Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 21 май 2008, 03:23 ч.
  • Преглеждания  7 475  Мнения  126  Онлайн  1
Отговори
  • whiskey bar
  • Мнения: 679
Разводът е стъпка към какво? Кога разбрахте, че сте готови за нея? Децата не Ви ли спряха? Как се случва така, че най-любимият човек, се превръща в Осама Бен Ладен и Хитлер в едно? И има ли рецепта за проницателност, която да помага предварително? Споделете, моля. Благодаря!

Последна редакция: ср, 21 май 2008, 10:33 от Бу с базуката

Реклама
# 1
  • Ямбол
  • Мнения: 21 269
Да не би да търсиш съвет как да го съобщиш на жена си?

За протокола - още не съм се развеждала.

# 2
  • София
  • Мнения: 3 094
Тони, допуснал си моят мъж до профила си - признай си!

# 3
  • Мнения: 2 161
Не съм се развеждала все още.Но на втората година от брака са ми минавали такива мисли.Прибрах си културно багажчето и си тръгнах.Е,долетя и разтревожено пита:Какъв е проблемът,какъв е проблемът?Какъв е проблемът ли?Ами извади си бележника и пиши.Преодоляхме го с много старание от негова страна и със сваляне на защитната стена от моя.Много ми дойдоха изведнъж брак,дете,изпращане,посрещане.Все пак го преодоляхме и нещата ги подкарахме напред.Незнам,може би ни помогна това,че страшно си пасвахме и се привличахме на всички нива.Но може да се разведеш дори когато имаш тръпка към отсрещната страна,в това съм сигурна.Децата никога не биха ме спрели,ако имам желание за развод.Все пак тези деца са само деца и утре те няма да са тук.А аз?Много са важни моите чувства.Освен това как ще бъда добра за тях,ако съм нещастна с баща им?Разводът е стъпка към нова страница.Любимият човек обикновено при развод не се превръща в хитлер ,а в нищожество.Убедена съм,че има начин да проникнеш в неговата същност преди брака,но не знам защо предпочитаме да изключим сигналните лампи.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 094
Сериозно: и аз като Шанел, винаги съм смятала, че децата не бива да са причина да не се разведеш. Сега, обаче, откакто имам свое, смятам, че ако съпругът не е пълен идиот, алкохолик и/или насилник, си струва да се положат усилия за напасване на характерите. Първо: "чуждата кокошка - патка изглежда"; второ: детето има нужда от присъствието на двамата в живота си (ако е възможно).

Ще следя темата. Аз съм една бивша стара мома, живееща с бивш стар ерген.  Mr. Green

# 5
  • Мнения: 2 161
И трето,за да допълня милата ми ивонска-следващият ще е същият паток.Няма как да е по-различен.

# 6
  • Майничка
  • Мнения: 5 658
Все още не съм. Вероятно защото и двамата си даваме сметка, че можем да го направим във всеки един момент, без особени сътресения. Доста чепати характери, не допускаме прекалената зависимост от друг - нито емоционална, нито финансова. Грижата за детето/децата може да поеме всеки от двамата, почти равнопоставени сме в това отношение, а и съм сигурна в запазването на коректни отношения.

Сигурна съм, че още при началото на връзката ни и двамата сме допускали подсъзнателно възможността за потенциална раздяла. Понякога дори се изненадвам, че вече 14 години сме заедно, малко на принципа "и без тебе мога, само че искам с теб".
Може би, ако началната емоция е много силна, тогава впоследствие любимият някога човек може да ти се види черен... newsm78 

# 7
  • София
  • Мнения: 3 094
И трето,за да допълня милата ми ивонска-следващият ще е същият паток.Няма как да е по-различен.

Пу, чу ми мислите!
Чудех се как и дали да го напиша...

# 8
  • Мнения: 1 981
Разводът е стъпка към какво? Кога разбрахте, че сте готови за нея? Децата не Ви ли спряха? Как се случва така, че най-любимият човек, се превръща в Осама Бен Ладен и Хитлер в едно? И има ли рецепта за проницателност, която да помага предварително? Споделете, моля. Благодаря!

Да - развеждала съм се! Разведох се именно заради детето - не исках да има лош пример до себе си. Разводът за мен беше стъпка към себепознанието. Готова бях тогава, когато ми се изчерпа надеждата за по-добър семеен живот и когато събрах достатъчно смелост.
Питаш как така не съм разбрала, че с този човек не сме един за друг...не съм се познавала себе си достатъчно, не съм знаела от какъв човек имам нужда. За мен той си остана същия, не се е превръщал в друг.
Рецептата за проницателност е себепознанието и наличието на способност да се обичаш!

# 9
  • София
  • Мнения: 673
  Бракът е низ от компромиси. Е взех решението ,когато осъзнах ,че повечето компромиси правя аз. Причините да се сгромоляса един брак могат да бъдат много , но специално за моя помогна и властното държание на свеки. Взех решението / а то не се взима никак лесно/, когато осъзнах ,че проблемите никога няма да се решат, колкото и усилия да полагах. Слава Богу ,деца от него нямах... всъщност това беше и друга причина. В продължение на пет години се бъхтахме като изоглавени , но все аз излизах виновна ,въпреки ,че медицински се доказа ,че причината е в него. От това най-много ме болеше....

Последна редакция: ср, 21 май 2008, 09:25 от radivdani

# 10
  • Мнения: 3 424
Мисля, че ако реша да се разведа, дори
Бен Ладен не би ме спрял да го сторя.

И едва ли ще ме интересува какво му е
на човека до мен, какво на Бен Ладен,
какво на Буш. Само бюрокрацията леко
ме тревожи, обаче ако въпросът е на
живот и смърт, знам, че ще я разнищя.

# 11
  • Мнения: 1 797
Още не съм.

# 12
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 156
Развеждала съм се. Слава богу, нямахме деца. "Несходство в характерите" чудесно описва ситуацията.

# 13
  • Мнения: 56
ДА и не съжалявам.

# 14
  • София
  • Мнения: 532
Да,разведох се когато се почувствах наистина изчерпана,след 20 год брак/доста съм търпелива/ Grinning

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт