Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 май 2008, 12:23 ч.

Молба за съвет!!!

  • 955
  • 20
  •   1
Отговори
Здравейте,
Имам голям пролем, поне според мен. Напсоледък много мисля и се притеснявам. Синът ми е на година и половина. От два месецеца имаме проблем с разходките. По принцип от малък има страх от непознати хора, но напоследък положението е неудържимо. В момента, в който се опитам да го извадя от количката и да го сложа на земята да си тича с другите деца, той изпада в истерия, не иска да стъпи на земята, увисва се за мен и иска да го взема на ръце. По принцип е спокоен в количката и когато гледа колите. Много обича деца и ако някое дете мине, тогава се отпуска. Но за кратко. Вече незнам какво да правя, писна от подмятания на съседи - той май е изнервен, много е лигав, пищи... Просто ми се плаче! А вкъщи е невероятно добър, тича, пее, танцува. Ако дойдат гости се притесняма първия половин час и после се отпуска. Но навън... Вече имам страх от разходките. Случвало ли ви се е подобно нещо и дали ще го израсте? Моля , помогнете ми със съвет и опит.
 

# 1
  • Popovo
  • Мнения: 523
Изобщо не обръщай внимание на глупавите подмятания на този и онзи . Аз си мисля , че детето просто е по - плахо и свито . Малката ми дъщеря също по едно време правеше така : от количката се смееше на всички , но само ако някой я доближеше или да посмее да я докосне и ела да видиш писъции викове . А да не говорим, че има и такива досадници ,които само се чудят какво да правят и кого да закачат и като видят малко детенце и хукват да го щипят , бутат , разпитват и прочие . По лека-лека ще отмине този период и при вас .

# 2
  • Бургас
  • Мнения: 1 188
Здравей!
Няма място за притеснение,защото на тази възраст това е нормално.И мога да кажа още,че е период,през който минават децата/не всички/и е нужно родителите да не насилват нещата,ще отмине.Иска се търпение от страна на семейството и най-вече разбиране-т.е.като не иска да си играе извън количката,просто го остави в нея,сам ще изяви желание да излезе,когато му дойде времето,т.е.,когато се почувства готов и сигурен.
Желая ви бързо да премине този период!

# 3
Много ви благодаря!!!  bouquet
Аз може би наистина много го мисля. Сега на 1-ви юни има тържество, което се организира от офиса ми и не смея да го заведа. Постоянно съм със свито сърце.

# 4
  • България
  • Мнения: 236
Нищо му няма на детето, всяко дете си е индивидуално,това е период, а даже и да не е, кажи на досадниците да си гледат техните деца

# 5
А вчера една съседка ми каза - май твоето дете е мтого изнервено. Смея да кажа, че той расте в страхотна среда... пак се прибрах плачейки... благодаря ви за подкрепата! истината е, че в градинката само неговия глас се чува.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 8 769
истината е, че в градинката само неговия глас се чува.
В смисъл? Плаче, пищи, или се смее и крещи от радост? Защото и на моите гласовете им се чуват на километри-голямо крещене настава от радост в игрите.
Синът ми също е малко по-дръпнато дете. Не е бил чак като твоето дете да не иска да стъпи на земята, но непознати хора го притесняват и досега. Не обича заведения тип ресторанти със силна музика и много хора, например. Започва да мрънка, че иска да се прибира у дома. Децата са различни, може би твоето дете е свикнало с определено обкръжение и чувства сигурност в количката, когато сте навън.
А как се държи, когато сте на място, което не е оживено?
Ако пък много се притесняваш, защо не отидеш на една консултация с психолог. НАй-малкото, ще те успокои Peace

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 2 950
Нищо му няма на детето, всяко дете си е индивидуално,това е период, а даже и да не е, кажи на досадниците да си гледат техните деца

 newsm10

Не плащай данък обществено мнение!  Hug На досадниците им тегли една  smile3513

# 8
  • Мнения: 4 784
Преди около два месеца пусках подобна тема тук, а и в подфорум Нашите деца има подобна. Искам да кажа, че не сте единствени. Ще отмине и този период. На приказките на хората не обръщай внимание, колкото и усилия да ти коства. Аз също съм много чувствителна и преживявам всяка дума казана по адрес на детето ми, но напоследък се старая да не оставам длъжна на коментаторите и така и коментарите им затихнаха. А и Коко вече не плаче и не страни от другите деца  Simple Smile. Не сме прекъсвали разходките, напротив, продължих да го водя на площадката, сядахме малко по - встрани и така постепенно свикнахме с присъствието и на другите деца.

# 9
  • РЕЗЕРВАТ СЕВЕРОЗАПАД нема такова место
  • Мнения: 4 753
Не знам дали ще помогне, но опитвала ли си да го заинтригуваш с нещо, за да излезе от количката??? В смисъл да клекнеш с лопатката и кофичката и нещо да си копаеш по земята до него, да му обясняваш как ще строиш замък или нещо друго, което ще му стане интересно и ще поиска да се включи...  Rolling Eyes

# 10
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Съвсем не е само твоето дете Peace
Всяко си е индивидуално и на тази възраст са неконтролируеми. Така си разбират света и така си правят.
Моето като го пусна от количката тръгва да тича без посока, пищи, крещи, вика, смее се и си търчи.
Ако го оставя сигурно ще се загуби. Нито се обръща да види дали има познати, нито го интересува.
Понякога играе с децата, друг път се тръшка и бяга от тях.
Дано с времето го преодолеят и дано малко се кротнат, че вече не се издържа Tired

# 11
  • в средата на мъглата
  • Мнения: 3 804
ще се оправите-моята до 2 години пищеше още в момента в който видеше свеки-не знам какво я плашеше у неш и така се запо4на от момента в който я видя беше на 2 месеца,позволяваше на страни4ни хора да се доближават до нея само ако са със светла кожа и светли о4и-т.е доблийават се като визия до мен- сега ве4е е по4ти на 3,трябват и 10 мин да свикне с непознати и после вси4ко е наред

# 12
  • У дома някъде
  • Мнения: 2 231
Ами разбирам те,но мисля че това е само период.И моята дъщеря така правеше по едно време от непознати плачеше и по време на разходка ако спра количката да поговоря с някой и започваше да плаче и да се напъва излишно.Е,за щастие израстна го този период и сега не прави така.Дано и на него му мине бързо. Peace

# 13
  • Русе
  • Мнения: 1 168
И аз съм пищяла от всеки непознат като малка, но виж ме сега Laughing
А, да, не мож да ме видиш! Laughing Не че ми е голяма устата, но не съм и от темерутите. Вярно, че до 5-ти клас даскалките с ченгел не можеха да ми измъкнат думите от устата, не защото не си знаех /ох, как всичко знаех и как ме преследваше майка ми/ но с другите си приказвах свободно.
Синът на съпруга ми от първия брак като съвсем малък е бил общителен, а пък сега ще му окапят веждите от непознати /а е на 14 г..
Искам да кажа, че нищо не е вечно - ще отмине - може за месец, може за две години - кой знае.
Наистина ще е добре според мен да се опиташ да му привлечеш вниманието върху нещо, така че сам да поиска да се включи и така постепенно, докато се усети, ще е на земята.
А за мнението на околните, знам, че дразни, ама хич да не ти пука! ignore2

# 14
  • София
  • Мнения: 2 210
И аз мисля,че е период и че детенцето ти е по-свито и притеснително пред повече хора.
Моят съвет е да се водиш от детето,щом не иска да играе с други-да ги наблюдава от количката.
Не го насилвай,само ще узрее до това, а на всякакви подмятания и квалификации по отношение
на детето просто се усмихвай и не им обръщай внимание.Ти най-добре си познаваш детето,и не те интересува чуждото мнение.
Особено пък да стигаш до сълзи заради такива хора,просто няма смисъл. Peace

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт