Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора
Моля ви, помогнете ми
Дъщеря ми е на две годинки и от известно време отказва категорично да се вижда с други деца. Дори преди да излезем започва един безкраен пазарлък "н'искаш п'и д'угите деца". Първоначално си мислех, че това е период и ще отмине, но вече продължава прекалено дълго - не иска да вижда както "приятелчетата" с които се виждахме преди, така и непознати деца и ревва само като се приближат до нас... Никога не е била супер социална, но педи поне си играеше с някои от децата, закачаше се в заведенията и парка както с възрастни, така и с "бебоци"...
.... иначе вкъщи си е ок или когато сме си само двете, с баща й и/или баба й....
.... във всяко друго отношение си е нормално, любознателно и бъбриво човече....
... започвам да се притеснявам, а ме е страх да отида на специалист, макар че ще трябва да си го наложа
Много ви моля, ако сте имали сходен проблем, дори и в много по-лека форма,или пък имате някакъв съвет, споделете го....
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 784
Период е не се притеснявай.Не съм имала такъв проблем,ама приятелки са имали.С времето отминава.
Цитирай


Мнения: 4 785
Имахме такъв период, макар че Калоян е доста по-мъничък. Даже и аз като теб пуснах тема за съвет във форума.
И при нас този момент настъпи неочаквано . Изведнъж детето ми от едно дружелюбно и винаги усмихнато човече, се превърна във вълк единак. Не искаше и да чуе и види други деца. Ако някое дете го наближи, Коко започваше да плаче със сълзички. Искаше да си е сам - самичък и никой да не го закача.
Въпреки това го извеждах навън и го водех на площадката. Така постепенно свикна отново около него да има други дечица и сега не че ги търси като компания, но поне не плаче от тях.
Цитирай

София

Мнения: 5 077
Период е, и според мен не продължава толкова дълго при вас, както си мислиш. Синът ми е на тази възраст и не, че се бои от деца, просто не търси още тяхната компания. Всичко с времето си, идва си един етап, в който започват да се осъзнават и да търсят компанията на себеподобни. Сега все още си №1, в нейния свят, наслаждавай се на тези мигове, че бързо ще отлетят. Rolling Eyes
Цитирай

Банско

Мнения: 2 829
И моето дете е от по-срамежливите. Според мен правиш грешка ако настояваш дребното да си играе с други деца. Дали и с кого ще си играе едно дете си е негова работа. Аз понеже искам детето ми да се социализира го водя по детски площадки, но го оставям сам да прецени доколко да се доближава до децата. Ако някое друго дете го приближи той много често отстъпва или дори се разплаква. Взимам го и го гушкам. Ако отидем някъде на гости или на РД той прекарва първия половин-един час в скута ми-щом така иска Hug
Избора е твой-или ходете някъде, далеч от децата (може все пак да се виждат децата как си играят, сигурно ще и стане интересно в един момент какво правят Very Happy) или пък отивате на площадката и оставяш твоето дете да парви каквото иска-да отиде някъд встрани, или да се сгуши в теб.
Не виждам обаче проблем в цялата работа-просто детето е по-срамежливо, или пък по-предпазливо, или не може да се защити като му дърпат играчките... Просто за момента му е по-интересно да си играе само, или с някой възрастен, с когото повече се разбира Very Happy
Цитирай

Не виждам обаче проблем в цялата работа-просто детето е по-срамежливо, или пък по-предпазливо, или не може да се защити като му дърпат играчките... Просто за момента му е по-интересно да си играе само, или с някой възрастен, с когото повече се разбира Very Happy
благодаря за успокоението!
благадаря на всички, които откликнаха! нямате си на представа колко по-добре се чувствам като чета подобни мнения...
според вас необходима ли е консултация с психолог - за някакви по-специални съвети - или да разчитам на интуицията и да се ръководя по потребностите на детето
Цитирай


Мнения: 786
не бързай с психолозите, не че имам нещо против тях, но може да те объркат и теб и детето. Остави инстинктите си да те водят и вярвай на детето си, може да е преживяло нещо травмиращо с деца, без да си обърнала внимание - ще й мине
Цитирай


Мнения: 4 785
не бързай с психолозите, не че имам нещо против тях....
Peace И аз се бях ошашкала, но както ти казах вече мина и замина и тоз период.
Цитирай

София

Мнения: 4 977
моят син също започна от една известна възраст да страни от другите деца. от възрастни не се плашеше, но от деца на неговата възраст имаше някакво притеснение. забелязах, че това е особено вярно, ако децата са малко. ако е в парка при голямата навалица, не му пукаше.

започнах постепенно да го сближавам с едно детенце. то идваше у нас, за да сме на наша, сигурна територия. мисля, че това помогна. сега пак има понякога моменти, когато страни от другите деца, но е доста по-уверен като цяло.

не бързай и не насилвай. щом иска да е отстрани и сам, нека бъде така - а ти до него, да вдъхваш сигурност. опитай моя подход, ако имаш възможност.

за психолози на 2 години май е рано и едва ли е нужно.
Цитирай

Stara Zagora

Мнения: 1 447
И аз си мисля да не бързаш за психолог може би е нещо временно.Надявам се бързо мине този проблем при вас и започне да дружи с другите деца Успех
Цитирай

Банско

Мнения: 2 829
Аз наблюдавам играта на двегодишните-например едното нещо казва на другото, а то прави нещо съвсем различно. Това, което например нещо е обяснило се ядосва, че не са го разбрали. Или пък едното подава играчка на другото-то не я взима. Първото дете му я бута по-настойчиво, а другото се защитава-не е разбрало и мисли че го бутат. Или пък излиза детенце и си носи лопатка. Друго дете му я взима и започва да си копае с нея докато първото плаче и си я иска. И т.н. и т.н.
Разбира се, има деца, които много добре умеят да си играят заедно (много често си играят хубаво само с някои деца), но често комуникацията помежду им не е добра и играта не се получава. Понякога моят си играе по-добре с по-големи дечица. Моя например се ядосва, когато нещо каже и не го разбират. Също така когато някой се приближи и протегне ръка към него той пуска играчката си. И после плаче, че са му я взели (другото дете не е виновно, то не я е взело насила). Та по неговата си детска логика ми се струва, че за него другите деца са опасни субекти с които не може да се разбере (защото възрастните го разбират). Аз се опитвам да го насърчавам поне да се доближава до други деца, но според мен са малки и на този етап е нормално да не могат много добре да си играят помежду си.
Доколкото изобщо се опитвам да социализирам малкия, на този етап то е най-веч за собственият ми комфорт- да се чувства и той удобно когато си говоря с други майки-приятелки, когато ходим на РД и т.н.
За психолог  категорично рано-та децата са още на този етап, когато си играят успоредно и е още много рано за пълноценно общуване помежду им. Засега те се учат като общуват с възрастните.
Цитирай


Мнения: 9 816
На тази възраст и моето дете плачеше от други деца и не искаше да играе с тях.
Цитирай

София

Мнения: 5 399
Моят Калоян е много чувстителен, на моменти силно затворен и вглъбен в себе си. Предпочита да се закача с тийнеджъри и възрастни хора, отколкото да общува с деца.  Confused От както се е родил постоянно е в компанията на свои връстници и по-големи дечица. Винаги съм се стремяла да изградя в него спокойствие и увереност към света, да израстне отворено, любопитно и общитетелно човече. За съжаление обаче, това не се получава.  Sad

В момента е в период на голям страх към непознати деца, към дребчовци, които се засилват към него или които просто си тичат в неговата орбита. Каби започва да пищи, да протяга ръчички към мен, да си пуска играчката и т.н. Веднага го гушкам и му обяснявам, че детето няма да го нарани, а че иска да си играят двамата, да си разменят играчките и т.н. В повечето случаи Каби се успокоява, хваща ми пръста и ме води да играя и аз с тях.  Smile Напълно се подчинявам на желанието му..

Лошото е, че той още не говори и не може да изрази настроението си по друг начин освен с рев  и пищене. Ние разбираме идеално какво иска, но не и другите, а и често има децата, които са агресивни спрямо него.  Crying or Very sad

Така се надявам, че като тръгне на ясла ще се научи да общува с децата, но няма гаранция.

Аз още не съм навита да търся консултация от детски психолог, предпочитам да търся адекватна литература засега.  Peace Но твърдо съм решила за себе си, че ако това поведение продължава или се засили с времето, ще потърся професионална помощ! Не желая да се примирявам и да позволя страховете и проблемите на детето ми да се усилват и задълбочават! Не вярвам, че характера му ще си остане такъв и че няма да мога да пречупя някои черти, както ми казват доста хора!



П.С. Чела ли си темата на Темпераментните деца?
Цитирай

Банско

Мнения: 2 829
Бръмбазелке, мила, според мен е рано, просто децата още не могат да общуват добре помежду си Very Happy
Аз мисля, че нашите дребосъци просто искат да си играят с някой, с когото могат да се разберат и да се чувстват в безопасност. След няколко години това ще са техните връстници, но засега-това сме ние Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 5 399
Мда, съгласна съм!  Peace Докато бях в майчинство и аз като теб наблюдавах как играят помежду си дребните и стигнах до същия извод. Въпреки че има доста деца, които още от по-малки умеят да се заиграват едно с друго и да търсят компанията си. Затова се надявам, че в яслата ще се научи да общува, защото няма да има на кого да разчита освен на себе си..

Проблемът е, че Каби е свръхчувствителен и плашлив. В неговия характер и маниери виждам много подобности в хора от същата рачешка зодия, които вече като върастни имат неща, които не могат да преодолеят в себе си, изграждат си защитни прегради, поставят си определени граници.. Мисля си, че когато те самите са били деца, родителите не са обърнали внимание и са приели характера им като даденост, като константа. Не искам с Каби да се получи това, още повече, че аз самата имам слабости, с коите се старая да се преборвам..  Confused

Наясно съм, че като родител вероятно ще допусна грешки и пропуски и че след години ще си удрям главата в стената. Но не бих могла да си затворя очите и да се примиря с неща, които вярвам, че с търпение, с любов и с определени хитри техники могат да се поправят и променят в положителна посока.

Стана дълго, пък и отвлякох посоката от авторката на темата, сори!  Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора