Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 90 отговора

Варна

Мнения: 1 803
    Кажете според вас кое е определящо за характера на детето - възпитанието или генните му заложби. Като чели преобладава схващане, че възпитанието е решаващо,. Така постоянно навсякъде ни се  втълпява.     
    Аз обаче май съм на друго мнение newsm78 -Възпитават се навиците  , но темперамента и характерните особености като чели са си заложени.
Аз така се старах да променя моето голямо момче , понеже е доста чувствително и все се подценява, но не се получава. Знам, че на такива хора в днешно време им е много трудно , та за това исках да бъде по-решителен , самоуверен , с по-добро самочувствие. Имаче  си е много добро и можещо дете. Аз и за това все му го повтарям, нооо май без резултат newsm78
продължава да е притеснителен и самокритичен. Sad
Кажете вашето мнение. Приемам и съвети Wink
Пък и като имам в предвид и случаите с осиновени дечица все повече си мисля , че генът е определящ, но и възпитанието е много важно.
по време на лекции по психология се беше заформила много интересна дискусия на подобна тема, та мисля, че и тук ще се получат интересни мнения Very Happy
Цитирай

Sf

Мнения: 974
Всяко дете си е индивидуалност. Иначе в едно семейство, при едно и също възпитание, децата биха били еднакви, а не е така.
Просто следвай детето си, не можеш да го промениш, но можеш да го насърчаваш в уменията му, за да се почувства по-сигурно в себе си.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
За мен генът е определящ. Чрез възпитание може малко да се поогладят някои леки ръбчета, но не е възможно да направиш коренно различен човек. Възпитанието формира навици за държане в обществото, но качествата на характера са си заложени още при зачатието.
Цитирай

Варна

Мнения: 5 299
Да, генетичните заложби може би в по- голяма степен определят характера. Само да не стане генът оправдание за липсата на възпитание... Че и на рима го докарах, чак Laughing Веднага ще дам пример с т.нар деца- лидерчета.
Цитирай


Мнения: 11 574
И за мен генът е определящ. Възпитанието формира навици.
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Възпитанието определя поведението и евентуално създава начини на реагиране в дадена ситуация. Но решаващи за цялата индивидуалност и характер на човека са гените му. Не можеш да възпиташ агресивно дете да бъде мило и добродушно - характерът е определен и не се променя. Въпроса е да го научиш как да се справя със собствената си индивидуалност така, че да постигне най-добри резултати.
Цитирай

Асеновград

Мнения: 1 025
За мен генът е определящ. Чрез възпитание може малко да се поогладят някои леки ръбчета, но не е възможно да направиш коренно различен човек. Възпитанието формира навици за държане в обществото, но качествата на характера са си заложени още при зачатието.
Peace
Цитирай

София

Мнения: 5 399
Генът си е ген, но възпитанието не е за пренебрегване и подценяване!! Мисля че нито едно усилие, което правим в отглеждането на децата ни, не е безсмислено или необосновано заради наличието на определени гени. Едното не изключва другото, с 2 думи казано.  Peace
Цитирай

Бургас

Мнения: 4 074
Аз също смятам че генът е определящ.
Mrs. Lovett  е дала много добър пример с децата в едно семейство.Хората сме различни.Но и за мен това също не е оправдание.От чертите на характера до възпитанието на един човек има разлика.При децата не е толкова осезаема и може би ни е по-лесно да кажем "Ами това от баща си го е взел", по другото на баба си прилича и т.н. Или другата крайност която съм виждала е да се обиждат деца (съответно майките им), че са невъзпитани за това че странят от другите деца  Rolling Eyes
А бе сложна тема
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Ами... за мен са свързани донякъде. Т.е. това, което у родителя се е формирало в резултат на възпитание (или липса на такова), вече се предава като ген. Дори и възпитателният модел е един вид "ген".
Май не се изразих ясно  Blush, но... Когато имаме баща побойник и  майка грубиянка, много вероятно детето да е агресивно диване. Кое е определящото в случая, за да стане такова - унаследеният темперамент, или средата, в която живее, откак се е родило, и примерът, който вижда?
Цитирай

София

Мнения: 739
Прекрасна тема според мен.  FlutterМен самата много ме вълнува този въпрос. И понеже много обичам психологията съм говорила с психолози.  Трябва да кажа, че и изследванията са противоречиви. От една страна има много случаи на осиновени да кажем циганчета/на които генетично им е заложено да са диви и необуздани/ от западноевропейски семейства и са станали като възпитаници на Харвард-възпитани, деликатни и уравновесени. Но от друга страна има и много деца от прекрасни семейства, с чудесен пример и гени от страна на родителите, които обаче тръгват по лоши пътища... Та въпроса е малко като за кокошката и яйцето. Интересен и двустранен. newsm78
Цитирай


Мнения: 1 929
За мен възпитанието си надделява.

didiana в примера, който си дала с децата на "прекрасните" семейства - кой знае как са възпитавани? Може да куца нещо във възпитанието им.

А Маугли...  Wink
Цитирай

Sf

Мнения: 974
Когато имаме баща побойник и  майка грубиянка, много вероятно детето да е агресивно диване.

Също толкова вероятно е, да е плахо и чувствително.
Цитирай


Мнения: 2 123
Поздравления за темата!

Като майка на осиновено дете не е като да не съм се замисляла по този въпрос. Ще ви кажа какво мисля, като написаното, предполагам, ще предизвика съжалителни усмивки, но какво пък...

На този етап си мисля, че се наследяват единствено:
- физически черти, белези, особености, не дай-боже болести.
- Таланти, способности, дадености - за рисуване, за пеене и пр.

Твърде скептична съм (не казвам че отричам възможността) към наследяване на недостатъци и характерови дефекти. Да приема подобна теза означава да абдикирам от родителската си отговорност.

Останалите неща - характер - съответно кротост, смиреност, според мен си е до човек. Така се раждаме (тук за астрология мога доста да поговоря, но...), не го наследяваме. Възпитанието или го развива или го тушира, зависи кой те възпитава.

Възпитанието пък е юздата (Мираетта  Hug), която ни дръпва на пътя, тогава когато емоцията бушува и има опасност да се сурнем в пропастта
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
Не знам. Обаче мисля че много се крием зад щита "ген е,такъв си е,какво да го правя" когато не можем да се справим с определени проблеми във възпитанието (аз лично редовно виня син ни че е по ген щурав,като не мога да го овардя).Моето собствено старание е да работя с каквото ми е дадено,всеки ден,до последно-а дали е ген,комбинация от природа и възпитание (много стар дебат в соц.науки,за нейчър врс. нърчър) или резултат от глобалното затопляне-май няма да узнаем докато сме живи..
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 90 отговора