Как преодоляхте раздялата,заради тръгването на ясла

  • 2 074
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 820
Момичета с таткото решихме че ще пускаме малката на ясла от септември.Още от сега ме е хванала депресията.Няма да мога!Все ми се струва малка,иска ми се да не тръгва...А няма възможност.Обмисляхме какви ли не варианти да отложим,но не се вързва никак.Майчинството ми свършва март 2009.Не мисля да ползвам третата год поради финансови причини.Ще си търся и нова работа,защото старата не ме устройва.Та става така че ако не я пуснем сега от септември,после няма кога.Зимата не е удачно според нас.Та понеже искам  да съм си в къщи докато се адаптира и свикне и май излиза че септември ще е най-добре.Тогава ще е на 1год и 8 мес.Според вас нормално ли е?Или е малка?Не знам,яде ме чувството за вина,гузно ми е.Отделно не знам как ще приема "раздялата"До сега дори баба й не я гледала.Може би и там ми е грешката. ThinkingСподелете вие как приехте раздялата?

# 1
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Малата я дадох за първи път на ясла на 1 год. и 9 мес., но много боледуваше (започнаха и алергични реакции) и се наложи да я спра за 1 год. Вторият път всичко беше много по-лесно и безболезнено- 1 год. при толкова малко дете е от голямо значение.
Беше трудно и за мен и за нея, защото тя е страшно привързана към мен. Кака й като тръгна на 2 год. и 10 мес. на градина нямаше никакви проблеми, но тя е доста по-отракана и общителна... При всяко дете е индивидуално и се адаптира различно.
А вариант за детегледачка мислили ли сте?

# 2
  • Испания и Стара Загора
  • Мнения: 1 036
Чувството ти е съвсем нормално.И ние ще даваме сина си на ясла след 2 седмици и все си мисля,че той ще свикне по-бързо там,отколкото аз без него.Но рано или късно и това трябва да се случи.Така ,че остава ни само да си пожелаем кураж.  bouquet

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Аз си бях много спокойна и не съм се притеснявала изобщо за яслата, защото знаех, че ще й е интересно и забавно с децата. А и на мен ми се ходеше на работа.
Само вечерта преди първия ден ми беше нервно да не забравя нещо.
Тръгна на 1 г.

# 4
  • Мнения: 8 222
Беше ми притеснено само първия ден. Малкият свикна само за два дни, но преди това той често беше оставян при бабите или при други майки с деца, с които сме редували през зимата за вземането на храната от кухнята.

# 5
  • Мнения: 2 613
Малката ми дъщеря ходи на градина(в ясленска група)вече повече от месец,но нито аз,нито тя сме преодолели раздялата SadВсяка сутрин се вкопчва в мен и плаче сърцераздирателно,а на мене буца ми засяда в гърлото...После като я взема е спокойна,госпожите казват,че се храни,спи,включва се в заниманията,на сутрин се разделяме с големи драми Cry Cry Cry

Последна редакция: сб, 17 май 2008, 03:45 от dimi73

# 6
  • Мнения: 3 929
Много ми е трудно все още. Детето тръгна на ясла, когато беше на 1 год. и 11 мес. - миналият септември. Все още има сутрини, когато плаче. А аз се чувствам гадно. Той е много привързан към мен - аз сама го гледам, грижа се за него, кърмя го още, ходим почти навсякъде заедно. И въпреки че започнаха и бабите да се включват от време на време, пак му е трудно без мен. А и на мен ми става мъчно за него, когато сме разделени дори само за няколко часа.
Преодолява се всичко това с времето.

# 7
  • Мнения: 9 814
Според мен детето ще бъде малко, но все пак зависи и от самото него- до колко е самостоятелно, лесно ли се дели от вас, като го оставите при баба му например и т.н.
Раздяла е тежка дума, все пак става въпрос за няколко часа, а не за месеци.
Решението да да дадеш детето си на ясла не трябва да бъде продиктувано само от финансови причини, прецени дали детето ти е готово.

# 8
  • Мнения: 2 197
Аз съм на мнение, че децата трябва да бъдат самостоятелни и да растат сред връстници. Не мисля, че е малко. Ще свикне по-лесно като е по-малко. Първите няколко дни ще е драма и после ще свикне. Според мен е много глупаво детето да свиква по цял ден майка му да му виси на главата. Моята е гледана доста от баба си. Самостоятелна е и изключително бързо се адаптира. Аз лично не съм била депресирана при тръгването и на ясла.

# 9
  • Мнения: 1 820
Мерси много на всички за куража!Да,найстина раздяла е силно казано,но за това сложих кавички.Просто знам че аз ще бъда тази която ще свикне по трудно.По принцип  е контактна,играе с дуги деца.Когато е при баба си,дори и часове да не ме е виждала не е проблем-не плаче и не се тръшка.Но,има едно такова но-когато някой непознат човек я вземе започва един рев и едно тръшкане.. ooooh!Иначе от далеко се закача но само ако е отстрани.Може би е от възрастта и се надявам да го израсте.Иначе сме мислили и за детегледачка,но то ако ще  е така по добре баба й да я гледа.Но нито на мен,нито на таткото ни се нрави.Според нас е по добре да е на ясла с връстници.да играе,да контактува,да създава навици и доколкото позволява възрастта й да е самостоятелна.Не зам дано не греша! Hug

# 10
В началото я оставяй за по-кратко в яслата, например за 2-3 часа. Ако яслата е целодневна, увеличавай постепенно продължителността на престоя й - така тя няма да забележи как от 2-3 часа, ще станат 7-8. За раздялата - тежко е, но и много полезно. Детето ще се научи да е по-самостоятелно, ще общува с други деца и ще има приятелчета, ще научи много житейски и социални уроци, които не би могла да усвои вкъщи. А пък като се прибере, ще си споделяте Wink

# 11
  • Мнения: 1 897
Не гледай на яслата като на 'затвор', където пращаш детето си по приндуда и от беизходица.
Опитай се да мислиш за нея като за място, където за детето ти ще се грижат с много любов и внимание, където то ще научи и открие много нови неща и ще играе с връстниците си. А ти отпусни душата си и се успокой, защото децата усещат когато майките им са неспокойни и притеснени и това ги прави тревожни.
Знаеш, че започвайки нова по-добра работа ще осигуриш по-добър живот и стандарт за семейството и детето си и това в случая е правилното решение. Напомняй си го всеки път, когато те загризе съвестта и се почувстваш гузна.
Иначе на мен тръгването на сина ми на ясла ми се отрази благотворно.Бях вече прекалено изтощена и изнервена от грижите за детето, домакинстването и другите ангажименти, които бях поела. Та сега, когато денят ми е по-подреден, по-пълноценно и приятно прекарваме времето, в което сме заедно  със сина ми.

# 12
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не я преодолях, спрях го. Сега с второто изобщо не направих опит за ясла. Ще тръгва юни направо на градина.

# 13
  • Bristol
  • Мнения: 9 358
Това, че е силно привързана към теб не винаги е проблем. Синът ми не беше толкова привързан. В България тръгнах рано рано на работа и бабите активно помагаха в гледането, докато ме нямаше, дори като проговори в началото ме наричаше баба  Embarassed Тръгна на ясла на 2 и половина години и много плака, аз също  Rolling Eyes Щерката пък не признава друг освен мен, дори и с баща си понякога не иска да остава сама. Започна да посещава детско заведение също на 2 и половина години, сълзите в началото не ни се разминаха, мислех че ще свикне по-трудно от брат си, но за моя изненада беше точно обратното  Grinning И това въпреки, че брат й можеше пълноценно да комуникира с персонала, както и да ми каже в общи линии какво е правил в яслата, а на щерката й е много трудно, защото все още не прави разлика между английския и българския и често се обръща към госпожите на български Laughing
Та, ако това те успокоява, не си сама  Hug Аз мислех, че с второто дете тази раздяла ще ми е по-лесна, защото знам какво ме очаква и уж бях подготвена теоретично и практично, но не беше  Rolling Eyes

# 14
  • Мнения: 786
Малкия ревеше вътре, аз - отвън  Mr. Green Итака доста сутрини поред.
Спряхме за около година, заради честото му разболяване (ангини, астма) и после гледачка за 2-3 месеца, нова ясла, градина...
С времето става по-лесно, но и сега имаме дни, в които и на него, и на мен ми е гадно, че няма да сме заедно. Не става въпрос за прекомерна привързаност, просто съм на мнение, след опита, който придобих, че най-добре е да се изчаква с яслата специално възможно най-дълго, а който има възможност, да си пусне детето направо на градина. Яслите са измислени единствено за работещи родители, глупаво е да чакаш детето ти да се научи там на неща, на които най-добре е ти самата да си го научиш. Но пусти стандарт Cry
За съжаление, обаче, изпуснатото време с децата не може да бъде върнато назад.

Общи условия

Активация на акаунт