Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте,
Имам голям пролем, поне според мен. Напсоледък много мисля и се притеснявам. Синът ми е на година и половина. От два месецеца имаме проблем с разходките. По принцип от малък има страх от непознати хора, но напоследък положението е неудържимо. В момента, в който се опитам да го извадя от количката и да го сложа на земята да си тича с другите деца, той изпада в истерия, не иска да стъпи на земята, увисва се за мен и иска да го взема на ръце. По принцип е спокоен в количката и когато гледа колите. Много обича деца и ако някое дете мине, тогава се отпуска. Но за кратко. Вече незнам какво да правя, писна от подмятания на съседи - той май е изнервен, много е лигав, пищи... Просто ми се плаче! А вкъщи е невероятно добър, тича, пее, танцува. Ако дойдат гости се притесняма първия половин час и после се отпуска. Но навън... Вече имам страх от разходките. Случвало ли ви се е подобно нещо и дали ще го израсте? Моля , помогнете ми със съвет и опит.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 441
Определено не бих пускала дете на година и половина да тича с други деца, особено, ако са повече и по-големи. Не те ли е страх, че може да го бутнат и да се нарани сериозно? Децата са деца, не могат да се съобразяват с по-малките. Пускай го да тича, но на спокойно място, където няма опасност някой да го бутне или удари без да иска, пък и нарочно.
Моят син пък като малък се плашеше от непознати жени, особено такива, които се надвесваха над него и почваха да врещят с пискливи гласове: "Ой, на леляяяяя....". Такъв рев беше, че още настръхвам като се сетя. Но пък от мъже никога не го е било страх.  Laughing Израстна го, естествено, но дотогава се съобразявах с него и гледах да не го излагам на подобни "агресии". 
Да се върна на въпроса - до тригодишна възраст децата не могат да играят с други деца, могат в най-добрия случай да играят едно до друго. Помнете това и не насилвайте нещата. На тази възраст най-добре играят с възрастен, който ги забавлява или поне много по-голямо дете, което може да ги пази да не се наранят.
Цитирай


Мнения: 911
Най-вероятно е период, който ще израсте. Не виждам нищо странно в това на тази възраст да не иска да се разхожда извън количката и според мен лично най-лесният начин да се израсте, е като разходките протичат така, както на него му харесва, за да е спокоен и щастлив, и да има желание да опознава света наоколо по собствения си начин. Най-трудният пък е, като се следват "препоръките" и подмятанията на разни "доброжелатели"  Peace . Пък и всъщност ми се струва, че проблемът не е в някаква промяна в поведението на детето, а в желанието ти да започне да прави нещо, за което не е готово, така че по-спокойно - мен да питаш, децата си се развиват, както си знаят, нашата работа е да помагаме  Hug
Цитирай


Мнения: 766
Много позната история. Доскоро дъщеря ми се страхуваше от листа, от вятър, от найлонови торбички, от непознати хора, от коли, от всичко! Мисля, че направи интелектуален скок, след който разбра , че светът е голям и опасен. Трябваше и време. Несъзнателно аз и бях насадила страхове, децата са буква листи, аз и казвам да се оглежда за коли, тя го приема така, че като види кола казва "ето, ще ме блъсне" . Сега е спокойна, общува с деца, с възрастни съм и забранила да го прави, когато не съм с нея, но тя вече е на 2. 6 , когато бяхме малки имахме същият проблем, но сега знам, че това не е "проблем". Няма смисъл детето да се насилва да играе с деца на 1.6 г. , нека да играе с теб. Ще дойде момент, в който само ще пожелае да се социализира и ти няма да си му достатъчна. Сега му дай сигурност, естествено е в началото да се страхува, даже да стига до истерия. Търпение му е майката  Very Happy
« Последна редакция: нд, 25 май 2008, 13:00 от барабалекс »
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 084
Нормално е за някой деца, ще го израсте. Много деца на тази възраст имат страхове от нещо, твоето се страхува от непознати.... Дъщеря ми на тази възраст също не искаше да общува с всеки възрастен с децата нямахме проблеми обаче. Не се тревожи всичко ще си дойде на мястото щом вкъщи си се държи нормално и свободно. Hug А на съседите не им обръщай внимание.
Цитирай

Кубрат

Мнения: 84
И ние имахме същия проблем. Споко! То е още малко. Пък и децата на тая възраст не знаят как се играе с връстници. Предпочитат по-големите да ги забавляват. След някой друг месец ще се заиграе и няма да можеш да го откъснеш от игри.
Цитирай


Мнения: 4 423
                          Ами моят съвет е да започнеш да го извеждаш по-често сред деца ,за по-кратко време и по-малко дечица в смисъл като брой и ппо-спокойни.За разлика от другите аз мисля,че е добре да го водиш при някое по-голямо детенце риска да го бутне връстник е доста по-голям отколкото едно 5 год. дете например.Според мен ще е пълна грешка да го отделяш някъде само и да го предпазваш от несъществуващи заплахи.Нашата госпожица е точно на 1 г 6 м и постоянно я водим с нас до ДГ да взимаме брат и и братовчедка и.Сега играе с 5-6 годишни деца на пързалката и бърбори като мелница.Мога да ти кажа,че децата я пазят и на люлките и на пързалките и в пясъка.От начало я беше страх от по-големите,но нямаше как да я пазим в саксия  Mr. Green Сега и малкия 1 г 1 м поч
ти не контактуваше и плачеше от всички.От както стана топло го извеждаме сред децата и първо беше плач,тръшкане и някакъв страх,сега сам се измъква от количката и понеже не ходи самостоятелно ние го водим и той тича сред децата.
                          Според мен НЕ задълбавай страховете на детето си ,а ги преодолявай на малки стъпки /ако мога така да се изразя/. По-често за по-кратичко и сред дечица. Peace
Цитирай

varna

Мнения: 676
Децата на тази възраст с много лабилна психика,така че го събирай с такива на неговата възраст или ограничавай срещите.
Цитирай


Мнения: 1 929
Така като мисля единственият съвет, който мога да ти дам е да се правиш, че нищо необичайно не се е случило, дори в негово присъствие да не коментираш това.
Извеждай го на разходка и не го сваляй от количката. Нека се чувства спокойно, че никой не иска от него нещо, което то не иска. Подминавай децата и продължавай. След известно време започни да се спираш с количката в близост до децата - нека само ги наблюдава.
Само не го насилвай да слиза и да си играе.
Мисля си, че ако бъдеш достатъчно търпелива, то само ще покаже, че иска да слезе. Тогава отново трябва да запазиш спокойствие и да го свалиш, сякаш това е най-естественото нещо. Ако се усети и реши, че иска отново да се качи в количката - ти го сложи отново. Без церемонии.
Важното е че е разбрало, че може по всяко време да се върне в "сигурното" място - количката. И така мисля, че ще дойде ден, когато ще се престраши да поконтактува с децата и да потича.

Не зная какво е отключило този страх в него, но съм сигурна, че ще го преодолеете!  Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 753
това е период! А пък и характера му може да е такъв.... Бъди спокойна и не го насливай детето щом не иска. Постепенно ще отмине и ще види че няма нищо страшно в околния свят

Еххх, как ти завиждам, че можеш да си го буташ в количката, да си седнеш на накоя пейчица и да не го гониш по пързалки и катерушки....  Wink
Цитирай

София

Мнения: 1 608
Опитвали ли сте да излизате само двамата, на площадка без деца, рано сутрин или когато това е възможно?
Цитирай

Вятърната Мелница

Мнения: 251
Най-вероятно малкия е наплашен от нещо. Моята имаше такъв страх от хвърчащи сухи листа.Не искаше да стъпва в парка на тревата, ако има много листа по земята! Беше ад,пишеше истерично когато духне вятър и завърти листата. Плачеше и искаше да я вземам на ръце. Минахме през терапия и сега всичко е наред. Имала е някакъв вътрешен страх, но го преодоляхме. В началото ние въобще не можахме да разберем защо тя така  изведнъж почва да пищи, като искам да я пусна на тревата.

Дано  му мине на малкия, но ако това продължи доста  дълго, то трябва да се обърнете за помощ, за да не се травмира детето за в бъдеще. Защото ще трябва да се открие първопричината за това поведение. 
Цитирай

Варна

Мнения: 3 380
Ще го израсте,спокойно.Моя Павел ревеше и искаше да го вдигам на ръце ако видеше в далечината на 20м.,че минава човек.Вече не е така,нищо не съм правила.Успокоявах,че няма страшно и толкова.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.