Публикувана: 30 май 2008, 12:25 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 15:33 ч.

За личното ви мнение по една тема, моля.

5 450
132
1

# 15 30 май 2008, 12:56 ч.

Мнения: 2 212

Според мен не може да обичаш някого, който не уважаваш.
А уважение не се заслужава априори, а си е заслуга, за която трябва и да се поработи във времето.

# 16 30 май 2008, 12:57 ч.

Мнения: 2 161

Може,може,когато се отнася до майка и баща.

# 17 30 май 2008, 12:57 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: BirdsFlu в пт, 30 май 2008, 12:54

Мога да обясня. Но е прекалено лично и не ми се иска да навлизам в подробности.

И да добавя - повярвайте, родител може и да не се обича.

# 18 30 май 2008, 12:58 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: ester в пт, 30 май 2008, 12:56

...

Обичта към родителите е нещо като вродена по мое мнение, поне към тези одители които са били с децата си от малки. Уважението се печели мисля с времето, годините и проглеждането.
Лично мнение естествено.

# 19 30 май 2008, 12:59 ч.

Мнения: 2 161

Уважението може да си го имал,после да се е разклатило или изчезнало.Може дори да е заменено със снизходителност.Но връзката,ах,връзката,не се къса толкова лесно.Има и частни случаи.

# 20 30 май 2008, 13:00 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Н а т и в пт, 30 май 2008, 12:57

Цитат на: BirdsFlu в пт, 30 май 2008, 12:54

Мога да обясня. Но е прекалено лично и не ми се иска да навлизам в подробности.

И да добавя - повярвайте, родител може и да не се обича.

И логично идва въпросът, дали човек, който безапелационно застава ЗАД родителите си (като лирическият герой на темата) всъщност не се чувства много по-добре от някой друг, който изпива горчивата чаша до дъно и изгубва уважението и обичта в тази толкова стойностна иначе връзка дете-родител newsm78

# 21 30 май 2008, 13:03 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: BirdsFlu в пт, 30 май 2008, 13:00

...

Мислиш ли че се чувства по-добре? За мен мисълта " Аз заставам зад гърба на Родителите си, независимо какво ми приминяват " е по-скоро лесния вариант да задушиш страха си от това да застанеш пред тях и да кажеш истината.
Сложно е, много е сложно.

# 22 30 май 2008, 13:03 ч.

Мнения: 8 999

Може да не ги обичаме, може и да не ги уважаваме, но в никакъв случай не трябва да ги обиждаме. А обидно би било да им кажем, че не ги обичаме и уважаваме. Запазвам чувствата си за себе си. Защото, редно е да отбележа, че връзката дете-родител е много по-лесно ранима от връзката родител-дете. Никога не бих причинила болка на родителите си, защото знам как аз бих страдала, ако моите деца постъпят така с мен. Защото съм сигурна, че всеки един родител обича много по-силно детето си, отколкото детето - родителя си.

# 23 30 май 2008, 13:04 ч.

Мнения: 2 161

BirdsFlu ,аз мисля,че лирическият герой се чувства много по-добре от този,с чашата.Да зачеркнеш нещо винаги те кара да жертваш и част от себе си.

# 24 30 май 2008, 13:09 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Kasidy в пт, 30 май 2008, 13:03

Цитат на: BirdsFlu в пт, 30 май 2008, 13:00

...

Не знам как се чувства. Всичко си е до човека. Колкото хора - толкова отношения. В повечето случаи обаче един страничен наблюдател не може да си даде ясна сметка за нещата, защото не е бил с тези хора през цялото време. Отстрани нещата винаги изглеждат различно.

# 25 30 май 2008, 13:12 ч.

Мнения: 7 110

Може би се налага да се проведе труден разговор между възрастни хора, за които отсрещната страна сериозна част от живота им. С уважение, но и с обич към самия себе си. Confused

# 26 30 май 2008, 13:12 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: BirdsFlu в пт, 30 май 2008, 13:09

Отстрани нещата винаги изглеждат различно.

А къде остава истината тогава? Толкова ли е страшно и сложно да застанеш очи в очи с родителя си и да му кажеш къде греши...
Аз не съм спестявала истини на своите родители, мисля че са го оценили защото безгрешни хора няма.
Та премълчаването, подтискането и демонстрирането на сляпо уважение докъде води? Наистина не разбирам. За мен е повече от смехотворно, просто защото е единстевон и само демонстрирано по презумция.

# 27 30 май 2008, 13:19 ч.

Мнения: 189

Да обичаш родителите си, да ги уважаваш и да заставаш зад или срещу тях са три различни неща и не са задължително свързани.
Да обичаш е по презумпция, знам, че има изключения, но е най-естественото нещо.
Уважението не е свързано с родителя, а с човека, който е твой родител.
Първите две не водят автоматично до третото. Независимо колко ги обичам и уважавам, ако преценя, че ми вредят пряко или косвено с техни действия или бездействия, не бих се поколебала да застана срещу тях и да защитя, това, което смятам за правилно за мен.