Аз ли нещо не съм наред или...???

  • 2 269
  • 25
  •   1
Отговори
Здравейте,
мислех си че едва ли ще се случи и аз да пиша като гост във форума, но честно казано ми е неудобно от това, за което искам да ви споделя и да потърся съвет:
Искам да попитам аз ли съм много взискателна или това поведение е нормално за повечето мъже/бащи??? -
Имаме дете на почти 1годинка.Аз естествено съм си вкъщи да си я гледам и в по-голямата част от времето съм сама - едната баба е в друг град, а другата не е добре със здравето - идва веднъж на 1-2 седмици за по час-два.Не се оплаквам, даже се радвам, че по този начин никой не се намесва в отглеждането и възпитанието на детето, но пък и нали се сещате, че поради тази причина изключително рядко - само някоя събота или неделя, когато мъжът ми си е вкъщи мога да излезна без детето и то за час да напазарувам напр., досега откакто се е родила бебка не съм излизала с приятелки, защото отнема повече време(такива от квартала нямам) пък и нали уж събота и неделя да излизаме на разходка заедно тримата...
В работните дни мъжът ми излиза сутрин и се прибира 19.30-20.00, наистина много работи(даже доста често казва, че не бил ял цял ден,защото нямало кога) и съответно вечер е страшно изморен и единственото, за което "събира сили" е да изкъпем детето, даже обикновено не се и сеща да си поиграе малко с нея след като се е прибрал от работа, трябва аз да го помоля да остане при нея, за да свърша нещо напр.,но често казва, че е много изморен- отива в другата стая и зяпа телевизора или компа(и уж е много изморен, а често аз си лягам преди него,а той остава до 12.30-1.00) това се отнася и за почивните дни.Е, отвреме-навреме му идва вдъхновението да й се порадва за около час и това е, през цялото останало време трябва да го моля да остава при нея и даже понякога роптае,-"защо не съм си била вършила нещата докато бебка спяла",само като се усети че вече прекалява си мълчи.
Вярно, че той ходи на работа и работата му е доста натоварена, а аз си стоя вкъщи, и вярно че бебка не се буди много често през нощта, а сутрин чак към 8.00-8.30,т.е. горе-долу се насивам,но така или иначе досега нито една сурнин не е решил да стане той да я нарани,а аз един път да поспя до по-късно,(става въпрос за почивните му дни), даже тогава си спи до обяд...Просто като цяло има една такава представа, че аз като че ли по цял ден нищо не правя и съотвено нямам и нужда от малко почивка или помощ... искам само да вметна, че от домакинските задължения той не върши почти нищо,само понякога си подрежда дрехите или пак когато има вдъхновение, но рядко може да поразчисти това или онова...
Това положение все повече започва да ми тежи... незнам това нормало поведение ли е за един много работещ мъж???

# 1
  • Мнения: 28
Мисля, че си съвсем наред. Аз нямам дте все още затова не знам дали съм права - но мисля, че това че работи много не пречи на мъжа да помага. Моя и сега ми помага - в хвърляне на боклук, чистене вкъщи, готвене когато му се прииска. А преди да се роди бебо той помагаше ли ти? Мисля, че трябва да си поговориш сериозно с него, ако не си го направила де и да не те мисли в крайна сметка само за майка или домакиня. Моя съвет е излизай по-често събота или неделя и оставяй бебка на мъжа ти, за да може да разбере мъжа ти колко ти е лесно.

# 2
  • Мнения: 4 345
Опитай да поговориш с него така из леко с кадифени ръкавици .С кавги нищо няма да стане. Ако пак в края на краищата няма промяна ти остава само търпението.Дечко ще поотрасне и няма да си толкова натоварена а до тогава търпение и дипломация   bouquet

# 3
  • Мнения: 800
Съвсем си си наред - аз бях в същото положение, но с две деца (4 и половина и 1г.) - мъжът ми смени работата и започна да си идва преуморен и да яде и да си ляга - в събота и неделя - навсякъде заедно ... а аз не знаех на кой свят съм от умора. Докато една събота не облякох децата и не му ги връчих да ги води на вън, след един час той се обади да пита кога ще ида при тях. От тогава пак се сети да ми помага - видя ккаво е да станеш разноглед в градинката и да тичаш в "две посоки едновременно" ...

# 4
  • Мнения: 46 438
Наред си ...
Според мъжът ми работата на детегледачка 24 часа (защото ти реално това "работиш", докато си по майчинство) е по-тежка от повечето професии, затова след работа поемеше 50% от домашните задължения и грижите по детето.
Ние също я отгледахме без баби, но пова го отчитам като + по-скоро  Simple Smile

Просто поговори с него и си разпределете кой какво ще върши Peace

# 5
  • Асеновград
  • Мнения: 1 550
Не си наред до толкова че си го оставила да е толкова безотговорен към теб и детето ви.Трябва да бъдеш по взискателна и нашите мъже също работят но въпреки всичко помагат.Просто поговорете и намерете решение на този проблем.Детето не е само твое.

# 6
  • Мнения: 1 896
незнам това нормало поведение ли е за един много работещ мъж???
Нормално е за много работещи мъже.
Доколко е приемливо за теб е друг въпрос.

Само да вметна, че докато бях в майчинство върших домакинската работа мимоходом, покрай другите неща, а служебната докато бебето спеше(а то не спеше по много, особено през нощта). Вярно, съпругът ми участваше активно и в домакинстването и в отглеждането на детето, но пък работихме и двамата.  
Така,че всичко е въпрос на оргарнизация, компромиси и на съгласувано разпределение на задъжленията между двамата партньори в семейството.

# 7
  • Мнения: 2 307
Не можете ли да си позволите някоя женица почасово?
Ей така един,два пъти седмично ,да поизлезеш малко и ти,да се поразходиш,да пиеш едно кафе?

# 8
Аз също много се радвам, че сме без баби и даже не мога да кажа, че кой знае колко съм се уморила физически, по скоро ми се натрупва една така психическа умора и убеждението, че почни не мога да разчитам на добрата воля на мъжа ми да ме отменя понякога...Лошото е че както писах вече той не смята това за необходимо - даже казва напр. - 'То остава аз и това да започна да върша, а ти какво ще правиш тогава - ще кръстиш ръце" - когато му кажа че може да се пробва да ми помогне нещо...
Той обаче никога няма да си признае, че му е било трудно докато е бил с бебка,като ги оставя сами - чвеч съм пробвала и мисля,че причината е ,че така трябва да признае, че и ма мен не винаги ми е лесно...
Много пъти съм се опитвала да говора с него на тази тема, но обикновено коментара е "Е, на теб постянно някой друг трябва да ти е под ръка,а другите как се справят!"- кои са тези други си знае само той...

# 9
Не можете ли да си позволите някоя женица почасово?
Ей така един,два пъти седмично ,да поизлезеш малко и ти,да се поразходиш,да пиеш едно кафе?

Въпросът не е дали можем да си го позволим... аз нямам особено желание за това,а пък той ще е категорично против - както вече писах, според него аз изобщо не съм натоварена,

# 10
  • Мнения: 46 438
... Лошото е че както писах вече той не смята това за необходимо - даже казва напр. - 'То остава аз и това да започна да върша, а ти какво ще правиш тогава - ще кръстиш ръце" - когато му кажа че може да се пробва да ми помогне нещо ...

Така е намерил, на всеки ще му е екстра да си живее като на хотел и да го обгрижват за всичко ...
Имай предвид, че когато майчинството ти свърши и тръгнеш на работа, той няма да се промени с магическа пръчка, е тогава вече ще видиш истински зор, затова от сега си оправете нещата.

А и до сега е било лесно с детето, колкото по-голямо става, толкова повече време иска.

# 11
... Лошото е че както писах вече той не смята това за необходимо - даже казва напр. - 'То остава аз и това да започна да върша, а ти какво ще правиш тогава - ще кръстиш ръце" - когато му кажа че може да се пробва да ми помогне нещо ...

Така е намерил, на всеки ще му е екстра да си живее като на хотел и да го обгрижват за всичко ...
Имай предвид, че когато майчинството ти свърши и тръгнеш на работа, той няма да се промени с магическа пръчка, е тогава вече ще видиш истински зор, затова от сега си оправете нещата.

А и до сега е било лесно с детето, колкото по-голямо става, толкова повече време иска.

Винаги, когато моментът ми се струва подходящ се опитвам да го карам да ми помагам, да разпределям някак си задълженията - ако е на кеф ще се съгласи,ако ли не ще заяви че си опитвам да го командвам или просто ще се направи на недочул и недорабрал... Вече незнам какъв друг метод и подход да измисля... Най-вече ми тежи, че се държи така,защото мисли че това съм заслужила( признавам си, че не съм от перфектните домакини и доста често той използва това, за да ми покаже какво не съм направила и как недостатъчно се старая и за това явно не би трябвало изобщо да съм уморена или да имам нужда от помощ- а когато реша да хвърля всички сили за да бъде всичко съвсем на ниво, все тая- той се държи по същия начин- само че без забележки)

# 12
  • Мнения: 54
Това сякаш мен ме описва по време на майчинството Wink
Имала съм случай мъжът ми се прибира потайно и се шмугва в стаята с компа, а аз го чакам да се върне, че нещо спешно ми трябва и като загубя търпение няколко часа след работно време и му звънна на мобилния, той звъни в СЪСЕДНАТА стая. #Cussing out
Ние стигнахме до развод накрая.
Моето мнение е, че ако сега не се стресне и поправи мъжът ти, няма никога да го направи.
Това, че ходи на работа не е оправдание.

# 13
      Ами човекът просто е решил да те използва до дупка. Навярно е мързелив и коравосърдечен. На този етап и да говорите няма да те разбере, ще се направи на ударен и пак ще тръгне да търси да се хване за нещо, че не си свършила, за да ти вмени чувство за вина. Така ако продължаваш след време нито вече ще имаш приятелки, нито ще ти се ходи някъде, а може и да се изнервиш и да изпаднеш в депресия. Най-добре ще бъде на няколко пъти неочаквано през почивните дни да ти се ,,наложи" да отидеш някъде сама за цял ден. За да усети какво ти е и след това, ако трябва да поговорите. ако пак няма промяна поне ще разбереш с какъв човек имаш работа. Успех!

# 14
  • Мнения: 54
Търпението е отрицателна черта на характера!!!  Naughty

За съжаление аз търпях 5 години докато го разбера...

Общи условия

Активация на акаунт