Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 17 май 2008, 14:41 ч.
  • Преглеждания  1 439  Мнения  31  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 1 903
Пускам темата, провокирана от развитието на дискусията за това редно ли е само единия от съпрузите да отиде на сватба. Направи ми впечатление, че мненията бяха в две крайности - от "не го пускам без мене" до "приятно прекарване". Поддръжниците на втората теза, и аз включително, бяха обявени за прекалени либерални в семейния живот. И това ме накара да се замисля - когато сключваме брак дали оставаме равнопоставени партньори или се превръщаме в половинки, неразривно свързани една с друга?

Реклама
# 1
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 450
кой както го чувства. може единия да си е намерил половинката другия партньора ....

# 2
  • Под липата
  • Мнения: 609
 Половинка?! Това винаги ми е звучало като остатък след хирургична интервенция и следователно, никога не съм се чувствала половинка  Wink. Ако беше така, никога не бих се омъжила! Смятам, че семейството би трябвало да се състои от личности, напълно равнопоставени, но действащи като едно цяло. Аз никога не казвам за мъжа си " МОЯ!!!!!, пък какво направи", не му "позволявам" или "забранявам" каквото  и да е и очаквам същото от него . Той ми е приятел, съпруг, а не домашен помощник, шеф или личен тиранин.
Това е личното ми мнение. Не съм бунтарка, не съм феминистка, а просто човек със самочувствие, който иска да обича и да бъде обичан такъв, какъвто е Grinning

# 3
  • Насред хаоса
  • Мнения: 2 023
Партньорството е по-приемливият вариант за мен. Гаджета, двойки на семейни начала, женени - независимо какъв тип е съжителството, всеки от участниците в него има право на личен живот, както и от право на избор. Досега не съм правила проблеми на мъжа си, ако иска да ходи на разни събития без мен - както казва авторката, "Приятно прекарване!" и толкоз. Но и получавам същото от него - никога не ми е търсил сметка къде, с кого и докога. Това, че живея с един човек, не е повод да го обсебя отвсякъде и да го задушавам с постоянното си присъствие. Затова нямаме проблеми.  Peace Каква половинка?!

# 4
  • София
  • Мнения: 2 404
Ти партньора или половинката би оставила да отиде сам на сватба?
Не съм писала в онази тема, обаче мисля, че тя няма нищо общо нито с либералността нито със зависимостта в една връзка.

# 5
  • Мнения: 270
Смятам, че семейството би трябвало да се състои от личности, напълно равнопоставени, но действащи като едно цяло. Аз никога не казвам за мъжа си " МОЯ!!!!!, пък какво направи", не му "позволявам" или "забранявам" каквото  и да е и очаквам същото от него . Той ми е приятел, съпруг, а не домашен помощник, шеф или личен тиранин.
подкрепям това мнение-важно е когато се прибереш в къщи -там да е спокойно и уютно.да цари мир и любов.
никога не питам мъжът ми "къде беше ?"
той ако трябва - ще ми каже и сам,аналогично - когато се прибирам - той не си гледа намръщено часовника.стиковаме графиците си заради детето-единият трябва да е с него и плануваме излизанията по важност - ако той има делова среща, а аз ще пия кафе с приятелка - отпада моят ангажимент, ако аз трябва да закъснея служебно, а той ще си мие колата - отива на автомивката с детето и всички са доволни- трабва да има разбирателство Hug Grinning

# 6
  • Мнения: 10 028
Половинки, партньори... за мен няма значение как се наричаме. Всеки от нас има своя воля. Изказвам мнение, но не раздавам заповеди. Смешно звучи "няма да го пусна".

# 7
  • Mediterraneo
  • Мнения: 19 617
Той е половинката ми, аз- неговата. Заедно сме толкова дълго време, че вече сме се сраснали  Grinning Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори  newsm78

Последна редакция: сб, 17 май 2008, 15:42 от Тарталета

# 8
  • Мнения: 420
Той е половинката му, аз- неговата. Заедно ме толкова дълго време, че вече сме се сраснали  Grinning Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори  newsm78
Пописвам се под това!
Тъкман се наканя да кажа/напиша мнението си, и в повечето случай установявам, че някой е откраднал мислите ми  Crazy

# 9
  • Мнения: 1 903
Мисълта, че аз ще разреша нещо на мъжа си, или той на мене, е недопустима и дори не ни е хрумвало, че може да имаме подобен прерогатив един спрямо друг. Имаме си деца - там разрешаваме на воля.
Имам много приятелки, които се случва да не заведат лятото децата си на море, защото тати няма отпуска. А аз всяка година ходя сама с децата, е след поне две семейни почивки, просто имам възможност. Трябва ли да не го правя, защото мъжа ми не е до мене?!
Моите родители винаги са имали самостоятелни интереси и са ги развивали. Единият пееше в самодеен състав и всяка година ходеха някъде в Европа /по-точно соц. страните/ на фестивал.  Или са ходили отделно на екскурзии /съответния профсъюз е организирал за служителите съответно намаление и просто няма начин другия член на семейството да отиде/. Никога не е ставало на въпрос другия да се направи на пренебрегнат. Аз просто следвам подобен модел на поведение и го намирам за приемлив.

# 10
  • Мнения: 660
Не се виждам в ролята на тесногръда домакиня, която посотянно да вдига гири на мъжа си къде  и с кого излиза и да е на контра с него затова. Една връзка може да продължи да се развива ако има равнопоставеност, разбиране и много компромиси! Иначе е напълно обречена! Може да усещаш мъжа до себе си като своята сродна душа и половинка, но това не означава, че трябва да му вземеш въздуха! Аз самата бих се срамувала ако казват на мъжа до мен "Мъж под чехъл"!

# 11
  • най-шареното място
  • Мнения: 7 809
Не намирам връзка с брака. В темата със сватбата, брака има значение - връзката е известна на изпращащите поканата

Половинки или партньори? Не мисля, че се противопоставят така.
Или с партньора се договаряте, на половинката забранявате?...На вашата /себе си/ или на другата /съпруга/?  Simple Smile

ПС. "Половинката" е като онази приказка за ангелите с по едно крило, не за рязане Simple Smile

# 12
  • Мнения: 2 421
Половинка е в смисъл, че не можеш да живееш без съответния човек. И то не в някаква латино версия, имам конкретно нещо предвид като го казвам.Има жени, които без мъжете си никъде не ходят, дори някаква работа да свършат, която определено аз бих свършила и без намесата на мъжа си, те най-малкото се допитват до него или направо го вземат със себе си. Не знам дали ще го обясня добре, но това е един вид зависимост от човека , с когото живееш. Една такава неосъзната. Искам да кажа, че в повечето случаи се среща при жените, те да чувстват или да се държат по начин все едно мъжа им е половинка. Мъжете като цяло предпочитат жената да е в ролята на партньор или другия вариант да е тяхната зависима половинка.

# 13
  • Мнения: 604
За мен той е 4овек на който мога да раз4итам.Може би сме партньори.Не смятам 4е трябва да сме заедно навсякъде,всеки има нужда от ли4но пространство.

# 14
  • Мнения: 712
Като бях на 14 си намерих половинката. После на 16 отново. Laughing И след това още веднъж си помислих, че съм я открила тази пуста половинка, докато накрая ми просветна, че няма нищо вечно и щастието може да се постигне по повече от един начин. Така че сега съм с човека, когото избрах за мой партньор и се радвам, че той е избрал мен. Допълваме се по един изключителен начин (то това ни остана - да се допълваме, при положение, че нямаме почти нищо общо  Joy) и се надявам да успеем да съхраним това, което има между нас и да се развиваме паралелно, така че да продължим да си бъдем интересни през всички години от живота ни занапред. Но съм далеч от идеята, че сме половинки - най-малко, нашата двойка не е нещо статично, излято от метал, което да разчупиш и да напаснеш парчетата...
А за празниците и поединичната поява на групови мероприятия - не бих допуснала да се появи на място, където се очаква да сме двойка, сам. Най-малкото ще следват месеци и месеци на наблюдение под лупа от страна на любопитни познати и приятели дали всичко между нас е наред... И без това в нашия си малък кръг все сме тема за обсъждане  Rolling Eyes Има определени правила, поне споре мен, на социално общуване, които трябва да се спазват. Ако и двамата сме в града, се появяваме заедно на групови мероприятия. Няма не искам!  Wink

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт