Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора

София

Мнения: 31
Здравейте!
Не знам дали това е точното място, където да се обърна за съвет, така че предварително се извинявам, ако съм сгрешила.
Аз съм на 33 години, интелигентна, самостоятелна, амбициозна. Дълги години поддържах връзка именно с такъв мъж, дори и след като разбрах, че не съм жената тип "домакиня", за която той би се оженил, дори и след като го направи, дори и след като му се роди дете от тази връзка.  Привличането може би беше твърде силно, защото многократно по силата на разума, а не на чувствата, се опитах да прекратя връзката ни безуспешно. Но постепенно започнах да си давам сметка, че времето минава, а в най-добрия случай аз мога да разчитам на едно извънбрачно дете, което ще има солиден, но далечен по празниците баща, а аз никога няма да съм щастлива в ролята на любовница с дете. Прекалено горда съм за това.
Постепенно и чувствата ми се промениха, защото болката от самотните празници и тайните отношения започна много да ми тежи. Преди 6 месеца най-накрая бях готова да прекъсна тази осемгодишна връзка.
Почти веднага срещнах човек, коренна противоположност на предишната ми любов -емоционален, разсеян, романтичен, с много свободно време за мен и всичките ми желания...влюбих се до полуда. Но скоро осъзнах, че нещата, които ни разделят са много повече от нещата, които са общи и за двама ни и че това е една луда, но краткотрайна любов. Когато бях решила да се разделим, разбрах, че съм бременна.
И ето ме сега - щастлива, че ще бъда мама и че той ще бъде страхотен и всеотдаен баща. Но и непрекъснато глождена от мисълта, че той не е мъжът за мен и че трудно бих могла да живея с него по-продължително време. Вече има неща, които толкова ме дразнят - а това е лош знак в началото на всяка връзка, нали? Не искам да го нараня и да се разделим (между другото, страхът да бъда самотен родител за мен просто не стои - аз съм силен характер и финансово независима), но чувствам, че не мога да живея така. И все пак, не съм на възраст, в която да имам предостатъчно време да направя аборт и да продължа безгрижно да търся подходящ съпруг и баща...докога?
Какво направихте или бихте направили, ако сте на мое място?  Предварително ви благодаря за искреността.
Цитирай

София

Мнения: 671
Щом си финансово независима,какъв е проблема да бъдеш физически и емоционално такава.
Бременна си -чудесно.Щом човека не е читав-прекъсвай тази връзка,раждай си детенцето и продължавай те сами напред.
Няма смисъл да продължаваш да живееш с човек с който не се чувстваш добре,сигурно добре няма да се чувства и детето ти.
Понякога е по-добре детето да живее без баща от колкото с неподходящ такъв.
Желая ти късмет. Hug

Цитирай

addicted to phone

Мнения: 12 222
Звучиш доста рязко и безцеремонно в поста си, от което стигам до извода, че ще направиш това, което сама решиш в един момент. Винаги е по-добре едно дете да бъде отглеждано и от двамата си родители и може би, въпреки своята независимост - емоционална и финансова, ще разбереш, че съм права, ако все пак избереш варианта да го правиш сама. Но няма да е чудо невиждано в днешно време. Връзките основаващи се на страст и на "нещо ново" обикновено свършват бързо, както съм склонна да мисля, че се е случило с твоите емоции. Но пък и хормоните ти в момента си правят шеги с емоциите ти, така че отбележи и този факт. Прецени толкова ли е невъзможно да търпиш бащата на детето си до себе си, като добавя и това, че ставайки вече съвсем баща, след раждането на бебето, има вероятност да откриеш, че човека до теб е съвсем друг - най-прекрасния баща и грижовен мъж. За предишната ти връзка - без коментар! Изживяна, безперспективна, минало... Не сравнявай нищо с нея, защото това ще ти пречи! Бъди щастлива каквото и да решиш и лека бременност!  bouquet
Цитирай


Мнения: 753
На твое място не бих прекъснала бременността си. Това е божи дар, за който мнозина мечтаят!
Още повече, че детето ще е и от човек, когото си харесала, заобичала, все пак те е привлакъл с нещо.
И аз бих дала шанс на връзката с него, на живота с мъжа и с вашето бебе и дори сега докато си бременна - дали той ще се грижи за теб и за малкото, което расте в теб...дали няма да преоткриете други общи неща с него... А той как приема бренността?
Знаеш ли, че много пъти именно привличането помага. На мен ми е било чудно, че с една целувка се разрешават много дразги и спорове, с едно гушване...още бабите са казали, че леглото сплотява./извинявам се за това как може да прозвуча, но е казано в добрия смисъл/.
Опитай се да съхраниш това, което ви събира. Ако не стане, така е трабвало да стане. Но си дай време - на теб и на вас. Поне ще калиш и себе си в това, че не може всичко да е идеално, че все за нещо трябва да "замижим".
А представи си връзка с човек, който не те привлича лудо? Аз не мога.
И наистина мисля, че особено в началото на бременността хормоните бушуват и разни неща много ни дразнят Smile
Желая ти от сърце щастие.
Скоро четох една разкошна книга -  всичко, което си помислим през бременността се отразява на бебо, за пречистването на мислите - то се "храни" от всичко, което допускаме в нас самите и тялом и духом.

Самото майчинство ще те промени много, към хубаво. Ще се научиш на много търпение, ще се почувстваш полезна, незаменима за едно същество и ще усетиш това, което природата е заложила в нас жените- да бъдем начало на живот.
« Последна редакция: вт, 13 май 2008, 01:04 от ayas »
Цитирай

София

Мнения: 7 936
Нищо не пречи да опитате да живеете заедно, не се знае,  като се роди детето може да се промени и улегне.
Цитирай

София

Мнения: 363
щом не си щастлива с този човек, разделяй се! той пак ще си е баща на детето ти!
нека не забравяме обаче, че по време на бременността сме още по-изнервени и раздразнителни от пустите хормони!
и не е изключено и на това да се дължи апатията ти към този човек!
не искаш да го нараниш, но и не можеш да живееш с него, т.е. страдаш ти, за да не страда той!
според мен вариантите са два, ако нещата продължават все така!
1. временна раздяла, през която да осмислиш нещата
2. раздяла
Цитирай


Мнения: 12 843
И ето ме сега - щастлива, че ще бъда мама и че той ще бъде страхотен и всеотдаен баща. Но и непрекъснато глождена от мисълта, че той не е мъжът за мен и че трудно бих могла да живея с него по-продължително време.

А замисляла ли си се някога, дали ти си идеалната за него? Или по презумпция приемаш, че ти си по-по-най-прекрасният подарък за един мъж?  Thinking
Реши за себе си какво искаш всъщност. Ако искаш дете, гледай да го "обзаведеш" и с добър баща. А това може и да доведе до известни компромиси относно изискванията ти за съпруг. Струва ми се, че летвата, която си поставила е много висока и едва ли има мъж, който да може да я прескочи. Ако очакваш, че там някъде те чака Господин Перфектният Принц, забрави - такъв не съществува и на тези години би трябвало вече да си разбрала това.
Един простичък, но мъдър човек навремето ми беше казал следното: "Моето момиче, когато се омъжваш, гледай да го направиш с мъж, който те иска, а не с мъж, когото ти искаш. Само така можеш да си сигурна, че мъжът ти ще те носи на ръце цял живот."
Цитирай


Мнения: 1 797
Но и непрекъснато глождена от мисълта, че той не е мъжът за мен и че трудно бих могла да живея с него по-продължително време.
Не разбрах кое те кара да смяташ, че той не е мъжът за теб. От поста ти не става ясно има ли някакви конкретни причини или неща от характера и поведението му, които те дразнят или е въпрос на вътрешно усещане.
П.П. И на мен ми се струва, че имаш твърде неясни, но пък високи критерии за мъжа до себе си.
Цитирай


Мнения: 5 623
Не бих захвърлила с лека ръка шанса детето ми да има нормално семейство.
И нали си щастлива ,че ще ставаш майка не говори въобще за аборт.
Може пък хормоните да са те ударили и затова да се чувстваш така.
Цитирай

там където ме зове сърцето!!!

Мнения: 2 085
Един простичък, но мъдър човек навремето ми беше казал следното: "Моето момиче, когато се омъжваш, гледай да го направиш с мъж, който те иска, а не с мъж, когото ти искаш. Само така можеш да си сигурна, че мъжът ти ще те носи на ръце цял живот."

И на мен един мъдър човек ми беше казал това с допълнението , че една жена с времето се привързва към дом , деца , семейство , но един мъж не те ли обича-забрави!!!


И ето ме сега - щастлива, че ще бъда мама и че той ще бъде страхотен и всеотдаен баща. Но и непрекъснато глождена от мисълта, че той не е мъжът за мен и че трудно бих могла да живея с него по-продължително време. Вече има неща, които толкова ме дразнят - а това е лош знак в началото на всяка връзка, нали? Не искам да го нараня и да се разделим (между другото, страхът да бъда самотен родител за мен просто не стои - аз съм силен характер и финансово независима), но чувствам, че не мога да живея така.
Сама знаеш , че ще е страхотен баща!Лично за мен това е много важно  !
Когато двама души заживеят под един покрив нещата се променят , започваш да виждаш неща , които никога не си забелязвал и които не ти харесват , но .. няма идеални хора!След като толкова години си се съобразявала само и единствено със своите желания и нужди е нормално да се дразниш когато някой не прави нещата като теб , не реагира в дадена ситуация така както ти искаш , но тези неща с времето се оправят -с компромиси и от двете страни Wink !
Цитирай

София

Мнения: 337
 Нима мислиш, че предишният ти любовник нямаше да започне да те дразни с нещо при едно съвместно съжителство? Според мен го идеализираш, защото е недостъпен и все още не можеш да се отърсиш от тази връзка. За да намерите общ език с другия, трябва да се опиташ да погледнеш в неговия свят и през неговите очи, а също да му направиш място в своя. Рядко се срещат всеотдайни и любвеобилни мъже, да не съжаляваш после като го прилапа някоя друга и гледаш отстрани семейното им щастие.
Цитирай

Ботевград

Мнения: 2 291
Роди си детенцето, дай шанс на бащата да бъде част от живота му, ако не потръгне се разделете Peace
Съжителството е компромис Peace
Цитирай

Габрово

Мнения: 2 533
Мнението ми е, че прекалено дълбаеш и анализираш връзката, партньора си и бъдещето ви заедно. Ако ви е хубаво сега, ако и двамата искате това бебе, бъдете семейство, пък каквото сабя покаже. Дори и да намериш "мъжа за теб" според твоите критерии никой не може да ти гарантира колко време ще продължи съвместното ви съжителство.
 
Цитирай

Варна

Мнения: 1 657
Хм, щом още от сега си убедена, че той не е човек за теб, много се съмнявам, че ще съумееш да му дадеш шанс и нещата да потръгнат. Но все пак не те познавам. Само ти си наясно до каква степен си готова да правиш компромиси. Но да започвате съвместния си живот с компромис, ми се струва нездраво.

П.С Не казваш обичаш ли го? Само сухи разсъждения.... Къде са чувствата, не са ли важни за теб?
Цитирай

Габрово

Мнения: 2 533
П.С Не казваш обичаш ли го? Само сухи разсъждения.... Къде са чувствата, не са ли важни за теб?

Напротив - казва! Виж по-долу:

Почти веднага срещнах човек, коренна противоположност на предишната ми любов -емоционален, разсеян, романтичен, с много свободно време за мен и всичките ми желания...влюбих се до полуда.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора