А когато всичко свърши...

Jaly, супер си го написала.   И аз така вече не знам колко време го играя тоз филм, ама като го гледам малкия колко е щастлив като се вижда с баща си, забравям за малко огорченията. А иначе се радвам, че има такива татковци като Дани и Инкел.

Абе той живя с това дете 2 години и не се привърза, пък сега с двучасовите срещи ще се привърже

Аз имам чувството, че докато имаше нещо между нас по-идваше, по-се интересуваше и по-се обаждаше...

Нашият татко сякаш предпочита сцените пред детето, защото в малкото пъти, в които е идвал, все се опитва с мен да се заговори, а аз гледам да не им преча на играта, защото заговорим ли се, той забравя, че е дошъл да види детето и се съсредоточава в разговор от типа кой за какво е виновен...

Нямам проблем с егото, просто когато се разбираме по телефона всичко е наред, той обещава всичко... после просто не идва и не се обажда

ами казвам му аз, че за децата е добре да имат контакт с баща си, но той явно не ме разбира, или не ми вярва, или ... знам ли

С риск да се повторя в тази тема, но докато обмислях как да го формулирам- ти си го написала
Минах през същото. Но още в началото погребах всякаква лична обида, вендета, доказване...както щеш го наречи. Еднствената ми цел беше да запазя връзката баща-дете. той не се интересуваше, но детето страдаше, тъкмо беше станал на 3 по това време. Обаждах му се за всяко отклонение в поведението на детето което можеше да е резултат от събитията. Да знае, да му тежи. Както на мене ми тежеше, пък белким се разчувставаше. ПОнеже му беше гузно- зъбеше ми се че го тормозя, затова не идвал, затова не се обаждал. Продължих да го "тормозя" с СМС-си- днес детота каза едикакво си, направи едикакво си, как мислиш на какво се дължи. Мене почна още по-силно да мрази, но взе да се събужда за сина сина си. С времето връзката се възстанови, като разбира се мина и през драмата че детето пък вече беше отвикнало от него и го отхвърляше- айде и там на въже ходих да го убеждавам да не се отказва ( къде по-лесно щеше да е да злорадствам- виждаш ли, сам си си виновен). Аз спрях да го "тормозя", съответно той пък спря да ме мрази и нещата полека се наредиха, сега никой не наднича в живота на другия, доброволно си говорим за нас ако имаме желание, основната ни комуникация е за детето и считам че сме постигнали значителен успех.  Имаме установен без съд и прочие режим на виждане- 2 до 3 пъти седмично, старае се да го спазва, ако не може- старае се да компенсира с други дни.  Аз пък се старая да се чувства добре като идва да го вижда- не за да го привързвам към себе си ( пази Боже!), а да им е комфортно докато са заедно, да заздравява връзката ИМ.
Убедена съм обаче, че ако му показвах колко го презирам, колко е жалък за мене и как ако не е детето не бих си спомняла за него- никога нямаше да сме там където сме сега.

 

Горното е просто жестоко 

И аз като Джали и Метличка... Ама нещо взех да се изморявам последно време  Постигнахме регулярност на срещите - в смисъл през уикенд са заедно от петък до неделя. Преди се виждаха по-честно, но за 2-3 часа и хаотично, когато таткото има време... при това аз винаги с тях.

Джали е права...до някъде. Може да звучи егоистично - но и аз съм човек - уморих се да правя какво ли не, за да държа връзката баща-дъщеря. Нямам нужда от БНД за отглеждането на детето нито финансова, нито логистична. По-важното обаче е, че той няма поведение на родител, какъвто бих искала за дъщеря ми, не й дава нищо ценно, не я учи на нищо, не й е пример в нищо... което знам говори колко лош избор съм направила

И ние постигнахме регулярност, даже БНД вече проявява самоинициатива - във вторник заминават двамата за Сандански. Ма докат стигнем това дередже... Но и аз много се уморих, признавам.

Съгласна с Джали на 100%.
Как съм си преглъщала егото в началото ... само аз си знам, как не се задавих 
Но за Иво е важно, вътря, суча, усещам го, че му е важно и не мога иначе.
Имало е дни, в които не мога да понасям баща му, но си говоря кротко и спокойно с него.
Гледам Джали и Иса, които са няколко години пред мен, са се поуморили вече - може би това ме чака и мен и тогава друго ще говоря.

Аз, доколкото разбрах, не, че адвокатствам на Сиси,ама-тя просто не му постила червеното килимче вече, нищо повече...И просто не го гледа с обожание, говори спокойно, а Той , защото е видимо пренебрегнат-се заяжда.

И аз съм на мнение, че няма как да обиждаш постоянно някой, да го упрекваш, да демонстрираш пълно пренебрежение и да очакваш той да идва всеки ден с желание да си общува с децата или да тича, за да помага, когато децата имат нужда от него или нещо. Трябва да е абсолютен мазохист. Но и няма нужда съвсем да си загърбваме егото и достоинството...Това, което аз мисля за бившия си съпруг, това, което ме е обиждало, това, с което съм отказвала да се примиря и приема, съм му го казала и обяснила когато му е било времето. Не че съм забравила, но сега вече не ми е проблем да казвам здравей на БНД, да му се обадя, когато искам да коментираме нещо, свързано с детето, да се виждаме и да излизаме заедно. Когато виждам, че синът ни се чувства добре, удовлетворението ми е налице. Когато сгафи нещо или ме обиди...спирам за известно време да общувам с него, докато ми поотмине, но на контактите с детето никога не съм пречила.

Принципно не искам да ви занимавам с отношенията ни с ЕРД. Пък и съм наясно, че сте достигнали до много по- различно от моето становище до къде трябва да прави компромиси МНД.
Накратко - откакто разбрах за изпълненията на ЕРД му говоря минимално, ако не се налага - изобщо. Единствено и само провеждам изключително нормални и дипломатични диалози (най-често мои монолози) за децата. Имаше период след раждането на Ангел когато въпросният индивид идваше, когато му скимне. Аз още изключително объркана му плащах телефона, дадох му пари дрехи да си купи (да отбележа парите за дрехите ми ги върна месец по-късно) - без да ми ги е поискал. Идвал е, когато не са му достигали пари и аз съм му давала. Образно казано - ако в някой момент поиска помощ не бих му отказала. Казала съм, че аз обаче никога не бих го потърсила ако самата аз имам нужда от помощ. Дори и за децата. След като Ангел получи алергичния шок и по зимните нощи с двете деца се лутах сама по болници се отрезвих малко. Казах му, че отпуската от бащинство свърши, че има ангажимента да води Ицко на училище и вече дължа да си плаща издръжка. До този момент 1 лв не беше дал. И в интерес на истината около месец!!! имаше ангажиментът да води и взима Ицко от училище. Идваше почти всеки ден, сядаше на дивана вкъщи, радваше за по 5 мин на Ангел. Един път даже като заведе Ицко се върна да обърне повече внимание на Ангел. Аз пак почти не говорех с него, само при нужда. Но обстановката не е била изнервена. Та си мислех, че сме постигнали що годе нормални отношения.
До момента, в който мина разводът. Още в началото на следваща седмица ми отказа да води и взима Ицко и ме остави с бебето да поема и този единствен негов ангажимент. Причината, която изтъкна, че не можел да се наспива. Тогава му казах, че повече в моята къща няма да стъпи. За децата няма да му преча да ги вижда, но като идва седи на вратата. Може и отмъстително да ви се струва, но тогава взех това решение и все още смятам, че той не заслужава и това, което му давам. За целия период е извел Ицко цели 7 пъти за по два-три часа, опа 8 с оня ден. Звъни на детето един път на седмицата за по 20 сек. Простотии, сътворени от него - бол: изяснителни разговори с детето, където обяснявал как мъжа на майка му щял да ги пребива с брат му, желание да вкара кифлата в "честите" си контакти с Ицко, обяснявал как аз съм трябвало да търся вината в себе си за станалото и така. Та човекът иска отношение - ама аз не давам на подобен боклук такова. На врата стои, не му казвам здрасти, но не му преча в нито един момент (идва без да предупреди, просто звъни на вратата) да взима и да се радва на децата. Нито проблеми за времето, нито ограничения съм дала.
През всичкото това време само ми се натяква колко много бил направил за мен, как съм имала толкова много преди и все за вина ми се говори. Не разбра лекенцето, че вече няма никакво значение какво е било преди. Просто трябва да действаме така, че децата да са добре и да можем да им осигурим елементарното. Та дойде моментът, в който майчицата му ми обясни, че задълженията на ЕРД се изчерпвали с това да превежда редовното издръжката от по 100 лв на дете и съм НЯМАЛА  право да го търся нито за финанси, нито за друго.
Като заключение мога да кажа, че с този индивид не бих разменила и две думи извън темата за общите деца. Дълго стана, извинявайте.   

Права си 
Напоследък нещо ме друса ревност спрямо Дариа и за това го написах  Срам, не срам... признах се.
Но да добавя, че пред Дариа му пазя авторитета абсолютно. Винаги говоря за него само и единствено хубави неща. Карам я да говори с него по телефона и пр.

Не, Джали, не да се отказваме...и не се отказваме.Просто понякога си даваш почивка, нищо повече.Случва  се.

Не, понелеопа, не става въпрос за почивка според мен, защото докато си уморен и ти е втръснало от него и регулярно го пращаш по дяволите, всъщност намаляваш шаносвете някакви отношения изобщо да се стабилизират.
НО, има и друго, макар вашите отношения да са сложни, той все пак се прибира у вас и  ще не ще  вижда децата, а сложното е когато трябва да го накараш да дойде да ги види... мдам....

уфф, да-тези, които трябва да ги Караш...да си виждат децата, предполагам страдат в пъти по-малко от тези, които искат.Пък тези, които искат преглъщат и те нездравословните взаимоотношения с майката, стискат зъби и излизат "по мъжки" примерно със синовете си, а не чакат майката да разисква шофьорския си курс...охотно с него.Един нормален човек предполагам осъзнава, че е причинил душевна болка, която е виновника за поведението на отсрещната страна.
Сиси-образно с твоя случай давам пример, надявам се не се сърдиш.
И за автора на темата-да си търси децата, независимо майката дали "съска" насреща.Малко по малко нещата може да влезнат в релси.