Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама

Нещата, които ни станаха мили

  • 16 май 2008, 18:13 ч.
  • Преглеждания  3 891  Мнения  64  Онлайн  1
Отговори
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 5 210
Днес пътувах с влака и както си гледам равната земя, докъдето поглед ти стигне, виждам горд лебед с две бебета как спокойно си плува във водата. След няколко минути забелязвам няколко крави скупчени и две-три от тях ближат нещо. Загледах се. Новородено теленце появило се ей-така до водата в този малко мрачен следобед.

Едното от нещата, които ми станаха много мили тук е природата. Нямам насита да й се радвам, дори когато вали като из ведро.
Кои са нещата, които на вас ви станаха мили?   

Реклама
# 1
  • Мнения: 2 392
 Laughing Патета (семейство), които се къпеха в дупка (останала от ужасната зима) пълна с вода от излелия се дъжд. Та "езерцето" на оживен 3 лентов път. Всички коли намаляхме и заобикаляхме да не разрушим идилията на къпещите се. Все се каня да сложа фотоапарат в колата, за да заснема патета в редица (води голяма птица, по средата десетина новородени и отзад втора, голяма подбутваща последното) преминаващи спокойно магистрала или поне достатъчно голяма улица и всички спират да им дадат път. Това ми се случва поне ведъж годишно Simple Smile

# 2
  • 32° 6′ N, 34° 49′ E
  • Мнения: 2 509
Калинка, след тази случка с кравата всичко описано ще бледнее  Wink

Става ми мило, когато гледам насядали по тревата хора, тичащи боси дечица и носещия се от тях весел шум.


И една моя си снимка, която вече съм показвала във форума:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=231342&photo=19

# 3
  • в дланите на три дечица
  • Мнения: 126
Става ми мило от насядалите и налягали хора по тревата из парковете....харесвам този френски навик да си правят пикници при хубаво и свободно време.

# 4
  • в средата на мъглата
  • Мнения: 3 804
Калинка-страхотно си го описала/само 4е аз имам фобия от крави Mr. Green-без майтап/
явно навсякъде е сезона пикниците-тук всеки петък и събота града се изнася по паркове ,градинки и поляни
природата около нас не се отли4ава особенно-вси4ко е зелено,но Дамаск го свързам с тази планина,още когато я видях ми напомни за старите уестърни,друго което ми е мило  тук е много синьото небе и палмите

# 5
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 5 210
Калинка-страхотно си го описала/само 4е аз имам фобия от крави Mr. Green-без майтап/
,друго което ми е мило  тук е много синьото небе и палмите


Вашето небе по-различно ли е от българското? При нас е много често такова и все едно можеш да докоснеш небето с ръка ( ето ти малко крави...  Wink)
http://farm2.static.flickr.com/1211/1359702266_0d5d96d9cb.jpg?v=0

# 6
  • в средата на мъглата
  • Мнения: 3 804
ами не е по разли4но-но ние сме в предградие и тук няма смог и се вижда небето в истинския му цвят,ина4е на 10-15 мин от нас запо4ва смога и много ясно се вижда,а и цяло лято не вали та и облаци много рядко има,а и звездите ве4ер се виждат
Калинка-това с кравите беше удар под кръста  :roll Shocked

# 7
  • Sunshine State (of mind)
  • Мнения: 2 257
Мило и страшно ми стана, даже ми се доплака...Не от темата, а от това, което ще ви разкажа.
2004, Август - 13ти. Ураганът Чарли. Окото на урагана минава на 20 мили от нас, съответно ние поемаме огромна доза ветрове, хали и бушуващи, сърдити природни свистения. Къщата ни оцеля, беше много хубаво и интересно. Да, хубаво беше. Страхотно беше да гледаш как природата се сърди и то не на шега. В двора имахме една 40 футова, висока, висока палма. Много си я обичах. Когато стихията дойде, палмата (те са с много плитки корени и понеже почвата е песъчлива, лесно се откършват) започна леко да се поклаща. Лекото поклащане премина в тежко такова, след известно време започна да се отскубва от земята. Почвата започна да се надига и корените и се подадоха. След час падна, слава Богу не върху покрива ни, а навън, към улицата. След минута от там видях да изкача катеричка (тукашните, тропически катерички имат гнезда в дърветата, а не хралупи, както европейските). Малката катеричка сновеше лудо напред назад и забелязах, че в устата си носи нещо...."Къде ли пък си е понесла храната в този точно момент", си помислих...Загледах се по-добре и какво да видя - в устата си носеше своето бебе - малко катериче. Чудеше се накъде да хукне и къде да го скрие...Беше ужасно трогателно и драматично....Вятърът наоколо повдигаше дървета, коли (да, колите се повдигаха от едната си страна), хвърчаха тенекии, всякакви отломки, и насред всичко това, едно малко, дребно същество, носеше още по-миниатюрното си бебе и се чудеше къде да се скрие. Не издържах и хукнах към тях, мислех да ги прибера у нас, докато се успокоят нещата. Тя обаче се уплаши от мен и избяга, скри се под един дънер наблизо...
Когато всичко утихна, излязох пак да я търся. Не я намерих. След няколко дни я видях дя тича наоколо. След още няколко дни видях, че стремглаво тича към короната на една друга палма. После видях две катерички да живеят там. Мисля, че бебето оживя и всичко завърши благополучно...Но ми станаха много мили тези малки, деликатни животинки.

Толкоз по темата за фауната.

Много, още много неща са ми мили тук. Обичам си мястото и живота наоколо.

# 8
  • Cтраната на лалетата...
  • Мнения: 7 914
Джи
 Hug

Най са мили патките като си народят напролет малки патенца- пред къщата ми има каналчета и много, ама много патки Heart Eyes

# 9
  • varna/ va beach
  • Мнения: 90
джи, благодаря ти, много хубава история Hug
скоро в училището на дъщерята имаше ден на бабите и дядовците. кратка програма, само 4-5 песнички. нашите баба и дядо са далече и затова отидох аз, стана ми мило, когато бабите на моята маса се просълзиха от умиление гледайки внуците си. колкото и различни да сме, все пак сме много еднакви в емоциите си и това ми се стори много хубаво Peace

# 10
  • без обхват
  • Мнения: 5 746
Природата, да. Виждам красиви неща, на които преди не е имало къде да обърна внимание. А и не съм била в
подходящия духовен тонус. Гледки, цветове, светлина.  Зародиха се у мен и желания - да си посадя нещо, да го гледам как расте, радва ме безкрайно това нещо. Преди не съм имала желание дори за мушкато. Сега стискам палци на всяко семенце, което посадя. Небето забелязвам, гледам често - мени настроения, красота във всеки момент. Звезди...Не обичам да стоя вътре. Използвам всеки миг, дори да съм у нас да съм на терасата, или в градината. Да гледам трева, вода...

# 11
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 5 210
Джи,
  bouquet

Преди малко се сетих за още едно нещо, което ми е винаги мило да гледам тук:
http://www.mikavandijk.nl/images/fietsen1.JPG

Невероятни са бебоците как седят гордо и опознават света ( в първата минута, когато могат да седят се озоват на колелото. Дъжд, вятър, слънце: все там ,докато се научат сами да карат колело)

# 12
  • USA
  • Мнения: 1 169
Винаги съм се възхищавала на невероятния залез. Небето е много различно вечер. Облаците и слънцето рисуват и чертаят причудливи и много красиви фигури.
http://farm1.static.flickr.com/145/412802985_49c9f85062.jpg?v=0
http://www.pictureslasvegas.com/images/las_vegas_5/slides/caesars_sunset_03.jpg
 
Това е гледката от моята къща:
http://www.awarebuyers.com/sun-city-anthem/images/sun-city-anthe … s-vegas-strip.jpg

Другото, което ми много мило са зайковците тичащи на воля в парковете. Преди си имахме в двора, но от както имаме куче зайко отиде в нечий комшийски двор.
http://farm3.static.flickr.com/2066/1641109505_c7002f0b31.jpg?v=0

С природа не мога да се похваля тук (само с пустиня  Laughing )

# 13
  • Мнения: 2 786
Мммм, че хубава тема.
Много ми хареса разказчето за катеричката и катеричето, както и патешките истории  Heart Eyes
Много обичам животните и много се радвам на всякакви животинки, които виждам наоколо.
Изобщо на цялата природа се радвам, цветята, миризмата на прясно окосена трева, дърветата, всичко.
Сега както се е раззеленило, в малкото слънчеви дни хората си правят пикници на всяко кътче тревна площ в града.
Гледаш таткото пече на грил кремвирши, майката приготвя нещо друго, децата тичат и се гонят наоколо, навсякъде цари щастие и радост.
Покрай къщата ни е много зелено, има дървена маса и две дървени пейки и негласно се редуваме със съседите кой да ги ползва, другите просто опъват одеало на тревата и се радват на хубавото време.
Съгласна съм и с Калинка за бебоците.
Тук имат и едни "ремаркета" със знаменца, които се закачат отзад на велосипеда и бебока се вози и си гледка навън, докато мама или тати въртят педалите.
Много ме кефят като ги видя по улиците  Sunglasses
Ето това:

# 14
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 5 210
щастлива,
тези ремаркета и при нас ги има. Много са ми сладки децата в тях, но още по-сладки са ми подобните  ремаркетата за кучета  Heart Eyes

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт