Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Яхнала опашката на падаща звезда!

Мнения: 183
Тема за поетичните души,които не могат да подредят думите в рими,и въпреки всичко имат какво да кажат,бликащо от дълбините на чувствата им...

Бих се радвала да се включат повече хора,дори и само за релаксация...

Поздрави!!!

А ето нещо и от мен:
   
   Годината е 1998.Привечер.Трудно някой би могъл да опише красотата на залеза,някой който рядко се е срещал с него.Мисля че закъсняваме за пиршеството на света,и ще го пропуснем.Аз бързам да наваксам сега на върха на хълма...гълтам,гълтам.Превърнала съм се в хищник.Бягай слънце,Бягай!
   Ето го там в далечината този който цял живот се храни с тази красота,разперил криле,цепи нереалното.Какво ли може да се намери в неговото изцъкленно око?!Яростта,зловещото дихание на дивата природа...Усещате ли го?!
   Ние малките водни паячета,затворени в собственният си мехур,си мислим че сме уловили времето,и пространството.Но когато мехурът се спука,налягането на реалността ще помете както нашето бъдеще,така и нашето минало.

Това е част от моята младост.Има и още,ако темата тръгне,ще пиша...
Цитирай

София

Мнения: 1 210
А какъв е поводът за написаното ..... убягва ми станалото 1998 г .... като на природно явление ми прилича  Thinking
Припомни ни / ми/ , моля те ?
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Сутрин. 6.30ч.. "Айди", "мама, айди". Малък терорист.  Косата ми още вчерашно заплетена, обикаля сутрешно по бебешки пръстчета. Спи ми се. Подкупващо сладка жизненост. Ще простя събуждането щастлива. На едно "айди" разстояние, дреме днешната ми мечта за по-късно събуждане в по-зрели длани.
Ще събирам камъчета, ще опитвам пясък. Ще пазя бебешки усмивки, ще се укорявам, че на моето "айди" все ми се струват усмивките по за откриване и  по за събиране.
Ще вървя след първите стъпки на сина ми. Ще се оставя да ме водят след всяка възхита "еййййййййй", след всяко нацупване на устни.. , след всяка ужасно несправедливо отнета играчка.
Исках тази сутрин.
Забравих да направя кафе, на прозореца имаше "мау". Събудих се, терористът вече спи...
Цитирай

Balchik

Мнения: 1 732
Все съм на кръстопът .Как не светна зелено да премина?Как така все стоя и въпроси ,въпроси в главата ми безброй.Искам спокойствие,искам да знам накъде вървя ,въобще да тръгна нанякъде.Искам карта.С посока напред,а все се лутам в лабиринта на живота.Докога?Колко ми тежи този товар на раменете,тази чанта пълна с въпроси за нас,за всички.Даже и ти с цялата си любов към мен , толкова си мил и обичлив и ми се чудиш понякога ,че се търся и не се откривам.Дали ослепях за всичко?Дали не виждам нищо?А колко ми се иска да съм щастлива и спокойна...
Цитирай

София

Мнения: 1 025
Косата ми още вчерашно заплетена, обикаля сутрешно по бебешки пръстчета. Спи ми се. Подкупващо сладка жизненост. Ще простя събуждането щастлива. На едно "айди" разстояние, дреме днешната ми мечта за по-късно събуждане в по-зрели длани.

... приятно за четене го намерих ...

За събуждането...
Сутрин, разхвърляна стая несъбудена изглежда. Кафето, за миг горещо, промъква се в събуждането ми. Леглото е студено вече. Сънят ми замина за довечера ... Будна съм. Вече.
Цитирай


Мнения: 5 090
Слънцето погали
заспалия прозорец над леглото ми.
Ушите ми
не могат да повярват,
изтръпнали от вчерашния дъжд.
Сънувам
и не мога да престана.
Полето-
само то остана същото.
А аз съм още млада
да си спомням
какво се случи вчера
с всичко друго.
Мъглата-
нея винаги я има.
Със всяка нова зима
тя поглъща
една и съща част от мен,
а после ми я връща,
но аз не зная ,че я имам още-
така съвсем напълно истинска.
Не зная
докога ще плача,
когато се разваля времето,
когато тръгне автобуса,
когато свърши пътя.
Той, пътя,всъщност ме обгражда,
но аз не искам да съм спирка.
Не искам да сънувам непознати гари.
Това са обичайните кошмари,
когато уж си тук,
а пак си никъде.
Къщите са всеки път различни,
измити от дъжда,
и някак странно чужди.
Небето, изоставено от птиците
ще прави с нас
каквото си поиска.
Едните ще накаже ,
че са ангели-
от грешните пък
ще потърси прошка...
Цитирай

Яхнала опашката на падаща звезда!

Мнения: 183
А какъв е поводът за написаното ..... убягва ми станалото 1998 г .... като на природно явление ми прилича  Thinking
Припомни ни / ми/ , моля те ?
Картината е реална.Но се оказа че след години написаното е много по красиво,от снимките които съм запазила от този момент.

А природно явление имаше,и още как-омъжих се 22 дни преди това,а същият ден моето бебче в корема ми правеше 6 месеца... Hug

И другите неща са хубави,но някак тъжни...

Валерие и ти си имаш в къщи природно явление...Това са едни от най-хубавите моменти в живота,най-истинските...
Цитирай


Мнения: 48
Все съм на кръстопът .Как не светна зелено да премина?Как така все стоя и въпроси ,въпроси в главата ми безброй.Искам спокойствие,искам да знам накъде вървя ,въобще да тръгна нанякъде.Искам карта.С посока напред,а все се лутам в лабиринта на живота.Докога?Колко ми тежи този товар на раменете,тази чанта пълна с въпроси за нас,за всички.Даже и ти с цялата си любов към мен , толкова си мил и обичлив и ми се чудиш понякога ,че се търся и не се откривам.Дали ослепях за всичко?Дали не виждам нищо?А колко ми се иска да съм щастлива и спокойна...
Невероятно!!! Как така моите хаотични мисли, са събрани и написани, толкова красиво от теб!
 bouquet Тайничко се надявам на още!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.