Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 85 отговора
Здравейте ,

Имам сестра която много дълго време  се бореше да забременее .. нищо не се получи , лекарите казаха ..  вероятността е 1 %  ..
Така се стигна до окончателното решение да осинови детенце .
Със съпруга и минаха през цялата процедура по осиновяването и след това дългото очакване .. да им се обадят и да ги повикат . Дойде и този момент . Обадиха се . Предложиха им две прекрасни дечица братчета на 10 мес. и 2 години . Радостта беше неописуема .. пътуваха всяка седмица при тях, пазаруваха безброй неща за децата .. бяха в еуфория .. безкрайно щастливи .
Децата са здрави , нямат никакви недъзи .. прекрасни . Осиновиха ги . Разбира се минаха през трудният период на адаптация на големият .. за мен / аз имам също две деца / това беше нормална реакция на детето .. то се бунтуваше. Беше им трудно .. много трудно и на четиримата , но ние .. семейството им непрекъснато ги подкрепяме . Мина време 13-14 дни и дойде депресията . Сестра ми започна да плаче , затвори се дълбоко в себе си , отказа да се храни , страхуваше се от всичко ... ние неможехме да се справим  .. и повикахме лекар .. диагнозата - тежка депресия . Тя отказва да приеме децата , иска да ги върне .. бори се за предишният си живот . Не е агресивна към малките , просто не  ги приема ..
Предписаха и антидепресанти ...  
Обичам я много и на всички много ни липсва .. тя е човек който е позитивен , любящ и в момента .. много страдащ .Искам да и помогна .. много , искам сестра си такава каквато беше ...но не за сметка на децата ..
Аз съм сигурна че и това ще премине ...
Пиша всичко това тук , защо търся хора, които биха могли да и помогнат .. преживели такива емоции ...
Моля Ви , ако някой може да помогне да ми пише на посоченият адрес .

zornica.tcheresharova@abv.bg
Благодаря !
Цитирай

София

Мнения: 9 335
Опа, дадох линк към място, на което вече си била.
Това, което мога да ти кажа от опит - просто бъди до нея  Hug. Аз лично преживях по-голяма следродилна депресия когато осиновихме Исак, отколкото когато се роди Дара.
Не знам, дали ще мине или ще продължи, не знам как ще завърши всичко, но ти бъди до нея и успех.
« Последна редакция: сб, 10 май 2008, 21:56 от Фоксче »
Цитирай

София

Мнения: 2 722
И аз като Фоксче да напиша - бъди до нея, подкрепяй я.
Трудно е, но не е невъзможно.

  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 690
Ще ти пиша и на пощата, но според мен стреса и е бил доста голям.  Ситуацията ми е позната. Ние също сме още "пресни" и все още има моменти, в които изпадам в едни такива състояния, и рева. Но това минава. Като сестра я подкрепяй, говори и, споделяй какво е било с твоите деца. Няма страшно. Ще го преодолеете.
Цитирай

Русе

Мнения: 212
Вече са ти написали - бъди до нея в този момент.Всички минаваме през този период /кой по-бързо ,кой по-бавно/,но излизаме и сме дори още по-силни и уверени.Това не е вътрешна борба да върнеш стария живот.Аз лично все още на моменти изпадам в особени състояния,но вече по-рядко и когато се усетя,че залитам просто прегръщам прекрасния си син и търся усмивката му...Помага ми!
Цитирай


Мнения: 28
Zdraveite!
Edva li shte bada polezna s neshto , no  az sashto v nachaloto siakash ne mogeh da ustanovia vrazka s deteto.Gledala sam i plemennica, no s neia ne beshe taka ......Maikite, koito ragdat decata si siakash po vreme na bremennostta ustanoviavat niakakva vrazka s tiah...
Triabva mnogo obshtuvane s deteto....i estestwenno podkrepa.Mislia che dwe deca ednovremenno sa i doshli malko w poveche na sestra Vi.
Хубаво е да отидат някаде цялото семейство сами с децата да се позабавляват и починат , да имат повечв време еди за друг!
Децата не са само радост но и много труд. На осиновителя е още по-трудно!!!Аз непрекаснато се страхувам че не съм добър родител, да не му се случи нещо лошо, да не се проваля като родител, защото сама съм поеле отговорност за това дете и неговата съдба.А това е голяма отговорност!За нас осиновителите е много страшно ако чуем- Защо ме осинови, Вие сте виновни и т.н.За биологичните родители нещата са сякаш по-различни....Напълно разбирам сестра Ви!
Аз осинових сина си на 7 месеца.Лекарката каза, че той е свикнал по-бързо с мен от колкото аз с него Smile
Сестра Жи се нуждае от много любов и подкрепа, срещи с хора като неч - осиновители.Да поговори с тях за това което чувства.
Успех !
Цитирай

на път

Мнения: 2 595
Знам, че не винаги е възможно да се осъществи, но е хубаво сестра ти да има възможност да разчита на някого в ежедневието си, да споделя отговорности, да има възможност да си дава паузи за да се зарежда с енергия, в този труден за нея момент за да го преодолее. В депресия изпадат интелигентните хора за жалост. Та - мъж, майка, сестра, детегледачка, домашна помощничка, приятелка ... който и да е готов за някакъв период от време
- да даде на твоята сестра опората в живота,
- да и вдъхне сили и кураж, че е способна да се справи,
- да се почувства щастлива и реализирана,
- да усети щастието от завършеността на семейството
- и прекрасната емоция от присъствието на детски смях в къщи.
Наличието на специалисти е наложително също (психиатър, психолог).
 Praynig Praynig Praynig
Много се надявам нейната приказка да е с щаслив край.
Цитирай
Здравейте ,

Имам сестра която много дълго време  се бореше да забременее .. нищо не се получи , лекарите казаха ..  вероятността е 1 %  ..
Така се стигна до окончателното решение да осинови детенце .
Със съпруга и минаха през цялата процедура по осиновяването и след това дългото очакване .. да им се обадят и да ги повикат . Дойде и този момент . Обадиха се . Предложиха им две прекрасни дечица братчета на 10 мес. и 2 години . Радостта беше неописуема .. пътуваха всяка седмица при тях, пазаруваха безброй неща за децата .. бяха в еуфория .. безкрайно щастливи .
Децата са здрави , нямат никакви недъзи .. прекрасни . Осиновиха ги . Разбира се минаха през трудният период на адаптация на големият .. за мен / аз имам също две деца / това беше нормална реакция на детето .. то се бунтуваше. Беше им трудно .. много трудно и на четиримата , но ние .. семейството им непрекъснато ги подкрепяме . Мина време 13-14 дни и дойде депресията . Сестра ми започна да плаче , затвори се дълбоко в себе си , отказа да се храни , страхуваше се от всичко ... ние неможехме да се справим  .. и повикахме лекар .. диагнозата - тежка депресия . Тя отказва да приеме децата , иска да ги върне .. бори се за предишният си живот . Не е агресивна към малките , просто не  ги приема ..
Предписаха и антидепресанти ...  
Обичам я много и на всички много ни липсва .. тя е човек който е позитивен , любящ и в момента .. много страдащ .Искам да и помогна .. много , искам сестра си такава каквато беше ...но не за сметка на децата ..
Аз съм сигурна че и това ще премине ...
Пиша всичко това тук , защо търся хора, които биха могли да и помогнат .. преживели такива емоции ...
Моля Ви , ако някой може да помогне да ми пише на посоченият адрес .

zornica.tcheresharova@abv.bg
Благодаря !

Не виждам нищо нередно да ги върне  обратно.
Това изглежда е най-добрия вариант за нея  и за децата.
Цитирай


Мнения: 28
Това не е стока! Взимам - връщам...... Naughty
Всеки изпада в криза понякога....
Трябва търпение и много любов към децата . newsm78
Цитирай

София

Мнения: 9 335
По-готин е въпросът - Защо всяка майка, която изпадне в следродилна депресия, да не си връща децата в родилния дом  Mr. Green? Не виждам нищо нередно Mr. Green. Или просто когато децата са изоставени, значи са втора ръка стока?
Абе хора, като не знаете за какво става въпрос, що се месите?
« Последна редакция: вт, 13 май 2008, 20:58 от Фоксче »
Цитирай
Това не е стока! Взимам - връщам...... Naughty
Всеки изпада в криза понякога....
Трябва търпение и много любов към децата . newsm78

Това имам впредвид и аз  че децата не са стока а дали в случая така се е гледало на тях можем само да гадаем. За жалост фактите са че не са приети и не получават любов и топлина. Независимо от причините основателни или не, роднински и социален натиск, антидепресанти и специалисти ще имат частичен и краткотраен ефект върху това децата да станат желани и обичани.
Твърда висока цена ще плащат децата (а вероятно и техните деца) заради суетата и липсата на откровеност на осиновителите и тяхното обкръжение.
Цитирай

София

Мнения: 9 335
Напоследък синът ми много използва една приказка - "Глупости на търкалета".
Цитирай
Напоследък синът ми много използва една приказка - "Глупости на търкалета".

Синчето чете постингите ти във форума?
Цитирай

София

Мнения: 690
Дали синчето на Фокси чете не знам, ама явно някой хора четат без да разбират. Че дават и компетентни становища.
Цитирай
Наистина има  страхотни  бисери писани тук че и с претенции  за  разбиране, като това например:

По-готин е въпросът - Защо всяка майка, която изпадне в следродилна депресия, да не си връща децата в родилния дом  Mr. Green? Не виждам нищо нередно Mr. Green. Или просто когато децата са изоставени, значи са втора ръка стока?
Абе хора, като не знаете за какво става въпрос, що се месите?

Това обаче може да е полезно за автора на този постинг.
Вероятно около сестра и също има ограничени хора които от хорски срам или самолюбие се борят против връщането на децата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 85 отговора