Публикувана: 31 май 2008, 15:12 ч.
Последно мнение: 14 юни 2008, 23:23 ч.

Имам нужда от съветите Ви ...

2 434
22
1

Гост

1
2
Всички

31 май 2008, 15:12 ч.

Здравейте, самотна мама съм от началото на забременяването. Таткото изобщо не присъства по никакъв начин в живота ни.
Детенцето ми скоро ще стане на 2 години.
В момента живея в провинцията при майка ми, с която не се разбираме особенно, но така се налага /да се търпим/.

По принцип работя в столицата, сега когато идва края на майчинството - дилемата ми е :
Да остана при дететенце в провинцията или да се върна на старото ми работно място? newsm78

Положителните страни ако остана в провинцията са, че ще съм при детето си, предполагам, че ще успея да си намеря работа, не съм търсила още, но имам 2 висши и специалността ми е доста търсена.
Недостатъците - ще трябва да продължавам да търпя съвместното ми съжителство с майка /понякога наистина ми идва много нагоре, не се разбираме и това е/. Нямам приятели, не излизам никъде ...

Работата ми в столицата е хубава - харесвам си я, понякога ходя и в командировка, има разнообразие, добре платена е. Всичките ми приятели са там.
Но ще мога да си виждам детето само 2 дена в седмицата ... За сега изключвам варианта да живея с детенце в София.

Да добавя още, че майка ми не е пенсионерка, но ако реша да се върна на старата си работа, тя ще поеме грижите за детето - говорили сме и няма нищо против. Иначе в момента работи.

Очаквам съветите Ви Hug

# 1 31 май 2008, 15:26 ч.

Мама на Сисо, защо изключваш възможността да вземеш детето си с теб в София?
За мен решението е лесно. Връщаш се тук на старата си работа и при приятелите си, а детето през деня е на детска градина или с детегледачка. Частна градина или детегледачка струват 400-500 лв и ако работата ти е наистина добра и можеш да си ги позволиш, а и ако има къде да живеете, не се замисляй. За държавна градина не споменавам, защото поради глупавата система с класиранията тази година няма как и къде да го вкараш.
Аз лично бих работила и на 2-3 смени, само и само да съм финансово независима и да не живея с майка ми. Това значи психическа смърт за мен (не ме разбирайте погрешно, тя е много добра и грижовна жена), едни вечни нерви и нещастно настроение, за които не само съм прекалено млада, но и ще се отразят на детето ми.

# 2 31 май 2008, 18:35 ч.

Мнения: 428

Да, защо не си вземеш детенцето с теб ?!
И аз живея сама с моето, и аз ходя на работа и си плащам наема...Не е страшно!
Не бих поверила сина си на никого , и не сме се разделяли и за ден от както се е родил.
Така, че съвета ми е - стегни се, вземай детенце и към София! Peace

П.п. Само да не помислиш, че е лесно - не е ,но имаш ли желание - ще се справиш!

# 3 31 май 2008, 18:39 ч.

София
Мнения: 1 751

Майка ми гледаше сина ми година и половина, докато се сдобия със заплата,с която да мога да покривам и наем и всички останали необходимости. И точно така виждах детенце всеки уикенд. Тежко ми беше и знам колко много дни заедно съм изпуснала, но за мен това бе правилният и единственият път. Успех и късмет! bouquet

# 4 31 май 2008, 19:56 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: Milenita в сб, 31 май 2008, 18:39

Поне още 2 мами, които пишат тук също постъпиха така. Тежко ще е, но и според мен това е по-добрия начин. Но се пак всичко зависи от конкретния случай.
Успех каквото и да решиш. Peace

# 5 31 май 2008, 23:59 ч.

София
Мнения: 6 999

Всичко зависи от това какъв човек си ти и какво можеш да понесеш...

Аз не бих живяла с майка си никога, но още по-невъзможно би ми било да си оставя детето на който и да било да го възпитава и отглежда. Лятото дъщеря ми ще е с баба си 2-3 седмици и въпреки че имам нужда от почивка се ...изприщвам. Sick

На твое място бих се върнала в София, но с детето. Или поне бих го взела след първоначалното свикване с работен режим.

# 6 1 юни 2008, 02:35 ч.

Мнения: 4 458

Аз бих оставила детето при майка ми докато се ориентирам и се нагодя на режима на работа. Ако сега ще се връщаш на работа то аз лично бих си взела детето в началото на учебната година до когато ще имам достатъчно време да намеря определената градина, събера малкко пари с които да се справиме зимата...

А иначе, аз не оставих децата си, но моя случай е различен.

Успех

# 7 1 юни 2008, 09:21 ч.

Мнения: 30

Отбягвам да давам съвети,ама бих могла да кажа какво аз щях да направя на твое място.Щях да оставя временно детето на майка ми и да започна работа.Това ще ми даде време да се поокопитя и да свикна с промяната,дай боже и да намеря градина или детегледачка.Едва тогава,когато всичко ми е сигурно щях да си пробера детето при мен.Знам,че е неприятно да се разделиш с детето си/дори и временно/,ама пък и да го лашкаш напред-назад в несигурна обстановка си е още по-зле.А пък да оставиш детето задълго на майка си....де да знам,не ми се вижда много добра идея.Колкото и всеотдайна да е майка ти към детето ,все пак ще го възпитава друг човек,не ти.А после като си го прибереш след време толкова неща ще те дразнят,че ще ти се иска да форматираш хардчето му и да преинсталираш всичко.Да,ама вече не става!
Успех ти желая,каквото и да решиш bouquet

# 8 1 юни 2008, 19:02 ч.

Мнения: 651

Да оставиш детето за известно време при майка ти докато се почувстваш сигурна в София ми се струва добър вариант, 2-3 месеца, половин година ако тябва, но не отлагай твърде дълго "прибирането" на детенце при тебе, защото както са казали и другите- в тази възраст "дръпват" много бързо и нещата не опират до едното " гледане"....не знам защо така, но ти сякаш не обмисляш този вариант, а само или ти да останеш там с него или да остане само то.... newsm78

Аз отглеждам сина си сама, с помощта на жена, не ми е лесно, но не си помислям и за миг варианта да си улесня живота като го дам на баба му и дядо му да го гледат..... Thinking

# 9 1 юни 2008, 23:06 ч.

Благодаря на всички - май сте единодушни да се върна в София ...
За мен варианта да взема детето с мен в началото е невъзможен, освен това не се знае каква квартира ще мога да намеря, ако трябва да го гледа и детегледачка мисля, че няма да живеем в охолство - ще има доста лишения и то за негова сметка.
Освен това нямам и автомобил, май кашата е пълна ... newsm78

# 10 2 юни 2008, 00:01 ч.

Струва ми се, че вариантът да отидеш в началото сама в София, докато намериш квартира и се ориентираш в работната обстановка, е най-добър. Peace

Няколко месеца все ще издържиш да виждаш детенцето си само уикендите. Идеята да го вземеш при теб от септември, когато евентуално може да тръгне на градина, звучи добре и логично.
За това колко ще е трудно финансово и за лишенията на всички ни е ясно. Дете не се гледа лесно и от нормално семейство с двама родители, пък какво остава за сам човек. Но ще се справите. Дупе знае 2 и 200, както е казал народът. Много по-добре е детето ти да живее с майка си и при условия, в които тя ще е психически спокойна (визирам неразбирателството с майка ти), пък макар и в условия без особен лукс. Помисли и за себе си. В ситуацията, в която си в момента, животът ти е "зациклил". Върни се в София, където са ти приятелите. Тръгни на работа - вярно е, че ще е изморително, но ще е и освежаващо след 2 години майчинство и самота. Освен това така има по-голяма вероятност да срещнеш някой мъж, с когото да изградиш бъдеще.
Каквото и да решиш, ти желая много късмет (че без него не става) и много сили да се справиш с това, което ти предстои! Hug

# 11 4 юни 2008, 00:33 ч.

Мнения: 540

Остави временно детето при майка си стъпи си на краката и си го вземи тогава с теб

# 12 4 юни 2008, 08:38 ч.

Мнения: 660

Изцяло се присъединавам към всички майки, които те съветват да оставиш детето временно при баба му и да създадеш някакъв комфорт за двама ви в София. След това цял един живот ще сте заедно! Късмет и смелост!

# 13 4 юни 2008, 11:59 ч.

Мнения: 588

Аз пък мисля че детето трябва да е при майка си,

естествено можеш да го оставяш в прованса за седмица две макс,

но моята позиция е че майката (и бащата) трябва да си гледат

децата, а баби/дядовци да помагат когато е необходимо.

Намираш квартира, разбираш се с работодателя да си тръгваш навреме, намираш детска ясла и това е Simple Smile

ама лесно съм го описала.
Но говоря от собствен опит...

Пожелавам ти кураж Hug

# 14 4 юни 2008, 12:18 ч.

varna
Мнения: 676

Вземай си детето и отивайте в София.Дори и да го оставиш на майка си,един ден та може да ти натяква,за това как ти е помагала,как се е грижила за детето.Така че,намери си хубава работа,потърси подходяща ясла или жена,която да гледа детето и заминавайте.

# 15 4 юни 2008, 15:33 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Isa в сб, 31 май 2008, 23:59

това мисля и аз - зависи кое можеш да понесеш по-лесно
но бих оставила детето до есента да търся квартира, да намеря детегледачка и тем подобни
не ми се е налагало да взимам решения и ад се сбълсквам със самотно майчинство /не и последните две години/, но си позволявам да мисля, че ще се справиш, щото аз уж имам мъж, ама навсякъде ходя с децата - те не искат да стоят с друг и е адски трудно да се организира да останат, да не говорим, че когато става дума за работно време - свеки и свекър са прован с животни, мама и тати са на работа, амъжа е 6 дни по 12ч на ралбота и пътува още по 3ч наа ден /общо 15ч на ден липсва/...и аз се оправям сама с две деца. е имам кола ама кво отова - влача багажи и деца сама, сама си ги оправям и т.н.
така че мисля, че ще се справиш дорбе сама в Сф
само си намери квартира, а гледането на детето ще го уредиш - стига заплатата да ти позволява

# 16 4 юни 2008, 15:55 ч.

София
Мнения: 6 477

Значи всеки ти е дал съвет според неговия си опит. Аз също ще ти кажа моя личен опит по въпроса. При нас беше обратния вариант - баба в чужбина, а аз в София с мижава заплата и сама с малката. При което ревах, депресирах се и изобщо се тръшках...докато в един момент видях, че то решението от мен зависи и.....Първо - извиках майка ми да ми помага - финанси за детегледачка нямаше! Второ - тутакси си смених работата и вече финанси имаше!
Не казвам, че ми е лесно да живея с майка ми при положение, че 20 години сме живяли отделно...обаче се свиква! За мен това е оптималния вариант, но в случая моята майка е възрастна вече и трябва и на нея да помагам!
Така че ето ти варианти колкото искаш.....Ти решаваш Wink

Успех!

# 17 4 юни 2008, 15:58 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Milian в ср, 04 юни 2008, 08:38

...След това цял един живот ще сте заедно! Късмет и смелост!

Моите уважения, но това е дете... Първите години са основополагащи за възпитанието и светоусещането му. Не е въпрос за прекарване на време заедно - не са гаджета все пак.

# 18 4 юни 2008, 16:55 ч.

Мнения: 911

Цитат на: Isa в ср, 04 юни 2008, 15:58

Цитат на: Milian в ср, 04 юни 2008, 08:38

...След това цял един живот ще сте заедно! Късмет и смелост!

Моите уважения, но това е дете... Първите години са основополагащи за възпитанието и светоусещането му. Не е въпрос за прекарване на време заедно - не са гаджета все пак.

нямам какво да добавя!

# 19 8 юни 2008, 14:23 ч.

София
Мнения: 1 751

... а аз имам.
Не винаги е възможно да се свържат двата края, като си сам с детенце. И пред алтернативата да останеш в малкия град, където нямаш ни среда, ни работа, която да те удовлетворява и душата ти умира, кое е за предпочитане? Не оспорвам, че за детето е най-добре да е с майка си, но смятам, че в много ситуации се налага да се избере "по-малкото зло", както бе с мен и доста други мами, които познавам. Докато Дивчо стана на 5 бях с него, но на моменти се мразех, че не ми стиска да си потърся работа в София, при все, че там където живеехме нищо не бе такова, каквото исках за детето и себе си. Никой не може да каже с абсолютна сигурност, че 1,5 година, докато бях мама само за събота и неделя, е "навредило" на детето повече, отколкото, ако си бях останала в градчето без възможност да осигуря на детето си, каквото смятам за необходимо и полезно. А за мен да не говорим...

Идеята ми е, че не можем да абсолютизираме и че понякога принципно "вредното" може да донесе полза за доста време напред в бъдещото.

# 20 10 юни 2008, 16:53 ч.

Мнения: 588

Цитат на: Milenita в нд, 08 юни 2008, 14:23

Идеята ми е, че не можем да абсолютизираме...

Не можем, права си....

Но я си помисли - освен че ще плаче за баща си, с когото от съвсем скоро не се виждат, детето ще плаче и за майка си.

Как ти се струва като вариант, понеже аз знам как моето плаче за баща си всеки ден, в който го няма, вече 6 месеца и 10 дни? И като казвам всеки един ден, в който не се виждат това имам предвид.

А ако трябва да плаче по две - за майка си и за баща си?
М?

# 21 14 юни 2008, 22:40 ч.

И аз мисля,че би било най-добре да се върнеш в София.
Виж как ще потръгне месец-два и после вземи детето,

# 22 14 юни 2008, 23:23 ч.

Мнения: 2

Цитат на: Маги123 в пн, 02 юни 2008, 00:01

Препоръчани теми

Ще стане ли?

Изневяра или само съмнение

Какво да правя със сина ми?

Излъгана и пренебрегната

Причина:

Причина: