Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте, четох много от темите и от историите ви. Ето накратко моята:
 Отдавна не върви, правих много компромиси, бях толерантна, изчаквах период след период да отмине и тн. Предполагам знаете за какво говоря. След това дойде подозрението, че той си има друга, след това убедеността, че е така – ми то се усеща и все пак не бях 100% сигурна (или не ми се щеше), изчаквах нещо да се промени, надявах се, че може да е временно, опитвах се тихомълком да променя нещо, но не би. И дойде момента да стана сигурна в подозренията си, стандартна история, оствям го. До тук всичко е ясно – той няма да се промени, щом до сега не е могъл, няма да може и занапред, а аз не мога да продължавам така, но не е в това въпроса. Въпроса е колко продължава болката? Знам, че винаги у мен ще дреме едно разочарование, но колко продължава тази задушаваща болка, колко време ще съм празна отвътре? Хем бях подготвена, хем знаех, че всичко си отива и все пак съм смазана. Толкова боли, че я усещам физически, гърлото ми е свито, гърдите празни, стомаха на топка, усмихвам се на някой, а очите ми се пълнят със сълзи и не мога да заплача, толкова ме боли, че сълзите ми са заседнали на прага на очите ми, риданията стягат гърлото ми, но не мога да издам нито звук. И го обичам, толкова го обичам въпреки всичко, въпреки абсолютно ясното съзнание, че нямаме бъдеще, че освен болка друго не може да ми причини – колко още ще го обичам, кога живота ще влезе в някакви поне що-годе нормални граници? Вие имате опит, не че можете да ми дадете съвет, но можете да споделите опит. Ужасно ми е тежко, опитвам се да се държа заради детето, но не знам колко още мога да издържа.
Цитирай

София

Мнения: 8 292
Мила  Hug

Няма точна рецепта колко трае болката. При някои с години, някои са прежалили мъжете си още преди да се разделят. При мен около година, ако ти трябва груб ориентир.
Иначе е така, както описващ - непрестанна болка и мъка, физическа. Каквото преживях през тази година, на никой не го пожелавам.
Но - минава. Това е хубавата новина  Love

Добре си дошла да пишеш, плачеш, споделяш, питаш ...
Тук сме  Hug
Цитирай


Мнения: 806
Болките са две ако позволиш.  Болката от раздялата може да трае година, след това е спомен от болката.  Но болката от раздялата която не искаш да загърбиш е по жестока.
Мисълта ми е - щом решаваш да го напуснеш, режи и зорови завинаги, не се обръщай и преживей болката без мисли за бъдеще с този човек.  Защото ако душата ти не се примири и не го откъсне, той винги ще бъде това което ти му позволяваш да бъде.

Ако го напуснеш, следващите месеци ще са трудни, но след тях ще можеш да се усмихваш, а след време даже ще го погледнеш и ще се чудиш с какво е бил заслужил сълзите ти.
  Hug
Цитирай

София

Мнения: 671
Продължава толкова,колкото й позволиш до продължи.
Цитирай


Мнения: 156
Боли, ама минава  Hug
На мен ми беше минало , година преди да си тръгна.
Сега не ме боли, ама толкова да не мога да го понасям - не мога да се позная. И въпроса , който няма да спра да си задавам-" какво съм му харесвала на тоя...? newsm78 " си остава без отговор.
Цитирай


Мнения: 402
Зависи колко са силни чувствата, а от поста ти става ясно,че в твоя случай става дума за много силна любов  Crying or Very sad
Времето е най-хубавото нещо,което ще ти е на помощ-колкото повече време минава, в толкова повече неща ще виждаш смисъл, ще събираш силите си наново, ще гледаш на раздялата като цяло по-трезво, по -без емоции и ще си кажеш "Боже, за какво съм страдала толкова много !" .
Всичко се случва ,когато трябва да се случи  Love
Пожелавам ти много кураж и много вътрешна сила да успееш да загърбиш и заровиш нещата , болката по-скоро.Мисли за бъдещето и за хубавите неща,които предстоят.
Цитирай


Мнения: 30
Миличка,  Hug знам колко ти е трудно сега.Изглежда ти така сякаш никога няма да спре тая болка,обачееее спира.Това,че толкова го обичаш може и да поудължи агонията ти,но все пак ще премине....някога.Поплачи си/ако можеш/,няма нищо лошо в това!Всички сме го правили.По-пагубно за теб,а и за детето ти е да задържаш всичко в себе си.Постепенно,с времето болката ще намалява,тогава е времето да се вземеш в ръце.Насилвай се да излизаш с приятелки/знам,че сега не ти е до това/,колеги/ако работиш/,пиши тук....все едно какво,просто не се затваряй.Аз допуснах тая грешка и после като дете отново се учих да живея.Така още повече боли,затова ти го казвам.
  Бъди силна и се дръж за хлапето!То ще те измъкне най-бързо от ада ти   bouquet
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 735
Продължава толкова,колкото й позволиш до продължи.
Това е най-точното. И според мен - колкото повече си даваш надежди, толкова повече продължава и болката. Болката от това, че не става така, както го искаш въпреки огромните ти отчаяни усилия.
Цитирай

гр.Пловдив

Мнения: 93
Продължава толкова,колкото й позволиш до продължи.
Това е най-точното. И според мен - колкото повече си даваш надежди, толкова повече продължава и болката. Болката от това, че не става така, както го искаш въпреки огромните ти отчаяни усилия.
Напьлно подкрепям казаното от Tintina.
Цитирай


Мнения: 4 458
  силна прегръдка за теб Hug 

Според мен болката е по-продължителна ако сама отглеждаш детето понеже пред него трябва да си... поне адекватна и нямаш много време за себе си, за своите нужди. От друга страна точно детето може да се окаже фактора който да съкрати периода поради същата причина - нямаш време да седнеш и да мислиш за раздялата. Зависи от твоята нагласа. Много е важно и това какви ще са ви отношенията след раздялата.

Иначе разбирам и ти съчувствам. Дано успееш да намериш равновесието в себе си    Peace

Цитирай
Благодаря ви момичета за подкрепата. Че ще се справя, ще се справя - та имам ли избор? Просто не очаквах, че толкова ще боли, а уж бях подготвена.
 Относно надеждите - нямам такива, никакви, само, че е трудно и много боли, предполагам повечето от вас го знаят. За съжаление това, че няма надежда не прави обичта по-малка и чувствата по-слаби. Все пак съм се окопитила и съм се вкопчила в ежедневието в опит да избягам от себе си, все някога ще успея. Пък и аз имам детето си, младостта си, бъдещето - все някак ще се справя.  Peace
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Няма точна рецепта колко трае болката. При някои с години, някои са прежалили мъжете си още преди да се разделят. При мен около година, ако ти трябва груб ориентир.
Иначе е така, както описващ - непрестанна болка и мъка, физическа. Каквото преживях през тази година, на никой не го пожелавам.
Но - минава. Това е хубавата новина  Love

Добре си дошла да пишеш, плачеш, споделяш, питаш ...
Тук сме  Hug


 Peace
Oх как обичам Бърди да е минала преди мен и да е казала каквото и аз имам да казвам  Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 8 292
Ники  35 35 и аз те обичам, нали знаеш  35
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Ники  35 35 и аз те обичам, нали знаеш  35

Да не говорим, че от където мине Бърди спама затрива темата  Love
Цитирай

София

Мнения: 8 292
Шшшшшт, спирам  Whistling
Че тъкмо ти писах в темата на Иса и си помислих, че трябва да се стегна, че пак пуснах спама  hahaha
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.