За вредата от спорта при децата

  • 6 509
  • 82
  •   1
Отговори
# 15
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 Детето ми само си избра спорта.не е гимнастика,но е не по-малко опасно,ходи на акробатика.
 Доверявам се на треньорката изцяло.
 Предпочитам да спортува вместо да гледа филм след филм у дома. Peace

# 16
  • Мнения: 1 942
Скоро си мислих по този въпрос по малко аспект: на село децата си играят с едно много симпатично момиченце, което доста активно и успешно /състезания, победи, май беше и републиканска шампионка/ тренира лека атлетика. Искрено се учудих, когато ми каза, че е 6-ти клас. Има страхотно спортно и стегнато тяло, но никакви намеци за бюст или характерните за възрастта женски признаци на развитието. Говорих с приятелка, която също е бивша републиканска шампионка по някаква гимнастика и бях шокирана, когато отговора и беше, че спорта им пречи на развитието. Самата тя след като на 16 години все още нямала цикъл и гърди и тръгнали с родителите и по лекари и били изписали лекарства с задължително намаляване на физическото натоварване на тренировките. Цикъла и дошъл на 18 години след 3 месечно прекъсване на тренировките  Shocked, но за бюст въобще да не говорим.  Rolling Eyes

# 17
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Клонка смея да давам мнение поради факта, че освен 16 години активен спорт зад гърба си имам и близо 4 годишен треньорски опит макар и останал в миналото.
Да имам сериозни травми, чиито последици към днешно време са ми сериозен проблем, но всяка от трите ми сериозни травми е получена във възрастта след 18 години, когато става дума за истинска активна състезателна дейност.
Естествено не изключвам и варианта да има треньори, които не си разбират много от работата или по-скоро риска е когато не са работили с деца и се опитат да пренесат методите за възрастни върху деца.
Лично аз винаги бих помолила да гледам няколко тренировки преди да запиша детето си някъде, също така бих потърсила отзиви за школата, треньора и избрания от мен спорт за детето ми / ако не разбирам от дадения спорт/.
За родителите които се притесняват да залагат на силовите и травматични спортове - могат да започнат от по-леки - плуване, лека атлетика, макар че аз поне не зная за спорт, в който няма травми.

Позволявам си да дам няколко съвета за да разпознаете по-лесно треньора умеещ да работи с деца.
1. Задължително отделя достатъчно време на загрявката на всяка мускулна група;
2. Разделя децата при работа на групи според уменията и опита им;
3. Разговаря и обяснява внимателно със спокоен и равен тон - не крещи, не се кара, не избухва;
4. Разяснява търпеливо и обстойно правилата и набляга на опасните моменти, както и на тънкостите за изпълнение на движенията - особено е важно да ги показва лично!
5. Наказва тези, които не изпълняват указанията му;
6. Въвежда новите деца постепенно в материята и им оставя време за аклиматизация към дадения спорт, отбора и ползването на уреди / ако има такива/.

Освен всичко останало спорта за деца на възраст 5 - 9 години е все още в сферата на общата двигателна култура и придобиването на основни познания за техниките на даден спорт. За състезания и истински натоварвания говорим сериозно едва във възрастта над 14-16 години, когато първо самите деца са пораснали и опитни. Второ вече биха могли и сами да се предпазят от травми чрез натрупан личен опит. В този смисъл смело мога да твърдя, че едно дете влязло на 6 години в залата по карате, ще бъде в по-голяма безопасност откъм контузии от дете / по-скоро юноша/, който влезе за пръв път в залата на 12-14 години.
Да не говорим, че на тази възраст детето вече и само може да реши иска ли да се състезава или просто иска да тренира за удоволствие.
Замислям се че гимнастиките / спортна и художествена/ и акробатиката поради спецификата си може би крият известен риск именно защото там 12-13 годишни деца са вече състезатели в националните отбори, където безспорно натоварването е значително. Но и тук мисля, че нищо не става без знанието и съгласието на родителите, поне имам ясен спомен, че за първите ми състезания, родителите ми трябваше да подписват декларации за съгласие.
Засега се сещам това, по-късно може би ще допълня.

абсолютно точно от 6-годишна съм по спортните залите  Peace

# 18
  • Мнения: 9 814
Нормално е, спортът изисква жертви, важно е дали сме съгласни децата ни да бъдат подложени на подобни травми доброволно.

# 19
  • Мнения: 606
  С нетърпение чакам да запиша Марти на бокс. Още само 10 годинки остават.  Mr. Green

# 20
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
Ще споделя на мен какво ми остана от художествената гимнастика - поне 6 травми, които няма как да оправя, защото никой не обърна внимание или по-зле - едната помня, че я видяха на едно състезание в 6-ти клас, но единствената реакция беше "Ауу, ама ти си получила изкривяване". И до там. Та като се почнат наред:  постоянно главоболие от напрежението - трениране от 5 до 8 часа на ден. Изкривяване на гръдния кош - необратимо и непоправимо /добре че не се отрази на бременността ми, но и до  днес си имам болки, ако стоя дълго време седнала/. Зверски болки в глезените и колената - от плостостъпието и постоянното натоварване едва ходех по едно време - говорим за времето между 10-14 година, когато ни скъсваха от тренировки. Изкривяване на пръстите на краката - от полу/целодневното стоене на палци по време на тренировките ... А МЕРСИ! Художествената гимнастика не е за забавление! Това е адски травмиращ спорт и добре си помислете дали си заслужават жертвите. Освен организираност, диспицплина и стегната фигура, друго положително нещо не видях от нея. Честно да ви кажа - намразих я до мозъка на костите си за 9-те години, които й отделих.
Не насилвайте децата в какъвто и да било спорт.

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
А твоите родители не знаеха ли за тези травми? Майка ти не те ли виждаше колко си изморена, как се изкривяват пръстите на краката ти и други признаци?
Ти никога ли не си казвала, че искаш да се откажеш?

# 22
  • Мнения: 2 641
ако някой ме е разбрал грешно ще се поправя. аз съм за спортуването ! тренирала съм фехтовка /имам няколко медала/, лека атлетика /и там така/, спортни танци и плуване. по едно време се записах и на езда ама тогава нямах пари и спрях. нито един спорт н есъм тренирала професионално. получавала съм леки разтежения на колената от фехтовката защото е много бърз спорт. от ездата веднъж паднах от коня и как не се почупих незнам, което обаче не ми попречи да си извадя чакъла от очите и пак да се метна отгоре, а краката ми трепереха. сега ходя на народни танци. та исках да кажа че в спорта за развлечение пак може да се контузиш /аз съм жив пример/ , но в професионалния спорт, травмите и професионалните изкривявания са задължителни. децата като  почват идеята е една  - да се видят добрите и издръжливите, а другите някакси отпадат в последствие....
и спортните танци не са за удоволствие. високите токчета и огромното натоварване могат да съсипят ставите и мускулите на децата. познавам едно момиче, което заради тъпотията на родителите си едва ходи. не само че вече никога няма да танцува а и си увреди краката трайно. беше на 8 - 9 години и танцуваше в 8 см токчета стандартни танци и то с голямо натоварване ! откачена работа !

Последна редакция: пн, 12 май 2008, 22:48 от Anaise

# 23
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
Проблемът ми беше, че твърде много им се връзвах. Отличничка в училище, с няколко медала от състезания, послушно ходеща на тренировки ... перфектното дете. Естествено, че всички виждаха колко съм смазана като се прибера от тренировки. Ама нали така е по-добре - да си науча и да си легна. На кой му пука, че нямам сили да излезна, пък и с кого?. В случая баща ми беше настъпателния с неговите мечти за националния отбор и великата Нешка Робева. Нищо против нея, ама от подобни хора и нереализирани родителски амбиции, стават опасни комбинации. А треньорите трябваше първо да забележат, че в тялото ми има някакви нездравословни промени в костната система - пред тях по цял ден съм по трико и боса. Твърде късно осъзнах, че мога да се противопоставя и да кажа "Стига!". Да живее пубертета - дава ти крила да се бориш за себе си. Както и да е - поне това ми отвори очите да си отстоявам интересите и да не позволявам да ми се месят в живота  и да ми дават тон и посока.  Много малко хора вече са в състояние да ме отклонят от пътя, който си избирам.

# 24
  • София
  • Мнения: 62 595
Много лошо се е получило при теб. Сега, обаче имаш възможност да промениш нещата за своите деца и да се опиташ да бъдеш по-мъдра от родителите си.
Независимо дали става въпрос за спорт или нещо друго все се опитвам да видя отстрани децата си и себе си като майка и да преценя дали не не пропускам нещо и дали наистина им харесва да се занимават с това, с което са се захванали. Засега в общи линии са по средата - не лентяйстват, но и не се презорват в сравнение с някои техни връстници. Все си повтарям, че ако им е писано да правят нещо, те ще си намерят сами пътя, а аз да си трая и да не ги натискам.

# 25
  • Мнения: 7 263
Радостина  Peace за сетен път се убеждавам, че си супер разумен човек!
Абсолютно верно!


Независимо дали става въпрос за спорт или нещо друго все се опитвам да видя отстрани децата си и себе си като майка и да преценя дали не не пропускам нещо и дали наистина им харесва да се занимават с това, с което са се захванали. .... Все си повтарям, че ако им е писано да правят нещо, те ще си намерят сами пътя, а аз да си трая и да не ги натискам.

Съгласна съм напълно с написаното от теб!
При нас инициатора за нещо ново понякога съм аз, понякога е самото дете. След като аз съм била инициатор обикновено внимателно следя как се развиват нещата.
Така преди 4 години спрях големия от плуване защото изпитваше безумен страх от водата. Сега самия той иска да ходи на плуване, но няма време и възможност!
Надявам се, че ще се намери след година две - защото намирам плуването за прекрасен спорт и изключително ценен за развитието на децата и мускулатурата им.
Когато детето е настоявало за дадено занимание обикновено се съгласявам и също следя дали и как вървят заниманията.
Родителя трябва да наблюдава и да преценява кое, кога и докога!
И пак искам да ви припомня, че говорим за деца и детски спорт, а не за олимпийска подготовка недейте вижда страховити сцени още в тренировката по таекуондо в детската градина или пък в плуването в басейна.
Спорта е здраве и децата имат нужда от него - да с мярка, да с внимание, да със съобразяване с темперамента и желанията на детето, както и с възможностите му. Но и това е важно за развитието му, почти толкова колкото храненето и културата, с която го свързвате в тази възраст!

# 26
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Вярно,че при всеки спорт травмите и нараняванията са неизбежни!Моят съпруг се занимава професионално с футбол-има и операции,контузии,разтежения....всичко.Въпреки това не се отказва-бори се и продължава  Peace

# 27
  • Мнения: 500
Баща ми беше футболист.Аз тренирах худ.гимнастика,а по-късно се прехвърлих и на балет.Мога да кажа,че спорта колкото взема,толкова и дава.Лично аз не съм се занимавала много сериозно,но си имам моите болки в коленете.Но смятам,че е по-добре детето ми да е в залата,отколкото по кафенетата...За съжаление в града в който живея в момента няма почти никакви спортни школи освен борба и лека атлетика,а не смятам,че те са подходящи за моето 4-годишно девойче. Mr. GreenДано успеем по-скоро да се върнем в Търново,за да мога да я запиша на нещо по-подходящо! Peace

# 28
  • София
  • Мнения: 62 595
Добре де, защо веднага някои родители се хващат за алтернативата "спорт-кафенета" или "спорт-телевизия (компютър)"? Още повече, че децата започват да ходят по кафенета в пубертета, а точно тогава се променят изцяло. Животът не е само едното или другото. И спортът не е единственото нещо, което могат да правят децата и да се развиват. Поне на мен не ми се вижда никак разумно заради една хипотетична опасност от кафенета или от седяне пред ТV да жертвам част от здравето на децата, пък дори и това да са някакви сравнително по-леки травми. Ако аз бях с травми от спорт със сигурност нямаше да подтиквам децата си натам или щях да натискам спирачките и да се разправям с треньорите защо са допуснали травми. Все пак съществуват изкуството и науката и те също влияят благотворно.
Не казвам децата да не спортуват, а да има сериозна преценка къде е допустимата граница, в която ползите да са повече от вредите. Ако едно дете свири 8 години на пиано и после се откажа няма да има никакви поражения по себе си. Но ако тренира 8 години и накрая се сдобие с травми, които ще носи цял живот какъв е тогава смисълът от това?

# 29
  • Мнения: 500
Тъй като темата е за спорта,за това и сравнението ми е с него,но не изключвам и вероятността,тя да не иска да се занимава със спорт,а с рисуване например.И ще я поощря,каквото и да избере.А че ще стои по кафенетата или ще гледа тв ми е ясно,но бих искала да има и други интереси ,различни от тези да се шляе по улиците примерно... Peace

Общи условия

Активация на акаунт