Бихте ли сключили брак повторно

Аз също искам сватба (не пак, защото не бях женена 1вия път), но я искам именно заради себе си, а не заради подписа и бъдещите ми деца.

При мен е комплексно- заради самата сватба ( имах брак, но само с подпис в общината ) и това да се почувствам най- прекрасната на света на този ден , и заради бъдещото ми дете.А и ми омръзна да бъда в групата на разведените,нека малко съмна другия полюс.

Била съм омъжена и сватбата си беше по всички правила и изисквания.  Аз в бяла рокля, той в костюм и т.н. имах неблагоразумието да избързам и със църковния брак. Та освен ходенето по мъките за развода в съда трябваше да ходя и до Митрополията.
Момичета няма никакво значение дали имате брак и сватба или не ако човека до вас не е точния.
Дори и най-шикозната сватба няма да ви направи щастливи ако сте избрали поредния скапаняк.
Аз лично като знам през какъв ад преминах за да си върна свободата не бих се навила отново да вляза в подобен екшън. Не мисля че подписа в Общината или събиране на роднини за една почерпка ще ме направят щастлива ако не съм с подходящия човек.

Ами за да си помисля изобщо за сватби,деца и прочие,значи все пак съм преценила ,че най- накрая съм намерила подходящия за мен мъж. Дано не се разочаровам, няма нищо сигурно на този свят,все пак.

Подходящ мъж, който бяга от обвързване като дявол от тамян? 

Извинявай за песимизма, но днес ми е черен светът   

Подходящ мъж, който бяга от обвързване като дявол от тамян? 
[/quote]


Именно в това е личната ми дилема...........Защо?

Хм, аз бях 1000% убедена, че това е Мъжът на Живота ми , а се оказа  най-голямото ми разочарование

Виж сега и с брак и без брак ако си попаднала на поредния боклук спасение няма, т.е. брака няма да те защити .

То май в повечето случаи така се получава- аз също бях убедена за БНД това.Ама се оказа най- големия нещастник.Сега е много различно.

Той бил ли е женен вече веднъж?

Кой? Новия ли? Да!

Ами ето защо не иска да подписва втори път. Има развели се които се женят 2 месеца след развода, има и такива като мен, които просто не вярват, че подписа би променил отношенията. 

дааа, аз съм от тия дето се ожениха 4 месеца след развода и кво... същата работа.

Никси това казвам, с брак или без брак все тая ако е боклук

Greeneyes girl, я дай повече информация за това за Митрополията. 
Аз не знам дали бих се омъжила, но искам да ми предложат. Сватбата ми беше както каза Greeneyes girl по всички правила. Но не получих предложение. Просто забременях и трябваше да се женим.  Та искам диамантен пръстен, предложение, но не знам дали ще се омъжа.

особено ако си магнит за болкуци, като мен  
аз си знам, че и след 10 годишна връзка да се омъжа, пак боклук ще се окаже  

Отиваш и подаваш молба за църковен развод. След две седмици отиваш и си взимаш решението. Нищо особено. Тук са бланки - готови, само попълваш.


Аз имам два годежни пръстена - резултата го знаеш  Така ч взимай пръстенчето,пък сватбата я отлагай докато не си сигурна в човека

Сама ли трябва да отида до митрополията или ЕРД-то пак трябва да е там?

Може и сама, аз не съм ходила. Бившият отиде и после разказа
Но такъв развод ти трябва само ако възнамеряваш да се венчаеш отново в църква.
Аз вече бях женена повторно, и то от около година, когато получихме църковен развод, и то защото бившия искаше да прави пак църковна сватба

Според мен целта на сключването на брак не е нито да промени, нито да скрепи /или нещо от сорта/ отношенията между двама души.  За мен единствената смислена причина човек да се ожени, е ако това удовлетвотрява някаква негова вътрешна потребност, ако го усеща като начин да изяви степента на привързаност и ангажираност към партньора си, ако просто чувства вътрешната необходимост връзката му да има и такова проявление за да е пълноценна според неговите собствени представи.... Тогава - ДА, бракът има смисъл, ако ще даде на човекът това усещане за пълнота.      Но ако си те устройва идеално едно съжителство на семейни начала, връзката ти си върви ОК и си се чувстваш напълно комфортно,... е тогава да сключиш брак само заради идеята щото така е прието да се прави, е направо тъпо.

Та, Навигатор, не съм сигурна че за себе си си си дала ясен отговор на въпроса, всъщност защо искаш да се омъжиш отново.  Това че искаш да се почувстваш най-значимата жена и прочие да изпиташ всичките прелестни трепети на една сватба - в тези желания няма нищо неестествено..., но надявам се това не е единствения ти мотив да искаш да се ожениш.   Извинявай ако тонът ми е по-рязък, но аз самата преживявам труден период  в момента  и се опитвам възможно най-внимателно да анализирам нещата,  а ти ми звучиш някак доста лежерно, говорейки същевременно за един много важен житейски ход....  А смятам, че когато човек е на път да вземе някакво сериозно решение за живота си, той трябва да го е взел под въздействието на също така сериозни аргументи. 

Ма айде стига съм философствала, че от многото ми мислене..., пак до под кривата круша съм стигнала

Сисе, когато има църковен брак можеш да го разтрогнеш след като имаш вече развод. Аз не можех да си представя, че ще съм по някакъв начин обвързана пред Бога с БНД-то. Моя църковен брак беше в Сливен и е Сливенска Митрополия, та ходих при отчето в църквата където се венчахме (същия отец ни венча) и той ми помогна да напиша Молба за разтрогване на църковния брак(има някакви специални изисквания). После я занесох на секретаря на Сливенския Митрополит и той ми обясни, че на следващия съвет ще разгледат молбата ми и ще ми пратят отговор. По пощата получих документ че е разтрогнат църковния брак на ...., точно както от съда получх такъв.
Отчето, което ни венча каза че 2/3 от тези които е венчал се развеждали и реши че не му върви явно във Венчавките и понеже трябваше да приложа документа за Църковен брак а той беше в БНД-то ми взе 50% от цената за вадене на копие т.к. било за развод и щяла съм да го приложа към молбата. Абе, на далавера си бях от всякъде

Блондита, именно за това иде реч. Подписа според мен няма да промени привързаността и ангажираността към партньора ако я няма и не се чувства. 

Блонди мама, с удоволствие чета постовете ти.   
ей ви подобната темичка - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=249013.msg5855768;topicseen#msg5855768

Нито съм била, нито смятам да бъда в близко време. Бих се омъжила за един човек, ако сме успели да остареем заедно...след 20-30 години. Не за друго, ами да си покажем по още един начин колко се обичаме и държим един на друг.
" Най-значимата жена" може да ме накара да се чувствам само човека до мене, във всеки един момент, ако го умее- и без тонове тафта, тюл, навалица и прочие. И това че маса погледи ще са вперени в мене ( без гаранция за искреност) съвсем няма да ми даде усещане за значимост.
Спомням си сватбата на една приятелка- двамата ТИЧАХА хванати за ръце към гражданското, не ги интересуваше ни ритуал, ни гости, просто нямаха търпение да си кажат ДА. Тя със сигурност в този ден се чувстваше най-значимата жена.
След 3 години бракът им не съществуваше. От 5 живее с друг мъж без брак, и набора на Вики е налице и за сватба и дума не се издумва. И на двамата им е за втори път и ценностите са някак си пресяти вече.
 Бракът е личен избор, за мене лично- нещо за което не си заслужава да се говори повече от 5 минути.

Хайде и аз да се изкажа, като най-опитна!
Та значи бракът наистина няма значение- в смисъл  - ценността на отношението.
Но готовността за брак показва, колко е склонен да даде един човек, еле пък след като е минал вече през развод. Туй е разликата.
Абе, аз съм малко на принципа (май множко всъщност) или всичко, или нищо...ама за себе си де 

Аз бих.....или по то4но ве4е след последното разо4арование не зная.....преди да се провали И тази врьзка исках брак,исках да имам нормално семейство,исках ......ве4е не искам......Вси4ко ми рухна,някакси ве4е не вярвам в ниЩо

Като Годзила мисля и аз.
И да, определено искам да се омъжа някой ден, не заради сватбата, а заради това, което ще декларираме пред всички - че искаме да остареем заедно.

Годзила, не предполагах че толкова си приличаме с теб. И аз съм на същия принцип и дори не просто "множко", а направо съм изтъкана от него. И не че си поставям някакви фикс-идеи, ами просто такава ми е природата.... Казвала съм го вече - човек на крайностите съм и половинчатите положения не ме задоволяват .... и това ми е голям проблем понякога .... особено в момента ...    По тоя повод имам една много любима песен на баба Шер   която ми е нещо като мото в живота ----> справка - в тема "Поздрав"

Извинявам се за отплесването от темата, но мнението ми си е същото като преди /само дето еуфорията ми се е поизпарила по разбираеми причини/..., та който иска може да надникне в линка, дето Сиси по-горе е посочила.

Пльос и аз в групата на максималистките. Не се задоволявам с посредствени неща - искам най-доброто.

Абе при теб нещата са по-различни... Все пак първо ще трябва да го накараш човека развода да плати  Така че не се бутай...

Аз не знам дали бих се омъжила... Напоследък около мен хората взеха за масов спорт да го иамт това жененто, аз чак им се чудя при тия нива на разводите с какъв акъл тръгват. От друга страна пък сватбите са веселба... Но така и така до сега никой никога не ми е предлагал, всеки си намира оправдание(включително и това за втория брак...). Та избора не седи на дневен ред.

Стъни, той един развод ако не иска да плати, не е достоен да се жени за мен 

Искам пръстен, искам да ми каже, че аз съм ЖЕНАТА, искам, както по-горе е казано, да декларира желанието си да остарее с мен...
И да кажа "Не" 
Не за друго, а защото НЕ ВЯРВАМ!
Ами ако пак сгреша?!Какво ще правя тогава, какво...
Защото и аз искам всичко или нищо, но "всичко" не е да ударим по един подпис, а да съм всичко за него.
Както се казва "А дано, ама надали" 

Е това е сватба:

Инкел, пак изби рибката...

Каквото и да си говорим,май наистина всичко е до бътрешно усещане.Не заради роклята,пръстена, песните и пляските.Ако наистина почувстваш,че искаш да го направиш заради самия човек,който е до теб,тогава брака е някак си осмислен.
При мен най- куриозното беше, че доста време след като БНД ни заряза,опитах съвместно съжителство с един който се оказа някакъв нещастен алкохолик,за което аз не знаех, въпреки ч е го познавах отдавна.Тогава той ми предложо брак, подари ми пръстен,исках дете от него един ден.......просто имах големи мечти,вярвах,че това ще го накара да се откаже от алкохола.Уви!
А сега,когато намерих наистина свестен човек нямам тези усещания.Не ми се мисли за сватби,деца и прочие.Може би това стана ,когато той още в началото побърза да се застрахова,че няма да се жени втори път.
И до сега не мога да обясна защо усещанията ми се промениха така крайно.

Ех, Инкел , как ги намираш тия бе човек 

Преди време декларирах,никога повече!Много сложно,после бе!Купон-да,съжителство-ами  трудно ще се навия,подпис-категорично,не!

Абсолютно 

Е, доколко тази готовност ( щот освен на думи не знам как можем да я измерим в контекста на себепротективното ни поведение в наш'та ситуация) е по-различна от тази да се грижи като образцов баща за детето което иска да си направите заедно, щото адски е влюбен в тебе. И въпреки тази готовност не му пречи после да "размисли" че всъщност не е готов за този ангажимент ( примери бол и за първо и второ и т.н. бащинство). Не ми е идеята да разбивам розови състояния на духа, ама готовност ( в бъдеще време) не ми е така ценна като "правя го сега това да те карам да се чувстваш най-значимата жена". Какво точно ви носят някакви си думи че бил готов? Ми че много от тях и за бащи се заричаха че са готови. Ама после като им запари на г..а забравиха таз (жертво)готовност.

                 
Е, гъдел си е, ама не върши работа, само мъти главата...после ще дойде "дали не сгреших като му отказах, ами ако е бил моя шанс..."

Никога за брак да не ми продума- ама да ми пълни всяка минута като съм с него и да не ми прави да ми е горчиво и стегнато в гърлото....с години!
Ще го преглътна да си умра с моминското име.

Метличке, много точно си го казала Абсолютно съм съгласна с теб!!!

Не бих се омъжила,нито за първи,нито за втори път.
Лично аз смятам ,че подписът скапва всичко.След него,нещата вече не са същите.
Просто искам да обичам и да бъда обичана,и на никого да не даказвам чувствата си с разни подписи.

Разбира се,стига човека да си заслужава.

В допълнение - тук го забелязах също - като се оженел мъжа и вече бил сигурен и "в кърпа вързан"! По-голяма заблуда от тази няма! Никой на никого не е вързан, още по-малко един подпис може да го направи такъв!
А колкото до църковните бракове - православната църква дава сравнително лесно развод, но ако се наложи развод по католически канон...тогава сериозно щяхте да се замисляте за втори брак...щото трудно щяхте да се отървете от първия Макар и да нямам отношение към религията, все си мисля, че за вярващите веднъж като са дали обет пред бога да бъдат с даден човек.....как така леко-леко го зачеркват?    Не се заяждам, просто си мисля за истински вярващите това не е ли проблем? Щото в християнството е казано - като ти ударят едната буза, подай и другата...та да казвате, че ви е било трудно с БНД в случая не върви...Ама това са си едни риторични въпроси само

Че то може да не сме били женени с БНД.........

Което пък вече е хипер антихристиянско   
За брака смятам, че не е определящ. В смисъл, подписът не прави семейството. Все сме се убедили тези, които сме тук именно в това.
Част от провала на моя брак е, че ме приеха за "даденост". Че каквото и да се случи, ще съм там. Като гардеробът например. Макар и малка, и това си изигра ролята 

Кое по- точно е хипер антихристиянско?

Да родиш, без да е благословил поп брака ви.

Това няма абсолютно никакво значение ,ако нямаме изобщо брак,как тогава попа да го благослови?

Ех! За постулатите ти говоря... Ритуалът в църквата какво мислиш, че е???

Никога! И първият път знаех, че е грешка!
Втора грешка няма да допусна в този живот!

Анализирайки задълбочено всичко гореизказано, в главата ми се появиха следните два въпроса, които (себе)задавам:)
Всички говорим за "подходящия" и че ако бил той и ако било с него - тогава може би да. Но нали когато сме се женили за първи път, сме смятали, че е подходящият? Щото за неподходящи никой не се жени. А впоследствие сме осъзнали, че не са такива. Тогава: те или са били неподходящи още при сключването на брака или внезапно са се променили впоследствие. По-скоро е първото, но ние, заслепени от любовта и надеждата не сме го разбрали. Та каква е гаранцията, че вторият, след като сме го проверявали, изпитвали и пр., ще се окаже подходящ? Та нали отново надеждата и желанието ни за щастие ще ни карат да си затваряме очите пред някои "дребни" сигнали, или подсъзнателно просто няма да ги възприемаме, желаейки "този път" всичко да е наред...
Лично за себе си ако трябва да отговарям: да, много ми се иска да се омъжа втори път, някоя неделя, просто да решим, че искаме да сме си само двамата, той да дойде да ме вземе от вкъщи, да ми каже - облечи си някой светъл костюм, защото отиваме няма да ти кажа къде и да ме заведе в някое старо българско село, където да ни ожени кметът и секретарката за свидетел. А после да се приберем и да си почерпим приятелите... Това беше лирично отклонение. Разумно - всичко в мен крещи НЕ!, а душата ми изстива, когато се замисля как отново трябва да градя това крехко равновесие, да водя на детето нов татко, с който ами ако нищо не стане? Втори развод, втори провал...
"Бракът е клетка, а семейството - институция", бе казал някой в соц времената. И на кого му се живее в клетка или институция?
А сега, съвсем сериозно - огледайте се около себе си и честно си кажете - колко щастливи семейства познавате, били те на първи или втори брак? Ама наистина щастливи, без да се обиждат, да си пазят уважението, да са радостни, че прекарват всяка минута заедно, без да се ругаят пред приятелите, да се заяждат за глупости...
Простете за дългия пост. Но днес явно ме е посетила музата...

Ах, Tintina, как можа така успешно да изразиш  моите мисли, опасения и прочие "страх лозе пази"...
Ами не, не познавам такива семейства. Ако не се ругаят, а се гледат влюбено в очите, то е защото или единият, или другият си имат по нещо "извънбрачно". И така...държат се на хорото.
Но семейство ли е това?!

Аз пък познавам такова семейство - семейството на най-добрата ми приятелка. И двамата са на втори брак и верно, не се гледат влюбено в очите /поне не съм го забелязала в мое присъствие/, но пък ДВАМАТА ГЛЕДАТ В ЕДНА ПОСОКА, което мисля че е ключът към успешното семейство. Заедно са вече 12-13 години, а през последните две им се струпаха такива жестоки проблеми..., но те ги посрещат наистина заедно. И не че никога не са се карали, но като знам какво им е минало и все още им минава през главите..., просто шапка им свалям, че успяват винаги да са така сплотени и подкрепящи се един-друг. ----> това според мен е истинското семейство, което трудностите не разединяват, а в изпитанията оцелява и връзката се заякчава.
           Верно, рядко се срещат, но ги има и такива семейни двойки и смятам, че е несправедливо само защото нашите бракове са се провалили, да твърдим, че видиш ли всички все още съществуващи бракове са пародийни.

Защо наистина май няма такива семейства? истински щастливи,че са заедно и след 20, 30,50 години? Нима не може да се съхранят усещанията,които всеки има в началото? Тръпката,бодежите "под лъжичката " от това,че виждаш другия....

           Верно, рядко се срещат, но ги има и такива семейни двойки и смятам, че е несправедливо само защото нашите бракове са се провалили, да твърдим, че видиш ли всички все още съществуващи бракове са пародийни.
[/quote]

Не, не казвам че ВСИЧКИ такива бракове са пародийни. Не са всички. И аз познавам такова семейство, в което и двамата се отнасят един към друг с истинска любов. Но те са по-скоро изключение, а не правило. Т.е. повечето, които познавам, не са така. Да, разбират се, да, гледат в една посока. Но дребните заяждания, битовизмите, обидите отдавна са убили любовта. И са по-скоро заедно, защото се страхуват да не са поотделно (да не би да е много страшно. Ама не е.
И за още едно определение в този дух се сетих: "Бракът е двойна самота"

А според мен бракът е това, в каквото двамата, свързани в него, сами съумеят да го превърнат...

А иначе, ако трябва да го караме на сентенции и духовитости, има едно много симпатично определение за брака:
"Бракът е измислен за това, за да могат двама души да решават заедно проблемите, които никога не биха имали, ако изобщо не се бяха женили!"

Ето една сентенция, съвсем, съвсем песимистична
"Всички ние, до един, сме изпълнени с ужас. Ако вие се омъжвате, за да го прогоните от себе си, щще успеете само да омъжите своя ужас за нечий друг ужас; брак ще има между вашите два ужаса, а вие ще страдате и ще наричате това любов".
Понякога си мисля също, че има хора за които самата дума "брак" е достатъчно внушителна, за да прекарат в неин плен цял живот, само и само да са омъжени "за пред хората". Други пък са осъзнали, че са си добре и без брак и си гледат кефа и това е. Та както ни било писано:)

за мен бракът не е нищо повече от уточняване на фактическото положение. омъжвала съм се 3 пъти, развеждала съм се пак толкова, на път съм да се омъжа за 4 път. нито се шашкам, нито го приемам прекалено навътре. налага се да се оженим по ред причини. не считам, че нещо в отношенията ни ще се промени. брачен договор - задължително.
ще ми се романтика и бели рокли, ама на 45 е малко несериозно за църковен брак, ще видим. досега не съм имала.
на него ще му е за първи път

Ей това е жена с опит, за такава искам да се оженя.
Жалко , че вече е заета , и ще се жени. 

Като сте го подкарали на сентенции за брака,ето ви още една,не толкова възвишена:
"Брака е като една каца с лайна върху които има три пръста мед.Като изядете меда,остават лайната."

Би ли поуточнила за тези като мен дето дори веднъж не са се престрашили да прекрачат прага  Какви са причините да те накарат да се омъжиш? Защо продължаваш да се жениш? Не може ли просто съжителство?
Не се убиждай, само любопитствам 

По въпроса за смисъла на брака изобщо - без значение първи, втори или нанайсти, смятам че всичко се крие в стремежа към простичко човешко щастие... И за да онагледя какво имам предивд ще ви разкажа две истории на хора, които са били част от живота ми от раждането ми до смъртта им преди 3-4 години ---> това са братът и сестрата на майка ми:

Леля ми, значи, се е омъжила за чичо ми преди да е имала навършени 17г. От тогава та до смъртта й не са се разделяли, макар животът да им е поднасял доста сериозни изпитания... При това те не само са останали един до друг в продължение на близо 60 години, а чиченцето ми трепереше над леля като гълъб над гълъбица - гледаше да угоди на всяко нейно желание /пък тя не беше лесна и с гръцката си жилка на моменти го правеше на  "Митко-китката" /... Примерно той можеше да яде хляб и кренвирш, но на нея винаги купуваше филенца, луканки и прочие луксове  /схванахте ми мисълта/... - при това говоря за "татово време", когато тия храни бяха дефицитни и ги пускаха по празниците и за да се докопаш до тях трябваше да висиш по опашки колкото едно село.     Ще кажете кво е това щастие като тя го е юркала като за световно и че той просто е бил един мъж под чехъл - Да, ама не!!! Щото между тях наистина се усещаше силната привързаност и мога да ви кажа, че когато тя почина, чиченцето ми просто рухна и милият вече не е същият човек.    Леля ми умря, като до сетния си дъх имаше до себе си човека, когото цял живот е обичала.

Вуйчо ми е нещо като "Дон Жуан в социалистическия реализъм"   Женил се е 5 пъти /поне на мен толкова са ми известни / и има 4 деца - две от първия си брак и по 1 от втория и третия. Доколкото майка ми ми е обяснявала мотива му за тези многобройни бракове, той просто е искал да постъпва достойно, озаконявайки съжителството си с всяка една от жените му, като по този начин е един вид е опазвал честта им /сещате се за едновремешните порядки/. Та човекът просто е искал да постъпва благородно и с уважение към партньорките си. Абсурдното беше, че ме караше на всяка нова да й викам "вуйно" ..., а  аз си обичах и чувствах като такава първата му жена. Както и да е, последната му съпруга беше 50 и кусур годишна мома и бракът им изтрая цели 15 години /нещо рекордно за вученцето ми /, а смешното е, че той я ревнуваше като за световно сякаш е Анджелина Джоли сред бабките и си се обичаха...          И вуйчо ми  умря, имайки до сетния си дъх до себе си жената, която беше обичал. 

Та надявам се разбирате какво имах предвид под "простичкото човешко щастие"...

"Бракът е най-малката клетка на обществото" е правилния цитат. Идеята не е клетка като "затвор", а клетка като "основна градивна част на всеки организъм". Разбира се всеки има право да чете и да вижда в текста това, което на него му е изгодно.

Аз познавам достатъчно щастливи семейства и се увеличават. Поне в моя приятелски кръг, щастливите семейства са повече от щастливите съжителства.

Именно в това е личната ми дилема...........Защо?
[/quote]
е как що?????????
нали се подписах веднъж .. така се прекарах че нямаше накъде. не иска човека пак бе - какво толкова странно има, тоя филм го е гледал.
както ти имаш право да искаш да се жениш, така той има право да не иска 

хехе, не се обиждам толкова лесно.
ами положението е следното. само първият ми брак беше по желание. тоест, почти, защото за една бройка не щипнах от гражданското ама бях дала дума, та се наложи да я сдържа. мъжът ми беше много свестен човек, и до ден днешен сме добри приятели. просто не бяхме подходящи един за друг. сега сме, ама минало............поне едно хубаво приятелство ни остана.
живея от 20 години в чужбина. втория път също се налагаше, иначе престой само със съжителство нямаше как да стане. иначе обич беше голяма. и пак сме приятели.
третия дойде при мен. пак същия проблем. престой, право на работа.............наложи се да се оженим, обаче пък той реши, че е хванал късмета за шлифера, та се пооака. замина си - не сме приятели. не обичам да си другарувам с крадливи хора и лъжци.
със сегашния ми партньор сме от 5 години заедно. имаме дете, осиновено само от мен.
заради сигурността на детето, ако един ден на мен ми се случи нещо, заради правото на работа на половинката ми, се налага да се оженим. естествено, още се колебая и търся други алтернативи.
един брак за мен не е скрепяване на чувства, а на интереси. ако е от положително значение, ако се пестят данъци, ако това е добре за децата - ок. един брак няма да направи мъжът ми повече мой мъж или повече баща на детето, от това, което е.
на моята възраст, макар и непоправим романтик, знам че реалността не е розова с панделчици. завиждам на хора, които се обичат и скрепяват обичта си с брак, замо че за мен това вече е неприемлива опция, защото по много интересен начин  променя психиката, ако хората не мислят трезво. после разводи, бразилски трагедии и пернишки сапунки.

та, затова пак ще се женя. с един брачен договор отношенията са изяснени. няма - дай си ми вазата от мама,на ти си ползваните чорапи. поне един развод е безболезнен от гледна точка на материални скандали, които в повечето случаи са дребнави, заради наранено его.
една раздяла би ме притеснила психически. един развод - не. за мен той е техническа подробност, както и бракът.

инкел, дай оферта решила съм да подам до митрополията молба да ми разрешат многоженство. имам даже и набелязан втори съпруг. от ластиче и дъвка прави компютър, от лагер и гаечен ключ - пералня. не е за изпускане, а ако не го взема и него, може да ми го грабне някоя, щото приятел, приятел, ама хормоните не прощават. пък и той си пада влюбчив.
та, ако и ти можеш примерно да ремонтираш неща, не гледаш футбол и се разбираш с другите двама, ще взема и теб. естествено, с жената и децата. много обичам деца вие ще си седите по мъжки, ние ще си гледаме децата и така.............


а правилният цитат е  семейството е основна клетка на обществото

matakosmata при така изложените обстоятелства... и аз бих сключила много бракове 
Много се замислях дали да направя това за което ти споменаваш ама ме е шубе, знам ли... Сега обаче като те гледам тебе....

кое да направиш, да се ожениш няколко пъти ли. давай, ще си основем клуб.
женене - да, ама само с брачен договор. нивгаш вече без.
инак, може да си вземеш адвокат, дето всеки развод да ти движи. аз си имам преди третия брак и след втория развод му викам, ето, запознайте се с мъжът, с когото един ден ще ме развеждате. пък то взе, че истина излезе
разделите ми действат ужасно. умирам по малко. винаги имам дълги връзки. две по 10 години, последната беше само три, та не беше толкова ужасно. за мен и без брак ангажимента и обвързването са завинаги, само дето човек предполага, господ разполага.
важното е, след един неуспешен брак или неуспешна дълготрайна връзка човек да запази достойството си и да преработи болката колкото се може по-бързо, за да има после добри отношения с бившия партньор. особено ако има деца. смисъл от войни няма.

НИКОГА!!!  При каквито и да е обстоятелства!!! После (освен разочарованието) си чукай главата с развод, документи и районни съдий!!! 

Оф,това звучи много добре,харесва ми идеята.Ама не е ли малко кофти някак си,когато този,който те обича ти е поднесъл пръстени,цветя,молби за брак......всичко е романтика,ти хвърчиш ,дето се вика.И в един момент "пльосссссссс" като студен душ отгоре му - му заявяваш,че държиш обезателно на брачен договор.Ако ще! Кат не ще.....
Не е ли доста материалистично,сметкаджийско и не би ли развалило това цялата идилия?

пльоса е преди това. после следва мъррррррррррррррррр брачен договор се подписва преди всички романтики.
аз няма да лобийствам за договора, ама лично мое мнение е, че който мъж се навие на него, после става стабилен съпруг.
привърженик съм на брачен договор, който уточнява обезпечението при изневяра
ако кръшне, и може да се докаже.
по 100 лева на ден. за цялото време от момента след подписа.
естествено, сумата е съобразена с родните стандарти.

Ама това и за двете страни ли важи ?

mataдруг път по други поводи, в други теми  сам те чела.
Глупак или недорасъл е този, който би те изпуснал. Не се срещат често интелигентни жени. Аз лично в този форум тук видях такива на куп, което ми е безкрайно приятно (да общувам с умни хора). Доста ми отвориха очите пишещите тук, та влязох някак си в равновесие със себе си, за което ви благодаря, девойки!
Дъщеря ти, Мата, е прекрасна малка пиратка, а и с мажа ти си отивате като чер пипер и сол, като взаимно излъчване и допълване. малко тъпо се изразих, ама някак си просто сте трима намерили се.
възхищавам се на това, което вършиш! не съм сигурна дали бих могла.

канадианмам, донт се шашкай. всеки е това, което иска да бъде. и не ме разревавай по  никое време
не съм интелегентна, просто съм на 45. за умност пък хич да не говорим. мъж ми е наистина късметлия. ако не бях аз, щеше да живее и умре на спокойствие.
права си. май се намерихме.
инкел, естествено, че не. само за жената важи. ако тя е потърпевша.
еманципация и равноправие.
хау.
бракът, деца, е хубаво нещо.
за протокола, да, бих.

Аааа, не, изобщо даже не е всичко това което се опасяваш.   И аз много искам предбрачен договор - ако няога се престраша да подпиша де.

  супер, всичко си уредила предварително.

И, да, имах в предвид да се омъжа няколко пъти ама трябва да се престраша да направя севтето. Сигурно после вече е по-лесно  Ще си направиме темичка за многоженци, да си обсъждаме бракове, предбрачни договори и разводи 

Би ли споделила какво пишеш в договора? Предполагам адвокат го подготвя. Знам обаче, че в Б-я все още този договор е невалиден...

мдам, невалиден е, но се очаква скоро приемането на новия семеен кодекс, така че ще стане валиден.
може да се нарече различно, предбрачен, брачен. основното е уточняването на имотното състояние, кое чия собственост е, кой какво внася в брака, кой какво би взел при евентуална раздяла, кой какви издръжки дължи на партньора. но човек може да поиска да се впише вътре примерно че единият се задължава да не яде цял живот семки
това просто е договор между двама души, който може да уточни всякакви техни отношения. естествено се налага да го направи адвокат и да се завери нотариално.
не може да се сключи обаче примерно договор за отказване от издръжка ако единият претъпри злополука и се налага да живее от социални помощи. тогава длъжник за издръжка е първо непосредствено съпругът или съпругата, после държавата. същото важи и за издръжка на децата. но може да се уточни големината на издръжката, тоест, колко повече ще е тя от нормалната изисквана от закона.
аз ще направя два. един, важащ за германия и един за българия.
не намирам нищо лошо и неромантично в един предбрачен договор. той спестява понякога даже развод имам бизък, който е подписал такъв и когато жена му го заплаши с развод, той и казва, ми ок. тогава ти се обади на твоя адвокат, аз на моя. всичко е уточнено. даже кой поема разноските по делото. така че, тя се кротва и си живеят задружно.
потрисам се от вадене на кирливи ризи по съдилища, само и само да се докажат вини и то с цел да се вземат от ответната страна повече материални придобивки. като малка преживях един развод на близки роднини - ужасна излагация. доказваше се кой на кого подарил кристална ваза, делиха даже чашите и чиниите. пфу.

в един предбрачен договор могат да се пишат всякакви простотии, адвокат уточнява кои от тях съдът ще уважи. да не забравяме колко жени и мъже са забогатели не от брак, а след развод. малък пример - гусжа ивана трамп. човекът си пада шавлив, тя го знае и хоооооп, договорче. ако я зареже заради по-младо маце, тя му взима част от милиончетата. нищо, че я е убеждавал, че е единствената жена в живота му.
друг въпрос е, че ако имаш брачен договор, който ще остави партньора ти след един развод гол като пушка, на него може да му скимне, че му е по-изгодно да ти кръцне шишарката, отколкото да се разведе

Матакосмата,чак ме препоти като четох написаното.Ама то наистина си звучи добре,аз винаги съм била прекарвана от мъжете до мен- все съм ги отглеждала като кокошка -пиленца и все ми е било вътрешно накрая,като се осерат.Поне самоедин път съм се подписвала.
Ама си мисля,ами аз като не разбирам примерно,от право,в чужда държава съм,моичкия си има връзки в БГ,няма ли - хипотетично говоря-  да си опече така нещата с негов си адвокат,на когото да плати така че договора да е в негова полза??? А аз гола като пушка пак да си остана с пръста в уста,дет се вика накрая ако се случи нещо?

ами, четеш внимателно. наемаш си адвокат, който да прегледа договора. намираш литература по този въпрос и се информираш.
мислиш, преди да подпишеш.
обикновено брачният договор важи за страната, в която е сключен бракът, но и това правило има изключения.
аз без адвокат вече и карта за градски транспорт не разписвам
впрочем, подобен договор урежда и отношения без сключен брак, а само постоянно съжителство на брачни начала. полезно нещо. подписваш и после се обичате спокойно.

По повод сентенциите назад по темата се сетих за едно друго изказване: Двуженството е да имаш един съпруг повече. Моногамията е същото.

О-хо-хо, чудесна тема, съвети не мога да дам, но ще споделя челен опит!

За статистиката- два брака-два развода, ама пък какви чудесни сватби бяхааа, хората ме навиват вече да вдигам трета сватба 
Вече като ме питат за хоби, без да се колебая си казвам: сватби 
Естествено, че никой не се жени с идеята да се развежда, най-малко аз, дори се бях зарекла, но не би.
Оказа се, че случайно или не сватбите ми са през десет години, хем и родата да посъбере сили и средства  Така че 2015 пак ще се оглеждам за рокленце и обувчици 
Разводите не са чудно весело преживяване, но мойте, слава Богу бяха цивилизовани... драскотините заздравяха с умело лечение и позитивна нагласа.
Понеже бяха намесени и годежните пръстенчета /и на мен ми харесват/, да споделя, че така се случи, че при първата сватба си го получих доста след халката /която пък биде забравена баш в сакралния ден, та ползвахме кумовските/ и то от свекървата /държеше жената да имам все пак/, така и не съм сигурна, че сина й разбра, че ми е годежен пръстен. А втория път, пак с любезната намеса на свекървата получих свебърно пръстенче с цирконче, защото среброто е символ на чистота и искреност, после пък халките бяха от зъбното злато на бабата, та ми беше надлежно наложено да върна халката кат се разтуриха нещата 
И двата пъти имах църковен брак, доста лесно получих църковен развод за първия, за втория още не съм намерила време да отида, а и сърце не ми дава пак да ги разочаровам в Митрополията. 
Иска ми се само да ти кажа: слушай сърцето си... ако ти се жени-давай смело, ако пък то не откликва - не си давай тоз зор.
Успех   

БИХ се омъжила повторно 

И още едно дете бих родила, но..... ако имам налице предбрачен договор със фиксирана солидна издръжка на детето в случай на развод.

Мдаааа

То хубаво, ама както казаха и на Сиси, ако човека не е пораснал, все ще измисли начин да се скатае.
Договора е хубаво нещо, ама аз не бих разчитал само на него, а на човека повече.
Ама ти си знаеш де.

ИНКЕЛ, прекрасно би било да мога да разчитам на човека, но когато не мога - ще разчитам на парите му

Не искам вече на никого да разчитам. Само на себе си. Нито на Мръсни животни, нито на чисти. Ако ми изпие чавка мозъка и реша да се женя пак и други синове да раждам ще е само ако мога да си го позволя финансово.  

Не съм се омъжвала никога.Не мисля и да го правя някога, независимо дали ще срещна човек за мен или не(в момента нито искам да срещам, нито ме интересува който и да било, но си говорихме наскоро с мой приятел и той остана учуден, как може жена да не иска брак ... е аз не искам, не мисля и че някога ще поискам)

Не се заричай
Не можеш да знаеш какво ще се случи след няколко години.
Времето лекува всичко, както знаем...

Не се заричам Както писах - това е, което мисля в момента

Аз мисля, че и двата варианта са извратени и пошли 
Ако търсиш връзка то това трябва да е заради човека отсреща, а не заради нещо друго /това важи и за жените и за мъжете/

Според мен това е рядко срешано явление в днешно време и ако имаш връзка с някой,ценящ те като човек,си е цяло богатство.Ето една от моралните ценности,за които имаше зададен въпрос в лексикона. Или аз съм вече много одъртяла да мисля така.

На  същото  мнение  съм- бих  родила даже още поне две  деца,но след като  човека  когото  обичам вече  не  е  с нас  не си  го  и помислям... а  даже  не  успяхме  да  се  оженим.
За мен брака вече е само  дума.