може да им се случи такава беда, те не го заслужават.
 А аз загубих майка си, почти месец и половина, преди да ги родя. До този момент, не мога да преодолея загубата. И знам, че на колкото години са момичетата ми,толкова години нея я няма. Мисля, че и до последния си ден на тази земя, майка ми много ще ми липсва. В това отношение съм много слаба.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 475
eli-nora знам какво чувстват дъщерите ти в момента ,защото и аз го изпитах,майка ми лежа 3 месеца в кома, от мозъчен инсулт след операцията и не се събуди повече, но бях по малка  и имах надежди вярвах,че ще се оправи,майка ми много се страхуваше от 2000 година,че ще е края на света и то все едно усещала ,че за нея света ще свърши,татко ходи на един не знам как се вика гледач им викам аз и татко без да каже нищо той казал жена ти и нероденият ти син са около вас,постоянно  ви пазят,а преди да роди мене мама била бременна и са махнали бебето,сега щях да имам брат, но знам те са около нас и дъщерите ти ще усетят,че баща им ще е винаги с тях и те трябва да са достойни да го радват дори той да не е в това измерение вече,дай им цялата любов на света, аз съм благодарна на баща си ,който ми е и майка и баща,няма да го оставя никога,сила и кураж ви пожелавам да преодолеете този труден момент
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 46 отговора