Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

В сънния Люлин, прибулен...

Мнения: 385
Майка съм на почти петмесечен син. Биологична.
Наскоро нещо ме провокира - отговор на въпрос как да утешим едно дете за това, че е осиновено.
И веднага ми светна:

А аз как да утеша моето дете за това, че НЕ е осиновено?

Извинявам се, идиотско е, отзад напред, но моят "случай" е такъв: родителите ми са починали, когато съм била на две и половина. Отгледали са ме чичо и стринка, но де юре осиновяване не е имало, в същото време съм отгледана като биологична дъщеря.

И така: аз поне съм имала фантазии за една друга мама, нея я е имало, но моят син има само мен, а аз далеч не съм мечта...
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Не мога да разбера точно какво те притеснява, ревливо бебче ли имаш та си се изморила и обезверила. Защо му е на синът ти друга мама или мечта по друга, нали има своята мама, която го обича и му дарява любовта си.Не бъди така несигурна в себе си, не е лесно да се отгледа и възпита едно дете, но щом са налице желанието, любовта и всеотдайността-всичко ще си дойде на място.Повярвай в себе си, горе главата и се радвай на щастието да имаш дете на, което да дариш цялата нежност и обич на които си способна.  bouquet
Цитирай

В сънния Люлин, прибулен...

Мнения: 385
Напротив, имам най-спокойното и лъчезарно детенце, но аз не го заслужавам. На 33 г. не можах да си реша вътрешните конфликти, девет месеца не ми стигнаха, за да се подготвя и сега се уча "в крачка". Аз съм му майка, но ако можех да съм НАЙ-ДОБРАТА, А НЕ СЪМ...
Когато плаче, се чувствам като мъчителка. Днес падна от дивана, нищо му нямаше, слава Богу, а уж бях нащрек...
Страх ме е, защото не мога да съм толкова отдадена, колкото ролята ми изисква от мен. Страх ме е, защото съм в състояние да съм гневна за това, че нямам лично време, а да съм гневна на ТАКОВА дете просто ми се струва безчовечност.
Чувствам се непригодна.
Цитирай

София

Мнения: 1 444
ООООООООООООООО, я се успокой и намали темпото.Това, което изреди като чувства и страхове е типично за всяка любяща майка, след раждането на първата и рожба. Не си лоша майка, нито непригодна и неподготвена, просто си неопитна и изморена от къртовския труд, грижи, внимание, ласки и обич, които изисква отглеждането на едно бебе и които изпиват сили те ти до дъно.Трябва да намериш начин някой да ти помага поне един ден седмично, да излезеш вън от ежедневието, сама и без бебчо.Няма ли възможност майка ти или свекърва ти да го гледат събота вечер? Ако сте сами, то тогава съпруга ти трябва да поема щафетата в почивните дни и да те натири насила дори да излезеш и обърнеш внимание само на себе си.Отгледах и двете си деца съвсем сама, нямаше кой да помага и ми е напълно познато състоянието, в което се намираш, но това изобщо не те прави лоша и недостойна.Трудно е, ужасно е трудно да гледаш бебе, уморително е, дори изглупяваш, тъй като те вълнува само дали е яло и кога, как и колко, дали е спало, дали е акало и пишкало, кое зъбче го мъчи и...............................все от сорта злободневни проблеми.В един момент попадаш в компания и осъзнаваш че нямаш какво да кажеш или ако отвориш все пак уста, от нея излизат само разкази за акане, оригване и гукане, при което хората те гледат странно.
Страхотно е да си майка, най-голямото щастие и благословия на света, но е много изтощаващо и съвсем нормално в един момент да стигнеш до такова изтощение, че да си гневна на света.Това не е гняв към детето, чувстваш се виновна, че грижите и еднообразието около най-скъпото ти бебче са изпили тотално жизнените ти сили, но си безсилна пред това и в пълна безизходица.Успокой се, приеми, че нямаш вина за нищо и най-вече си прекрасна майка, която е човек и като всеки човек има нужда от почивка.Строй таткото и бабите и ги хвани да те отменят изцяло един ден в седмицата ище видиш как всичко ще се подреди и тревогите и самообвиненията ще отстъпят място да изживееш пълноценно и щастливо моментите си с бебка и да се насладиш на майчинството.
Успех и горе главата, хора сме а не роботи.
Цитирай


Мнения: 960
Всяка майка изпитва съмнения в това дали се справя възможно най-добре. Всички се учим "в крачка" на майчинство". Очакването- било то повече или по-малко от 9 месеца- рисува едни картинки във въображението ни... Най-често реалността се разминава с тях. Заричала съм се никога да не повтарям "грешките" на моите родители при възпитанието на детето си, но понякога с ужас констатирам, че и аз ги допускам smile3537.
През усещането, че сякаш не можеш да се справиш, преминава почти всеки. Независимо от това дали е биологичен родител или осиновител. Никой не ни е обещавал, че ще бъде лесно. И все пак майчинството е най-голямата благословия.
Съгласна съм с Мери, че е добре да намериш мъничко време само за себе си. Намери начин да изразходиш негативната енергия, която натрупваш и която със сигурност се отразява и на бебчо. И тогава ще видиш как ще се почувстваш много по-добре, много по-готова и много по-щастлива. 
ТИ и любовта ти сте най-доброто за твоето дете.
 Hug


П.П. Съжалявам за това, което се е случило с родителите ти. Мислиш ли, че фактът, че не си израстнала с тях ти влияе по някакъв начин в справянето ти с майчинството? (може и да греша, но тъй като споменаваш този факт, това значи ли, че търсиш за себе си някаква връзка? или единственото е фантазията за по-добрата мама?)
« Последна редакция: сб, 31 май 2008, 13:59 от dudence »
Цитирай
Напротив, имам най-спокойното и лъчезарно детенце, но аз не го заслужавам. На 33 г. не можах да си реша вътрешните конфликти, девет месеца не ми стигнаха, за да се подготвя и сега се уча "в крачка". Аз съм му майка, но ако можех да съм НАЙ-ДОБРАТА, А НЕ СЪМ...
Когато плаче, се чувствам като мъчителка. Днес падна от дивана, нищо му нямаше, слава Богу, а уж бях нащрек...
Страх ме е, защото не мога да съм толкова отдадена, колкото ролята ми изисква от мен. Страх ме е, защото съм в състояние да съм гневна за това, че нямам лично време, а да съм гневна на ТАКОВА дете просто ми се струва безчовечност.
Чувствам се непригодна.

Поне за сега ти си тази която има нужда от утешение и разрешаване на конфликти
Цитирай


Мнения: 2 084
Детето в себе си ли искаш да успокоиш, че не е осиновено? Твоето дете е късметлия - има теб, която се взира в себе си и иска да е добра майка, най-добрата. Найстина няма да е зле ако се намери кой да ти помага. Когато света се върти около нашите малки слънчица е изтощаващо, но си е благословия. С израстването става все по-лесно. Като минат зъбките, като започне да върви. Само сила да имаш и да издържиш и на безсънието и на изолацията. Ако имаш приятелка или съседка с бебче скитосването заедно с количките и общите теми за разговор те карат да се чувстваш по-добре. Пожелавам ти сила и помощ!
Цитирай

В сънния Люлин, прибулен...

Мнения: 385
Мили мами, благодаря ви за милите думи!

Проблемът е, че наистина имам проблем.
Имам кой да ми помага, имам с кого да скитосвам с количките, а безсънието, ако не седях пред компютъра, щеше да е забравено - детето спи по цяла нощ. Не кърмя, следователно от нищо не се лишавам.
Трудно ми е да общувам с детето. Не знам как да обясня, не знам дали искам да обясня, толкова ме е срам
Казах за тази моя история, защото мисля, че може да има връзка с настоящето.
Снощи цяла нощ четох тук и плаках, защото толкова близка ми е темата... Темата за изоставянето, че не съм била желано дете (понеже ми беше казано нещо, от което така излезе). Мисля, че нещо ме блокира, когато тръгна към детето, ох, извинявайте за тези излияния, не искам никого да натоварвам, надявам се, че съм единствената, която има такова затруднение
Цитирай

София

Мнения: 1 444
veihaivei,
явно имаш сериозен проблем и не можеш да се справиш сама с него, но важното е че го осъзнаваш и искаш да го преодолееш.Потърси професионална помощ от психолог, без да се притесняваш, няма нищо лошо в това, когато човек е объркан и се намира в безизходица да потърси помощ.Явно сама не можеш да излезеш от дупката, в която си попаднала а не потърсиш ли помощ проблема ще се задълбочи още повече и рискуваш здравето си, спокойствието и щастието на детето си, както и връзката помежду ви.
Последно ще те посъветвам за консулна                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххдндктг
Цитирай


Мнения: 2 084
Самата мисъл, че има проблем, според мен е начало на решаването му. Надявам се да се справиш, заради теб и детето ти. А понякога казаните неща са недообмислени, изречени в момент на ярост, "изтриващи" болката на този, който ги изрича. Ако се опиташ да простиш и забравиш, ако сама себе си харесваш повече...   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 9 302
Майка съм на почти петмесечен син. Биологична.
Наскоро нещо ме провокира - отговор на въпрос как да утешим едно дете за това, че е осиновено.
И веднага ми светна:

А аз как да утеша моето дете за това, че НЕ е осиновено?

Извинявам се, идиотско е, отзад напред, но моят "случай" е такъв: родителите ми са починали, когато съм била на две и половина. Отгледали са ме чичо и стринка, но де юре осиновяване не е имало, в същото време съм отгледана като биологична дъщеря.

И така: аз поне съм имала фантазии за една друга мама, нея я е имало, но моят син има само мен, а аз далеч не съм мечта...

Не се притеснявай, когато бях малка и не харесвах нашите, се утешавах, че сигурно са ме сменили в родилното  Mr. Green.
А сега сериозно - състоянието ти е съвсем нормално, те момичетата вече са ти го казали. Сутринта крещях на дребната - не че ще ме разбере, но след като цяла нощ не съм спала заради нея, по някакъв начин трябва да изкарам нервите навън.
Няма майка - мечта, всички сме хора и грешим, но за тях, нашите деца, ние сме най-добрите майки и по-добри няма.
Цитирай
veihaivei,
явно имаш сериозен проблем и не можеш да се справиш сама с него, но важното е че го осъзнаваш и искаш да го преодолееш.Потърси професионална помощ от психолог, без да се притесняваш, няма нищо лошо в това, когато човек е объркан и се намира в безизходица да потърси помощ.Явно сама не можеш да излезеш от дупката, в която си попаднала а не потърсиш ли помощ проблема ще се задълбочи още повече и рискуваш здравето си, спокойствието и щастието на детето си, както и връзката помежду ви.
Последно ще те посъветвам за консулна                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

Не бих могъл да добавя нищо към толкова точен отговор    освен че и психиатър може да свърши работа
Цитирай

В сънния Люлин, прибулен...

Мнения: 385
Не съм писала от тогава, понеже нещата доста се подобриха в последно време, и детето ми се "очовечи" - вече на половин годинка, и аз съм по-гъвкава към него, може би наистина осъзнаването, че има проблем, е дало тласък към решаването му.
Все пак мисля да се подложа на психотерапия, ето какво открих:
http://www.holotropics.org/holotropic_therapy.html
Много искам да разбера как събитията от ранното ми детство са ме "закодирали" и ми влияят при избора на реакция
Благодаря ви за отговорите!
Цитирай


Мнения: 2 172
Ако конкретно си избрала холотропното дишане и ребъртинг, бих ти препоръчала да видиш тук.
http://www.hypnoza.org/
Цитирай

В сънния Люлин, прибулен...

Мнения: 385
Аист, какво имаш предвид, защо точно това?
Познаваш ли дамата от сайта, на който пуснах линк или знаеш нещо за нея!?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора