Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 100 отговора
Мили мами къса ми се сърчицето само като си помисля че трябва да оставя дъщеря си за 6месеца!Няма начин няма друг вариант!Започвам да се настроивам от сега че няма да я виждам и чувствам близо до мен!Ще я оставя при свекърва ми и свекър ми които са малко старички и много се притеснявам че когато се върна тя ще ме е забравила!ИМА ЛИ И ДРУГИ МАИКИ ВЪВ МОЕТО ПОЛОЖЕНИЕ ИЛИ ДА СА ПРИЖИВЯЛИ ПОДОБНА ДЪЛГА РАЗДЯЛА СЪС ДЕЦАТА СИ?Във момента дъщеря ми е на 5месеца и 17 дни..когато замина ще бъде някъде на 8 месеца!Ще пропусна 1-вия и рожден ден1 ужас!не знам дали ще имам сили да замина!
Цитирай


Мнения: 6 328
6 месеца си е наистина дълъг период за раздяла с толкова малко човече Rolling Eyes
Какво е по-важно от нея?
Цитирай


Мнения: 5 395
Какво е по-важно от нея?[/b]

И аз това се чудя newsm78  6 месеца е наистина много време. А свекърите колко са старички? Ще могат ли изобщо да се грижат за бебе? Питаш дали ще имаш сили да заминеш? Аз лично за себе си не бих имала, но......ти си знаеш какви са ти причините за това заминаване.
Цитирай

Варна,морето,сините вълни...

Мнения: 4 336
Май нищо не би ме накарало да оставя детето си за толкова време,на тази вьзраст Thinking
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
4е ще те забрави,ще те забрави-малката беше без баща си 3-4 месеца,наложи се дазамине по работа ,пък и беше на годинка-когато се върна го беше забравила тотално,дори му казваше 4и4о-после и трябваха няколко месеца да свикне пак с него
помисли си наистина ли се налага и неможеш ли да я вземеш с теб newsm78
Цитирай


Мнения: 2 811
Винаги има повече от един изход.

Аз лично не бих си оставила детето за толкова дълъг период. Поне очертава ли се да го виждаш отвреме на време? Теб не знам дали ще те забрави, но не искам да си представям какво ще изживее то.

Цитирай

Abu Dhabi

Мнения: 7 982
е, какво толкова ще изживее Smile не е толкова голямо, че да я забрави трайно. ще си я припомни пак. Според мен шокът е за майката, детенцето ще си расте, стига да го гледат адекватно.
Има толкова деца, които растат без бащи; една майка знае по-добре как после да си я припомни детето.

авторката е писала, че няма начин, няма друг вариант. Значи - ще се наложи да се справи  Peace
Цитирай

София Люлин 10

Мнения: 864
За нищо на света,не бих се разделила от децата си,за толкова дълго време!
Няма ли никаква възможност да е с теб?
Цитирай


Мнения: 6 328
Има толкова деца, които растат без бащи; една майка знае по-добре как после да си я припомни детето.
Моето дете също расте без баща вече цяла година.Но едно е тати,а друго мама.
Вярно е,че шокът ще е по-голям за майката.
А как ще се почувства тази мама,след като се прибере?Като детенцето и плаче от нея и не я чувства като близка?На мен би ми се скъсало сърцето!
Цитирай

София

Мнения: 553
виж сега, основният въпрос е дали детето е свикнало  с тях и дали свекъра и свекървата ще могат да го обичат и да се грижат пълноценно за детето.
има огромна разлика между това да я няма мама но детето да бъде обгрижено, гушкано и обичано и да я няма мама и от това да следва че детето му липсва обективно грижата за него.

ако детето е свикнало с баба и дядо, ежедневно е и с тях и е обичано и не му липсват материалните неща, детето в интерес на истината може да си живее доста щастливо и ако майка му е далече. Особено ако тати си остава с него, и ако това не е свързано едновременно с много промени - и със смяна на къщата, стаята, навиците и ритуалите, дневния режим и т.н.

Тежко е много повече за мама тази раздяла. То е още много малко за да разбира, макар че ще усети липсата, едва ли ще е толкова болезнено за него, ако си има изградени отношения с баба и дядо и ритуалите  за хранене и заспиване с тях и сведете другите промени до минимум.

Моя мънечкия /щото има и големишък на 7г и половина/ макар да е на 6м си има различни начини за заспиване с мене, баща си и баба си и не ги меша, суче от мене, татко му му пее /не се смей имат си тяхна песничка за заспиване/, бабата го люля. И му е добре с всеки от тях и им се радва, и съответно и аз с никой от тях не се и замислям дали да го оставя когато се наложи. И на него ако не е гладен /защото го кърмя/ му е безразлично с кой ще е, защото е свикнал и ги познава, вижда ги всеки ден. Виж от непознати реве, не дава да го взимат на ръце, абе с характер си е.

Щом няма друг начин, имаш 2 месеца- направи всички необходими промени и преход, докато си тука, ако не живеете със свекъра и свекървата- мести се отсега там, или те да се местят при вас, да са ежедневно с детето, така че да станете взеимозаменяеми за него като присъствие и чевство за сигурност което му създавате.Оставяй го с тях по-нататък насаме да го хранят и приспиват, просто за да си намерят начина да правят успешно нещата, докато си насреща и е по-спокойно че ще помогнеш, ако стане напечено.
В много отношения бабата и дядото ще са по-търпеливи и обичливи от нас, дето все се притесняваме и бързаме за някъде. Имат и опит - отгледали са мъжа ти, все пак. постепенно го оставяй за по-дълго с тях, ще видиш че ще го заварваш усмихнато и даже ще усетиш лека ревност, че и с тях си е добре.
На мен ми се наложи да дам баткото на ясла много малък /11месеца/ беше - за да си завърша образованието и той си свикна с лелите повече отколкото с бабите, даже ми беше малко гадничко като разбрах че не съм чаааак толкова незаменима за него.
Така че - ако получава любов, добре ще ти е детенцето, дори и ти да си далече. Пък ти ще му се обаждаш по телефона ще си "говорите", ще чувства любовта в гласа ти. Няма да те забрави.
Гледай докато дойде време да заминеш така да си подредиш нещата че твоето отсъствие да е единствената промяна- всички други промени да са приключили полека и со кротце, со благо, за да му намалиш стреса на детето и да си спокойна като знаеш че детето е адаптирано и при какви условия и отношения остава.

След време то няма да си спомня че си отсъствала тези 6 месеца, а ти няма да искаш да си спомняш.
« Последна редакция: нд, 18 май 2008, 01:20 от oceanid »
Цитирай

РЕЗЕРВАТ СЕВЕРОЗАПАД нема такова место

Мнения: 3 705
Май нищо не би ме накарало да оставя детето си за толкова време,на тази вьзраст Thinking

Не май, а със сигурност...  Peace
Цитирай

на север

Мнения: 875
не съм съгласна, че майката ще изживее раздялата по-трудно от детето. това, че ние сме възрастни и можем да изразяваме емоциите си по по-разбираем начин, не означава, че мъничетата нямат такива и едва ли не им е все тая с кой са, защо са с него и как си прекарват времето, когато не спят.

от друга страна напълно разбирам дилемата ти. на мен ми предстои пътуване до африканска страна за два месеца и половина, съпроводено от хиляди неизвестни. последните няколко месеца прекарах в страшно много размисли дали да взема малкия с мен, или не. там ще съм заета и той определено ще ми пречи да си върша ефективно работата, но мисълта за една подобна раздяла ми се стори много по-трудна, както за него, така и за мен.

едно нещо, което ми каза една много мила лекарка, когато все още бях в шок от това, че съм бременна беше, че детето не е пречка за нищо; изисква се единствено повече време и по-добра организация да свършиш намисленото.
Цитирай

София

Мнения: 553
Ние живеем с едните дядо и баба, има си и батко бебето- живеем в къща с двор, всеки в отделен апартаменти честно казано бебето се чувства добре с всеки един от тях, при всеки един от тях може да заспи, да си играе, радва им се. Баткото също така си разпределя времето че да забърше каймака от внимание от всеки - успява да се завърти покрай всеки и да си получи нещо което той му дава като внимание все пак хората са различни, подхода им също.
Но ги виждат и контактуват с тях ВСЕКИ ДЕН.
Таткото се справя страхотно и често и той го гледа и за повече време. Изобщо не му е хрумнало на бебо да плаче за някой който липсва в момента. Дори като ме няма може да е поизгладнял но не дава зор, играе си, като види храната или мене -  защото го кърмя си показва дали е гладен. даже имам чувството че му е много по-добре така и на баткото и на малчото - има навалица, има разнообразие. Не се усеща липсата на никого толкова като са повече хора вкъщи.
Цитирай

София

Мнения: 3 033

Много добре казано. Макар че и на мен ми е трудно да си го представя.
Цитирай


Мнения: 2 131
Пожелавам ти сили да се справиш! Ти си знаеш каква е причината, сигурно е основателна. Убедена съм, че ще ти бъде трудно, но щом няма друг начин...!
Миналата година оставихме Алекс за десет дни у свекърите. Просто опитахме да отидем на почивка с него, но се оказа много трудно и, за да не губим резервациите, го оставихме у тях, да го гледат. Беше на четири месеца и половина. Е, аз си поревах стабилно  Crying or Very sad. Нищо че бях убедена, че го гледат перфектно, а и беше на 30-тина км от нас и можехме да отидем по всяко време.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 100 отговора