Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

usa

Мнения: 810
Здравейте сладури Smile

Пускам тема за депресията, дано не ви създам само лошо настроение с въпроса ми.

Разглеждам форума и забелязвам, че много бременни майчета говорят за депресия. Интересно ми е в какво се изразява тя? Аз още нямам дете, но се подготвям с информация и всичко необходимо, което трябва да зная, преди да забременея- хранене, движение и т.н. Определено въпросът с депресията ме притеснява. Някак ми се струва, че жените, когато са бременни трябва да са най-щастливи, а ето че лошото настроение пак си намира пролуки.

Какво ви плаши или ви е плашело, защто сте в депресия /когато и ако сте били/?

Благодаря ви за участието предварително   bouquet
Цитирай

Лондон

Мнения: 948
Мисля, че тази тема ще отговори на много въпроси:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=27498.0

Късмет, и дано ти се размине  Smile
Цитирай

USA

Мнения: 4 630
 В депресия не съм изпадала, но изживах някои негатини емоции по-време на бремеността. В първия момент като видях положителния тест за бременност изпаднах в шок. Изобщо не подскачах от щастие както си бях представяла или както по филмите покАЗВАТ, когато някой види положителния тест. Веднага започнах да плача неутешимо. Мислех си, че няма да мога да се справя, че няма да съм достатъчно добра майка, че няма да мога да се грижа за бебето ей такива работи. Това ми състояние продължи около 2 седмици. След това се поуспокоих. Приех новината, че ще ставам мама и така всичко лека по-лека си дойде на мястото. Още от началото бях ужасена как ще изглеждам на края на бремеността и колко килограми ще кача. Сега 4-те кг.,  които още си влача ме дразнят.  Sad
Цитирай

София

Мнения: 467
Ами до момента имах две леки кризи...
Първата - малко след като разбрах, че съм бременна... нещо тогава не бяхме в много розов период с любимия... незнам какво ни беше станало, но въпреки, че много се обичаме се карахме непрекъснато и за всичко, при това доста жестоко newsm70. Да не говорим, че предвид това положение той не научи първи новината .... което донесе още куп проблеми... Та се продължиха семейните войни, вече подкрепени от наранено мъжко его и страховете на двама ни от бъдещата ситуация.... Да не говорим, че сравнително скоро бях гледала по ТВ в "Господари на ефира" онзи скандал за корупмпирани доктори, занимаващи се с израждане и бях диво ужасена как, видиш ли,  аз ще си износя дечко, пък кой занае на какъв изверг ще попадна... Дивотии пълни... слава Богу си намерих прекрасен АГ, който ме следи и обгрижва чудесно, жалко че не изражда, но вече съм заредена с оптимизъм и не се съмнявам, че ще имам късмет в онзи така дългоочакван момент....вече не тъй далечен:-))
 В последствие някъде към края на 2-рия и началото на 3-тия месец нещата почнаха да се наместват и се възцари мир в семейното гнездо, нарушаван само от позивите ми за повръщане, постоянната сънна болест и непрестанното тъпкане с де що ми попадне пред очите и може да бъде изядено:-)))

Втората беше съвсем наскоро.... след доста дълъг престой в любимия форум и дългото правене на прословутия "Списък с необходими неща за бебето"....изведнъж се сдухах от това, че не съм почнала още с подготовката, както би следвало, за да не се притеснявам....но какво да се прави...финанси... Днес ги няма, утре ги има... (Не се съмнявам в това!! #angel newsm10 ) Но просто понеже в момента не работя... (за съжаление не съм в състояние за това:-((( бързо се уморявам и трябва да полягвам, заради проклетия кръст, който вече съвсем не издържа след мойте дългогодишни издевателства от кривене в неполезни стойки пред пс-то, а сега пък носещ и тежест от още 8 килца...) ми остава прекалено много време за размисляне и планове кое, как, кога и защо трябва да стане покрай пристигането на милия нов член на семейството!

Рецептата за излизане от кризата е сладната:   smile3523
1. Размисъл на тема: С какво бебчо е заслужил кисела и сдухана майка?!
2. Как се отразяват кривите настроения на малката душичка?!
3. Самосритване след достигнатите умозаключения, предизвикани от горните две точки
4. Зареждане с оптимизъм, че всичко ще се оправи (подреди).... "когато му дойде времето"...
5. Вяра в доброто и надежда  в добрите намерения на всички близки, приятели и познати, които при новината за бебе се изпълват с умиление и готовност да помагат на ангелчето и семейство:-) (Господ да ги поживи, за което!)newsm17 hearts
6. Размисъл за наситеността на програмата след като бебчо се роди... и как ще съжалявам, че не съм си гледала кефа когато е могло:-)))

Ами това е от мен по повод депресията по време на бременност... Надявам се да съм била полезна и се извинявам, ако съм прекалила с подробните описания!
Целувки, кураж и успех на TatiankE  и всички бъдещи мами:-)
« Последна редакция: нд, 05 юни 2005, 16:27 от Winny »
Цитирай

София

Мнения: 1 416
Депресията май е масово явление, но не е задължително при всеки. Аз нямах такава нито докато бях бременна, нито след това. Имах си доста работа в службата, не съм взимала болнични освени 45-те дни преди раждането, като продължих да си поработвам у дома. Когато не работех, спях, защото от самото начало на бременността ме налегна една сънна болест, не е за разправяне. Та така 30 дни, бебка се роди по-рано - започнах да вдигам кръвно и хайде под ножа ... А после покрай грижите съвсем нямаше как да ме налегне депресия ...
По-скоро ме беше страх и се притеснявах дали всичко ще е наред, защото преди това имах спонтанен аборт. Но изкарах лека бременност, като изключим сутрешно повръщане от самото начало та до раждането (в 7-ми месец само се бях отървала временно от него) и винаги бях в добро настроение, знам, че това е хубаво за бебето.
Та това беше при мене. Пожелавам ти късмет в начинанието!
Цитирай

Мелбърн, Австралия

Мнения: 3 115
Специално за депресията при бременните не бих казала че има такава. Просто като забременееш ставаш един компот от хормони които си казват думата и започват да се преплитат смях и сълзи. Това е Smile
Цитирай

Пловдив

Мнения: 4 069
Аз също досега не съм изпадала в депресия. Като видях двете чертички бях най-щастливия човек на света. И все още съм. Изпитвам само нормалните за моето положение страхове/понеже преди това имам две неуспешни бременностти/ дали всичко ще е наред с бебето и т.н. Обаче не смятам, че това е вид депресия. Разликата от преди и сега е, че съм станала по-разсеяна и че се смея много повече. Но това със смепа го отдавам на това, че съм щастлива. За мен бременността е един прекрасен период и си трува всяка минута неразположение и неудобство.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 4 069
Хич не се извинявай даже. Всички сме минали по този път. Колкото и да го чакаш и искаш едно бебе все идва момент, когато си мислиш дали ще се справиш, дали си готова и такива щуротии. И аз ги мисля тези работи, но не смятам, че това е депресия. Но една моя много близка приятелка/тя също е от форума/, която роди скоро ми каза, че като се роди детето и се оказва, че всичко можеш и за всичко си подготвен. Инстинкт е донякъде явно.
а ти планове си прави. Няма лошо. Обаче нали знаеш "Животе е всичко онова, което се сллучва докато ние си правим планове" Wink.
Цитирай

Бургас

Мнения: 9 213
здравей о от мен.Аз исках само да ти кажа,че ако чакаш да си готова,това никога няма да се случи.Винаги има още нещо за правене или дооправяне и си мислиш ,че няма да имаш време за бебето.Аз вече съм на 34 години и това ми е първа бременност.Не е планувана,просто стана/е вярно е че от половин година на се пазехме/.Но до този момент винаги съм си мислела ,че имам още време т.е. винаги съм се залъгвала.Радвам се че ми се случва.Дори си мисля вече че трябваше да стане по-рано.Хубаво е .Аз също имах криза в началото,защото бяхме пред разделяне с любимия.И всичките ми приятелки ме успокоиха,че явно така ми е било"писано".Не зная.Живот и здраве през октомври да станем трима.Всичко друго си идва на мястото
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.