Помагайте, момичета, че ще ми се пръсне душата 
Историята накратко: след като БНД вгорчи първите месеци на майчинството ми с непрестанни караници и психически тормоз, му казах, че искам да се разделим и по-добре така, отколкото детето да расте сред скандали и лъжа.
От близо 7 г. е в Щатите. Ожени се преди две и тогава започна да превежда пари за детето. Преди това 7 години си спази обещанието, "че докато си стоя на ината пари за това дете от него няма да видя".
Роднините му никога не са се интересували от малкия - не можаха да преживеят, че отказах да прекръстя детето на бащата на БНД. И това след като месеци преди това заедно с БНД бяхме решили как ще се казва детето.
Сега БНД идва в БГ (последния път идва есента на 2005, тогава разказвах как за цял месец свари да види сина си три пъи за по няколко часа, а последната вечер сеобади в 19 да каже, че не може да дойде довкъщи, защото на другата сутрин трябвало да стават в 3 сутринта за полета
).
Иска да води Дивчо при родителите си. Те живеят в друг град. Тези хора не смятат, че имат внук. 10 години не са го виждали. Не са и искали. В "По-по-най-" съм писала, защо баба му смята, че не й е внук... Но понеже БНД е от онези същества с болезненото его и вечния стремеж да се доказват, иска да заведе детето там и един вид да им покаже "ей, това чудесно дете е моят син независми какво мислите". И няма значение, че всячески се опитах да му обясня, че е безсмислено да води Дивчо при хора, които не се интересуват от него. Той си е навил на пръста и ми извади душата поскайп, точно както го правеше преди десет години с обвинения, епитети каква съм, опит да ми вмении вина за всичко и така...
Вие сте. Кажете, права ли съм да не искам да води детето при хора, които не го смятат за свое внуче. Ненавиждат ме. А аз никога не съм разбирала еснафското им отношение - определящо за тях е отношението им към мен, а не към детето. Афектирана и объркна съм. Дано сте ме разбрали...
Историята накратко: след като БНД вгорчи първите месеци на майчинството ми с непрестанни караници и психически тормоз, му казах, че искам да се разделим и по-добре така, отколкото детето да расте сред скандали и лъжа.
От близо 7 г. е в Щатите. Ожени се преди две и тогава започна да превежда пари за детето. Преди това 7 години си спази обещанието, "че докато си стоя на ината пари за това дете от него няма да видя".
Роднините му никога не са се интересували от малкия - не можаха да преживеят, че отказах да прекръстя детето на бащата на БНД. И това след като месеци преди това заедно с БНД бяхме решили как ще се казва детето.
Сега БНД идва в БГ (последния път идва есента на 2005, тогава разказвах как за цял месец свари да види сина си три пъи за по няколко часа, а последната вечер сеобади в 19 да каже, че не може да дойде довкъщи, защото на другата сутрин трябвало да стават в 3 сутринта за полета
).Иска да води Дивчо при родителите си. Те живеят в друг град. Тези хора не смятат, че имат внук. 10 години не са го виждали. Не са и искали. В "По-по-най-" съм писала, защо баба му смята, че не й е внук... Но понеже БНД е от онези същества с болезненото его и вечния стремеж да се доказват, иска да заведе детето там и един вид да им покаже "ей, това чудесно дете е моят син независми какво мислите". И няма значение, че всячески се опитах да му обясня, че е безсмислено да води Дивчо при хора, които не се интересуват от него. Той си е навил на пръста и ми извади душата поскайп, точно както го правеше преди десет години с обвинения, епитети каква съм, опит да ми вмении вина за всичко и така...
Вие сте. Кажете, права ли съм да не искам да води детето при хора, които не го смятат за свое внуче. Ненавиждат ме. А аз никога не съм разбирала еснафското им отношение - определящо за тях е отношението им към мен, а не към детето. Афектирана и объркна съм. Дано сте ме разбрали...
Уффф, много ме дразнят инатести мъже... Моето БНД е същото. 
