Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора

Sf

Мнения: 2 773
Момичета, не знам дали ви се е случвало, но на мен често ми се случва да си мисля някакви глупости и да изпитвам страх да не загубя някой от близките си. Просто съм страшно черногледа и винаги си мисля най-лошото. Понякога си мисля, че ако умра детето ми ще остане без мама и някакви такива глупости. Представям си дори понякога. Това не е нормално. Пречи ми да живея спокойно и да съм щастлива, а имам всички предпоставки за това. Преди пътувах често и се страхувах от катастрофи, сега ме е страх да тръгнем тримата с детето за морето с колата. Мъжа ми понякога ми казва "Престани с твоите глупости. Теб пък от всичко те е страх". Не го мисля едва ли не постоянно, но понякога, когато нещо негативно се случи и първата ми мисъл е да не се случи нещо на семейството ми.  Sad Тия страхове... сигурно съм за психиатър!  Crying or Very sad
Цитирай

Варна

Мнения: 39
Да ти кажа честно,аз не съм черногледа,но понякога и мен ме обземат такива страхове.Това обикновено става,когато не се занимавам с нищо съществено,т.е. като си стоя в къщи дълго време без да ходя на работа.Тогава ме обхваща нещо като апатия тръгваща към депресия и само такива мисли ми се въртят в главата.Не се понасям в такива моменти.Поне при мен е така,че трябва постоянно да съм ангажирана с нещо,иначе черните мисли бързо идват.Пък в крайна сметка не си струва да пропускаме хубавите моменти от живота ни,заради мисли за това какво може да стане.Колкото и да го мислиш,то каквото е решено-това ще е.Затова да гледаме напред към хубавите неща и да се надяваме,че лошите ще ни подминат!
Цитирай

София

Мнения: 143
Noli, и на мен ми се е случвало да си представям някакви всевъзможни ситуации и да се страхувам от много неща, но това е много натоварващо. В такива моменти просто се опитвам да насоча мисълта си към нещо позитивно- да мисля за хубави неща, да мисля за близки и любими хора, за приятели, за готини спомени и преживявания... или просто да съм ангажирана максимално, за да не мисля за глупости
Трябва да се опиташ да се откъснеш от тези мисли. Каквото и да си мислиш, недей да се тормозиш, че ще ти/ви се случи. Просто ако има нещо да става, то просто става. Човек не може да си избяга от съдбата.
Запомни- страховете са си страхове- те са нереални!
Цитирай

Sf

Мнения: 2 773
Ох, така е и аз се дразня на себе си, но мислите понякога просто нахлуват все едно не мога да ги контролирам. Много тъпо е това, чак не мога да се позная аз ли съм или някоя друга личност ме тормози така... Confused
Цитирай

Насред хаоса

Мнения: 1 590
И аз понякога попадам в капана на такива мисли. Започнах да смятам, че в крайна сметка всичко идва от насилието и нещастията, които ни заобикалят. Ето - не минава вечер, без по новините да съобщят за поредната жестока катастрофа. Всичко това някак несъзнателно се набива в главите ни. И мен вече ме е страх да пътувам, страх ме е да оставя децата повече време навън, страх ме е да не стане нещо с мен, че какво ще правят те ... Но гледам да не се поддавам много на тия страхове, отпъждам ги - я с хубава музика, я с някоя готина темичка оттук ...
Цитирай

София

Мнения: 143
мдам... съгласна съм с мнението на verona. По новини, по вестници все дават насилие, провокират отрицателни емоции. Човек не може да се откъсне от тях и да не му повлияят по един или друг начин.

И въпреки всичко- мислите са си мисли, реалността е нещо друго. Така, че давай напред Peace
Цитирай


Мнения: 26 277
От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле  Confused
Цитирай


Мнения: 2 131
Ох, ,успокоих се, че не съм единствена. И аз изпадам в такива настроения от време на време. С тези земетресения, катастрофи, потресаващо жестоки и садистични убийства...
Честно казано, преди не бях така. Мисля си, че се дължи на отговорността от това да си родител. Тоест осъзнавам голямата отговорност, която сме поели. Не знам, може и да се дължи на това, че все още съм в майчинство, че не ходя на работа.
Една усмивка от мен  newsm47
Цитирай

Враца

Мнения: 54
От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле  Confused
И при мен
Цитирай

ГО

Мнения: 2 443
И аз съм така.
Откакто майка ми почина внезапно, почти пред очите ми и кошмара който изживях тогава, си дадох сметка, че най-лошото може и се случва без предупреждение. Когато най-малко очакваш се случва нещо, което те кара да се замислиш сериозно за живота.
От тогава насам аз непрекъснато се притеснявам за детето и съпругът си. Само те ми останаха и ужасно много се страхувам за тях.
За мен не ме е страх, само за тях.
Понякога навлизам в такива филми, започвам да плача, да си представям всичко до най-малката подробност.
Много е тежко. Знам, че всичко е в моя мозък, но е по-силно от мен.
Най-много се страхувам да не загубя детето си.
Ето казах го, до сега дори не смеех да го изрека.
Станах ужасно досадна с непрекъснати обаждания в градината, на съпругът си тип "къде си, какво правиш" и т.н.
Направо ежедневието ми минава в черни мисли и мога да ти кажа, че е ужасно.
В понеделник отидох да си лея куршум.
Не знам дали от внушение или наистина има нещо, но се чувствам по-спокойна.
Е, тази вечер като давах детето на баба му да спи в тях  пак ме обзе "онова" чувство, ама си наложих да не мисля за това.
Дано успееш да го превъзмогнеш, силно се надявам защото е много гадно.
Цитирай

Sf

Мнения: 2 773
От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле  Confused
Именно. И при мен така.
Red, това все едно аз съм го писала. Точно това ми беше мисълта, но беше даже малко срам да го кажа по такъв начин.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Аз си мислех, че полудявам и много ме успокоихте. Откакто родих детенцето ми ме разтърсва невероятно силен страх да не стане с него най-лошото. На моменти /когато го даваме на бабите да го гледат/ до такава степен се побърквам, че не мога да стоя на едно място. Плаче ми се, искам да се обаждаме да питаме как е, и най-гадното е че пред очите ми минават страховити картини. Ужасявам се да не падне, да не се удари, треперя над него като орлица. Искам да говоря с психолог, но не знам към кой да се обърна. Не съм споделяла страховете си с никой досега, защото ще помислят, че съм луда. Иначе се радвам, че го обичат и бабите и другите ни роднини, но не съм спокойна като го даваме да го гледат без мен. По принцип съм оптимист и уважавам правото на хората от лично пространство, не искам да обсебвам детето, напротив ще се стремя да го възпитам самостоятелен и амбициозен, но този страх ме съсипва. Какво да правя?
Цитирай


Мнения: 395
Noli, и аз така, не си сама.Доста дълго се застоях в къщи и ме обзе страшна параноя, също като теб.С никого не смеех да споделя... Знаеш ли какво започнах да правя? Реших да се образовам, да уча, за да си ангажирам мозъка с нещо друго, че с тези черни мисли щях да се побъркам. Първо изкарах 2 курса, това беше миналото лято. Не ми стигна, започнах да уча за кандидатстудентски изпити. /Скоро минаха предварителните, ще ставам студентка./ И второ- изобщо не гледам новини. Мисля, че добре ми се отразява това, особено ученето. И сега със следването, вярвам, че съвсем няма да има време за разни глупости.

« Последна редакция: пт, 23 май 2008, 23:56 от камерън диас »
Цитирай

Sf

Мнения: 2 773
Ами аз работя и имам доста работа, така че почти постоянно съм заета, а като се прибера се заемам да играя с детето, да се видим, да се нацелуваме, пък и мъничко домашни задължения ме чакат и все пак ми се случва да ги мисля тия глупости. Ето днес в трамвая докато пътувах пак ми мина някаква глупост през акъла. Трябва да се съберем на групова терапия май.
Цитирай

ГО

Мнения: 2 443
Ангажираността не е гаранция, че няма да го мисли.
Аз също се радвам на разнообразие и пак потъвам в гадните си страхове.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора