Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора

София

Мнения: 31
Здравейте!
Не знам дали това е точното място, където да се обърна за съвет, така че предварително се извинявам, ако съм сгрешила.
Аз съм на 33 години, интелигентна, самостоятелна, амбициозна. Дълги години поддържах връзка именно с такъв мъж, дори и след като разбрах, че не съм жената тип "домакиня", за която той би се оженил, дори и след като го направи, дори и след като му се роди дете от тази връзка.  Привличането може би беше твърде силно, защото многократно по силата на разума, а не на чувствата, се опитах да прекратя връзката ни безуспешно. Но постепенно започнах да си давам сметка, че времето минава, а в най-добрия случай аз мога да разчитам на едно извънбрачно дете, което ще има солиден, но далечен по празниците баща, а аз никога няма да съм щастлива в ролята на любовница с дете. Прекалено горда съм за това.
Постепенно и чувствата ми се промениха, защото болката от самотните празници и тайните отношения започна много да ми тежи. Преди 6 месеца най-накрая бях готова да прекъсна тази осемгодишна връзка.
Почти веднага срещнах човек, коренна противоположност на предишната ми любов -емоционален, разсеян, романтичен, с много свободно време за мен и всичките ми желания...влюбих се до полуда. Но скоро осъзнах, че нещата, които ни разделят са много повече от нещата, които са общи и за двама ни и че това е една луда, но краткотрайна любов. Когато бях решила да се разделим, разбрах, че съм бременна.
И ето ме сега - щастлива, че ще бъда мама и че той ще бъде страхотен и всеотдаен баща. Но и непрекъснато глождена от мисълта, че той не е мъжът за мен и че трудно бих могла да живея с него по-продължително време. Вече има неща, които толкова ме дразнят - а това е лош знак в началото на всяка връзка, нали? Не искам да го нараня и да се разделим (между другото, страхът да бъда самотен родител за мен просто не стои - аз съм силен характер и финансово независима), но чувствам, че не мога да живея така. И все пак, не съм на възраст, в която да имам предостатъчно време да направя аборт и да продължа безгрижно да търся подходящ съпруг и баща...докога?
Какво направихте или бихте направили, ако сте на мое място?  Предварително ви благодаря за искреността.
Цитирай

София

Мнения: 671
Щом си финансово независима,какъв е проблема да бъдеш физически и емоционално такава.
Бременна си -чудесно.Щом човека не е читав-прекъсвай тази връзка,раждай си детенцето и продължавай те сами напред.
Няма смисъл да продължаваш да живееш с човек с който не се чувстваш добре,сигурно добре няма да се чувства и детето ти.
Понякога е по-добре детето да живее без баща от колкото с неподходящ такъв.
Желая ти късмет. Hug

Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 871
Звучиш доста рязко и безцеремонно в поста си, от което стигам до извода, че ще направиш това, което сама решиш в един момент. Винаги е по-добре едно дете да бъде отглеждано и от двамата си родители и може би, въпреки своята независимост - емоционална и финансова, ще разбереш, че съм права, ако все пак избереш варианта да го правиш сама. Но няма да е чудо невиждано в днешно време. Връзките основаващи се на страст и на "нещо ново" обикновено свършват бързо, както съм склонна да мисля, че се е случило с твоите емоции. Но пък и хормоните ти в момента си правят шеги с емоциите ти, така че отбележи и този факт. Прецени толкова ли е невъзможно да търпиш бащата на детето си до себе си, като добавя и това, че ставайки вече съвсем баща, след раждането на бебето, има вероятност да откриеш, че човека до теб е съвсем друг - най-прекрасния баща и грижовен мъж. За предишната ти връзка - без коментар! Изживяна, безперспективна, минало... Не сравнявай нищо с нея, защото това ще ти пречи! Бъди щастлива каквото и да решиш и лека бременност!  bouquet
Цитирай


Мнения: 752
На твое място не бих прекъснала бременността си. Това е божи дар, за който мнозина мечтаят!
Още повече, че детето ще е и от човек, когото си харесала, заобичала, все пак те е привлакъл с нещо.
И аз бих дала шанс на връзката с него, на живота с мъжа и с вашето бебе и дори сега докато си бременна - дали той ще се грижи за теб и за малкото, което расте в теб...дали няма да преоткриете други общи неща с него... А той как приема бренността?
Знаеш ли, че много пъти именно привличането помага. На мен ми е било чудно, че с една целувка се разрешават много дразги и спорове, с едно гушване...още бабите са казали, че леглото сплотява./извинявам се за това как може да прозвуча, но е казано в добрия смисъл/.
Опитай се да съхраниш това, което ви събира. Ако не стане, така е трабвало да стане. Но си дай време - на теб и на вас. Поне ще калиш и себе си в това, че не може всичко да е идеално, че все за нещо трябва да "замижим".
А представи си връзка с човек, който не те привлича лудо? Аз не мога.
И наистина мисля, че особено в началото на бременността хормоните бушуват и разни неща много ни дразнят Smile
Желая ти от сърце щастие.
Скоро четох една разкошна книга -  всичко, което си помислим през бременността се отразява на бебо, за пречистването на мислите - то се "храни" от всичко, което допускаме в нас самите и тялом и духом.

Самото майчинство ще те промени много, към хубаво. Ще се научиш на много търпение, ще се почувстваш полезна, незаменима за едно същество и ще усетиш това, което природата е заложила в нас жените- да бъдем начало на живот.
« Последна редакция: вт, 13 май 2008, 01:04 от ayas »
Цитирай

София

Мнения: 7 166
Нищо не пречи да опитате да живеете заедно, не се знае,  като се роди детето може да се промени и улегне.
Цитирай

София

Мнения: 363
щом не си щастлива с този човек, разделяй се! той пак ще си е баща на детето ти!
нека не забравяме обаче, че по време на бременността сме още по-изнервени и раздразнителни от пустите хормони!
и не е изключено и на това да се дължи апатията ти към този човек!
не искаш да го нараниш, но и не можеш да живееш с него, т.е. страдаш ти, за да не страда той!
според мен вариантите са два, ако нещата продължават все така!
1. временна раздяла, през която да осмислиш нещата
2. раздяла
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 506
И ето ме сега - щастлива, че ще бъда мама и че той ще бъде страхотен и всеотдаен баща. Но и непрекъснато глождена от мисълта, че той не е мъжът за мен и че трудно бих могла да живея с него по-продължително време.

А замисляла ли си се някога, дали ти си идеалната за него? Или по презумпция приемаш, че ти си по-по-най-прекрасният подарък за един мъж?  Thinking
Реши за себе си какво искаш всъщност. Ако искаш дете, гледай да го "обзаведеш" и с добър баща. А това може и да доведе до известни компромиси относно изискванията ти за съпруг. Струва ми се, че летвата, която си поставила е много висока и едва ли има мъж, който да може да я прескочи. Ако очакваш, че там някъде те чака Господин Перфектният Принц, забрави - такъв не съществува и на тези години би трябвало вече да си разбрала това.
Един простичък, но мъдър човек навремето ми беше казал следното: "Моето момиче, когато се омъжваш, гледай да го направиш с мъж, който те иска, а не с мъж, когото ти искаш. Само така можеш да си сигурна, че мъжът ти ще те носи на ръце цял живот."
Цитирай


Мнения: 1 797
Но и непрекъснато глождена от мисълта, че той не е мъжът за мен и че трудно бих могла да живея с него по-продължително време.
Не разбрах кое те кара да смяташ, че той не е мъжът за теб. От поста ти не става ясно има ли някакви конкретни причини или неща от характера и поведението му, които те дразнят или е въпрос на вътрешно усещане.
П.П. И на мен ми се струва, че имаш твърде неясни, но пък високи критерии за мъжа до себе си.
Цитирай


Мнения: 5 623
Не бих захвърлила с лека ръка шанса детето ми да има нормално семейство.
И нали си щастлива ,че ще ставаш майка не говори въобще за аборт.
Може пък хормоните да са те ударили и затова да се чувстваш така.
Цитирай

там където ме зове сърцето!!!

Мнения: 2 085
Един простичък, но мъдър човек навремето ми беше казал следното: "Моето момиче, когато се омъжваш, гледай да го направиш с мъж, който те иска, а не с мъж, когото ти искаш. Само така можеш да си сигурна, че мъжът ти ще те носи на ръце цял живот."

И на мен един мъдър човек ми беше казал това с допълнението , че една жена с времето се привързва към дом , деца , семейство , но един мъж не те ли обича-забрави!!!


И ето ме сега - щастлива, че ще бъда мама и че той ще бъде страхотен и всеотдаен баща. Но и непрекъснато глождена от мисълта, че той не е мъжът за мен и че трудно бих могла да живея с него по-продължително време. Вече има неща, които толкова ме дразнят - а това е лош знак в началото на всяка връзка, нали? Не искам да го нараня и да се разделим (между другото, страхът да бъда самотен родител за мен просто не стои - аз съм силен характер и финансово независима), но чувствам, че не мога да живея така.
Сама знаеш , че ще е страхотен баща!Лично за мен това е много важно  !
Когато двама души заживеят под един покрив нещата се променят , започваш да виждаш неща , които никога не си забелязвал и които не ти харесват , но .. няма идеални хора!След като толкова години си се съобразявала само и единствено със своите желания и нужди е нормално да се дразниш когато някой не прави нещата като теб , не реагира в дадена ситуация така както ти искаш , но тези неща с времето се оправят -с компромиси и от двете страни Wink !
Цитирай

София

Мнения: 336
 Нима мислиш, че предишният ти любовник нямаше да започне да те дразни с нещо при едно съвместно съжителство? Според мен го идеализираш, защото е недостъпен и все още не можеш да се отърсиш от тази връзка. За да намерите общ език с другия, трябва да се опиташ да погледнеш в неговия свят и през неговите очи, а също да му направиш място в своя. Рядко се срещат всеотдайни и любвеобилни мъже, да не съжаляваш после като го прилапа някоя друга и гледаш отстрани семейното им щастие.
Цитирай

Ботевград

Мнения: 2 289
Роди си детенцето, дай шанс на бащата да бъде част от живота му, ако не потръгне се разделете Peace
Съжителството е компромис Peace
Цитирай

Габрово

Мнения: 2 520
Мнението ми е, че прекалено дълбаеш и анализираш връзката, партньора си и бъдещето ви заедно. Ако ви е хубаво сега, ако и двамата искате това бебе, бъдете семейство, пък каквото сабя покаже. Дори и да намериш "мъжа за теб" според твоите критерии никой не може да ти гарантира колко време ще продължи съвместното ви съжителство.
 
Цитирай

Варна

Мнения: 1 517
Хм, щом още от сега си убедена, че той не е човек за теб, много се съмнявам, че ще съумееш да му дадеш шанс и нещата да потръгнат. Но все пак не те познавам. Само ти си наясно до каква степен си готова да правиш компромиси. Но да започвате съвместния си живот с компромис, ми се струва нездраво.

П.С Не казваш обичаш ли го? Само сухи разсъждения.... Къде са чувствата, не са ли важни за теб?
Цитирай

Габрово

Мнения: 2 520
П.С Не казваш обичаш ли го? Само сухи разсъждения.... Къде са чувствата, не са ли важни за теб?

Напротив - казва! Виж по-долу:

Почти веднага срещнах човек, коренна противоположност на предишната ми любов -емоционален, разсеян, романтичен, с много свободно време за мен и всичките ми желания...влюбих се до полуда.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора