Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора

между два живота

Мнения: 1 903
Мисълта ми е, какво правите на тъжните дати и Задушниците? Какво приготвяте? Правите ли всичко, което се прави по традиция - жито, вино да се прелива, подавки... На мен не ми идва отвътре да правя всичко по църковните канони? Става въпрос за бебе или малко дете, а те са чисти светли души. Виното не ми се връзва, знам че символизира кръвта на Исус, но... Израза "Бог да прости" също. Свекърва ми малко ме тормози като каже - "Така се прави!." Тя не ми се налага, но е достатъчно някак все да ме подсеща, а и се подтискам като върши тези неща... да полива с вино и др. От друга страна все ме човърка дали не греша... Sad
Цитирай

на дъното

Мнения: 1 197
Макар да съм загубела вяра паля свещички на гробчето винаги,но не преливам с вино та те са деца само с вода,подавам когато го сънувам,когато е дошла черната дата,но скромно.Всичко това го правя точно поради това ,че и мен ме човърка да ли няма да сгреша ако не го правя.Когато ходя при малката ми братовчедка и купувам нещо и казвам,че е от Криско така си мисля,че той вижда и се радва.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
аз не вярвам в каноните такива каквито ги описват
вярвам в сърцето си, че каквото чувставм и както го чувствам - това е истината
защото божия храм е в сърцето ми, вярата ми е там и чуждите виждания било то и църковни - кой ги знае? може да са били плод на заблуда...
затова правя във всеки случай винаги това, което чувставм за правилно, стига то да не вреди на някого и да не му причинява болка
Аги, чудех се дали да пиша /в смисъл имам ли право/, но толкова те обичам и искам да ти дам сили да се чувстваш добре с това което правиш
има хиляди и хиляди хора, които постъпват както ти - както ти диктува сърцето
вярвам че така е най-правилно
Цитирай

софия

Мнения: 108
аз незнам всички обичаи,майка ми е погребала много от близките си и ги знае по-добре.Казва ми,но нещата,с които не съм съгласна ,просто не ги правя.Жито варим и с вино преливаме,но само за изнасяне иначе с вода(Мишел беше опитвала и го харесваше).Даже като ходим на грбищата , освен нещата които обичаше да яде,оставям и храна,която така и не можа да опита.Заподаване-само като изнасяме - на тези които са дошли
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
аз не вярвам в каноните такива каквито ги описват
вярвам в сърцето си, че каквото чувствам и както го чувствам - това е истината
защото божия храм е в сърцето ми, вярата ми е там и чуждите виждания било то и църковни -
Peace Основно това което правя е в тон с написаното от Надето.
Няма си гробче, на което да ходим.  Crying or Very sad
На задушница вземам близалки, кремчета някакви от магазина, детски вкусотии. И ги нося в черквата. Там ги оставям да си ги поделят или раздадат.
На първата задушница отидох както е по канон - вино, питка и жито. Виното беше в малка бутилчица налято от кашона. Идея си нямам какво се случи, но бутилката политна и се разля. Никой не беше около нея в момента. Една жена каза, че на някой му се  пило. Почувства се неловко, когато разбра чие "е" виното.
Имало е случаи, в които датата я пропускам. На другият ден знам, че е било 6-ти. В самият ден не. Може би някакъв вид самозащита се отключва в мен. Да понеса по-леко.
С годишнините не е така. Знам. Но предпочитам да бъда някъде, ако е възможно на по-високо място в планината. Последната я прекарах в Родопите. Минахме през Батак, запалихме по една свещичка в тамошната черква. В тази малка и захлупена черква мъжът ми влезе (иначе ме чака отвън), запалихме мълчаливо по една свещичка и когато излязохме се гушнахме. Вечерта Надето се обади плахо, за да бъде до мен.  Love А аз не се чувствах толкова зле, може би защото имах чувството на близост със звездите.

Иначе майка ми записва имена, които да ги четат за една година на литургии. Аз в деня преди празник или задушница.  Пиша доста детски и бебешки имена. Всеки път стават повече и повече.  Но напоследък предпочитам свещичките да си ги взимам и да ги паля в едно сандъче с цветя у дома.

Тези дни пак има задушница - може би следващата седмица се пада. Т.нар. черешова.
Цитирай

БУРГАС

Мнения: 255
На 14 юни е Черешова Задушница.

Аз също винаги и подавам ,това което обичаше да си хапва ,а през другото време купувам нещо на  детето на моята приятелка.Преливам с вода или сокче ,в никакъв случай с вино.
Това е дете как може да се прилива с вино и особедно Tristeако ти не го желаеш.За мен точно това е неправилно ,а не както казва свекърва ти.

Мила,прави това което ти искаш и както ти го чувстваш и което мислиш ,че ще се хареса на детето ти.

Прегръщам те.
Цитирай


Мнения: 3 156
И ние си нямаме гробчета. Та не ходя на гробища. Но пък когато ходя на погребение на близки , винаги нося от тези бебешките бисквитки, дето майките ги правят на попарка - с банан. А пък иначе другото съм споделяла  - слагам нещо сладичко в една малка чинийка на датите, а до нея паля свещичка. Това ми идва отвътре.

И аз мисля, че вярата не е в книгите и каноните, а в сърцето. Мисля, че трябва да се прави онова, което то нашепва, а не каквото казват, че трябва.
Цитирай

между два живота

Мнения: 1 903
Например вчера ми свекърва ми звъни и вика - Утре е Спасов ден. Ходи се на гробища. Казвам ти го, ако можеш да отидеш, ако не се подава. И аз като съм го замислила от вчера... Не знам защо, но усещах че нещо ще ме спре иняма да мога да отида... и Лъчи напоследък е нервен. През ноща той не спа добре, почти цялата нощ плака, събуди се с хремичка и ниска Т и определено не му е съвсем добре. Аз се лутам него ли да гледам и кога да го водя на лекар, какво за подавки да правя..., щото нали се правело... От вътре ми идва да запаля свещ до нейната снимка и както всеки ден е в мислите и сърцето ми, така щеше да е и днес, но ме тормози мисълта, че не правя нещата както трябва. На обед пак ми звъни - Объркала съм се, не било днес, а на 5-ти. Обаждам ти се да не се тормозиш, ако не можеш да идеш. Хубаво, но аз вече се тормозя цяла нощ и ден.

Та Наде, разбира се че имаш правото да пишеш, още повече че мисля като теб. Поли е в сърцето и мислите ми постоянно и не е минал и ден, в който да не се сетя за нея, за времето когато я имаше и бяхме заедно, да мисля за времето което можехме да имаме и сега, ако беше останала. Да, правя това което мисля и чувствам аз, но как да знам че така Тя се чувства добре, ако не правя всичко което се изисква. Толкова ли е важно? Аз също купувам разни йогуртчета, плодове, бисквитки, солетки и давам на деца, понякога правя бисквитена тортичка, все неща които е обичала. От друга страна как да кажа на свеки да не прави това и онова като тя така си ги чувства нещата.
Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Когато почина нашето бебенце бяхме в София.  Понеже не сме запознати с тези канони и незнаехме какво точно да правим съпруга ми отиде до манастира св. Мина и попита отчето какво да спазваме .Държа да отбележа ,че той беше възрастен и именно затова мъжа ми му се довери ,защото тези по -младите за пари са готови на всичко .И така попа каза да си го погребем без да викаме поп ,защото той е ангелче толкова  чисто създание. Преливаме само с вода .Не раздавам .Купувам някакви плодови млекца и ги давам на сина ми като съм ги нарекла ,че са за неговото братче.  Ходим в съботите и на задушниците на гробчето .До 40 -ият ден ходехме всеки ден.А дрешки купувам на племеника ми който е с един месец по -голям от моето ангелче.
Цитирай


Мнения: 606
Дано не прозвучи глупаво но аз нищо не права освен че ми е тъжно...
Истината е че се лутам в мисли и не знам какво да правя·
моето момченце се роди мъртво в 6 месец и аз дори не го видях как изглежда!Много съм объркана по този въпрос и ми се иска да говоря с поп когато се прибера в БГ·
Не знам отговор дали ще намеря другаде освен на небето!Много Много съм объркана.....
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Аги, прегръщам те силно и мисля за теб и Поли  Hug  Прави това, което чувстваш че трябва и което те успокоява.  Не чувствай вина, че не правиш нещата така както казва свекърва ти, че е правилно. Няма правилно в тези неща, защото никой всъщност не знае защо така е измислено да се прави и още по малко дали е видно от мъртвите  Sad Едно е сигурно - каквото и да направиш тя няма да се върне в този живот... Но любовта, която изпитваш към нея ще я почувства независимо дали си на гроба й, преливаш, раздаваш и т.н.
Ние нямаме гробче. Ходя в църквата и паля свещ. Купувала съм дрешки и играчки за други деца.
Леля ми прави за братовчедка ми всичко прието до последната подробност. Мен лично това ме натоварва и разстройва допълнително. Купува за всички присъстващи по нещо, раздава храна, жито ... За 6те месеца имаше литургия в църквата, после обяд... На мен ми беше купила блузка... Но нея това я успокоява... личи си. Така го чувства, така го прави.
Баба ми няма възможност да ходи до гробищата често. Взела си е пръст от гроба й и в една саксия пали всяка сутрин свещ. Така го чувства.
 Когато аз ходя на гроба и нося цветя, свещ и кафенце... Не преливам с нищо, не раздавам нищо... Аз така го чувствам.
Цитирай

софия

Мнения: 108
Sad Едно е сигурно - каквото и да направиш тя няма да се върне в този живот... Но любовта, която изпитваш към нея ще я почувства независимо дали си на гроба й, преливаш, раздаваш и т.н.
за съжаление е така. smile3518
Цитирай

Бургас

Мнения: 3 621
И ние си нямаме гробче ...
Скоро почувствах нужда да купя играчка и да я дам на абсолютно непознато дете, така и направих... предполагам че  и занапред ще продължа така да отбелязвам тъжните дати

Правете това което ви казва сърцето , без да се съобразявате с майки, свекърви и т.нат.

 Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Аги, боли ме за теб от онзи момент когато почна да пишеш...усещам физически болката ти и тази на още един-двама тук
няма да ти пиша неща които съм писала многократно
истинат е че не знам къде е малката ти...но имам усещането, че така трябва - както ти е в сърцето
не вярвам, че раздаването или нещо друго на практика са нещо повече от акт на мисъл и чувства насочени към душите...
в слячая ти обаче имаш повече от дом в сърцето си за Аги...даже бих казала, че тя е с теб поради нуждата ти от нея...
и освен това тези актове са начин самите ние да не оставаме сами с болката си...
но някои хора имат нужда да скърбят сами...това е факт и трябва да се уважава и почита
ти имаш нужда от спокойствие и време да си имаш своята малка - в мислите и сърцето, излишно ти е да си "губиш" времето в тичане...ами позволи си да правиш само това което искаш
сама със себе си и малкия ангел ти истински й се отдаваш и си с нея - своего рода медитираш...дано ме разбереш правилно
та за мен това твое състояние е свято и аз бих му се доверила - така както тук си знаела кое е добер за нея и теб - сега знаеш
бъди смела мила Аги - имаш право да поставиш своите начини на почитане на малката и нейната памет
Спасов или неспасов ден - денят е един и същ - в тъга по изминалото, но и също така в памет за нея - с храна или подаръци, с хора или сама...ритуалите са свещени когато се изпълняват с вяра и обич
ти имаш своите ритуали пхочитай тях
помоли свеки - поговори открито с нея - и тя е майка и тя сърце носи, че и баба в случая е - ще те разбере
кажи й болката която те разкъсва когато не можеш да изпълниш нещо...вярвам сама ще те разбере и дори сама ще ти каже, това което и баба ми на времето каза - че независимо дали се ходи на църква - та баба ми каза - аз нали си вярвам, за какво ми е да ходя в църква? сега си мисля, че може и друго да има тук...он и е искрената вяра, че праведния е навсякъде праведен - било в полето, на работа, с детето или коленичил в църква
 Love гуш много и пиши, толкова отдаван не си писала...а има толкова да казваш
« Последна редакция: пт, 30 май 2008, 22:46 от catnadeen »
Цитирай

Бургас

Мнения: 825
Triste, благодаря ти за темата. Ако знаеш, че от една седмица се чудя как да я пусна, и не посмях, защото реших че ще е много болезнено за всички ни. След седмица стават 3 месеца, и не знаех какво да направя. Нали си нямаме гробче, и няма къде да отидем ..............
В никакъв случай няма да варя жито, вино, да подавам, не го чувствам някакси. А и вече никой не може да ме накара насила да направя нещо, което не искам.
Ние много често ходим на църква и палим свещичка за нашата кукла. А ми се е случвало и да купя дрешки и да дам на друго момиченце да носи.  Не знам, може би това ще правя и занапред.
Иска ми се да отида там , където сме я заченали, в Охрид, но ми е далече, а и като знам колко ще ме боли и ще плача, не смея.
Момичета, много ми липсва.  smile3518 smile3518 smile3518
Не знам какво да направя, само знам че никога вече няма да се върне, и много мноооого ме боли  Crying or Very sad
Искам ми се поне веднъж да дойде в съня ми, да я видя, да я докосна, да я гушна поне за малко.....................
....................така и не успях................... smile3518



Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора