Пускам темата, провокирана от развитието на дискусията за това редно ли е само единия от съпрузите да отиде на сватба. Направи ми впечатление, че мненията бяха в две крайности - от "не го пускам без мене" до "приятно прекарване". Поддръжниците на втората теза, и аз включително, бяха обявени за прекалени либерални в семейния живот. И това ме накара да се замисля - когато сключваме брак дали оставаме равнопоставени партньори или се превръщаме в половинки, неразривно свързани една с друга?
- Публикувана: 17 май 2008, 14:41 ч.
- Последно мнение: 19 май 2008, 09:55 ч.
Партньори или половинки?
Половинка?! Това винаги ми е звучало като остатък след хирургична интервенция и следователно, никога не съм се чувствала половинка 
. Ако беше така, никога не бих се омъжила! Смятам, че семейството би трябвало да се състои от личности, напълно равнопоставени, но действащи като едно цяло. Аз никога не казвам за мъжа си " МОЯ!!!!!, пък какво направи", не му "позволявам" или "забранявам" каквото и да е и очаквам същото от него . Той ми е приятел, съпруг, а не домашен помощник, шеф или личен тиранин.
Това е личното ми мнение. Не съм бунтарка, не съм феминистка, а просто човек със самочувствие, който иска да обича и да бъде обичан такъв, какъвто е
. Ако беше така, никога не бих се омъжила! Смятам, че семейството би трябвало да се състои от личности, напълно равнопоставени, но действащи като едно цяло. Аз никога не казвам за мъжа си " МОЯ!!!!!, пък какво направи", не му "позволявам" или "забранявам" каквото и да е и очаквам същото от него . Той ми е приятел, съпруг, а не домашен помощник, шеф или личен тиранин. Това е личното ми мнение. Не съм бунтарка, не съм феминистка, а просто човек със самочувствие, който иска да обича и да бъде обичан такъв, какъвто е
Партньорството е по-приемливият вариант за мен. Гаджета, двойки на семейни начала, женени - независимо какъв тип е съжителството, всеки от участниците в него има право на личен живот, както и от право на избор. Досега не съм правила проблеми на мъжа си, ако иска да ходи на разни събития без мен - както казва авторката, "Приятно прекарване!" и толкоз. Но и получавам същото от него - никога не ми е търсил сметка къде, с кого и докога. Това, че живея с един човек, не е повод да го обсебя отвсякъде и да го задушавам с постоянното си присъствие. Затова нямаме проблеми. 
Каква половинка?!
Каква половинка?! 
Смятам, че семейството би трябвало да се състои от личности, напълно равнопоставени, но действащи като едно цяло. Аз никога не казвам за мъжа си " МОЯ!!!!!, пък какво направи", не му "позволявам" или "забранявам" каквото и да е и очаквам същото от него . Той ми е приятел, съпруг, а не домашен помощник, шеф или личен тиранин.
никога не питам мъжът ми "къде беше ?"
той ако трябва - ще ми каже и сам,аналогично - когато се прибирам - той не си гледа намръщено часовника.стиковаме графиците си заради детето-единият трябва да е с него и плануваме излизанията по важност - ако той има делова среща, а аз ще пия кафе с приятелка - отпада моят ангажимент, ако аз трябва да закъснея служебно, а той ще си мие колата - отива на автомивката с детето и всички са доволни- трабва да има разбирателство
Той е половинката му, аз- неговата. Заедно ме толкова дълго време, че вече сме се сраснали Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори 
Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори Тъкман се наканя да кажа/напиша мнението си, и в повечето случай установявам, че някой е откраднал мислите ми
Мисълта, че аз ще разреша нещо на мъжа си, или той на мене, е недопустима и дори не ни е хрумвало, че може да имаме подобен прерогатив един спрямо друг. Имаме си деца - там разрешаваме на воля.
Имам много приятелки, които се случва да не заведат лятото децата си на море, защото тати няма отпуска. А аз всяка година ходя сама с децата, е след поне две семейни почивки, просто имам възможност. Трябва ли да не го правя, защото мъжа ми не е до мене?!
Моите родители винаги са имали самостоятелни интереси и са ги развивали. Единият пееше в самодеен състав и всяка година ходеха някъде в Европа /по-точно соц. страните/ на фестивал. Или са ходили отделно на екскурзии /съответния профсъюз е организирал за служителите съответно намаление и просто няма начин другия член на семейството да отиде/. Никога не е ставало на въпрос другия да се направи на пренебрегнат. Аз просто следвам подобен модел на поведение и го намирам за приемлив.
Имам много приятелки, които се случва да не заведат лятото децата си на море, защото тати няма отпуска. А аз всяка година ходя сама с децата, е след поне две семейни почивки, просто имам възможност. Трябва ли да не го правя, защото мъжа ми не е до мене?!
Моите родители винаги са имали самостоятелни интереси и са ги развивали. Единият пееше в самодеен състав и всяка година ходеха някъде в Европа /по-точно соц. страните/ на фестивал. Или са ходили отделно на екскурзии /съответния профсъюз е организирал за служителите съответно намаление и просто няма начин другия член на семейството да отиде/. Никога не е ставало на въпрос другия да се направи на пренебрегнат. Аз просто следвам подобен модел на поведение и го намирам за приемлив.
Не се виждам в ролята на тесногръда домакиня, която посотянно да вдига гири на мъжа си къде и с кого излиза и да е на контра с него затова. Една връзка може да продължи да се развива ако има равнопоставеност, разбиране и много компромиси! Иначе е напълно обречена! Може да усещаш мъжа до себе си като своята сродна душа и половинка, но това не означава, че трябва да му вземеш въздуха! Аз самата бих се срамувала ако казват на мъжа до мен "Мъж под чехъл"!
Не намирам връзка с брака. В темата със сватбата, брака има значение - връзката е известна на изпращащите поканата
Половинки или партньори? Не мисля, че се противопоставят така.
Или с партньора се договаряте, на половинката забранявате?...На вашата /себе си/ или на другата /съпруга/?
ПС. "Половинката" е като онази приказка за ангелите с по едно крило, не за рязане
Половинки или партньори? Не мисля, че се противопоставят така.
Или с партньора се договаряте, на половинката забранявате?...На вашата /себе си/ или на другата /съпруга/?
ПС. "Половинката" е като онази приказка за ангелите с по едно крило, не за рязане
Половинка е в смисъл, че не можеш да живееш без съответния човек. И то не в някаква латино версия, имам конкретно нещо предвид като го казвам.Има жени, които без мъжете си никъде не ходят, дори някаква работа да свършат, която определено аз бих свършила и без намесата на мъжа си, те най-малкото се допитват до него или направо го вземат със себе си. Не знам дали ще го обясня добре, но това е един вид зависимост от човека , с когото живееш. Една такава неосъзната. Искам да кажа, че в повечето случаи се среща при жените, те да чувстват или да се държат по начин все едно мъжа им е половинка. Мъжете като цяло предпочитат жената да е в ролята на партньор или другия вариант да е тяхната зависима половинка.
Като бях на 14 си намерих половинката. После на 16 отново. 
И след това още веднъж си помислих, че съм я открила тази пуста половинка, докато накрая ми просветна, че няма нищо вечно и щастието може да се постигне по повече от един начин. Така че сега съм с човека, когото избрах за мой партньор и се радвам, че той е избрал мен. Допълваме се по един изключителен начин (то това ни остана - да се допълваме, при положение, че нямаме почти нищо общо 
) и се надявам да успеем да съхраним това, което има между нас и да се развиваме паралелно, така че да продължим да си бъдем интересни през всички години от живота ни занапред. Но съм далеч от идеята, че сме половинки - най-малко, нашата двойка не е нещо статично, излято от метал, което да разчупиш и да напаснеш парчетата...
А за празниците и поединичната поява на групови мероприятия - не бих допуснала да се появи на място, където се очаква да сме двойка, сам. Най-малкото ще следват месеци и месеци на наблюдение под лупа от страна на любопитни познати и приятели дали всичко между нас е наред... И без това в нашия си малък кръг все сме тема за обсъждане
Има определени правила, поне споре мен, на социално общуване, които трябва да се спазват. Ако и двамата сме в града, се появяваме заедно на групови мероприятия. Няма не искам!
И след това още веднъж си помислих, че съм я открила тази пуста половинка, докато накрая ми просветна, че няма нищо вечно и щастието може да се постигне по повече от един начин. Така че сега съм с човека, когото избрах за мой партньор и се радвам, че той е избрал мен. Допълваме се по един изключителен начин (то това ни остана - да се допълваме, при положение, че нямаме почти нищо общо ) и се надявам да успеем да съхраним това, което има между нас и да се развиваме паралелно, така че да продължим да си бъдем интересни през всички години от живота ни занапред. Но съм далеч от идеята, че сме половинки - най-малко, нашата двойка не е нещо статично, излято от метал, което да разчупиш и да напаснеш парчетата...А за празниците и поединичната поява на групови мероприятия - не бих допуснала да се появи на място, където се очаква да сме двойка, сам. Най-малкото ще следват месеци и месеци на наблюдение под лупа от страна на любопитни познати и приятели дали всичко между нас е наред... И без това в нашия си малък кръг все сме тема за обсъждане
Има определени правила, поне споре мен, на социално общуване, които трябва да се спазват. Ако и двамата сме в града, се появяваме заедно на групови мероприятия. Няма не искам! 
Не сме нито партньори, нито половинки, ние сме семейство. А това какви правила си спазваме вътре в него си е наша работа, за мен е важно, че са "решени" дори без обсъждане, просто мислим еднакво и искаме едно и също
По темата - никой от нас не е проявявал желание да води живот извън семейството, така че не сме стигали нито до "не го пускам без мене", нито до "приятно прекарване".
И в другата тема казах, въпросът е двете страни да са съгласни, не виждам защо човек би се обвързал с друг, който има коренно различни разбирания и после да му пили на главата ...
По темата - никой от нас не е проявявал желание да води живот извън семейството, така че не сме стигали нито до "не го пускам без мене", нито до "приятно прекарване".
И в другата тема казах, въпросът е двете страни да са съгласни, не виждам защо човек би се обвързал с друг, който има коренно различни разбирания и после да му пили на главата ...
Ние сме партньори и в прекия и в преносния смисъл. Не сме женени и никога няма да бъдем. Всеки има излизания и интереси, които осъществява сам. Примерно строго фирмените партита винаги се посещават от единия, чиято фирма ги прави. В повечето случаи обаче отиваме двамата. Когато той ходи на тренировка определено не му пиля на главата, че трябва да е вкъщи. Така че мисля, че не се очаква от една двойка да бъде постоянно заедно. Честно казано такива ме изнервят. Имам няколко познати семейства където винаги двамата се движат заедно. Не че е лошо ама като се съберем по женски "на разпивка" малко тъпо се получава да сме 4 сами жени (всичките женени или с постоянни партньори) и петата да дойде с мъжа си. А нас останалите после само ни прибират при повикване...
Ние сме по-скоро половинки. Всъщност сме направо "срастнали". От много време сме заедно, всичките ни приятели са общи. Напълно нормално е, ако аз отида на кафе с приятелки и той да дойде с мен. Единствената причина за това е, че те са и негови приятелки и той иска да се види с тях. Същото е и със запиванията по мъжки. Никой от неговите приятели не гледа на мен като на жена, а като на човек от компанията. Той е много общителен и лесно се вписва навсякъде. Аз съм по-скоро заворена. Смея да кажа, че се допълваме идеално.
Той е половинката ми, аз- неговата. Заедно сме толкова дълго време, че вече сме се сраснали Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори
Въпреки това обаче сме партньори- равноправни, равнопоставени, отделни личности. Трудно е за разбиране, но нали това е семеен живот- едно цяло от две половинки/ личности/ партньори
Моят съпруг е идеалната половинка за мен, защото сме перфектни партньори и сме равнопоставени във връзката си, но имаме достатъчно свободни отношения и достатъчно обич и приятелство помежду си, за да може всеки от нас да чувства другия като част от себе си. Затова не е и нужно да си забраняваме или да се ограничаваме. Важното е това, че сме семейство, но ако семейството е клетка/кафез, надали би ни било приятно.
Гледала съм хамстери в общ аквариум - не ходеха никъде един без друг. Накрая мъжкият изяде женската.
Т.е. всяко прекалено обвързване води до повече проблеми. Е, прекалената свобода - също.
Гледала съм хамстери в общ аквариум - не ходеха никъде един без друг
. Накрая мъжкият изяде женската. Т.е. всяко прекалено обвързване води до повече проблеми. Е, прекалената свобода - също.
Дори да сме партньори, няма да пречи на това да не се съгласим някой от нас двамата да отиде сам на сватба. Ако той е поканен, следва да присъствам и аз и обратно. Така го разбираме и двамата, без да се чувстваме като половинки. То си е нещо като етикет. Обикновено подобна покана отправена към един от двамата в семейството, се разбира, че се отнася и за двамата. А ако случайно споменат, че се отнася само за единия, няма да отиде никой от нас, защото това ни обижда.
Та, долу-горе и аз разсъждавам като Никол - ние сме семейство и щото на някой му е кефнало да се весели само с единия от нас - няма да стане.
Друг въпрос е, когато някой от нас реши да излезе с близък, тогава да. Но някоя си там да определя, че само единият ще е поканен - не.
Та, долу-горе и аз разсъждавам като Никол - ние сме семейство и щото на някой му е кефнало да се весели само с единия от нас - няма да стане.
Друг въпрос е, когато някой от нас реши да излезе с близък, тогава да. Но някоя си там да определя, че само единият ще е поканен - не.
Ми нито едното, нито другото.
Ние също сме много близки, много, почти постоянно заедно (като изключим работата), защото 2 години бяхме в различни градове.
Та това отделяне хем ни сближи много, хем въобще не ми пука по какви сватби ходи и прочие занимания без мен.
Не съм останала с впечетление и той да драматизира, ако изляза някъде без него или ме поканят някъде без него.
Ние също сме много близки, много, почти постоянно заедно (като изключим работата), защото 2 години бяхме в различни градове.
Та това отделяне хем ни сближи много, хем въобще не ми пука по какви сватби ходи и прочие занимания без мен.
Не съм останала с впечетление и той да драматизира, ако изляза някъде без него или ме поканят някъде без него.
... И това ме накара да се замисля - когато сключваме брак дали оставаме равнопоставени партньори или се превръщаме в половинки, неразривно свързани една с друга?
С брак или без брак .... половинки или партньори ...
Всичко е както си го направиш - въпрос на лична организация .
Едни са щастлива така, други инак .
Някои никак .
Нещо не схващам разликата - ние сме семейство т.е. едно цяло от две равни половинки или двама равно-поставени партньора.
А в другата тема според мен ставаше въпрос за етикет. Не ходим отделно на сватби защото и двамата не го намираме за редно, да не употребя по-силна дума. Не става въпрос за забрана.
Естествено, че имаме и различни интереси. За съжаление имаме малко свободно време и двамата предпочитаме да сме заедно през него. Въпрос на усещане и предпочитание, а не не пускане-непускане.
А в другата тема според мен ставаше въпрос за етикет. Не ходим отделно на сватби защото и двамата не го намираме за редно, да не употребя по-силна дума. Не става въпрос за забрана.
Естествено, че имаме и различни интереси. За съжаление имаме малко свободно време и двамата предпочитаме да сме заедно през него. Въпрос на усещане и предпочитание, а не не пускане-непускане.
Не одобрявам отношения, в които двамата партньори да са впити като пиявици един за друг. Повечето ми приятели-мъже обясняват колко е досадно жените или приятелките им да са нон-стоп с тях и не ги оставят да дишат, но от страх от скандали не смеят да поставят проблема на маса. Аз съм имала такова гадже, ами не ми харесва и не го одобрявам.
В предишната тема наистина ставаше въпрос за друго. Мисля, че авторката се притесняваше от факта, че хората в обкръжението на съпруга и не я уважават.
В предишната тема наистина ставаше въпрос за друго. Мисля, че авторката се притесняваше от факта, че хората в обкръжението на съпруга и не я уважават.
Моят съпруг е идеалната половинка за мен, защото сме перфектни партньори и сме равнопоставени във връзката си, но имаме достатъчно свободни отношения и достатъчно обич и приятелство помежду си, за да може всеки от нас да чувства другия като част от себе си. Затова не е и нужно да си забраняваме или да се ограничаваме.
Само допълвам, че освен ненужно е и безмислено.
Ние сме повече от партньори/това не е бизнес/,даже сме половинки от едно цяло-семейството.Няма значение как ще се наречем,важното е да се обичаме и уважаваме.Нито на мен,нито на мъжа ми ще ни е приятно да отидем сами на сватба,няма забрани,няма разрешения, просто така го чувстваме.