Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 91 отговора

На изток от рая

Мнения: 23
Мили мами, често съм си задавала въпроса кога да заведа сина ми /5,5г / на гроба на починалата ми майка. Казала съм му, че баба му е звездичка и там отгоре ни наблюдава и му се радва, винаги като ходим в църква да запалим свещичка за здраве, той сам е искал да запали и за майка ми/ естествено след като съм му обяснила къде се палят свещи за починали хора/. Мисля, че е достатъчно голям и ме разбира, че баба му е на дългия път и никога няма да се върне/той не я познава тъй като е починала преди 17 г/. Бих се радвала да споделите, ако  сте имали такъв случай, как сте подходили в съответната ситуация? Дали пък няма да се изплаши като отидем на гробището, незнам ще Ви бъда благодарна да споделите своя опит. Praynig     
Цитирай


Мнения: 2 123
Имам съвсем личен опит, помня как още съвсем мъничка (3-4 годишна) мама ме водеше на гроба на баща си. Разхождахме се из гробищата, тя ми разказваше за гробищата на военните, на евреите, на Гунди и Котков...
Разказваше ми за дядо ми, за смъртта, безкрайно съм й благодарна за тези мигове

Пак на гробищата видях първия и последния в живота ми антисоциалистически  "позив". Дядо ме заведе специално да ми покаже гроба на Стефан Стамболов. Пак съм била малка - 8,9 годишна и пак са ми много ясни спомените - гроба беше пообрасъл, но явно ходеха хора, защото, там, където беше плочата беше изчистено. На лист имаше написано с големи букви "Хора, помнете този велик българин"... дядо беше много развълнуван.

Сина ми ще бъде заведен на гроба на баща ми в най-скоро време. Смъртта е част от живота - тя не е страшна или ужасна. Безумна е  болката от липсата на близките ни ...
Да ви кажа честно, не мисля да спестявам тези неща на детето си, защото кой-по добре от една майка ще обясни на детето си да не се страхува.
Цитирай

София

Мнения: 2 779
Моята баба почина малко след като се роди синът ми.
Сега той е на 5 години и вече съм го водила на гроба й, на годишнината от смъртта й.

Той сам настояваше. Просто сложихме цветя и запалихме свещичка. Нищо травмиращо.
Преди това се огледах дали няма погребение, защото не бих искала да вижда такива неща. Някои жени много вият, а и ковчег, плачещи хора...не е за малко дете тая емоция.

Иначе - паметници със снимки, цветя - нищо страшно.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 616
няма формула за изчисляване на подходяща възраст.
както ти го усещаш... както самото дете поддава...
Живота е раждане и смърт. Не може да не се говори за 2-те неща.
Аз лично на 6г. и 9м. бях на погребението на баба ми. Помня. Благодарна съм на нашите, че са ме допуснали...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 831
Моята майка почина, когато Дария беше на 3. Майка ми се грижеше за нея, докато съм на работа и двете много се обичаха. Дъщеря ми знае, че баба й е звездичка на небето и често ходим да запалим свещ за нея в църквата. На гробищата, обаче още не съм я водила, защото тя е много емоционална и аз се страхувам как ще реагира и въобще как ще и се отрази. Тя знае, че баба има място, където може да ходим, да носим цветя и да си говорим за нея, че там има паметник с нейната снимка.
Цитирай


Мнения: 766
Не зная как е при по-големи деца.
Но майка ми почина преди почти 2 месеца. Дъщеря ми точно беше навършила две.
Естествено на погребението не беше.
Но почти винаги след това е идвала.
Истината обаче, че аз много сдържам чувствата си пред нея, тъжа, но не плача.
И за нея е някак  естествено да отидем на това място където има снимка на баба, да сложим цветя, да полеем с водичка и да запалим свещ.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Стана ми тъжно  Rolling Eyes Момичета, съжалявам за загубите ви  Hug

Наскоро почина дядо ми, който обожаваше Калина и до последно снимката й беше в стаята му срещу него, окачена в рамка на стената. Тя също беше привързана към него, въпреки, че й е чак прадядо. На погребението не я заведохме, но често си говорим за него с нея. Не съм сдържала сълзите си на мъка пред нея, напротив. Но пък и тя не е толкова чувствителна, че да я разстроя по този начин. Тъй че това е отговорът ми - много зависи от самото дете. Аз бих я завела на гроба на дядо ми без притеснение, защото не би се изплашила или разстроила.
Ти познаваш детето си най-добре, за да прецениш кога ще е най-удачно.
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
Говори с детето си.
Моята майка почина точно преди четири месеца. Не съм водила децата. Малкият все още не разбира, но големият го е страх и аз много добре го разбирам. Самата аз се ужасявах като дете. Племенницата ми пък (тя е на 6) няма никакъв страх и ходи, сади цветя, милата. До дете си е.
П.П. Майка ми винаги е казвала, че децата нямат място на гробищата. Ние (децата й) не ходехме на погребения, независимо какво казваха роднини и пр. За което пък аз съм й много благодарна. Тя самата не би одобрила да водя децата на гроба й. Даже щеше да ми се скара.
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Ами аз заведох детето ми на гроба на майка ми, на 40-тия ден още след смъртта й. Беше на 3 години. Не се впечатли особено, даже хукна по другите гробове и ми вдигна кръвното... Не знам, има ли смисъл от това нещо. Май не... Ама я бях взела с мен, защото нямаше къде да я оставя тогава Sad.
Племенницата ми също дойде с нас, беше на 6 години. Не й стана мъчно, нищо... дори се усмихваше едно такова... може би, от някакво детско неудобство... не знам. Но пак си мисля, че мястото на децата не е по гробищата.
Цитирай

На изток от рая

Мнения: 23
Благодаря Ви Момичета за споделеното от Вас, аз като тийнейджърка сащо си спомням, че много ме беше страх от погребения и починали хора, вярно родителите ми не са ме водили на погребение или на гробища, незнам добре ли е било, но аз до като не почина майка ми, ужасно се страхувах от смъртта. Спомням си, че от тогава, след нейната смърт, приех нещата по спокойно в смисъл, че живота и смъртта са като деня  и ноща, едното е естествен завършек на другото. Аз се сблъсках със смъртта сравнително късно, бях на 21 г, но си мисля че за детенцето ми е по-добре от малък да му се обясни по-детски за тези неща,  незнам ... объркана съм!          
Цитирай

София-овча купел

Мнения: 38
Да говори с детето си обяснявай му ,не му спестявай такива неща.
Нашия син е на 5г и е ходил почти всеки път ,на гробище като е задушница.
На мъжа ми баща му е починал като е бил дете и сега продължава да ходи ,в последствие и дядо му и ходят и на двата заедно много му говориме и макар да палиме свещички и да ходиме на гробище той ги познава много добре.
То си зависи и от това как ще го обясниш на детето,ето например нашия син от филми и игри в интернет го е страх от вампири и тн ,но за него не е лошо, страшно или скучно да отиде на гробище  той си знае че отива да отдаде почит на любим човек.
 
Цитирай


Мнения: 2 123
Благодаря Ви Момичета за споделеното от Вас, аз като тийнейджърка сащо си спомням, че много ме беше страх от погребения и починали хора, вярно родителите ми не са ме водили на погребение или на гробища  

Няма нищо мила... но според мен затова трябва да заведем децата си от малки на такива места. Като мънички те много по-лесно приемат смъртта като нещо естествено. Нормално е през време на пубертета да се страхуват повече.
Заведи го сега, докато е пролет, докато е зелено, докато е красиво, разходете се по алеите, разкажи му истории за баба му, разкажи твоите спомени за нея - като приказка. Няма никаква не
Цитирай

Варна

Мнения: 81
За 6 г. незная може и да е достатъчна възраста за да не се страхуват толкова много децата, но 3г не е от най-подходящата. Мина месец, а дъщеря ми продължава да плаче и да казва, че не иска да остарявам и да спинкам в земята под камъка.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 616
различни хора, с различни схващания за този миг.
И понеже децата порастват и стават самосиндикални вземащи решения същества, то тези решения са в стила им на възпитание.

Както стана ясно и от преждеизказалите се по темата.

babaluda, само в твои ръце е решението. Съобрази се, разбира се и с детето си. Както го възпиташ в тази насока, такова ще е то и като порасне.
Цитирай

София

Мнения: 2 491
Майка ми почина преди шест години и половина. Синът ми сега е почти вече на 10, и все още не съм го взимала с мен на гробищата. Първите години след смъртта й беше много разстроен, често се сещаше и плачеше за нея, затова не исках допълнително да го натъжавам. Сега мисля, че ще се справи, защото когато говорим за баба му, усещам, че е спокоен и си спомня само хубавите неща. Иначе разговаряме по темата винаги, когато той поиска. Винаги споменавам пред него за нея, когато има повод, защото тя е част от живота ни, макар вече да не е физически с нас.

В конкретния случай ми се струва, че след като синът ти не е познавал майка ти, вероятността да се изплаши или разстрои е по-малка.  Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 91 отговора