1. Майчинството и майката са нещо, което човечеството често идеализира. Повечето жени се опитват да отговорят на този идеал за пред другите и най-вече за пред себе си и не си дават сметка за истинските си чувства по въпроса. Ти, обаче, си даваш...
2. Като излизам с приятелки /особено, които нямат деца/ или съм на работа, също забравям, че имам дете. Ама и да помня по 24 часа на ден, с какво ще бъда по-добра майка?
3. Не обикнах детето си от пръв поглед, нито с първото кърмене, някак за мен тези два толкова съществени момента си останаха митология. Обикнах я постепенно. Сега я обичам повече, отколкото като беше на 11 месеца. Тогава връзката ни беше драматично силна, бяхме просто едно цяло - човек не мисли за частите от тялото си, нито пък ги обича, нали, просто се грижи за тях по някакъв начин. Мисли за тях, когато го болят или му липсват. С малкото дете също е така.
Явно си човек, който си задава въпроси - това е чудесно. Не позволявай, обаче, да те обзема чувство за вина, само защото не отговаряш на някякъв идеал, на който и без друго никое човешко същестмво не може да отговори.