Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора

MUC

Мнения: 249
Покрай някои други теми, а и покрай нещата, които ми се случват напоследък, имах повод да се замисля за следното:
Има ли значение в какво семейство е израснал човек, за това, какво семейство/връзка ще изгради? Как се отразяват неща като разводи, домашно насилие, алкохолизъм върху представите ни за отношения и семейство? Или пък "по-дребни" неща, като силно доминиращата роля на единия родител в семейството - това играе ли роля за начина, по който виждаме партньора от този пол, нещо като предубеждения, зададена матрица, в която мислим за него, без дори да си даваме сметка.
Ако тези неща влияят, то в каква насока - задават ни рамки, които приемаме несъзнателно, или точно обратното - казваме си "Това в моята връзка няма да се случи" и работим съзнателно, за да го предотвратим?
Малко объркано се получи, надявам се да ме разбрахте.
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Определено се отразява примерът на семейството в нашите връзки.А и цялата роднинска общност. От там се създава представата как "изглежда" едно семейство и в последствие няма как да се избегне тази представа.
Примерно моето семейство никога не е било задружно - всички са толкова ярки индивидуалности с голяма доза ненормалност, че никога примерно не сме се събирали заедно. Баба ми и дядо ми не си говореха, просто обитаваха една къща. Нашите се разведоха когато бях много малка. И в момента аз примерно изобщо не обичам да се събирам с "роднини", просто това ме изнервя и изобщо не ми харесва. По неизвестни причини обаче всичките ми приятели досега са имали и имат супер големи и задружни семейства. Винаги с огромно нежелание присъствам на събиранията и за мен не е привлекателно да имам такъв тип роднински взаимоотношения. От друга страна мъжете,с които съм била (включително и настоящия, който е баща на детето ми) пък се чувстват солидарни, щастливи и доволни в големите си и задружни семейства. Така че явно средата е оказала въздействие върху тях и те са си изградили това поведение. Не че ние сега имаме проблеми да съжителстваме , просто всеки има различна представа за семейството. За мен семейството се състои от нас тримата, докато за него семейството му включва много повече хора.
Цитирай


Мнения: 2 564
Да, взимаме пример, но как точно ще живеем зависи най-вече от на самите, а не от семействата, в които сме израсли.
Цитирай

MUC

Мнения: 249
Добре де, boto, това не ви ли създава проблеми - разминаването във вижданията ви кой принадлежи към семейството да речем?

Tess, така е, но аз говоря по-скоро за модели, които носим на подсъзнателно ниво. Да речем - слаб психически, алкохолизиран баща, непоемал никога отговорност за семейството си, не рефлектира ли в едно цялостно впечатление, че мъжете са слаби, че трябва да бъдат "водени", ако не и командвани? Един вид, моделът на силната жена, справяща се с всичко, и мъжете мухльовци около нея... и това е подсъзнателно вкоренено у дъщерята.
Или пък, властна майка, командваща всички вкъщи - синът й търси силна жена, която да го подбутва напред цял живот, или обратното - не понася такива жени и държи той да "командва парада"...

Някакви такива неща ми се въртят в главата.
Цитирай

София

Мнения: 6 164
Или пък, властна майка, командваща всички вкъщи - синът й търси силна жена, която да го подбутва напред цял живот, или обратното - не понася такива жени и държи той да "командва парада"...

Някакви такива неща ми се въртят в главата.

Точно това е - да, влияе, но от личността и характера и самосъзнанието на даден човек зависи дали ще тръгне по някоя от крайностите, или ще намери златната среда. Зависи от интелекта му, може би.
Цитирай

MUC

Мнения: 249
То това добре, а ако изобщо не си дава сметка, че му влияе?  Thinking
Затова говоря за неосъзнати модели, такива, които ги следваме, без изобщо да си даваме сметка за това.
Конкретни наблюдения във вашите семейства, или такива на близки/познати имате ли?
Цитирай


Мнения: 2 564
Това, което ти влияе без да ти пречи, според мен не е проблем. А когато почне да пречи, ти сам почваш да избягваш инстинктивно човека, с когото е свързано, независимо роднина ли е или не (аз поне съм така).)
Цитирай

София

Мнения: 6 164
То това добре, а ако изобщо не си дава сметка, че му влияе?  Thinking
Затова говоря за неосъзнати модели, такива, които ги следваме, без изобщо да си даваме сметка за това.
Конкретни наблюдения във вашите семейства, или такива на близки/познати имате ли?

Аз съм се интересувала от тези неща, говорила съм и съм анализирала себе си. Знам какво съм взела от родителите си, виждам, че правя неща, които съм се заричала, че няма да правя, че няма да съм като тях, но моделът ми е набит в главата. Първата стъпка е да осъзнаеш, че ти пречи, тогава започваш да се стараеш да не го правиш. Тъй като съм се интересувала, чела и говорила, аз съм го осъзнала, но ти питаш за човек, който не е - значи някой трябва да му помогне да го осъзнае. Дали професионална помощ, или да говориш ти лично - зависи кое ще подейства, доколко човекът е склонен да го обсъжда и най-важното: дали е проблем за него, това, което е проблем за теб? Защото аз се коригирам за неща, които виждам, че ми пречат, или пречат на семейството ми, но ако не ми пречат, няма да ги променям просто ей така. Трудно е, защото най-често тези неща не ги разбираш, докато сам не изпатиш по някакъв начин. Ако е много голям проблема, говорете с психолог.
Конкретно примери:
Аз съм яла пердах доста от баща ми и съм била пренебрегвана доста, но пък това се е отразило по следния начин върху мен: аз не посягам и се заричам, че няма да посегна на детето ми, случвало се е да прави нещо и да знам, че трябва, но просто не мога, не ми идва от вътре и се страхувам да го направя, за мен е отвратителен акт. И същевременно пренебрегвана от двамата си родители, нито подкрепи в трудни моменти, нито утеха, нищо - за всичко ми е втълпявано, че сама съм си виновна и да се оправям. Съответно пък заливам от внимание детето ми и вярвам, че занапред ще го правя, в разумни граници, колкото да не изгуби и самостоятелността си.
По въпросът с алкохола: имам приятел, чиито баща е бил страшен алкохолик, патологичен случай, от това и е починал. Моят приятел не пие алкохол, при някакви изключииителни случаи пие едно малко в продължение на 2 часа и толкова. Дори на празници като Нова Година и т.н. не пие. Той се отвращава от пиенето, мрази алкохолици и съответно, явно като мен реакцията му е противоположна на това, на което е бил свидетел като дете.
Трети случай: уви, той не е в същия дух: баща бие майката, децата го виждат и растат така, пердах ядат и те. Момчето като пораства е доста агресивен, щерката обаче следва примера на майката в множеството си връзки с момчетата: те я мачкат, унижават, някои дори удрят и тя търпи и мълчи и продължава да ги обожава?!!!
Не знам точно какво искаш да разискваш в темата, затова говоря, каквото ми хрумне. Smile
Цитирай

София

Мнения: 2 931
Не случайно хората са казали , че децата са отражение на семейството .
Цитирай

София

Мнения: 1 210
Мисля , че е от голямо значение средата в която израства човек.
Не е мое мнение, колко е вярно незнам, но бях чела , че мъжете са тези които прилагат матрицата буквално, а жените се стремят да коригират нещата от родителското в тяхното собствено семйство .
Цитирай


Мнения: 2 412
Интересна тема. Влиянието на семейната среда е безспорно в живота на един човек. От нея си вади поука, взема пример, избягва грешки.
Цитирай


Мнения: 2 161
Цитат
Има ли значение в какво семейство е израснал човек, за това, какво семейство/връзка ще изгради? Как се отразяват неща като разводи, домашно насилие, алкохолизъм върху представите ни за отношения и семейство?
Това не мога да кажа,защото не ми се е случвало.Примери не вземам,действам така,както аз чувствам нещата.Може би в едно нещо си приличаме,че много говорим помежду си.Все пак всяко семейство е различно.
Цитирай

MUC

Мнения: 249
Всъщност, Мисти, много добре си нацелила какво питам.  Smile Интересуват ме всякакви варианти и проявления на това "пренасяне" на отношенията.
Хубаво е човек да е наясно за себе си с такива неща, проблемът е, че докато не те тресне по главата, не го осъзнаваш някак си. Ето там виждам проблема аз - как да се осъзнаеш и как да противодействаш на матрицата, която ти е набита в главата.
Благодаря и на останалите за отговорите. Ще се радвам и на още мнения и конкретни наблюдения.

Сега виждам и отговора на Шанел - действаш така, както ти чувстваш нещата, а сигурна ли си, че начинът, по който ги чувстваш, не е определен от такива "матрици"? Не е нападка, просто размишлявам по темата.
Цитирай


Мнения: 11 185
Семейната среда във всеки случай дава отражение върху поведението на децата по нататък в живота им и при израственото и изграждането им като личности и големи хора.
Доколко обаче е друг въпрос. Зависи от детето, от неговата психика и от личността му.
Цитирай

София

Мнения: 143
определено семейния модел, в който е израстнал човек оказва въздействие върху действията му. Има два варианта- или да следва матрицата и да я прехвърли в новосъздаденото си семейство или да действа абсолютно противоположно на това, на което е бил свидетел.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора