Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора


Мнения: 797
Здравейте, мами.
Ще се радвам на споделен опит, ако имате подобни случки с дечицата си.
Моето момче, което е малко над три години винаги е бил буен, своенрав и много емоционален. Имало е периоди, в които ми е почти невъзможно да се справя с неговите настроения, граничести с истерия. Например - по цели нощи съм го носила в слинг без да мога да го успокоя и без да е болен. Сънува ли, какво ли - не знам. Понякога иска нещо и го иска неистово. Например често прибирането ни от разходка е почти невъзможно... Да, знам, че трябва да му предложа алтернативно интересно нещо и винаги го правя, но понягока за секунди изпада в състояние "ни приема, ни предава", зацикля на това, което желае и няма жива сила, която да го накара да млъкне, за да му обясня поради какви причини това не може да се случи в дадения момент или по принцип. Ето, за да съм по-конкретна. Сутринта се събуди - весел, доволен и спокоен. Поиска да си хапне нещо. Сам отиде до кухнята. Реши,че му се ядат череши. Казах ОК. На третата череша видях, че не плюе костилките. Обясних му, че не бива да ги гълта, защото после ще го заболи както коремчето, така и дупето. За има-няма минута в истерия крещеше, че той обича да го боли коремчето и че той ще яде черешите с костилките, и само така ще ги яде и винаги така ще ги яде... С баща му се спогледахме. Не можехме да го успокоим, та да поговорим, че това наистина не е добре. Легна на леглото, опъна се като струна и рева, рева... Може би след около 20 минути пробих блокадата, та да успее да ме чуе, та и да ме разбере. След това отново става най-добрият на земята, разбира, че не се е държал добре. Казва, че съжалява, и така...
Иначе е добър, помага ми. Обича да си говорим. Играем заедно...
Но днес се зачудих дали е нормално на тази възраст толкова неукротимо поведение или да търся съвет с психолог? Споделете опит, моля.
Цитирай


Мнения: 283
Мисля, че е поредният сложен етап от развитието на човечето. Моя близка беше получила страхова невроза от гневните изблици на дъщеря си, повечето от които ставаха на обществени места. Щом са само епизодични, смятам че е нещо естествено за възрастта. ВъоръжИ се с огромно търпение и железни нерви! Very Happy
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
Успокой се,всички деца имат периоди.Моето дете например като не успее само да си обуе обувката или да си облече якето също плаче от яд.Ако му помогна и го поощря се успокоява.Но реването е на всеки 2-3 минути-за това,че не може да си смени канала на детското сам,че не стига чешмата да си налее вода,че не винаги успява да се покатери веднага на дивана....
Дай му да яде череши,коити ти вече си почистила от костилките.Може като усети разликата да почне да ги плюе.
Успех!
Цитирай


Мнения: 630
Не се притеснявай, лю, въпрос на темперамент е. Заповядай в темата за Темпераментните деца - там ще намериш много като теб, които често си казваме, че "понякога не можем да се справим", споделяме си и някакси ни става по-леко, че не сме сами. Hug Така че - заповядай. Hug
Цитирай


Мнения: 9 816
И моята дъщеря от време на време има такива нервни изблици. От начало се ядосвах, сега вече я оставям да се накрещи и да й мине.
Цитирай

Gorna Orqhovica

Мнения: 1 404
Погледни тази тема-http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=295025.0,прочети най-вече първите теми.Дъщеря ми е същата,сега е на 3 години и десет месеца,с всеки ден изблиците намаляват,надявам се един ден да престанат съвсем Praynig
П.С Тя изпадаше в истерия,ако откъсне дръжката на "грешната череша" и после не може да я залепи обратно Mr. Green
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=295025.0
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
И моята дъщеря от време на време има такива нервни изблици. От начало се ядосвах, сега вече я оставям да се накрещи и да й мине.
при мен каката беше и най оби4аше да се проявява то4но на разходките,и само факта 4е спрях да обръщам внимание помогна,сега действам така и с малката
Цитирай

София

Мнения: 130
Дъщеря ми от около 6 месеца е меко казано непоносима на моменти.Сутрин ако се събуди крива и целия ден е обречен на караници и рев.Не мога да кажа,че всеки път успявам да не и обръщам внимание.Напротив.Изнервена съм до краиност и обикновенно викам.А тя след две минути  все едно нищо не е имало .И после пак .За най-малкото.Надявам се скоро да отмине.
Цитирай


Мнения: 655
господи,мислих че само аз имам проблем.дъщеря ми е вече втори клас и с нищо не се е променила.имало е моменти в които ми се е искало да се изпаря.една позната на
шега ми каза:тя е зодия близнак и не се знае сутрин с кой става-лошия или добрия.
 Praynigгосподи дай ни сила.
Цитирай

София

Мнения: 959
Това което описваш, беше нормалното състояние, на синът ми. От няколко месеца, има някакво подобрение, но все още му се случва да изпадне в такива кризи.
Мъча се да съм търпелива, когато изпадне в истерия, гледам да го гушна, да го успокоя, но наистина е много трудно. Tired

 Зареди се с Търпение. Не знам, какво друго, да те посъветвам. Hug
Цитирай

София

Мнения: 9 014
И моят син мина през такъв период. Честно, беше ме страх да оставам сама с него. Просто на моменти се усещах, че мога да реагирам неадекватно и после да съжалявам. Беше ми изпилил нервите до последно. От най-малкото нещо избухваше, а аз все се стараех да предусетя какво ще го провокира, за да мога своевременно да овладея ситуацията, но той си намираше все нови и нови поводи. На всичкото отгоре това продължи доста дълго - около година. Бях се уплашила и бях на път да потърся професионален съвет, но съвсем внезапно, както и беше започнал с изблиците, той се успокои и си стана пак сговорчивото сладурче.
Опитай се просто да предпазиш собствените си нерви, остави го да си се тръшка и реве. При него ще отмине, без да остави следа, но ти може да излезеш съсипана от неравната битка.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Каквото и да става, не губи търпението си. Знам, че на думи е лесно, но дъщеря ми имаше много тежък "бебешки пубертет" и аз така ги преживявах нещата, че щях да се поболея от нерви и емоции  Crazy Сега не мога да се нарадвам на промененото си дете и се чудя с кой акъл не си пестих нервите тогава. Мисли позитивно и не задълбавай емоционално  thumbsup
Има една приказка, която харесвам и е много вярна в случая: "Циркът свършва, когато публиката си отиде"... Wink
Цитирай


Мнения: 797
Благодаря ви, мамчета.
Не че много ме успокоява, че има и други такива дечица, но поне всички ми казвате, че това е по-скоро нормално. Случвало се е около мен хората да ме съветват дори с успокоително да пробвам. До скоро в такива ситуации дори със сила го гушках и някак си по-лесно преминаваше кризата. Поразхождаме се, опитвам и с песничка и по-бързо минаваше. Уви, сега не мога да си го позволя, тъй като чакам второ бебче и този юнак така се мята, че нямам физическата сила да се справя.
Благодарение на вас днес се въоръжих с нова доза търпение и само прибирането ни беше ад. Вкъщи е спокойно. Сега ще се прехвърля да чета и за темпераментните деца, въпреки че по мое скромно мнение този термин включва различните типове нервна система - т.е. и меланхолиците и флегматиците са там  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 1 608
Освен спокойствието с, което трябва да се превъоръжаваш мисля, че трябва да правиш периодично разбор на навиците и ежедневието му с идеята да премажнеш факторите водещи до тези изблици.
Цитирай


Мнения: 630
Лю, при нас много помага водата - като го хванат "дяволите", казвам "има ли едно дете, което иска да се къпе" и той нахлува в банята с радостни писъци Laughing Като поиграе 10-ина мин. под душа, се успокоява. Пробвай, ако искаш, може да проработи и при вас Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора